Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по искане от прокурор при Районна прокуратура – Варна за възобновяване на административнонаказателното производство /АНП/ по влязло в сила Наказателно постановление /НП/ №03-2300256/19.04.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и да се прекрати АНП, на основание чл. 70, ал.2, т.5 вр. чл. 73, ал.4, т.2 от ЗАНН.

Изложено е, че при разследването по досъдебно производство № 383/2022 г. /допусната е техническа грешка при изписване на годината, защото видно от досъдебното производството, същото е с № 383/2023 г./ по описа на МВР, преписка № 7132/2023 г. на РП – Варна са събрани доказателства за извършено престъпление от Й. Г. Й., който е бил управител на „РЕ ДОМ“ ЕООД по чл.192а, ал.2, вр. ал.1 от НК, но към момента е налице пречка за ангажиране на наказателната му отговорност, защото същия е бил наказан по административен ред с НП № 03-2300256/19.04.2023 г. за същото деяние.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] в писмено становище, чрез юрисконсулт оспорва искането. Отправено е искане за отхвърлянето му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна – „РЕ ДОМ“ ЕООД, с управител и представляващ В. С. Е., чрез адв. Г. А. оспорва искането и моли за отхвърлянето му. Посочва, че наложеното административно наказание е платено, поради което административнонаказателната отговорност е погасена и няма основание за възобновяване на АНП. Отправено е искане за присъждане възнаграждение за адвокат.

Заинтересована страна – Й. Г. Й. оспорва искането, тъй като наложената имуществена санкция е платена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита искането за неоснователно. Изложени са съображения, че е наложена имуществена санкция на дружество, което е различно от физическото лице, на което ще се ангажира наказателната отговорност. С НП е наложено административно наказание за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, а престъплението което е установено е по чл.192а от НК, поради което не е налице идентичност на деянията.

Съдът приема за установено следното:

С НП №03-2300256/19.04.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на „РЕ ДОМ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Й. Г. Й. [ЕГН] за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, за това че на 13.03.2023 г. в качеството на работодател е допуснал до работното място Л. З. С. да престира труд като общ работник в полза на „РЕ ДОМ“ ЕООД, без да е сключен трудов договор. НП е връчено на 22.06.2023 г., не е обжалвано.

С Разпореждане № [рег. номер]-125-0030641/26.01.2024 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, във връзка с постъпили суми по изпълнително дело № *********/2022 г. образувано срещу „РЕ ДОМ“ ЕООД, на основание чл.219 и чл.240 от ДОПК е разпоредено разпределение на плащането в размер на 30115,30 лева, постъпило на 26.01.2024 г., като сред платените задължения е и имуществената санкция наложена с НП №03-2300256/19.04.2023 г. в размер на 1500 лева.

Досъдебно производство № 383/2023 г. по описа на О. М. – Варна е образувано за извършено престъпление по чл.192а, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съдът прави следните правни изводи:

Искането за възобновяване е направено на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН /деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление/ от наблюдаващ прокурор в РП – Варна, съобразно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗАНН, поради което е допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Нормата на чл. 70, ал. 2, т.5 от ЗАНН е предвидена, за да даде възможност за преодоляване на забраната по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, а именно никой да не бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В случая не е необходимо да се извършва преценката по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, досежно наличие на критериите "Енгел" по отношение на приключилото производство, тъй като не е налице конкуренция между наказателно и административнонаказателно производство, при която да е застрашено лице от нарушаване принципа non bis in idem. НП е издадено за нарушение извършено от „РЕ ДОМ“ ЕООД. Разследването по досъдебно производство № 383/2023 г. по описа на О. М. – Варна е установило извършено престъпление от Й. Г. Й.. Не е налице идентичност между юридическото лице „РЕ ДОМ“ ЕООД и физическото лице Й. Г. Й.. Последният е бил управител на „РЕ ДОМ“ ЕООД, но с НП не е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

НП е за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ - допускане на С. да престира труд в полза на „РЕ ДОМ“ ЕООД, без да е налице сключен трудов договор. В искането за възобновяване на НП е изложено, че са събрани доказателства за извършено престъпление от Й. Г. Й. по чл. 192а, ал.2, вр. ал.1 от НК /без надлежно разрешение приел на работа лице, ненавършило [възраст] възраст/. Не е налице идентичност между деянията. Не е установено, че деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление, поради което не са налице предпоставките по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН. От установеното следва, че с провеждане на наказателно производство срещу конкретно физическо лице няма да се наруши принципа non bis in idem и забраната по чл. 4, § 1 на Протокол № 7 към КЗПЧОС.

Заплащане на наложено административно наказание не е пречка за възобновяване на АНП, тъй като има законоустановени способи за възстановяване на недължимо внесената сума. В този смисъл довода на заинтересованите страни, в тази насока не е основателен, но това не променя изложените мотиви от съда за неоснователност на искането за възобновяване.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира искането за възобновяване на административнонаказателното производство за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, тъй като е извършено процесуално представителство, чрез представяне на писмено становище. На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 27е от НЗПП следва РП – Варна да бъде осъдена да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна „РЕ ДОМ“ ЕООД е представлявана от адв. А.. Съгласно фактура № **********/21.02.2024 г. издадена от Е. „А.“ с ДДС № *********, с получател на услугата „РЕ ДОМ“ ЕООД, за услуга – процесуално представителство по АНД № 54/2024 г. на Адм. съд – Варна е заплатена сумата от 600 лева с ДДС, в брой. На основание чл.63д, ал.1, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. вр. §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва РП – Варна да бъде осъдена да заплати в полза на заинтересована страна „РЕ ДОМ“ ЕООД сумата в размер на 600 лева.

Воден от горното и на основание чл.73, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането от прокурор при Районна прокуратура – [населено място] за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление №03-2300256/19.04.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и да се прекрати административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Районна прокуратура – [населено място] да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Районна прокуратура – [населено място] да заплати в полза „РЕ ДОМ“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.