РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330103746 по описа за 2022 година
Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж
3, представлявано от Я.Б.Я. чрез юрк. Й.М., в исковата си молба против А. Р. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П. ****, е поискала от съда да постанови решение, с
което да установи, че ответника по делото му дължи сумите в размер на: 1 967,93 лева
непогасена главница, 432,59 лева договорна лихва за периода от 17.07.2018 г. до 17.06.2021
г., на 291,96 лева лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в за
периода от 01 юни 2020 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на
заявлението - 24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението -13.10.2021 г. по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на А. Р. С. при
условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415. ал. 1, т. 2 от ГПК,
за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД възниква правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение бил
подписан Договор за стоков кредит № **** от 17.06.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
Кредитор и А. Р. С. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на
1
Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация
но чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите
/Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси
съобразно същата. С подписването на Договора Кридитополучателят удостоверил, че е
получил и приема Обши условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора.
Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът имал право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на
ищеца бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" АД и подписано допълнително споразумение от 30.06.2020 г. с
Приложение № 1.1/ 30.06.2020 г., по силата на което вземането било прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Твърди, че "БАНКА ДСК" ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Съгласно Договора за стоков кредит № **** от 17.06.2018 г., Кредиторът отпуснал на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 797,00 лева за закупуване/заплащане на
стоки и/или услуги, продавани от „ЗОРА ММС“ ООД. Сумата на кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца „ЗОРА ММС“ ООД.
Кредитът следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва, 35 от които в размер на 115,45 лева, а остатъкът в размер на 115,58 лева се дължал с
последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план.
Твърди, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1 967,93 лв.
В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 27.84 % годишно или 0.0773 % на
ден. Останалата и непогасена договорна лихва но Договора за стоков кредит № **** от
17.06.2018 г. за периода от 17.07.2018 г. до 17.06.2021 г. била в размер на 432,59 лева.
Съгласно чл. 11 от Договора Кредитополучателят удостоверил, че е запознат с Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора и заплаща
такси, съгласно същата по извършвани услуги от Банка ДСК.
Твърди, че ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за
всеки ден забава, считано от 01 юни 2020 г. - датата следваща деня на забава на вноските по
кредита до 24.09.2021 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение в съда в размер на 291,96 лв. както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди, че задължението е следвало да се изплати на 17.06.2021 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски били отдавна изтекли.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от
страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД не са били
начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното
обезщетение за забава бил съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
ОТВЕТНИКЪТ А. Р. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ****, редовно призован
не се явява в открито съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба по смисъла
на чл.131 от ГПК.
С оглед посочените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства
съдът намира предявеният иск за вероятно основателен, поради което при наличие на
предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК, ще го уважи, като бъде признато
за установено дължимостта на претендираните суми в размер на: 1 967,93 лева непогасена
главница, 432,59 лева договорна лихва за периода от 17.07.2018 г. до 17.06.2021 г., 291,96
лева мораторна лихва върху непогасената главница, в за периода от 01 юни 2020 г. - датата
на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 24.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -13.10.2021 г. по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, е направил разноски в общ размер на 103,85 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за
изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
заповедта за изпълнение.
По делото не е била внесена държавна такса за образуване на делото, затова с оглед изхода
на спора, съдът следва да осъди ответника да заплати такава в размер на 124,93 лева.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в
хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в размер на 150,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. С. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П. ****, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29,
етаж 3, представлявано от Я.Б.Я. чрез юрк. Й.М., има вземане в размер на: 1 967,93(хиляда
деветстотин шестдесет и седем лева и 93 ст.) лева непогасена главница,
432,59(четиристотин тридесет и два лева и 59 ст.) лева договорна лихва за периода от
17.07.2018 г. до 17.06.2021 г., 291,96 (двеста деветдесет и един лева и 96 ст.)лева
мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от 01.06.2020 г. - датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 24.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА А. Р. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ****, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Я.Б.Я. чрез юрк. Й.М., сумата от 103,85(сто и три лева и 85 ст.)лева
разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 16049/2021
г. по описа на ПРС, XX гр. с.
ОСЪЖДА А. Р. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ****, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Я.Б.Я. чрез юрк. Й.М., сумата от 150,00(сто и петдесет)лева, разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА А. Р. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ****, да заплати по сметка на
ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 124,93(сто двадесет и
четири лева и 93 ст.) лева държавна такса за образуване на настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4