№ 316
гр. Габрово, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500611 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „*****“ЕООД
срещу постановеното решение по гр.д.№404/2025 г. на РС-Габрово.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че липсва произнасяне по изложени от жалбоподателя
аргументи в двата отговора на исковата молба и писмената защита, като жалбоподателят
поддържа изложените в тях аргументи и възражения. Оспорват се изводите на съда,
направени въз основа на показанията на св.Б.. Твърди се, че последните материали за проба
са били доставени на 12.07.2023г. и се касае за забава на кредитор по чл.95,пр.2 ЗЗД, която
предпоставя последиците по чл.96,ал.1 ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд е
определил срока за неустойка, без същият да е бил заявяван от ищеца. Сочи се, че липсва
произнасяне по възражението за прихващане с дължимата на ответника неустойка, с
позоваване на конкретни клаузи от процесния договор. Твърди се, че уговореният срок по
т.13 от договора е бил до 07.03.2023г., като допусната забава от възложителя е от 127 дни,
тъй като втората доставка е направена на 12.07.2023г. С оглед на това и срокът по т.3 от 60
работни дни следва да бъде удължен със 127 дни и изтича на 08.09.2023г., като се съобрази
и уговорката в т.ІV относно м.август, следва ,че срокът за изработка изтича на 09.10.2023г.
Прави се позоваване на неизпълнение на задълженията на ищеца по т.13 във вр. с т.9 от
процесния договор. Твърди се, че договорът следва да се приеме за развален по вина на
двете страни. Наведени са доводи за нищожност на неустоечната клауза по т.31 от договора.
Твърди се ,че ищецът претендира неустойка за периода на собственото си неизпълнение по
договора. Като основание за отхвърляне изцяло на исковата претенция се сочи и
1
първоначално заявения период за тях и липсата на промяна в хода на съдебното
производство, когато е направено намаление на размера на двата иска и по време на
производството пред РС-Габрово, като е недопустимо едва с писмената защита да се заявява
друг период. Излага се фактология по спора . Оспорват се като неоснователни твърдения на
ищеца в писмената защита.
Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло.
От насрещната страна по въззивната жалба е подаден писмен отговор, в който
са изложени доводи относно законосъобразността и обосноваността на обжалваното
решение.
Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответника „*****"
ЕООД да заплати на ищеца „*****" ЕООД неустойка, на основание чл. 92 от ЗЗД, по чл.31
от Договор за извършване на услуга от 06.02.2023 г. - 16 882 лв. за периода от 12.07.2023 г.
до прекратяване договора на 27.12.2023 г. и лихва върху тази неустойка, по чл. 86,ал.1 ЗЗД в
размер на 22,16 лв. за периода от 12.07.2023 г. до прекратяване договора на 27.12.2023 г.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд се е произнесъл за период , който не е надлежно въведен като предмет на исковите
претенции.
От данните по делото се установява, че конкретизацията на периода , за който
са претендирани процесните вземания по предявените искове по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е
заявена в представената в първоинстанционното производство пред РС-Габрово по гр.д.
№404/2025г. писмена защита от ищцовото дружество /л.30 и сл./. Това ,че конкретизацията е
извършена на етапа на устните състезания , като в хипотезата на чл.149, ал.3 ГПК писмената
защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на
устните състезания / реш. № 476 от 07.07.2010 г. по гр. д .№ 72/09 г. на ВКС, ІV г.о. /, а не на
съдебното дирене в с.з. на 15.07.2025г. , не отнема правния й ефект, а може да е основание за
възстановяване на съдебното дирене и за предоставяне на насрещната страна възможност за
предприемане на съответните процесуални действия. В случая пропускът на
първоинстанционния съд да направи това, не е довел до ограничаване правото на защита на
ответника, който в своята писмена защита, депозирана пред районния съд в
първоинстанционното производство, изрично е заявил своето становище по
конкретизирания от ищеца период в неговата писмена защита – 12.07.2023г. до 27.12.2023г. и
за двата иска /л.38/. Също така този период се включва в заявения с исковата молба и
доводите, които е изложил ответникът в двата отговора по същество на спора, са относими и
за него.
2
Исковата претенция се основава на твърдения за съществувало между страните
договорно правоотношение по сключен на 06.02.2023г. договор за изработка по смисъла на
чл.258 ЗЗД, по което ищецът е бил възложител, а ответникът изпълнител. Ищецът е навел
доводи, че изпълнителят е неизправна страна по договора, като не е изпълнил своето
задължение да изработи ,достави и монтира машината за лепене на пликове, с което е
обосновал дължимостта на договорната неустойка по чл.31 от процесния договор. Позовал
се е на пълно неизпълнение на договора от ответника към 12.12.2023г., което се сочи и като
основание изпълнителят да изпрати покана за доброволно изпълнение с предупреждение за
последиците, ако изпълнителят не престира в дадения срок. Твърди се ,че основанието за
прекратяване на договора с едностранното волеизявление на възложителя за неговото
разваляне, ако не се престира в 14-дневния срок, се е осъществило на 27.12.2023 г., поради
бездействие на ответника в срока за доброволно изпълнение. За периода на неизпълнение
от 12.07.2023г. до 27.12.2023г. претендираната като дължима неустойка по чл.31 от
процесния договор е сумата от 16 882 лв., а обезщетението по чл.86 ЗЗД в размер на
законната лихва е сумата от 22,16лв.
Ответникът е оспорил основателността на двата иска. Навел е доводи, че има
допусната забава от възложителя за изпълнение на задължението му по т.13 от договора ,
което води до неизпълнение от страна на изпълнителя, а договорът следва да се приеме за
развален на 27.12.2023 г. по вина на двете страни , поради което не следва да си дължат
неустойки. Направено е възражение за нищожност на неустоечната клауза от договора, на
която се е позовал ищецът , както и при евентуалност, при уважаване на главния иск , за
прихващане с дължимата от ищеца неустойката по т.32 от процесния договор от 12700лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.02.2023г.
страните са сключили писмен договор , по силата на който ответникът се е задължил да
изработи , достави и монтира машина за лепене на пликове Bag in Box съгласно оферта,
неразделна част от договора, а ищецът като възложител да заплати възнаграждение в
размер на 34 000 евро при осъществяване предмета на договора, по определената в чл.2
схема, с авансово плащане на сумата от 17 000евро след сключване на договора. В чл.3 е
уговорен срок на изпълнение от 60 работни дни от датата на първото авансово плащане. То е
извършено на датата на сключване на договора – 06.02.2023г. Съгласно клаузите на договора
изпълнителят се задължава да направи съответните проби с материали ,осигурени от
възложителя ; последният се задължава да осигури необходимите материали за съответните
проби до 20 работни дни след първата авансова вноска. В чл.31 от договора е уговорено при
неизпълнение предмета на договора по чл.3 , изпълнителят да дължи обезщетение на
възложителя по 100лв. на ден за всеки ден забава. В чл.32 е уговорено при неизпълнение
задълженията на възложителя да дължи обезщетение на изпълнителя по 100лв. на ден за
всеки ден забава и че срокът за изпълнение се удължава с времето, през което възложителят
е бил в забава.
С покана за доброволно изпълнение от 12.12.2023г. , на основание чл.87 във
3
вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД възложителят е отправил до ответното дружество уведомление, с
обективирано волеизявление ,че поради некоректното поведение на изпълнителя,
изразяващо се в пълно неизпълнение на договор, въпреки заплатената сума при
подписването му, и липсата на готовност да бъде доставена договорената машина в срок ,
изправност, монтаж и обучение на персонал, поради което е даден срок за доброволно
изпълнение от 14 дни на задълженията по договора от 06.02.2023г., след изтичане на който
възложителят ще приеме, че договорът е прекратен поради пълно неизпълнение от страна
на изпълнителя , като бъде възстановена сумата от 17 000 евро, ведно с дължимото
обезщетение за всеки ден забава, считано от 06.04.2023г .
Не се оспорва от ответника, че е получил поканата за доброволно изпълнение
на 12.12.2023г.
На 03.01.2024г. ответникът е уведомил ищеца, че приема договора за прекратен
и връща авансовата сума. Като причина за неизпълнението от страна на ответника е
посочено неизпълнение от възложителя на задължението по т.13 от договора.
От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че последните
материали за проби са били доставени на изпълнителя на 12.07.2023г.
От така събраните доказателства се установява, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен на 06.02.2023г. договор, с
характер на договор за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД с оглед насрещните престации и с
предмет: изработване, доставка и монтаж на описаната в договора машина.
Клаузата на чл.31 от процесния договор, с която е договорена неустойка за
забава/ мораторна неустойка / при неизпълнение от изпълнителя на задължението по чл.3 /
да престира в срок от 60 работни дни от датата на първото авансово плащане/, не е нищожна.
Липсата на краен срок не я прави такава. Не са нарушени и добрите нрави , като
нарастването на размера на неустойката е обусловено от периода на забава поради
непрестиране в срок от изпълнителя , което е санкция за негово бездействие и единствено от
неговото поведение зависи за какъв период ще бъде начислена, което съотвества на нейната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция .
И двете страни твърдят прекратяване на договора на 27.12.2023г., като ищецът
сочи като основание пълното неизпълнение от ответника на задълженията му като
изпълнител, а ответникът ,че следва да се счита развален по вина на двете страни.
Основанието, на което се позовава ищецът за прекратяване на договора с
отправената и получена от ответника покана за доброволно изпълнение от 12.12.2023 г. ,
осъществява хипотезата на чл.262,ал.2 ЗЗД за едностранно разваляне на договора от
възложителя поради пълното неизпълнение от изпълнителя , изводимо от обективираното в
поканата волеизявление, като в случая на ответника е бил даден 14 дневен срок за
изпълнение.
От доказателствата по делото не се установява към датата на упражняване на правото
на едностранно разваляне на договора от ищеца с отправената покана от 12.12.2023г,
4
същият да е бил неизправна страна по него. Самият ответник сочи като дата на последната
доставка на материалите за проби 12.07.2023г. От събраните гласни и писмени доказателства
не се установява след 12.07.2023г. до отправяне на поканата за доброволно изпълнение на
12.12.2023г. ответникът да е престирал , както и да са съществували обективни пречки за
неизпълнение на задължението му да изработи и достави процесната машина на
възложителя или да не е могъл да изпълни поръчката поради неоказано съдействие от
възложителя през този период. Самият ответник сочи като краен срок за изпълнение на
задължението му 09.10.2023г., позовавайки се на получени последни материали за проби
през м.юли 2023г. и удължаването със 127 дни , на основание чл.32 от договора и уговорката
в т.ІV от офертата, като не се установява в този срок, който предхожда отправеното от
ищеца волеизявление по чл.232,ал.2 ЗЗД с поканата за доброволно изпълнение на
12.12.2023г. , да е изработил и предал на ищеца машината, предмет на процесния договор от
06.02.2023г. Предвид тези обстоятелства ответникът е бил неизправна страна по договора
към датата , когато ищецът е упражнил правото си по чл.262,ал.2 ЗЗД за еднострантото му
разваляне поради пълно неизпълнение задълженията на изпълнителя.
В дадения от ищеца 14-дневен срок с поканата за доброволно изпълнение ответникът
също не е изразил готовност да изпълнил, нито е поискал удължаването му, ако е считал, че
е недостатъчен, видно от обективираното становище в отговора му до ищеца, изпратен на
03.01.2024г.
При така установените обстоятелства, отправеното от ищеца с поканата за
доброволно изпълнение изявление по чл.262,ал..2 ЗЗД , е упражнено при наличето на
основанието по чл.262,ал.2 във вр. с чл.87,ал.1 ЗЗД за едностранното прекратяване на
процесния договор с развалянето му поради пълното неизпълнение от изпълнителя и е
породило правно действе, като надлежно упражнено. С изтичане на дадения по чл.87,ал.1
ЗЗД 14-дневния срок за изпълнение на 27.12.2023 г., в който ответникът не е престирал,
облигационното правоотношение е прекратено с еднострантното волеизявление на
възложителя за неговото разваляне поради пълното неизпълнение от ответника. Ищецът не
се е позовавал на друго основание за прекратяване на договора , освен пълното
неизпълнение от страна на изпълнителя, предвид на което и с оглед данните по делото не се
установява да е осъществена друга хипотеза за неговото прекратяване – настъпила
обективна невъзможност за неизпълнение / чл.267 ЗЗД/ или отказ по чл.268 ЗЗД на
поръчващия по време на неговото действие, без вина на изпълнителя.
С развалянето на процесния договор отпада с обратна сила неговото действие, тъй
като не се касае за договор за продължително или периодично изпълнение, предвид
уговорената престация – изработка на машина /на вещ/. В този случай страните не са
обвързани от клаузите за мораторна неустойка. В този смисъл са и разяснения в ТР по т.д.
№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, че не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал. 1 ЗЗД , когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален
поради виновно неизпълнение на длъжника. Посочено е ,че следва да се провежда
разграничение между "основанието" за разваляне на двустранен договор, от една страна, и
5
"обезщетяването на вредите" от неизпълнението на договора - от друга. Неизпълнението на
задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, може
да бъде конкретно основание за разваляне на договора. В хипотезата, в която двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно
развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава
единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение.
Следователно законодателят провежда разлика между фактическия състав, от който
произтича правото на разваляне на договора и, фактическия състав, от който се поражда
правото на обезщетение, след като - съгласно чл. 88 , ал. 1 ЗЗД - кредиторът може да търси
обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде
развален, изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид
неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален на няколко основания, напр.
неточно изпълнение по количество, по качество или заради некомплектност, изправната
страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко неизпълнение. Това разбиране
изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече
късно изпълнение - има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо
да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не на последно място, при липса на
изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на неустойка за забава при развален
договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на общата погасителна давност при
направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се определи до кой момент
продължава състоянието на забава. В действителност потестативният ефект на развалянето
на двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение,
проявява действието си като с обратна сила заличава осъществилата се до настъпването му
забава и налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.
На основание изложеното, при настъпилите правни последици от развалянето на
процесния договор с отпадане действието на облигационното правоотношение с обратна
сила, е недължима претендираната от ищеца неустойка за забава по чл.31 от договора и
предявеният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД ,като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Това
обосновава и неоснователността на акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции ,обжалваното решение
следва да бъде отменено и се постанови ново по същество на спора, с което исковете по
чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД се отхвърлят.
На основаниечл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски за двете инстанции. За въззивното производство са в размер на 1338,08лв.,
включващи адвокатско възнаграждение от 1000лв. и държавна такса за въззивната жалба от
338,08лв. За първоинстанционното са в размер на 1597лв.- неприсъдената част от общо
заплатеното адвокатско възнаграждение от 4230лв./ съгласно опр.№99 от 13.02.2025г. по т.д.
№86/24г. на ОС-Габрово/.
По изложените съображения, въззивният съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №312 от 22.07.2025г. по гр.д.№404/2025г. на РС-Габрово,
вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****" ЕООД, ЕИК*****; адрес - **********
срещу „*****" ЕООД, ЕИК*****; със седалище и адрес на управление : гр. ГАБРОВО, ул.
***** № 27, ет.2, ап.3, общ. ГАБРОВО, обл. ГАБРОВО, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане
на дължима по чл.31 от договор за услуга от 06.02.2023г. неустойка в размер на 16 882лв. за
периода 12.07.2023г. – 27.12.2023г. и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва върху
неустойката в размер на 22,16лв. за периода 12.07.2023г. – 27.12.2023г.
ОСЪЖДА „*****" ЕООД, ЕИК*****; адрес - ********** срещу „*****"
ЕООД, ЕИК*****; със седалище и адрес на управление : гр. ГАБРОВО, ул. ***** № 27, ет.2,
ап.3, общ. ГАБРОВО, обл. ГАБРОВО, сумата от 1338,08лв. разноски за въззивното
производство и сумата от 1597лв. разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7