Р Е Ш Е Н И Е
№ 690/30.9.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 757 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, представлявано от управителя
Анастасиос Симилидис, чрез адв. Е.П., против Решение № 339/31.05.2021 г.
постановено по АНД № 20215220200385/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление 13-002498 от
17.02.2021 г., издадено от Димитър Симеонов Търпов – директор на Дирекция
инспекция по труда гр.Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лева на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД
за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, счита се, че
не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, за което съдът следва да следи служебно. Посочено е, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като му е дадено предписание,
което впоследствие е отменено и дадено отново с предписание по т. 17. Наведени са твърдения за това, че не е ясно защо
жалбоподателят е следвало да изпълни даденото предписание, което води до
невъзможността на дружеството да разбере за какво нарушение е привлечено към
административнонаказателна отговорност. Моли се да бъде отменено обжалваното
решение и постановено друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
направените по делото разноски пред районния съд. В съдебно заседание се представляват от адв.П., която излага аргументи за
отмяна на решението на РС Пазарджик и за отмяна на НП. Претендират се и
разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът
Дирекция Инспекция по труда Пазарджик не се явява, не се представлява. В
постъпило становище се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се
претендират разноски по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление 13-002498 от 17.02.2021 г.,
издадено от Димитър Симеонов Търпов – директор на Дирекция инспекция по труда
гр.Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
На 22.06.2020 г. в стопанисван от
дружеството жалбоподател обект в землището на Пазарджик, м. "Чукур
савак", била извършена проверка от инспектори в ДИТ. Проверката продължила
на 24.06.2020 г. и 16.07.2020 г. в ДИТ и по представени от дружеството
документи. След като приключила, бил съставен протокол, надлежно връчен на
упълномощен представител.
Дадено е предписание в т. 17 от протокола на работодателя, че в срок до
21.08.2020 г. следва да се плати брутното трудово възнаграждение на Цветелина
Веселинова К. – служител за м.май 2020 г. за преустановяване на работа в
предприятиято съгласно Заповед на работодателя от 16.03.2020 г. по чл.120в от
Кодекса на труда при обявено извънредно положение в страната съгласно чл.128,
т.2 и чл.267а от Кодекса на труда. След връчването на протокола от 29.07.2020
г. е изготвено възражение против дадените предписания, което било разгледано от
Изпълнителна агенция ГИТ и с решение на основание чл. 97, ал. 1
от АПК е отменено само предписанието по т. 24 от протокола. Липсва
последващо оспорване на постановеното решение. Предписанието е влязло в сила.
Последвала е и проверка, относно изпълнение на предписанието по т. 17,
при която е констатирано, че същото не е изпълнено. Въз основа на това е
съставен АУАН и е издадено обжалваното НП за нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Неоснователни
и неотносими са възраженията, изложени в касационната жалба, свързани с
извършеното нарушение. Издаденото задължително предписание е административен
акт, чиято законосъобразност касаторът е можел да оспори пред съда.
Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли да
бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен
акт, която възможност касаторът не е използвал и задължителното предписание е
влязло в сила. В хода на делото пред касационната инстанция не са ангажирани
доказателства, които да водят на извод, че служителите на ДИТ са установили
нарушението преди извършване на проверката
на 16.10.2020 г., когато е било установено, че даденото в т.17
предписание не е изпълнено. С оглед на това и няма как фа се приеме, че
нарушението е станало известно преди това. От тук е споделим напълно и изводът
на въззивния съд за липса на основание да се приеме, че АУАН е съставен извън
законоустановения 3 месечен срок.
Що
се касае до аргументите, че не може 2 пъти да се поставя началото на
административно-наказателно производство, то същите по принцип са верни, но в
конкретния случай са неоснователни, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване
на извършеното административно нарушение, а не както в случая се приема със
съставяне на протокола, в който са дадени предписанията. Неоснователни
са и възраженията за това, че в случая са дадени 9 идентични предписания, като
следва да се приеме, че с неизпълнението на идентични действия е осъществено
само едно, а не девет отделни административни нарушения. Това е така, тъй като съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред, а съгласно чл.18 от ЗАНН Когато с едно деяние
са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В конкретния случай пропускането на осъществяване на
действие от дружеството по всяко предписание осъществява отделен състав на
административно нарушение, тъй като задължението за действие е по отношение на
различни субекти, респективно правилно дружеството е било санкционирано
поотделно за всяко едно нарушение.
В
решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на
наложената административна санкция, като е прието, че административният орган
се е съобразил с чл. 415в, ал. 1 от КТ, като е наложил на нарушителя санкция в
посочения размер.
Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно се явява искането на ответната страна за
присъждане на разноски по делото за касационната инстанция, като съдът счита че
предвид липсата на правна и фактическа сложност следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила решение №
339/31.05.2021 г. постановено по АНД № 20215220200385/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, представлявано от
управителя Анастасиос Симилидис да заплати на ответната страна Дирекция „Инспекция
по труда“ Пазарджик направените разноски по делото в размер на 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове:
1./п/
2./п/