РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
*и ответника е сключен Договор за паричен заем №3657558 от 17.10.2019г., съгласно който
последният получил сумата от 1500 лв., която се задължил да върне в срок до 11.06.2020г. на
34 седмични погасителни вноски в размер на 50,31 лв. Твърди се, че ответникът се задължил
при забава в плащанията на всяка вноска да заплати обезщетение в размер на законната
лихва, а в случай че забавата продължи над 30 дни - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането от 27 лв. Изтъква се, че ответникът сключил с * Договор за
предоставяне на поръчителство №3657558 от 17.10.2019г., с който дружеството в качеството
на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 1247,46 лв. на 34
седмични погасителни вноски в размер на 36,69 лв., да отговаря солидарно за задълженията
на кредитополучателя към *. Излагат се твърдения, че поръчителят се съгласил плащанията
на възнаграждението да се извършва на кредитора, което увеличило размера на
погасителните вноски на 87 лв. Ищецът твърди, че ответникът е върнал само 479 лв. като
след изтичане срока на договора за кредит са останали непогасени задължения за главница,
лихви и такси в общ размер на 1513,30 лв., които на 01.09.2020г. са платени от поръчителя.
Навеждат се доводи, че вземанията във връзка с изпълнение на задълженията по договорите
за заем и за възлагане на поръчителство от 1303,15 лв. за главница, 155,84 лв. за договорна
лихва за периода от 24.10.2019г. до 11.06.2020г., 1038,01 лв. за възнаграждение за
поръчителство, 27 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението и 99,65
лв. за лихва за забава за периода след 12.06.2020г., са прехвърлени на ищеца с Приложение
1
№1 от 01.09.2020г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 02.03.2020г., за
което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1149/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изтъква се,
че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №484 от 19.04.2021г. по
частно гражданско дело №1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд както и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Навежда доводи, че не са спазени изискванията за прехвърляне на вземанията в
полза на ищеца, поради което ответникът не дължи заплащане на претендираните суми. С
оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 17.10.2019г. между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е
сключен Договор за паричен заем №3657558. Кредиторът предал на ответника сумата от
1500 лв. при сключване на договора, а последният се задължил да я върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 210,54 лв. в срок до 11.06.2020г. на 34 седмични
погасителни вноски в размер на 50,31 лв., падежите на които били посочени в договора. При
забава в плащанията на всяка вноска ответникът се задължил да заплати на заемодателя
обезщетение за забава, а при забава в плащанията от над 30 календарни дни - сумата от 9 лв.
за такса разходи във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и
провеждане на телефонни разговори, но не повече от 45 лв. за всички вноски. Съгласно чл. 4
от договора ответникът поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави
на заемодателя обезпечение чрез двама поръчители, чрез банкова гаранция или чрез
одобрено от последния дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. При
сключване на договора заемателят декларирал, че е запознат с Тарифата за таксите на *. На
17.10.2019г. между ответника и *, действащо чрез заемодателя, е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство №3657558. Търговското дружество в качеството на
поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на заемодателя от
1247,46 лв., да отговаря солидарно за задълженията на заемателя към *. Страните уговорили
възнаграждението да се плаща в полза на заемодателя на 34 седмични погасителни вноски в
размер на 36,69 лв., съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за заем.
Поради неизпълнение на задължението на ответника, на 01.09.2020г. * поканило * в
2
качеството на поръчител да плати сумата от 1513,30 лв., от която 1303,15 лв. за главница,
155,84 лв. за договорна лихва, 27 лв. за разходи за събиране на вземане и 27,31 лв. за лихва
за забава. На 02.03.2020г. между поръчителя в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения. Цедентът
прехвърлил на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от договора за
предоставяне на поръчителство, подробно описани в Приложение №1 като в приложението
от 01.09.2020г. са включени и непогасените вземания на ответника за главница от 1303,15
лв., за договорна лихва от 155,84 лв., за възнаграждение за поръчителство от 1038,01 лв., за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението от 27 лв. и за лихва за забава от
27,31 лв. В изпълнение на т. 4.4 от договора, цедентът предоставил на цесионера писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо му
право да уведоми длъжниците за цесията. В производството по делото ищецът признал, че
не е изпращал на ответника приложените към исковата молба уведомление за цесията и
покана за доброволно изпълнение на задължението, както и че последният е извършил
плащания по договора за заем в общ размер на 479 лв. На 14.04.2021г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените
вземания от 1303,15 лв. за главница, 155,84 лв. за договорна лихва за периода от 24.10.2019г.
до 11.06.2020г., 1038,01 лв. за възнаграждение за поръчителство, 27 лв. за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението и 99,65 лв. за лихва за забава за периода от
12.06.2020г. до 26.03.2021г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело
№1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на
заявителя като на 19.04.2021г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 01.09.2020г. * е заплатило на * сумата от 1513,30 лв., представляваща сбор
от непогасени задължения на ответника за главница, лихви и такси по процесния договор за
заем, съвпадащи по размер с тези, посочени в поканата за плащане от 01.09.2020г. Вещото
лице е установило, че за периода от 21.10.2019г. до 31.01.2020г. ответникът е платил 479 лв.
по договора за заем, с които е погасил задължения от 196,85 лв. за главница, 54,70 лв. за
договорна лихва, 209,45 лв. за възнаграждение за поръчителство и 18 лв. за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението, в резултат на което са останали непогасени
задължения, които съвпадат по вид и размер с тези посочени в заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на заемно правоотношение от 17.10.2019г., по силата на което
първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от 1500 лв., което е
удостоверено с подписания от последния документ. Договорът е действителен тъй като при
сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Годишният процент на разходите от 49,15 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, а определената възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната
лихва и не накърнява добрите нрави тъй като към момента на възникване на
правоотоношението същото е било необезпечено и съответства на поетия от кредитора риск
3
от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника.
Уговорката за заплащане на такса за разходи свързана с изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори от кредитора, в случай на
забава в плащанията на длъжника от над 30 календарни дни, е нищожна поради
противоречие със закона, поради което начислената за това сума от 45 лв. е недължима.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В разглеждания случай такова вземане е уговорено в чл. 8 от договора като горепосочената
такса влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, защото чрез нея
обезщетението за забава надвишава законната лихва.
Договорът за поръчителство въвежда допълнителни разходи по кредита от 1247,46 лв. за
възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с
тях размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК вече се надвишава. С оглед обстоятелствата,
че чл. 4 от договора за заем въвежда обезпечение чрез одобрено от заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, че* е едноличен собственик на капитала
на поръчителя *, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки, че договорът за
поръчителство е сключен чрез заемодателя, че вноските за възнаграждение на поръчителя са
включени в погасителния план по заема и че заплащането им се извършва в полза на *, се
достига до извода, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на
допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно
правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и
на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна. Това води до
недължимост и на вземането за възнаграждение по договора за поръчителство.
С оглед гореизложеното е налице валидно задължение за плащане само на вземанията по
договора за заем като длъжникът е следвало да върне на кредитора заетата сума от 1500 лв.
заедно с уговорената възнаградителна лихва от 210,54 лв. в срок до 11.06.2020г. на 34
седмични погасителни вноски. Ответникът е изпаднал в забава на 12.06.2020г. след изтичане
срока на договора, в резултат на което за кредитора е възникнало правото да начисли
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от
ЗПК. С извършеното от ответника плащане на сумата от 479 лв. и на основание чл. 76, ал. 2
от ЗЗД са погасени частично вземането за главница от 196,85 лв., по което е останал
непогасен остатък от 1303,15 лв., частично вземането за договорна лихва от 182,50 лв. за
периода от 24.10.2019г. до 26.03.2020г., по което е останал непогасен остатък от 28,04 лв. за
периода от 26.03.2020г. до 11.06.2020г., и изцяло вземането за лихва за забава от 99,65 лв. за
периода от 12.06.2020г. до 26.03.2021г. С договора за поръчителство е възникнало
правоотношение, съгласно което трето лице е поело задължение да отговаря безусловно
пред кредитора за изпълнение на задължението на ответника. На основание чл. 141, ал. 1 от
ЗЗД, между поръчителя и заемателя е възникнала солидарна отговорност за изпълнение на
задължението на последния по договора за заем, което е породило правната възможност за
4
кредитора да претендира изпълнение от всеки един от тях. След изтичане срока на договора
за заем, поръчителят валидно е изпълнил задължението на ответника като е погасил сумите
от 1303,15 лв. за главница и от 28,04 лв. за договорна лихва за периода от 26.03.2020г. до
11.06.2020г. и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за него е възникнало правото да ги
претендира от заемателя. Вземанията валидно са прехвърлени, на основание чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД от * в полза на ищеца с Приложение №1 от 01.09.2020г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г. Цесията е породила действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е уведомен
за извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй
като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от
последния, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са
предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и
предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
ответника чрез назначения му особен представител с препис от исковата молба. Всичко това
води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за
заем като вземанията от 1303,15 лв. за главница и от 28,04 лв. за договорна лихва за периода
от 26.03.2020г. до 11.06.2020г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, са дължими
поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД в тази
част е основателен и следва да бъде уважен. Поради недействителността на клаузите за
начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението и на
възнаграждение за поръчителство, плащането на тези суми е извършено без основание от
страна на поръчителя като с оглед погасителния ефект на плащането от страна на ответника,
претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени по отношение на вземанията за договорна лихва от 127,80 лв. за
периода от 24.10.2019г. до 26.03.2020г., за възнаграждение за поръчителство от 1038,01 лв.,
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението от 27 лв. и за лихва за забава
от 99,65 лв. за периода от 12.06.2020г. до 26.03.2021г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да
5
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за особен представител
от 620,67 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от
102,72 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на *, сумите от 1303,15 лв. /хиляда
триста и три лева и петнадесет стотинки/ - главница, 28,04 лв. /двадесет и осем лева и
четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 26.03.2020г. до 11.06.2020г.,
представляващи задължения по Договор за паричен заем №3657558 от 17.10.2019г., сключен
с *, прехвърлени с Приложение №1 от 01.09.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.04.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №484 от 19.04.2021г. по частно гражданско дело №1149/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на
вземанията за договорна лихва от 127,80 лв. за периода от 24.10.2019г. до 26.03.2020г., за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението от 27 лв. и за лихва за забава от
99,65 лв. за периода от 12.06.2020г. до 26.03.2021г., представляващи задължения по Договор
за паричен заем №3657558 от 17.10.2019г., сключен с *, както и относно установяване
съществуването на вземането за възнаграждение за поръчителство от 1038,01 лв.,
представляващо задължение по Договор за предоставяне на поръчителство №3657558 от
17.10.2019г., сключен с*, прехвърлени с Приложение №1 от 01.09.2020г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г., за които е издадена заповед
за изпълнение №484 от 19.04.2021г. по частно гражданско дело №1149/2021г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 620,67 лв. /шестстотин и двадесет лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 102,72 лв.
/сто и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
6
дело №1149/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7