№ 1083
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110105273 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ и по чл.92,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца "П.Т.ЕООД неговият пълномощник твърди, че
между страните по делото бил сключен Договор № 992/ 02.07.2021г. , по силата на който
ответникът възложил , а ищецът приел да извърши „доставка и монтаж на
пречиствателна станция модел : Klaro XL 38 (капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар за вода
Carat S 6500 л в срок до 4 месеца след получаване на „авансовото плащане на цената на
съоръженията” и писмено известяване от страна на ответника като възложител за
„готовност”. Изрично в исковата молба се посочва , че „цената на съоръженията” е
уговорена в размер на 11 690 евро без ДДС , а „цената на доставката и монтажа” е
уговорена в размер на 760 евро без ДДС, които следвало да бъдат платени от ответника в
левове по фиксинга на БНБ за деня на плъщането по банкова сметка на ищеца като
изпълнител. Изрично се отбелязва в исковата молба и , че „в цената на монтажа не са
включени : механизация за изкопно-насипните работи, извозване на земна маса , инертен
материал за обратен насип , вода за напълване на съоръженията , полагане на тръби ,
фитинги , ревизионни шахти, кабели и други материали и услуги” , които следвало да бъдат
платени от ответника като възложител „след монтажа на база на реално вложени труд и
материали”. Посочва се в исковата молба , че цената на съоръженията следвало да бъде
платена , както следва : 50% от тази цена , т.е. 5 845 евро в 3-дневен срок от подписването
на договора и 50 % от същата цена , т.е. 5 845 евро в3-дневен срок след доставката на
съоръженията , а цената на доставката и монтажа от 760 евро следвало да бъде платена
1
еднократно в 3-дневен срок след монгажа. Според твърденията в исковата молба ищецът
изпълнил точно задълженията си по договора , като доставил и монтирал „поръчаните
съоръжения” , което било удостоверено със съставени и подписани приемо-предавателни
протоколи от 12.11.2021г., 18.11.2021г., 28.02.2022г. и 22.03.2022г. , но ответникът не
изпълнил изцяло задължението си за плащане на „цената на доставените и монтирани
съоражения” , тъй като платил обща сума в размер на 23 740 лв с платежни нареждания от
02.07.2021г. и от 02.12.2021г. , като останал дължим остатък в размер на 5 924 лв , за което
била издадена фактура № 4449/21.03.2022г. , която била изпратена от ищеца на ответника.
Искането на ищеца към съда , според дословно посоченото в петитума на исковата
молба , е да осъди ответника да му заплати сумите : 5 924 лв, представляващи „остатъка
от стойността на доставено и монтирано съоръжение” (по Договора № 992/ 02.07.2021г.
между страните – б.с.) , и 2 962 лв, представляващи мораторна неустойка , уговорена в
чл.22 от Договор № 992/ 02.07.2021г., дължима за забавеното плащане на остатъка от цената
на доставеното и монтирано съоражение , представляваща 50 % от размера на забавеното
плащане , заедно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата
молба – 31.01.2023г. до окончателното плащане, разноските на ищеца по настоящото исково
производство , по обезпечителното производство по ч.гр.д. 2147/2023г. на СРС, ГО, 125
състав и по изпълнително дело № 722/2023г. на ЧСИ М.Ц. във връзка с допуснатото
обезпечение на иска преди предяването му.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество
поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.10.2024г.
адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са
посочени и в представената на 11.11.2024г. писмена защита от пълномощника на ищеца.
Ответникът „Р.П.И.”ЕООД оспорва исковете видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 21.04.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се
изрично , че ответникът е „спазил стриктно” уговорените в процесния договор №
992/02.07.2021г. „начин и срок на плащане на договорената сума” , но не е платил други
суми , претендирани от ответника въз основа на „подписани протоколи от представители
на страните за приемане на извършена работа по договора” , като се оспорва протоколи,
установяващи „предаването и приемането на обекта” да са били подписани от
представител на отвеното дружество като „страна по договора”. С отговора на исковата
молба конкретно е оспорено подписването от представител на ответника на приемо-
предавателни протоколи за монтаж от18.02.2022г. , от 18.11.2021г. , от 22.03.2022г. и от
12.11.2021г. , представени от ищеца с исковата молба. Посочва се , че след като получил
авансовите плащания по договора ищецът не изпълнил редица свои задължения като
изготвяне и предоставяне на схема , по която възложителят да подготви площадката за
монтаж на съоръженията , както и „скици , схеми и каквито да са подобни документи за
изграденото съоръжение” , необходими за неговата експлотация и безопасност.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество
поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.10.2024г.
2
адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността
им са обосновани и в представениите на 08.11.2024г. писмени бележки от пълномощника на
ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и по чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Относно процесуалният ред за разглеждане на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ произтича от търговско
правоотношение между страните ,т.е. от търговска сделка, делото следва да бъде разгледано
по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по
чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от предявените искове е родово подсъден на районен , а не
на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят относно сключването и съдържанието на Договор №
992/ 02.07.2021г. , който е представен с исковата молба и е приет като писмено
доказателство. С този договор ответникът като възложител е възложил, а ищецът като
изпълнител се е задължил да достави , монтира и пусне в експлоатация пречиствателна
станция модел : Klaro XL 38 (капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар за вода Carat S 6500 л
(чл.1 от договора –б.с.) срещу плащане от ответника на „цената на съоръженията” -
11 690 евро (чл. 5 от договора) , „цената на доставката и монтажа” (чл.6 от договора) и
цените на допълнителните дейности , посочени в чл.8 , изр.2 от договора – „механизация
за изкопно-насипните работи, извозване на земна маса , инертен материал за обратен насип ,
вода за напълване на съоръженията , полагане на тръби , фитинги, ревизионни шахти,
кабели и други материали и услуги” , които е уговорено да бъдат платени от ответника като
възложител „след монтажа на база на реално вложени труд и материали”.
В чл.1 от Договора № 992/ 02.07.2021г. изрично е отбелязано , че навсякъде в текста
на договора с термина „СЪОРЪЖЕНИЯТА” се обозначават посочените в същата договорна
клауза пречиствателна станция модел : Klaro XL 38 (капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар
за вода Carat S 6500 л .
Както в обстоятелствената част , така и в петитума на исковата молба от
пълномощника на ищеца е посочено изрично , че претендираната сума от 5 924 лв
представлява „остатък от стойността на доставено и монтирано съоръжение” по
Договора № 992/ 02.07.2021г. между страните.
В обстоятелствената част на исковата молба ясно са разграничени от ищцовата
страна цената на съоръженията по договора (от една страна) и цената на доставката и
монтажа (от друга страна), както това е направено и в процесния Договор № 992/
02.07.2021г. : в чл.5 от договора е уговорена „цена на съоръженията” , която е 11 690 евро
3
, а в чл.6 от договора е уговорена отделно „цена на доставката и монтажа” в размер на
760 евро.
Следователно претендираната от ищеца по настоящото дело сума в размер на 5 924 лв
представлява остатък от уговорената в чл.5 от Договора № 992/ 02.07.2021г. „цена на
СЪОРЪЖЕНИЯТА” , посочени в чл.1 от същия договор и в раздел І от Приложение № 1 –
Оферта към същия договор , по –конкретно : - пречиствателна станция Klaro XL 38
(капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар за вода Carat S 6500 л.
Както в обстоятелствената част (чл.127, ал.1,т.4 ГПК) , така и в петитума (чл.127,
ал.1,т.5 ГПК) на исковата молба няма твърдения за неплащане от ответника на дължими
суми за „цена на доставката и монтажа” по чл.6 от договора (760 евро) или за
допълнителни дейности по чл.8, изр.2 от договора (с неуговерен размер), няма и искания на
ищеца за осъждане на ответника да плати такива вземания. Поради това изпълненията на
задълженията на ответника за плащането на тези суми (за „цена на доставката и
монтажа” по чл.6 от договора или за допълнителни дейности по чл.8, изр.2 от договора)
НЕ СА ПРЕДМЕТ на предявения иск по чл.79,ал.1, предл.1 ГПК , който се определя
единствено от твърденията и исканията на ищеца съобразно принципа за т.нар.
диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК).
ПРЕДМЕТ на предявения иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД е САМО изпълнението от
ищеца на задължението му за плащане на уговорената в чл.5 от договора цена на
съоръженията по чл.1 от Договора № 992/ 02.07.2021г. Както бе изтъкнато, тези
съоръжения (които е следвало да достави, да монтира и да пусне в експлоатация ищецът-
б.с.) са изрично посочени в чл.1 от същия договор и в раздел І от Приложение № 1 – Оферта
към договора , те са: пречиствателна станция модел Klaro XL 38 (капацитет 5,7 м3/ден) и
Резервоар за вода Carat S 6500 л. Видно от вписаното в т.1 от раздел І „Цени” от
Приложение № 1 – Оферта, към която изрично препраща чл.2, изр.2 от Договора № 992/
02.07.2021г., цената на пречиствателна станция модел Klaro XL 38 (капацитет 5,7
м3/ден) е 9 850 евро без ДДС , а според т.3 от раздел І „Цени” от Приложение № 1 – Оферта
цената на Резервоар за вода Carat S 6500 л е 1 840 евро без ДДС, т.е общо цената на тези
съоръжения е 11 690 евро, колкото е уговорено и в чл.5 от договора. Според чл.9 от
договора сумите по чл.5 и чл.6 от договора , т.е. цените на съоръженията , е следвало да
бъдът платени в левове по фиксинга на БНБ в деня на плащането по банкова сметка на
изпълнителя. Според чл.7 от договора цената на съоръженията е следвало да бъде платена
на две части: първата част в размер от 5 845 евро(50 % ) е платима авансово в 3-дневен
срок след подписването на договора , а втората част в размер от 5 845 евро( 50 % ) е
платима в 3-дневен срок след доставката на съоръженията.
Към исковата молба са приложени два платежни документа : преводно нареждане от
02.07.2021г. за плащане от ответника на ищеца на сумата от 13 740 лв и преводно нареждане
от 02.12.2021г. за плащане от ответника на ищеца на сумата от 10 000 лв, като в исковата
молба пълномощникът на ищеца изрично посочва осъществяването на тези две плащания
на обща стойност 23 740 лв от ответника. В отговора на исковата молба представителят на
4
ответника твърди, че ответникът е „спазил стриктно” уговорените в договора №
992/02.07.2021г. „начин и срок на плащане на договорената сума”.
Видно е от елементарно аритметично сравнение , че платената от ответника сума в
размер на 23 740 лв е в по-голям размер от уговорената цена на съоръженията по чл.5 от
процесния договор № 992/02.07.2021г. , която е 22 863,65 лв (колкото е левовавата
равностойност на 11 690 евро). По настоящото дело няма нито твърдения , нито
доказателства от ищеца, че с платената от ответника обща сума от 23 740 лв са
погасени други задължения по договора № 992/02.07.2021г. , различни от цената по чл.5 от
договора на съоръженията по чл.1 от договора - пречиствателна станция Klaro XL 38
(капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар за вода Carat S 6500 л. Следователно възражението на
ответника за плащането изцяло на уговорените суми за съоръженията по договора, е
ОСНОВАТЕЛНО.
В исковата молба няма твърдения , че в претендираната сума от 5 924 лв се включват
цени на дейности , услуги и съоръжения по чл.7 и по чл.8 , изр.2 от договор №
992/02.07.2021г. , т.е. различни от цената по чл.5 от договора на съоръженията по чл.1 от
договора - пречиствателна станция Klaro XL 38 (капацитет 5,7 м3/ден) и Резервоар за вода
Carat S 6500 л.
В обстоятелствената част на исковата молба (не не и в петитума й) е посочено , че за
сумата 5 924 лв , представляваща „остатъка от цената на доставените и монтирани
съоръжения”, е издадена фактура № 4449/21.03.2022г. Тази фактура е представена с
исковата молба. Но фактура № 4449/21.03.2022г. не е подписана от ответника , поради
което представлява частен документ, изходящ от ищеца , и поради тази причина не може
да бъде доказателство за твърдените от него т.нар. благоприятни факти , т.е. за факти ,
от които възникват твърдените от ищеца правни последици. По делото няма
доказателства нито за подписването на тази фактура , нито за получаването й от
ответното дружество. Същественото е, че в тази фактура са вписани различни цени на
съоръженията от уговорените в договор № 992/02.07.2021г., както и цени на други дейности
, които не са уговорени в този договор, както и са приспаднати други плащания от
ответника.
В съдържанието на фактура № 4449/21.03.2022г. няма посочване , че тя е издадена във
връзка с договор № 992/02.07.2021г. , поради което не е доказана връзката й с изпълнението
на задълженията на ищеца по този договор.
Доколкото фактурата № 4449/21.03.2022г. не е подписана от представител на
ответника , тя не съдържа изявление на възложителя по договора № 992/02.07.2021г. за
приемане на доставените от ищеца като изпълнител съоръжения и за осъществените от
него дейности по този договор.
В исковата молба няма твърдения , че претендираната сума от 5 924 лв представлява
сбор от цените на дейности и съоръжения , вписани в приложените към исковата молба
четири броя приемо-предавателни протоколи , съответно от 18.11.2021г. , от 12.11.2021г., от
28.02.2022г. и от 22.03.2022г. Същественото е , че в тези протоколи са вписани дейности и
5
съоръжения , каквито не са уговорени с договор № 992/02.07.2021г. , като не е посочена
цената им. Поради тази причина не може да се установи връзката на тези протоколи с
изпълнението на задълженията на ищеца по договора № 992/02.07.2021г. В нито един от
тези протоколи не е посочено , че те са сътавени в изпълнение на чл.17 от договор №
992/02.07.2021г. или за удостоверяване на допълнителни дейности по чл.8 ,изр.2 от същия
договор. Освен това ответникът изрично оспорва подписването на всеки от тези протоколи
от надлежен представител на ответното дружество. Протоколът за монтаж от 28.02.2022г. е
подписан за възложителя „Р.П.И.”ЕООД от Джани Шайб (доколкото се разчита –б.с.) ,
чиято връзка с ответника не е доказана по делото , както и представителната му власт
по отношение на ответника. Видно от представената по делото издадена от НАП Справка
актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 12.11.2021г. до
22.03.2022г. в ответното дружества не е имало служител с имена Джани Шайб. В
останалите три приемо-предавателни протоколи от 18.11.2021г. , от 12.11.2021г. и от
22.03.2022г. е вписано , че са подписани за ответното дружество от управителя му Х.
Симеонов (който е починал по-късно), но не е доказана автентичността на подписите ,
които са оспорени от ответника. Ищецът , чиято е доказателствената тежест да установи,
че посочените три приемо-предавателни протокола са подписани от лицето Х. Симеонов , не
е представил никакви доказателства в тази връзка , по-конкретно не е поискал назначаване
на съдебно-графологична експертиза. Поради посочените причини по настоящото дело не е
доказано , че дейностите , вписани в приемо-предавателни протоколи , съответно от
18.11.2021г. , от 12.11.2021г., от 28.02.2022г. и от 22.03.2022г., са осъществени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по Договора № 992/ 02.07.2021г., и че възнагражденията
за тези дейности подлежат на плащане от ответника заедно с уговорените в чл.5 и чл.6
от договора цени на съоръженията , на доставката и на монтажа.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на претендираното от
ищеца вземане за „остатъка от стойността на доставено и монтирано съоръжение” по
Договора № 992/ 02.07.2021г. между страните. Поради това предявеният главен иск по
чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователет е и акцесорният иск по чл.92,ал.1 ЗЗД, тъй като той е обусловен от
основателността на главния иск по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД. Този иск също следва да бъде
отхвърлен, без да се изследва изпадането на длъжника в забава.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът са отхвърлени изцяло.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответното дружество следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото – платеното адвокатско възнаграждение по
настоящото исково дело в размер на 1 000 лв видно от представения Договор за правна
защита и съдействие , приложен към списъка с разноски , представен в заседанието на
30.10.2024г.
6
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "П.Т.ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: град София , район „Витоша”, *** със съдебен адрес : гр.
София, ул. „***, партер, Адвокатско дружество” И и Н.” , чрез адв. Х. Н., против
„Р.П.И.”ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, със
съдебен адрес : град София, бул. „**** чрез адв. К. П., обективно съединени осъдителни
искове : по чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 924 лв (пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева),
представляващи „остатъка от стойността на доставено и монтирано съоръжение” (по
Договора № 992/ 02.07.2021г. между страните – б.с.) , и по чл.92, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответинка на заплати на ищеца сумата от 2 962 лв (две хиляди деветстотин шестдесет и два
лева), представляващи мораторна неустойка , уговорена в чл.22 от Договор № 992/
02.07.2021г., дължима за забавеното плащане на остатъка от цената на доставеното и
монтирано съоражение, представляваща 50 % от размера на забавеното плащане , заедно
със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба –
31.01.2023г. до окончателното плащане, разноските на ищеца по настоящото исково
производство , по обезпечителното производство по ч.гр.д. 2147/2023г. на СРС, ГО, 125
състав и по изпълнително дело № 722/2023г. на ЧСИ М.Ц. във връзка с допуснатото
обезпечение на иска преди предяването му.
ОСЪЖДА "П.Т.ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град София
, район „Витоша”, *** със съдебен адрес : гр. София, ул. „***, партер, Адвокатско
дружество” И и Н.” , чрез адв. Х. Н., ДА ЗАПЛАТИ на „Р.П.И.”ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, със съдебен адрес : град София, бул.
„**** чрез адв. К. П., на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 1 000 лв ( хиляда лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото дело- платеното
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7