Р Е Ш Е
Н И Е №260009
гр.Поморие, 21.09.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 10 по описа за две хиляди и деветнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ПРС е
образувано по повод искова молба подадена от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис
№ 211, комплекс „Феста Апартмънтс Поморие представлявана от управителя М.Ч. с
процесуален представител адв. Т. против А.А.Б.. Ищецът в исковата молба сочи, ответника е собственик на апартамент № 249 в бл. Б на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, а на 12.11.2014 г. е проведено общо
събрание на ЕС и собствениците са избрали ОС за
форма на управление и е определена годишна такса за управление и поддръжка на
общите части в размер на 9 евро. Сочи че
на 29.06.2017г. е проведено ОС на
ЕС на което и определена годишната такса
за управление и поддържане на общите
части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м.
Сочи, че ответника е собственик на недвижим имот в
комплекса с обща площ 78.75кв.м. и
дължи на ЕС год.такса в размер на 708.5 евро равняващи се на 1386.19лв. такса за
поддържа и управление за 2016г.,като ответника
е платил сумата 1007.47лв. и е
останало задължение в размер на 193.64 евро равняващи се на 378.72лв. за
2016г., а за 2017г. сумата от 393.75евро равняващи са на 770.11.27лв. представляващи
год.такса за управление и поддръжка и 157.50 евро равняващи са на 308.04лв.
годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“
които суми не са платили. Претендира и лихва за забава за периода от
01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира и лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Тъй като ответника не е платил дължимите суми, ищецът моли съда да постанови решение с
което да осъди ответника да заплати: сумата в размер на 193.64 евро равняващи се на 378.72лв. за 2016г. - такса за поддържа и управление за 2016г.; сумата в размер на 39.45
евро равняващи се на 77.16лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 193.64 евро за
периода от 01.01.2017 г., до
завеждането на исковата молба – 08.01.2019г.; сумата в размер на 393.75евро равняващи са на 770.11лв.
представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ; сумата в размер на 58.19евро
равняващи се на 113.82лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 393.75евро за
периода от 21.07.2017 г., до завеждането на
исковата молба – 08.01.2019г.; сумата в размер на 157.50 евро равняващи са на 308.04лв.
годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“
на общите части за 2017г. ; сумата в размер на 23.28 евро равняващи се на 45.53лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 157.50 евро за
периода от 21.07.2017 г., до завеждането на
исковата молба – 08.01.2019г.Моли
съдът да присъди законни лихви върху описаните задължения от
момента на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и да
присъди на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие" направените по делото разноски. В съдебно
заседание ищцовата ЕС чрез упълномощения си процесуален представител – адв. С.
Тасков сочи, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело №
100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС,
проведено на 29.06.2017 г., поради което суми които се претендират, се
претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на
12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.
Ответника чрез адв. П.П. в представен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва допустимостта и
основателността на иска. Сочи че ответника
е собственик на имота в бл.Б, но
ЕС не съществува и не дължи претендираните
сумите, тъй като: В комплекса
не са извършвани поддръжка и управление на общите части за твърдяните периоди.
Всички дейности по управление и поддръжка на общите части на блок „Б са извършвани от ЕС на блок „Б"; таксата за управление и поддръжка
е определена на 9€/кв.м., което е нарушение на императивна правна норма -
чл.51, ал.1 от ЗУЕС; с решение от 12.11.2014 г. е определена
единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е
свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС -
за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г.
няма определена такса, за тази за 2015 не може автоматично да се приложи за
следващите години, тъй като няма такава норма в закона, нито волята на
законодателя е била такава; че не е указано, никъде дали таксата се събира
само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на
база общите части (описани в нотариалните актове на собствениците също като
квадратни метри общи части) или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че
прави възражение, че таксата е неопределяема; твърди че ответника не е живял повече от 30 дни
през 2016 и 2017г. в апартамента си и не дължи
такса. Възразява
срещу възможността подобна ЕС да съществува (във формата, в който е
организирана), т.е. срещу материалната легитимация на ищеца, тъй като Комплекс
„ФЕСТА ПОМОРИЕ РИЗОРТ" не е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на
§1, т.З от ДР на ЗУЕС и управлението
следва да се извършва от Общо Събрание на Етажна Собственост, като комплексът е въведен в експлоатация на
08.12.2008 г. и нанесен в кадастъра като 5 отделни сгради - 4 жилищни (с
идентификатори с последни номера 1,2,3 и 5) и една ХОТЕЛСКА сграда
(идентификатор 57491.509.34.4). и цялата
сграда хотел е собственик на едно лице - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД, , а за хотела
общита чести на се описани и не се числят, а в в хотелската сграда няма етажна
собственост - цялата сграда е собственост на едно лице - тя се експлоатира и
управлява самостоятелно от собственика си - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърлите исковете и
претендира направените разноски.
Производството е допустимо и
подлежи на разглеждане по общия исков ред.
Предявени са
няколко обективно съединени иска с правно основание чл.6, ал.1 т.10 вр. с чл.
38, ал.1 от ЗУЕС и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПРС,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от представената справка по лице от Службата по вписвания и от преписа от нотариален акт №61 , том II, рег.№600, дело №253/25.02.2009г. на нотариус Г. Н., с район на действие – район на РС – Поморие, че ответникът е собственик на апартамент №249 в процесния комплекс бл.Б, с площ 53.46 кв.м., ведно с 25.29 кв. м. в идеални части от общите части на сградата. Видно от представения Протокол от ОС на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на 12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения, с които е избран управителен съвет, определен е размера на таксата за поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС и е упълномощен УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрана компания. Взето е решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка и е приет правилник за вътрешния ред.
Във
връзка с твърденията в отговора на исковата молба, за наличие на отделни
самостоятелни блокове са представени: Решение №106/2018г. по
гр.дело 376/2017г. на
РС Поморие, с
което
са отменени решения приети на проведеното на 18.05.2017г. ОС на ЕС
на блок А, Б, В и Решение № 48/30.03.2017г. по гр.дело 450/2016г. на
ПРС, с което са отменени решения
приети на проведеното на 21.07.2016г. ОС на ЕС на блок В. Видно от представените решения съдът е приел, че не се
касае за отделни изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на различен
режим на управление, не се касае и за сграда с повече от един вход, който да обслужва
само определени обекти. Макар да има
няколко вход/изхода, то обектите не са самосотятелни и управлението
на блока не може да се извършва от самостоятелна ЕС.
Според
съда всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на
вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на обявлението за изготвен протокол на
ОС на ЕС, всеки един от етажните собственици има правна възможност да иска
отмяната на взетите решения в
тридесетдневен срок. В случая доказателство за изпълнение на
процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС съставлява представения протокол от
12.11.2014г. в 13.00 ч. за поставяне на
протокола от ОС на видно място. Така считано от 12.11.2014г. за ответницата е възникнало правото да иска в
тридесетдневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС отмяна на решенията на общото
събрание на етажната собственост, който срок е изтекъл на 12.12.2014г. /петък/. Като не е поискал
отмяна на решенията и не са представени доказателства за отмяна на взетите
решение на ОС проведено на 12.11.2014г. съгласно специалния ред на чл. 40 от ЗУЕС, решенията са
влезли в сила и произвеждат действие, като обвързват етажните собственици по
отношение на приетото с тях и са задължителни за собствениците.
Представен
е и протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6
от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от
дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м. Не се спори, че с представеното по делото решение №
ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело №
100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на посоченото
ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г. След отмяната на тези решения съдът,
счита че таксите от собствениците се дължат
на основание предходното решение, прието на ОС на ЕС на 12.11.2014г. По
делото ищецът не е поискал увеличение на
размера на дължимите суми, макар таксата
определена с решението от 2014г. да е 9 евро , а на ОС на ЕС през 2017г. същата
е била намалена на общо 7евро.
По делото е допуснат до разпит един свидетел – К.У., който свидетелства, че
познава А.Б. от 2014, 2015г. и знае къде се намира неговия апартамент. Сочи, че
Б. е от С. П. но живее в Париж и идва през лятото в Поморие за две седмици, най
много 20дни и не отдава апартамента под наем на други лица. Свидетелства, че
през лятото на 2016г е имота 20-25дни, а
през 2017г. го е ползвал още по кратко
време. Свидетелства, че ответника е
плащал за поддръжка на ЕС на блок „Б“ с управител Ворочалков. Представен е
приходен касов орден за сумата от 1160лв.
– такса подр. 2016г. платена на ЕС блок
Б –С.В. и приходен касов орден за сумата
от 317лв. – такса подр. 2017г.
платена на ЕС блок „Б“ – С.В..
При така
установената фактическа обстановка съдът счита предявените искове с които се претендира такса по поддръжка и управеление са
неоснователни и основателен е иска за заплащане на такса за фонд „Ремонт и
обновяване“.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответника е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост. В
чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при
неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят
на УС (управителят) може да предяви иск за осъждане собственика за плати
дължимите суми.
Съдът обаче, намира за основателно възражението на ответника, че не дължи
такси за поддръжка и управление
за 2016г. и 2017г. за
апартамента, тъй като съдът счита, че от показанията на свидетеля
К.Утешев, се установи, че апартамента на
ответника не е ползван повече от 30дни от него или друг. Разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС
предвижда, че разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост не се
заплащат от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Доказа се
от показанията на св. К.У, че ответника не е
отдавал под наем през летния сезон, чрез друго лице, апартамента който е
притежавал, а самия той е ползвал апартамента си за период от време по малък от
30 дни, поради което не дължи таксата за
поддръжка и управление. Не дължи и лихва за забава върху тези суми. Така съдът
счита, че за следните претендираните
суми претенцията на ищеца е неоснователна, а именно: сумата в
размер на 193.64 евро равняващи се на 378.72лв. за 2016г. - такса за поддържа и управление за 2016г.; сумата в размер на 39.45
евро равняващи се на 77.16лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 193.64 евро за
периода от 01.01.2017 г., до
завеждането на исковата молба – 08.01.2019г.; сумата в размер на 393.75евро равняващи са на 770.11лв.
представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ; сумата в размер на 58.19евро
равняващи се на 113.82лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 393.75евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на
исковата молба – 08.01.2019г.
Без
значение дали е позвал имота ответника дължи вноската за фонд „Ремонт и обновяване“. Иска за
сумата в размер на 157.50 евро равняващи
са на 308.04лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части за 2017г. е основателен.
По отношение претенцията за лихва за забава, в тежест на ищеца е да докаже, че
е настъпила изискуемостта на вземането.
В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
. Предвид обстоятелството, че в протокола не е бил предвиден срок за изпълнение на решенията, съдът приема, че срока за изпълнение на решението за заплащане на дължимата вноска за управление и поддръжка за 2015г. е изтекъл на 26.11.2014г. и от тогава се дължи лихва, що се касае за таксата за поддръжка за 2015 г. За последващите 2016 г. и 2017 г., за които съдът приема, че такси се дължат въз основа на решението от 2014 г., също не е определен срок за заплащане на таксите, поради което, според съда собственикът разполага с възможност да ги заплати през цялата съответна година, за която таксата е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т. е. от първата дата на следващата година. Предвид изложеното ответникът е изпаднала в забава за дължимите такси за 2017 г. на 01.01.2018 г., ето защо и с оглед основателността на иска за главницата, основателен се явява иска за лихва върху сумата от 157.50 евро равняващи са на 308.04лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части за 2017г. за периода от 01.01.2017г. до 08.01.2019г./датата на подаване на исковата молба/ в размер на 31.91лв. вместо претендираните 45.53лв.