Определение по дело №775/2021 на Окръжен съд - Пловдив

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  260792

 

гр. Пловдив, 25.03.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 775 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

         Образувано е по частна жалба на А.А.В., ЕГН: **********, против Определение № 260846 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2230 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е прекратено като недопустимо производството, образувано по чл. 248 ГПК, по подадената от жалбоподателя частна жалба – молба с вх. № 264850/15.09.2020 г. против Решение № 2932/13.08.2020 г., постановено гр. д. № 2230 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта му относно разноските.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Искането до въззивния съд е за неговата отмяна и за изменение на горепосоченото решение в частта му относно разноските, като се намалят присъдените в полза на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД разноски за заповедното производство от 360 на 150 лв.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в който жалбата се оспорва като нередовна и неоснователна и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Неоснователни са възраженията на ответника по частната жалба за нередовност на същата поради невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса, доколкото при определяне таксата за разглеждане на подадената частна жалба приложение намира разпоредбата на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвиждаща за частна жалба по гражданско дело да се събира такса в размер на 15 лева, в какъвто размер е и внесената от частния жалбоподател държавна такса.

С Решение № 2932/13.08.2020 г., постановено гр. д. № 2230 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., са уважени предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против А.А.В. по реда на чл. 422 ГПК искове, като последният е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 385 лв. – разноски, направени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 17796/2018 по описа на РС – Пловдив, както и сумата от 475 лв. – разноски, направени в хода на първоинстанционното производство. Препис от решението е връчен на ответника на 02.09.2020 г. На 15.09.2020 г. същият е подал до РС – Пловдив частна жалба срещу постановеното решение в частта му относно разноските. С жалбата е отправено искане за изменение на решението в обжалваната част, като бъде намален размерът на присъдените на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение. След администриране на жалбата районният съд е изпратил същата на ОС – Пловдив по компетентност. С Определение № 260126 от 14.01.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2494 по описа на ОС – Пловдив за 2020 г., въззивният съд е приел, че подадената частна жалба има характер на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по която компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, постановил решението. По тези съображения е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на РС – Пловдив за произнасяне по депозираната пред него  частна жалба с характер на молба по чл. 248 ГПК.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че подадената молба е процесуално недопустима, тъй като е подадена от страна, която не е представила списък с разноските по чл. 80 ГПК, поради което е прекратил производството по чл. 248 ГПК.

Така постановеното определение е неправилно.

Частният жалбоподател е поискал да бъде изменено горепосоченото решение в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъдените на насрещната страна разноски за заповедното производство. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че молбата е недопустима, тъй като молителят – тук жалбоподател, не е представил списък на разноските. В случая разглеждането на молбата по чл. 248 от ГПК не е обусловено от представянето на списък по чл. 80 ГПК, тъй като не касае разноски, претендирани от него самия, а разноските, претендирани и присъдени на насрещната страна. Представянето на списък на разноските има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените ѝ разноски, но не и за правото ѝ да иска изменение на решението в частта, с която са присъдени разноски на насрещната страна. Поради това страната може да иска изменението на размера на разноските, които е осъдена да заплати, дори и да не е представила списък на разноските или дори изобщо да не е направила такива /така Определение № 17 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1557/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 219 от 26.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1875/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 437 от 14.07.2014 г. на ВКС по ч.гр. д. № 3501/2014 г., I г. о., ГК/.

         Изложеното по-горе налага извода за неправилност на обжалваното определение, което следва да се отмени, а делото – да се върне на РС – Пловдив за произнасяне по същество по направеното искане.

  Без уважение следва да се остави направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 15 лв. – внесена държавна такса. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ВКС, II г. о., Определение № 66/02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 5503/2016 г., ВКС, IV г. о.

         Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

    

         ОТМЕНЯ Определение № 260846 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2230 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.

         ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за произнасяне по същество по направеното искане по чл. 248 ГПК.

        

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: