Мотиви
към присъда № 81/31.10.2017
г. по НОХД № 891
по описа за 2017
г. на ВОС
Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Ю.Д.С. за
извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.249,
ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК: за това, че за времето от 26.08.2015
г. до 12.10.2015 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление,
използвала платежен инструмент и данни от платежен инструмент – дебитна карта
банкова карта Chip Visa Electron с № 4216340008372544, издадена от „Централна
кооперативна банка“ АД, без съгласието на титуляра К.Д. К., като извършила 74
плащания и преводи на парични суми на обща стойност 2 836.38 лв. и 7 възстановявания на парични суми на обща
стойност 695.08 лв., и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Съдебното следствие
е проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК, с оглед изявлението на подс.С.,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че
вината на подсъдимата е безспорно доказана и моли съда да я признае за виновна
по възведеното й обвинение, като предлага да й бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 год. и 4 мес., което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години. Представителят на държавното обвинение счита, че
наказанието глоба следва да бъде наложено в размер на 300 лв.
Адв.В.,
защитник на подс.С., счита, че няма начин свид.К.да не е знаела, че без нейно
съгласие са извършвани плащания. Според защитата свидетелката К.не само, че е
знаела, но и не се е противопоставяла по никакъв начин на тези плащания. Не
оспорва самопризнанията на подсъдимата, че е направила тези плащания, но тя е и
възстановявала суми. Твърди, че не са събрани каквито и да било док-ва свид. К.да
не е имала достъп до банковата си сметка, да не е имала достъп до банкова
институция, имала е възможността да разбере, че се извършват някакви
плащания. Според защитата отношенията
между подсъдимата и свид.К.са облигационни. Твърди, че житейски е абсолютно
възможно да се правят разплащания с чужда банкова карта, без да е налице
инкриминирано деяние.
Адв.В.
пледира въпреки направеното признание от подсъдимата, че е извършила тези
разпращания, че не са налице пълния обем факти и обстоятелства, които да
наведат на категоричния извод, че следва да бъде ангажирана наказателната й
отговорност. Моли подс.С. да бъде призната за невиновна. Алтернативно моли в
случай, че бъде призната за виновна да й бъде наложено наказание в минимума,
след което същото да бъде редуцирано с 1/3.
Подсъдимата
С. заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, като изразява
съжаление за стореното.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата С. работела като пощенски служител към „Български
пощи" ЕАД на длъжност „куриер", а за заеманата от нея длъжност по
трудово правоотношение не получавала високи доходи.
Свид. К.К.притежавала дебитна банкова карта Chip Visa Electron с № 4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна
банка" АД по открита в банката разплащателна сметка. Тази банкова карта К.не
използвала често и нямала активирана услугата „смс-известяване" при
боравене с наличностите по банковата й сметка.
На неустановена дата през лятото на 2015 година дебитната
банкова карта на свид. К.Chip Visa Electron с № 4216340008372544 попаднала у подс.С. по неустановен в хода
на разследването начин. Тъй като всички необходими данни за извършване на плащания
по интернет се съдържали изписани върху банковата карта, подс.С. се
регистрирала в сайта за он-лайн пазаруване „AliExpress" и „ЕЬау", както и на сайта за онлайн плащания „Раураl", където си открила сметка и я захранила с парични
средства от дебитната банкова карта на свид. К.К..
Подсъдимата
С. започнала да купува различни стоки по интернет, като някои от тях
препродавала в последствие на неустановени лица, а други останали за нейно
ползване. Отделно от това С. започнала да нарежда различни парични суми от
банковата сметка на К.към своята „Раураl" сметка.
За
периода 26.08.2015 г. - 12.10.2015 г., чрез използването на преносим компютър
марка „Gigabite" със
сериен № TW3TFCCLB71006B2,
намиращ се в обитаваното от нея и синът и свид. Д.С.С.жилище, и
чрез ползване на банковата карта и наличните, вписани върху нея данни за номер
на сметка - последни цифри, кодове, както и имената на свид. К.К., подс.С.
извършила множество плащания по интернет към различни сайтове за закупени от
нея различни стоки, извършила и седем нареждания на различни парични суми. Подс.
С. избирала желаната от нея за закупуване вещ по интернет, заявявала онлайн
плащане, и след отваряне на съответното подполе на екрана на компютъра,
задавала необходимите изискуеми данни от банковата карта на свид. К.- последни
цифри от номер на банковата карта, титуляр на банковата карта, както и други
данни, изискуеми за редовно потвърждаване на заявката. След дни подс. Ю.С.
получавала известие за доставката на стоката, която получавала лично в офис на
„Български пощи" ЕАД.
Извършените от подс. С.
разплащания към онлайн сайтове, включително за регистрация в Paypal, за пазаруване, за
прехвърляне на парични средства чрез Paypal посредством банковата карта на К., без
съгласието на последната били следните:
1/ на 26.08.2015г. през FACEBOOK на сумата от 3.43 лева - за
регистрация в Paypal;
2/ на 26.08.2015г. на AliExpress на сумата от 11.85 лева;
3/ на 26.08.2015г. на AliExpress - 11.14 лева;
4/ на 26.08.2015г. на AliExpress - 85.84 лева;
5/ на
27.08.2015г. на AliExpress - 80.71
лева;
6/ на 27.08.2015г. на AliExpress - 243.61 лева;
7/ на
27.08.2015г. на AliExpress
- 17.00 лева;
8/ на 26.08.2015г. на AliExpress - 21.15 лева;
9/ на 26.08.2015г. на AliExpress - 21.97 лева;
10/ на 27.08.2015г. на ЕЬау -
52.34 лв;
11/ на 27.08.2015г. на AliExpress - 90.56 лева; 12/ на
29.08.2015г. на AliExpress
- 84.02 лева; 13/ на 30.08.2015г. на Paypal - 86.92 лева;
14/ на 01.09.2015г. на AliExpress - 11.42 лева; 15/ на
04.09.2015г. през Paypal
- 39.04 лева;
59/
на 03.10.2015г. на AliExpress
- 18.27 лева;
60/ на 02.10.2015г. на AliExpress - 0.70 лева;
61/ на 02.10.2015г. на AliExpress -
89.56 лева;
62/ на 05.10.2015г. през Paypal - 37.35 лева;
63/ на 06.10.2015г. през Paypal - 49.09 лева;
64/ на 06.10.2015г. на AliExpress -
4.99 лева;
65/ на 06.10.2015г. на AliExpress -
6.83 лева;
66/ на 06.10.2015г. на AliExpress -
12.22 лева;
67/ на 07.10.2015г. на AliExpress -
14.23 лева;
68/ на 08.10.2015г. на AliExpress -
15.82 лева;
69/ на 10.10.2015г. на AliExpress -
67.51 лева;
70/ на 10.10.2015г. на AliExpress -
19.13 лева;
71/ на 11.10.2015г. през Paypal - 76.62 лева;
72/ на 11.10.2015г. на AliExpress -
40.08 лева;
73/ на 10.10.2015г. на AliExpress - 40.08 лева.
74/ на 12.10.2015г. на AliExpress -
1.01 лева.
Общата стойност на паричната сума, наредена
от подс. Ю.С. посредством неоторизирания достъп до банковата карта, съответно
до банковата сметка и данни на свид. К.е в размер на 2836.38 лева.
За инкриминирания период е налице и
възстановяване от Paypal
сметката на подс.С. на различни парични суми по сметката на свид.К.,
както и възстановяване на суми от върнати стоки, закупени чрез AliExpress, което отново се е случвало
по инициатива и потвърждаване на възстановяването на паричните суми по
електронен път от подс.С..
Възстановените суми са, както следва:
1/ На 27.08.2015 г. по
сметката на К.е възстановена сумата от 81.04 лева по върната стока, закупена
чрез AliExpress;
2/ На 27.09.2015 г. по
сметката на К.е възстановена сумата от 137.53 лева, с която била захранена Paypal сметката на подс. С.;
3/ На 27.09.2015 г. по сметката на К.е
възстановена сумата от 137.53 лева, с която била захранена Paypal сметката на подс. С.;
4/ На 27.09.2015 г. по
сметката на К.е възстановена сумата от 138.19 лева, с която била захранена Paypal сметката на подс.С.;
5/ На 04.09.2015 г. по
сметката на К.е възстановена сумата от 46.21 лева по върната стока, закупена
чрез AliExpress;
6/ На 29.09.2015 г. по
сметката на К.е възстановена сумата от 137.66 лева, с която била захранена Paypal сметката на подс. С.;
7/ На
16.09.2015 г. по сметката на К.е възстановена сумата от 16.92 лева по върната
стока, закупена чрез AliExpress.
Общата
стойност на възстановената по банковата сметка на свид. К.парична сума възлиза
на 695.08 лева.
При проведените действия по разследването
при условията на чл.161, ал.1 от НПК, в жилището обитавано от подс. С.,*** били
намерени и иззети:
-
множество вещи, за които се
установило, че са закупени по интернет в периода на инкриминираното ползване на
банковата карта на св. К.К.;
-
преносимия компютър, от
който били правени заявките за закупуване на вещите по интернет и съответно за
плащането по интернет;
-
дебитна банкова карта Chip Visa Electron с №
4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна банка" АД с титуляр
свид. К.Д. К..
В
представените описи на препоръчани пратки от „Български пощи" ЕАД, подс. Ю.С.
се подписвала в последното поле „подпис" срещу баркода на съответната
доставка, като извън полето в дясно собственоръчно изписвала фамилията си „С.".
Авторството на полагания от С. подпис в графа „подпис" и изписването на
фамилията „С." от нея се установява от заключението на изготвената по
делото съдебно-графическа експертиза № 168/05.04.2017 г. на БНТЛ при ОД МВР -
Варна.
Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза № 217/КСМ-12 на НИКК - МВР - София е, че на изследвания преносим
компютър марка „Gigabite"
със сериен № TW3TFCCLB71006В2 е установено ползването на интернет
браузърите Google
Chrome и Mozilla Firefox. В запазената информация от
използването на интернет браузърите е установено използването на различни
сайтове - електронни магазини, банки, онлайн платежна система PayPal, Ebay и други, в които за
разплащане се използват банкови карти. В паметта на иззетия от жилището на подс.
Ю.С. преносим компютър се съдържат и изображения /снимки/ на банковата карта на
свид.К..
Съдебното следствие е протекло по реда на диференцираната процедура
по чл.371, т.2 от НПК. Подс.С. доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе
доказателствен материал съдът прави извод за подкрепеност на направеното
признание от валидно събрани доказателства на досъдебното производство.
Следва да се отбележи, че
поради характера на проведената
диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност,
в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако делото се
разглежданеше по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност
на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. №
1214/2015 на Трето НО.
С
гореописаните деяния от обективна и субективна страна подс. Ю.Д.С. е
осъществила състав на престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. чл.26, ал.1
от НК тъй като за времето от 26.08.2015 г. до 12.10.2015 г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент и данни
от платежен инструмент - дебитна карта банкова карта Chip Visa Electron с №
4216340008372544, издадена от „Централна кооперативна банка" АД, без
съгласието на титуляра К.Д. К., като извършила 74 плащания и преводи на парични
суми на обща стойност 2836.38 лева и седем възстановявания на парични суми на
обща стойност 695.08 лева, и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Съображенията
на съда, за да достигне до този извод са следните:
Изпълнителното
деяние по чл.249, ал.1 от НК е извършено с действия – при условията на продължавано престъпление подсъдимата С.
използвала платежен инструмент - дебитна карта без съгласието на титуляра й –
свид.К..
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, като тя е съзнавала общественоопасния му характер и е целяла
настъпването на противоправния резултат.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно физическо лице.
Квалификацията
по чл.26, ал.1 от НК се определя от обстоятелството, че се касае за
неколкократни деяния, извършени през кратък период от време, при сходна
фактическа обстановка и еднородност на умисъла.
При тези данни и наличните доказателствени източници, които
ги установяват, съставът на съда намира, че възраженията на защитника на
подсъдимата са неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че съгласно т.8, изр.
Последно от Тълкувателно решение № 1/6 април 2009 г. на ОСНК на ВКС,
изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат да бъдат
оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 НПК. В
настоящият случай подсъдимата не е направила такова изявление за отказ. В
пледоарията си обаче в хода на съдебните прения адв.В., защитник на подс.С.
застъпва становището, че не било установено по делото липсата на съгласие от страна
на свид.К.за извършваните от подсъдимата разплащания и преводи на суми от
сметката на К.. Нещо повече, според адв.В. няма как свид.К.да не е разбрала за
тези плащания и преводи, което според нея прави отношенията между К.и С.
облигационни.
Съгласно
направеното признание от страна на подс.С. на фактите и обстоятелствата,
посочени в обвинителния акт, тези нейни действия /по разплащания с търговци и
преводи на суми от сметката на К./ са извършвани без съгласието на титуляра на
сметката – свид.К.. Това обстоятелство изрично е посочено на стр.2 от
обвинителния акт – трети абзац. Нещо повече самопризнанието се подкрепя и от
събраните в хода на досъдебното производство свидетелски показания на
пострадалата К.л.48, том 1, както и от представените описи на препоръчани пратки от
„Български пощи" ЕАД, от заключението на изготвената по делото
съдебно-графическа експертиза № 168/05.04.2017 г. на БНТЛ при ОД МВР – Варна,
както и от заключението на съдебно-техническата експертиза № 217/КСМ-12 на НИКК
- МВР - София за изследване на иззетия преносим компютър марка „Gigabite" със сериен № TW3TFCCLB71006В2 от
дома на подсъдимата.
Действително както твърди адв.В. житейски е
абсолютно възможно да се правят разплащания с чужда банкова карта, без да е налице
инкриминирано деяние, НО за да не е деянието престъпно титулярът на картата,
респ. банковата сметка, от която се извършват разплащания/тегления следва да я
е предоставил доброволно и да е съгласен лицето, на което я е предоставил да
извършва операции със сметката му.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното
от нея престъпление съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на
обществената опасност на деянието е висока;
-
степента на обществена опасност на подсъдимата с оглед данните за личността й: неосъждана и с добри характеристични данни. Изложените
обстоятелства обуславят извода за личност с ниска степен на обществена
опасност.
Съдът отчете, че подсъдимата сама отглежда
непълнолетното си дете, ангажирана е трудово, отделно от това е критична към
извършеното деяние и се разкайва за него.
Посочените
смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни по своята същност, нито
многобройни и не могат да обусловят определяне на наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Съдът
не отчита самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото то води до провеждане на процедура по чл.371, т.2 НПК с
благоприятните за подсъдимата последици по определяне на санкцията с приложение
разпоредбата на чл.58а НК.
По
изложените съображения настоящият състав на съда определи наказание лишаване от
свобода в минималния размер, предвиден в законовата норма, а именно две години
лишаване от свобода, като намали така определеното
наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед
проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на
подсъдимата наказание от една година и четири месеца години лишаване от
свобода.
Предвид изложените
по-горе съображения относно личността По отношение на определеното
за подс.С. наказание лишаване от свобода, съдът, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66
ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на нея, предвид чистото й съдебно
минало, са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието й предвид факта, че има отговорност към сина си, който е
ученик. Поради това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съдът
наложи и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК
наказание глоба, като индивидуализира размерът му на 300 лева с оглед
материалното състояние на подс. С..
Така
определените размери на наказанията по отношение на подсъдимата, съдът счита за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на С.. Освен
това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително
върху нея и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съдът осъди подс.С.
да заплати и направените по делото разноски в полза на Държавата.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: