О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
11.01.2019 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Петнадесети
граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 5329 по
описа за 2018 година.
Предявени
са искове от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД - гр.Пловдив против Д.М.В. ***.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът
намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените
документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№1416/2018г. по описа на РС
Стара Загора.
Следва да се укаже
на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му
уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: препис-извлечение от сметка, извадка от в-к
„Дневник” от 27.05.2008г., фактура №**********/30.11.2016г., фактура
№**********/31.12.2016г., фактура №**********/31.01.2017г., фактура
№**********/28.02.2017г., фактура №**********/30.04.2017г., фактура
№**********/31.03.2017г., фактура №**********/30.06.2017г., фактура
№**********/31.05.2017г., фактура №**********/31.03.2016г., фактура
№**********/31.10.2016г., фактура №**********/30.04.2016г., фактура
№**********/30.06.2016г., фактура №**********/31.08.2016г., фактура
№**********/31.07.2016г., фактура №**********/31.10.2016г., фактура
№**********/30.09.2016г., фактура №**********/29.02.2016г., фактура №**********/31.01.2016г.,
фактура №**********/31.08.2017г., фактура №**********/31.07.2017г., фактура
№**********/30.09.2017г., фактура №**********/30.11.2017г., фактура
№**********/31.10.2017г., фактура №**********/31.12.2017г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№1416/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Предявени са искове
от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД - гр.Пловдив против Д.М.В. *** по чл.
422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД – за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 219,80
лева –главница, представляваща незаплатено задължение за доставка на
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 23.12.2015г. до 04.12.2017г.
по партида на длъжника, с клиентски №**********, ведно със законната лихва от 26.03.2018г.
до изплащане на вземането, 32,96 лева обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 11.02.2016г. до 22.03.2018г., за което е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д.№1416/2018г. по описа на
РС Стара Загора. Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че на 23.03.2018 г. било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора
за вземанията си към Д.М.В., в общ размер на 252,73 лв. По входираните
документи било образувано ч.гр.д. № 1416/18г. по описа на
PC- -
Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът подал възражение в срок, поради което де подава настоящата искова молба в срока по чл. 415, ап. 2 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на
клиентите си, при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите усговия били публикувани на сайта
на дружеството и по силата на чл. 7, т. 1 от същите ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия и да доставя мрежови услуги на обекта на потребление на ответника в …. За ответницата бил открит клиентски номер **********. До гореописаният обект на
потребление ЕВН България Електроснабдяване ЕАД се задължило да доставя
електрическа енергия и мрежови услуги по силата на Закона за енергетиката (чл.
98) и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия- чп. 7,
т. 1 Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на
крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени.
Обектът на ответницата
бил присъединен към електроразпределителната мрежа
„Електроразпределение ЮГ ЕАД (с предишно наименование „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД), на чиято лицензионна територия бил разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно
чл.28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР
на 23.07.2013г. В този смисъл - чл. 42 от общите условия
на „Електроразпределение ЮГ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г , които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи условия били публикувани на сайта на дружеството. С Решение № Ц-22 от 29.06.2011г. на ДКЕВР цената за
достъп за стопанските клиенти на ЕВН България Електроразпределение ЕАД (в
редакцията на ЗЕ, действаща към настоящия момент, те се назовавали „небитови клиенти - § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ), считано
от 01.07.2011 г. се калкулирало по нов начин. При новия
начин на калкулиране цената за достъп не зависела
от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената предоставена
за обекта на клиента активна мощност (зает капацитет от разпределителната
мрежа). Горецитираният административен акт, приет
от ДКЕВР, създавал
задължение за всеки клиент, дори и ако за даден период не е ползвал
електрическа енергия в обекта си, да заплаща цена за достъп, съобразно заемания капацитет, като по този начин
участвал пропорционално и в покриването на
постоянните разходи за поддръжка на мрежата. Следователно дори и да бъде
преустановено временно снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент,
то това не прекратявало задължението на клиента
за заплащане на цена за достъп. Същият принцип за калкулиране на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД бил запазен и в Решение на
ДКЕВР № Ц-17 от 28.06.2012 г. относно утвърждаване на цени в сектор
"Електроенергетика" от 01.07.2012г. Новата методика за определяне на
цената за достъп била утвърдена и в чл. 29, ал. 1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. Цените в енергетиката, включително и цената
за достъп, се определяли и заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното
правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната мрежа предоставял
услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Предвид тези
законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните
от мрежовите оператори услуги се утвърждавали от
ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока били задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал.
1 от ЗЕ. Услугата „достъп
до разпределителната мрежа" се изразявала в
задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен
достъп до мрежата си на потребителите (наричани вече в ЗЕ „клиенти"),
срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползеателя на мрежата (чл,
109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). За предоставянето на тази
услуга на ползвателите на мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и
ефективна работа на съответната мрежа, мрежовите оператори, независимо от
количествата ползвана и преминала през мрежите и съоръженията електрическа
енергия, извършвали едни относително постоянни разходи по
поддръжка на мрежата, така че във всеки един момент мрежата да може да
разполага с необходимата си пропускателна способност и ползвателят да може да разполага с необходимата му заявена и
предоставена мощност. Ето защо цената за достъп следвало да се заплаща от всички потребители и отразявала
всички разходи, които операторът на съответната мрежа извършва, за да изпълни
задълженията си към обществото по осигуряване на непрекъснат достъп, ползване
на мрежата, гарантиране на преносните способности и мрежови капацитет,
непрекъснато и качествено снабдяване. Цената
за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките
на отчетния период. Ответникът имал
качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Купуваната за обекта ел.
енергия била за небитови нужди. Предоставената от
оператора на мрежата мощност на обекта на ответницата била 10000 кВт. За периода от 23.12.2015 г. до 04.12.2017
г. на ответника били предоставени мрежови услуги и доставяна
електрическа енергия на обща стойност 219,80 лв.,
които до този момент не били заплатени. Поради
забава в заплащане на процесните фактури, ответникът дължал
обезщетение за забава в общ размер от 32,96 лв. за периода от 11.02.2016 г. до
22.03.2018 г. Обезщетение за забава се дължало по
всяка една фактура отделно, за период от датата на
падежа на същата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Срокът за плащане на фактурите бил посочен в същите. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимото обезщетение за забава били следните:
за
период 22.01.2016г. - 22.01.2016г. фактура №********** за сумата
38,15 лева и падеж 10.02.2016г., с лихва 8,18 лева за периода от 11.02.2016г.
до 22.03.2018г.;
за
период 23.01.2016г. - 22.02.2016г. фактура №********** за сумата 24,58 лева и падеж 12.03.2016г., с лихва
5,05 лева за периода от 13.03.2016г. до 22.03.2018г.;
за периода 23.02.2016-22.03.2016г. фактура №********** за сумата 24,71 лева и
падеж 11.04.2016г., с 4,88 лева лихва от 12.04.2016
- 22.03.2018г.;
за периода 23.03.2016 - 22.04.2016г. фактура №********** за сумата 13,81 лева и
падеж 13.05.2016г., с лихва 2,60 лева от 14.05.2016 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.04.2016 - 22.05.2016г. фактура №********** за сумата 7,45 лева и падеж 10.06.2016г., с лихва 1,35 лева от 11.06.2016 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.05.2016 - 22.06.2016г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 11.07.2016г., с лихва 1,06 лева от 12.07.2016 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.06.2016 - 22.07.2016г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж 11.08.2016г., с лихва 0,97 лева от 12.08.2016 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.07.2016-22.08.2016г. фактура №********** за сумата 6,14
лева и падеж 13.09.2016г., с лихва 0.95 лева от 14.09.2016 - 22.03.2018г.;
за периода 23.08.2016 - 22.09.2016г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 10.10.2016 г., с лихва 0,90 лева от 11.10.2016 - 22.03.2018г.;
за периода 23.09.2016г. - 22.10.2016г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж
11.11.2016г., с лихва 0,81 лева от 12.11.2016 - 22.03.2018
за периода 23.10.2016 - 22.11.2016г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 12.12.2016г., с лихва
0.79 лева от 13.12.2016 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.11.2016 - 22.12.2016г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж 11.01.2017г., с лихва 0,71 лева от 12.01.2017 - 22.03.2018 г.;
за периода 23.12.2016 - 22.01.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 10.02.2017г., с лихва 0,69 лева от 11.02.2017 - 22.03.2018 г.;
за периода 23 01.2017-22.02.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж
13.03.2017г., с 0,64 лева лихва от 14.03.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 02.2017-22.03.2017г. фактура №********** за сумата 5,54 лева и падеж 10.04.2017г., с 0,53 лева лихва от 11.04.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 03.2017-22.04.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 11.05.2017г., с 0,54 лева лихва от 12.05.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 04.2017-22.05.2017г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж 13.06.2017г., с 0,46 лева лихва от 14.06.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 05.2017-22.06.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 11.07.2017г., с 0,44 лева лихва от 12.07.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 06.2017-22.07.2017г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж 10.08.2017г., с 0,37 лева лихва от 11.08.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 07.2017-22.08.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 12.09.2017г., с 0,33 лева лихва от 13.09.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 08.2017-22.09.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 10.10.2017г., с 0,28 лева лихва от 11.10.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 09.2017-22.10.2017г. фактура №********** за сумата 5,94 лева и падеж 10.11.2017г., с 0,21 лева лихва от 11.11.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 10.2017-22.11.2017г. фактура №********** за сумата 6,14 лева и падеж 11.12.2017г., с 0,17 лева лихва от 12.12.2017 - 22.03.2018г.;
за периода 23 11.2017-04.12.2017г. фактура №********** за сумата
2,38 лева и падеж 10.01.2018г., с 0,05 лева лихва от 11.01.2018 - 22.03.2018г.
Моли се съдът да
постанови решени, с което да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД към Д.М.В., както следва:
- 219,80 лв., представляващи стойността доставена
електрическа енергия и на предоставени мрежови услуги за периода от 23.12.2015 г. до
04.12.2017 г.
- 32,96 лв., представляващи стойността на
обезщетението за забава за периода лв. за периода от 11.02.2016 г. до
22.03.2018 г.,
-законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Ищецът следва да докаже претенцията
си по основание и размер. Наличие на
твърдяното договорно правоотношение и изпълнение на задълженията му по него,
както и изпадането в забава на ответника по отношение изпълнение на
задълженията.
Ответникът следва да провежда
насрещно доказване, да докаже, че е платил или
че не дължи плащане.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 27.02.2019
г. от 13.45 часа, за която дата да
се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от
определението.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: