№ 83864
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20251110120239 по описа за 2025 година
Постъпило е искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по заявление, вх. № 123461/08.04.2025 г., подадено от
********************* срещу Д. Д. А. за вземания, произтичащи от договор
за потребителски кредит.
При извършване на проверка на заявлението в съответствие с
изискването на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е констатирал,
че заявителят не е посочил основание на претендираната от него сума в размер
на 1358,64 лева, как е формирана сума, какви компоненти включва. В тази
връзка на заявителя с разпореждане № 78663/16.05.2025 г. са дадени указания
в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността, като посочи
основанието на което претендира сумата. На заявителя са указани
последиците от неизпълнение на дадените указания в срок - заявлението ще
бъде отхвърлено в съответната част.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 21.05.2025 г. В
предоставения срок, а и към датата на постановяване на разпореждането
заявителят не е уточнил претенцията си, доколкото с молба от 21.05.2025 г. се
излагат съображения за въприетите разяснения в съдебната практика, с оглед
което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Същевременно нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на
заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ
за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
1
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съдът съобрази, че заявителят претендира сумата в размер на 1358,64 лева
като сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги.
Допълнителните услуги заявява, че са описани в приложение № 1. Видно от
договора се касае за допълнителна услуга "Комфорт", което според дадените
разяснения в договора включва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноската; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема ; 4.
Разглеждане до минути; 5. Преферианциално обслужване; 6. Право на участие
в специални промоции.
Настоящият състав приема, че е налице противоречие с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Съдът приема, че уговорената такса Комфорт не е за допълнителни
услуги по договора за кредит. Всъщност не се предоставя никаква услуга на
потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и
за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението
на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в
нарушение и на чл. 10а ЗПК. Освен това, тази такса не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава. Затова съдът намира, че процесната
клауза, респ. вземане преследва забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава, което съществено оскъпява кредита за
потребителя, уговорена е във вреда на потребителя( представлява сума по-
2
голяма от главницата по кредита) и не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта
за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или за сумата над 29,03 лв. до пълния претендиран размер от 56,20 лв. за
платена държавна такса и над сумата от 25,83 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
заявление, вх. № 123461/08.04.2025 г., подадено от *********************
срещу Д. Д. А., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1358,64
лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 16.04.2024 г. до 16.03.2025 г., както и за
сумата над 29,03 лева до пълния дължим размер от 56,20 лева за платена
държавна такса и за сумата над 25,83 лева до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3