РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900695 по описа за 2021 година
Предявени са права по чл.288, ал.12 от КЗ /отм/.
Предявен е иск от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 против П. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.*, ул.***,
обл.***, по който се моли да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 261 349,84 лв., която сума представлява изплатеното от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД обезщетение по щета № 210180/08.06.2016 г. и присъдено по влязло в
сила съдебно Решение № 11439/2016 г. по описа на Софийски градски съд, по
което дело ответникът е бил трето лице-помагач. Претендира се законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
и направените разноски в процеса. Ищецът твърди, че поради настъпило ПТП
на 30.08.2015 г., при което П.Б. губи контрол над управлението на
мотоциклета си, са настъпили телесни увреждания на С.Р.Т.. Същата е
инициирала, поради постановен отказ на Гаранционен фонд за репарация на
вредите, съдебен процес по цитираното гражданско дело пред Софийски
градски съд и ищецът, тогава ответник, е осъден да заплати исковите суми,
представляващи обезщетенията, дължими на пострадалата. С настоящата
1
искова молба се предявяват регресни права против ответника П.Б., който е и
прекият причинител на пътнотранспортното произшествие.
Ответникът П. ИВ. Б. изцяло оспорва иска. Същият твърди, че лицето,
което се е возило на управляваното от него пътно превозно средство е знаело
за обстоятелството, че П.Б. не е притежавал свидетелство за
правоуправление, че мотоциклетът не е застрахован и че същият е употребил
алкохол. Същият твърди, че С.Т. се е качила и пътувала на мотоциклета по
своя воля, като е знаела тези обстоятелства, поради което и се счита, че
исковата молба е неоснователна.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните очевидно е безспорно, че на посочената дата и час в
исковата молба е настъпило ПТП с водач на мотоциклета П. ИВ. Б.. Също
така, между страните очевидно е безспорно наличието на съдебно
производство по цитираното в исковата молба дело, въз основа на което
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъдено да заплати на пострадалата исковата сума.
Съобразно чл. 288, ал.12 от КЗ/отм/ след изплащане на обезщетението
по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8. По делото са представени писмени
доказателства, а и от съдържанието на приетата по делото ССЕ се установява,
че ищецът е заплатил на пострадалото лице общо сумата от 261 349. 84 лева.
Съобразно цитираната новела от КЗ Гаранционен фонд има имуществени
права против ответника, които следва да се реализират в настоящия процес.
По повод на това ответникът Б. твърди, че лицето, което се е возило на
управляваното от него пътно превозно средство е знаело за обстоятелството,
че не е притежавал свидетелство за правоуправление, че мотоциклетът не е
застрахован и че същият е употребил алкохол. Същият твърди, че С.Т. се е
качила и пътувала на мотоциклета по своя воля, като е знаела тези
обстоятелства, поради което и се счита, че исковата молба е неоснователна.
Възраженията са изцяло неоснователни. На първо място следва да се
посочи, че релевантния нормативен акт, който е приложим за процесния казус
е КЗ в редакцията от преди 01.01.2016г. В тази посока възражението на
ответника би могло да бъде разгледано само относно вредите, претърпени от
2
лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство,
като е знаело, че владението върху него е било придобито чрез кражба,
грабеж или престъпление./чл. 288, ал.3 КЗ /отм/ В редакцията на КЗ/отм/ не е
намерила място разпоредбата, която е актуална в новия КЗ, при
приложението на която Гаранционният фонд не извършва плащане от Фонда
за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена
воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не е
застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело това
обстоятелство./чл.557, ал.3 от КЗ/ В светлината на изложеното съдът не
намира възможност да зачете направеното възражение. Независимо, че след
настъпване на ПТП и в периода до настоящия процес е настъпило изменение
в КЗ приложимия за случая нормативен акт е КЗ в редакцията към момента
на инцидента.
На следващо място дори и да не се сподели едно подобно становище и
се приеме, че ответникът би могъл релевантно да възрази по повод
съдържанието на чл. 557, ал.3 от КЗ, неговите права в тази посока са
преклудирани. Б. е бил привлечен като трето лице помагач на настоящия
ищец в развилото се съдебно производство пред СГС, в което е следвало да
осъществява процесуална дейност насочена към осуетяване осъждането на
Гаранционен фонд. Именно в това производство би следвало третото лице да
защити своите права и правата на ГФ, чрез упражняване на всички
възражения, като при липсата на процесуална активност тази възможност към
завеждане на настоящия процес е преклудирана съобразно нормата на чл. 223,
ал.2 от ГПК.
Поради това не се налага обсъждане на събраните свидетелски
показания и осветляване на въпроса знаела ли е или не пострадалата, че е
липсвала сключена застраховка ГО, тъй като към момента на настоящата
проверка този въпрос се явява правно ирелевантен.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ИВ. Б. с ЕГН ********** от с. С., П., ул. С. № * да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/
3
сумата от 261 349,84 лв., която сума представлява изплатеното от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обезщетение на пострадалата при ПТП С.Р.Т. по
щета № 210180/08.06.2016 г. и присъдено по влязло в сила съдебно Решение
№ 11439/2016 г. по описа на Софийски градски съд, по което дело ответникът
е бил трето лице-помагач, ведно със законната лихва начиная от 24.09.2021г.
до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 10 813.99 лева
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив:_______________________
4