Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2645/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС
е сезиран с молба от длъжника „К.“ ООД, с която се иска да се открие
производство по несъстоятелност. Твърди се от молителя, че има непогасени парични публичноправно
задължения към НАП, а общият размер на неизпълнените задължения възлиза на
64963,01 лв., но не разполага с активи, с които да покрива задълженията си.
Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността му, да се открие
производство по несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността на
предприятието.
Представен е
счетоводен баланс на молителя към 31.12.2017 г., както и и отчет за приходите и
разходите за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
Представен е
ревизионен акт N Р -22220218000506-091-001/01.08.2018
г., с който са установени задължения на молителя по ЗДДС в размер на 47392,74
лв. – главница и в размер на 15474,17 лв. – лихви.
Представен
е опис на активите и пасивите към
10.12.2018 г., както и списък на кредиторите.
Установява
се от заключението на ССЕ, че към 10.12.2018 г. имуществото на молителя е било
на стойност 22 8213,20 лв. Към 10.12.2018 г. коефицентът за обща ликвидност е
0,0462; коефицентът за бърза ликвидност 0,462; коефицентът за незабавна
ликвидност 0,0462; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,0462.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
производството пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ на длъжника.
От
страна на молителя длъжник са повдигнати фактически твърдения за непогасени
парични публичноправни задължения към НАП, а по делото е представен ревизионен
акт N Р
-22220218000506-091-001/01.08.2018 г., с който са установени възникнали през
периода 01.03.2013 г. – 31.12.2017 г. задължения
по ЗДДС в размер на 47392,74 лв. – главница и в размер на 15474,17 лв. – лихви.
Вземането
на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада
сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Това публичноправно
задължение на молителя за дължим данък по ЗДДС произтича от извършваната от
него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните
възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата
на извършваната от молителя търговска дейност.
Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС,
съдът приема за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични
публичноправни задължения. При тези
факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието
непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от
него търговска дейност.
От
събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че
длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да
изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От
неоспореното заключение на ССЕ се установява, че краткосрочните задължения на молителя
надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и
бърза ликвидност към 10.12.2018 г. са под единица – 0,0462, а коефицентът за
обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ е
основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не
позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивото на този коефицент
/под единица/ към 10.12.2018 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е
налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с
наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено по
несъмнен и категоричен начин, че към настоящия момент длъжникът се намира в
трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод е показателят на коефицента
за бърза ликвидност, който към 10.12.2018 г. е също под референтната стойност.
Коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности през периода потвърждават извода за лошото
финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошият показател на
коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски
показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност
сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради
което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на
общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за
състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи
текущите си задължения.
По
отношение началната дата на неплатежеспособността. Вещото лице по ССЕ е взело предвид
стойностите на задълженията на молителя по ревизионния акт N Р
-22220218000506-091-001/01.08.2018 г. при изчисление на коефицентите за
ликвидност към 10.12.2018 г. Според съда публичните задължения, констатирани с
ревизионния акт, следва да се вземат предвид при изчисление на коефицентите за
ликвидност не само към 10.12.2018 г., но и към предходните години. Това е
така, защото наличието на ревизионен акт
е само средство за доказване на публичните вземания, но данъчното
задължение възниква ex lege. От
мотивите на процесния ревизионен акт се
установява, че посочените в него задължения за ДДС са по декларирани
от молителя суми по
сделки, по които той е страна, което обстоятелство не се оспорва. Следователно
сумите, които молителят е декларирал в справките-декларации,
са дължими от него като данъчно задължение ex
lege.
Видно е от ревизионния акт, че молителят е
в неизпълнение на публични задължения по ЗДДС, които са започнали да се
натрупват още от 01.03.2013 г. Обстоятелството, че ревизионният акт е издаден
през м.08.2018 г., не означава, че посочените в него стойности на задълженията
не следва да се отчитат като част от пасива за предходните години, защото този
акт само констатира възникналите по силата на закона публични задължения през
периода 01.03.2013 г. – 31.12.2017 г. Констатираните в ревизиония акт
задължения са възникнали през посочения по-горе период, а не от момента на
неговото издаване.
От таблицата към ревизионния акт се
установява, че към 31.12.2015 г. общият размер на задължението за главница по
ЗДДС и за лихви възлиза на 41 728,92
лв. Следователно размерът на
задължението от 41 728,92 лв. следва да се включи в пасива на молителя към
31.12.2015 г. при изчисления на коефицентите за ликвидност.
При наличие на краткотрайни активи от 38 и
включени в пасива задължения от 15, към които следва да се прибавят и натрупаните
към 31.12.2015 г. публични задължения по ЗДДС за главница и лихви от 41 се
получава съотношение 38 - краткотрайни активи срещу 56 - пасиви. В този случай
коефицентът за обща ликвидност е 0,6785 / 38 : 56/. Този показател на
коефицента за обща ликвидност, който има водещо значение за финансовото
състояние на предприятието, сочи, че още към 31.12.2015 г. молителят не е бил в
състояние да покрива текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. През
следващите години стойността на краткотрайните активи започва да намалява /25
за 2016 г., 23 за 2017 г. и 3 за 2018 г./, но продължават да се натрупват
задължения по ЗДДС, които не са включени в пасивите по отчетите, поради което
съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност не е преодоляно, поради
което 31.12.2015 г. е най-ранната дата, от която молителят е изпаднал в
състояние на невъзможност да покрива с наличните краткотрайни активи своите
задължения.
Определянето на 31.12.2015 г. за начална
дата на неплатежеспособността се дължи на обстоятелството, че задълженията по
ЗДДС за главница и лихва, които са констатирани с ревизионния акт, не са били
включени в пасивите на длъжника по отчетите до издаване на акта през м.08.2018
г., но тези задължения са били вече възникнали
и изискуеми към 31.12.2015 г., а това налага и включването им в пасива
през предходните години при изчисление на коефицентите за ликвидност.
От
събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към настоящия момент
молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира
през последните няколко години.
С определение от 14.02.2019 г., вписано в
книгата по чл.634в ТЗ на 14.02.2019 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ
на молителя длъжник и на неговите кредитори, че в едноседмичен срок следва да
внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за
покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ
за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй
като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума,
необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение
по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че
следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност
и в несъстоятелност, да се постанови прекратяване
на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „К.“ ООД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежеспособността – 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „К.“ ООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „К.“ ООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.“ ООД,
***.
СПИРА на основание чл.632 ал.1
ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „К.“ ООД, ЕИК *******, по т. дело № 2645/18 г. на СГС, VI-4
състав.
УКАЗВА на длъжника
„К.“ ООД и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, ако
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено
спряното производство по несъстоятелност в едногодишния
срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от ТР.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ***, на основание чл.620
ал.1 ТЗ да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Да се изправи препис от решението до АВ
за вписване по партидата на длъжника „К.“ ООД, ЕИК *******.
Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: