№ 284
гр. А., 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102183 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.108 и 109 от ЗС и чл.59 вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.Л. Б. чрез пълномощника й адвокат Р. твърди, че е собственик на ПИ
№16955.100.323 (стар идентификатор №16955.100.188), ведно с построените в него сграда с
идентификатор ПИ №16955.100.323.4 (стар идентификатор №16955.100.188.4), със
застроена площ от 96 кв.м. и сграда с идентификатор ПИ №16955.100.323.3 (стар
идентификатор №16955.100.188.3), със застроена площ от 43 кв.м., като поземленият имот
по КККР се идентифицира като ПИ №16955.100.323 в с.Г., общ.А., обл.П. по КККР
одобрени със Заповед №РД-18-6/31.01.2005 г. на изп.директор на АК, последно изменение
със Заповед №18-3363-26.04.2018 г. на СГКК - П., адрес на поземления имот: с.Г., ул.“А.С.“
№ 49, с площ от 853 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор №16955.100.186;
16955.100.188, номер по предходен план 230, кв.26, парцел:VІ-230, при съседи:
16955.100.189, 16955.100.190, 16955.37.114, 16955.37.113, 16955.100.187, 16955.100.324 и
16955.100.286, който е придобила на 09.08.2011 г. по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот акт №184, т. 11, д.№1764/2011г. на СлВ при PC-А.. По време
на придобиване на имота била омъжена за Д.Г., като бракът е прекратен с развод по гр.д.№
2975/2016 г. на РС гр.Стара Загора. С решение № 59/06.02.2019 г. постановено по гр.д.№
1710/2016 г. на АРС, влязло в законна сила на 30.08.2019 г. е прието за установено по
отношение на Д.Г., че ищцата е изключителен собственик на ПИ №16955.100.323 (стар
идентификатор №16955.100.188), ведно с построените в него - сграда с идентификатор ПИ
№16955.100.323.4 (стар идентификатор №16955.100.188.4), със застроена площ от 96 кв.м. и
сграда с идентификатор ПИ №16955.100.323.3 (стар идентификатор №16955.100.188.3), със
1
застроена площ от 43кв.м. Ищцата твърди, че ПИ №16955.100.323 (стар идентификатор
№16955.100.188) по действащия ПУП на с.Г., общ.А. е идентичен с УПИ VI-230, кв.26, на
с.Г., общ.А., като по силата на влезлия в сила и действащ и към момента регулационен план
са придадени към УПИ VI-230, кв.26 по ПУП на с.Г., части от съседните имоти, а именно: 47
кв.м. от имот пл.№ 231 и 42 кв.м. от имот с пл.№ 229 са придадени към УПИ VІ-230 кв.26 по
ПУП на селото. За приложението на регулационният план е съставен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по регулация с № 26, т.1, д.№377/1978 г. на
АРС, при което регулационните граници са се трансформирали в имотни такива,
собственост на праводателите на ищцата, а по настоящем нейна собственост. Твърди, че
ответникът Й.М. е съсед от северната страна на имота на ищцата и е собственик на имот
№16955.100.324 (стар идентификатор №16955.100.186), който започнал на 11.11.2017 г.
изграждане на някакъв строеж в частта от имота и която е придобита по регулация от
нейните праводатели и представляваща част от УПИ VI-230, кв.26, на с.Г., общ.А., а именно:
47 кв.м. от имот пл.№ 231, като разкрил основите на къщата й с идентификатор
№16955.100.188.4. За започналото незаконно строителство в притежаваният от ищцата УПИ
VI-230, кв.26 по ПУП на с.Г., същата е сезирала кмета на Община А.. От общината
изпратили писмо до ответника да не извършва никакви действия до приключване на
проверката. По повод телефонен сигнал за започнало без всякакви разрешения изливане на
бетон в частта от имота на ищцата, служители на община А. извършили проверка на
14.11.2017 г. в момент, в който в тази част от имота и която е придобита по регулация,
започнали наливане на бетонна настилка с наклон към основите на къщата на ищцата, като
изливали бетон и в разкритите основи на къщата й. Също така в частта от имота и която е
придобита по регулация, а именно 47 кв.м. от имот пл.№231 ответникът държи и сграда с
идентификатор №16955.100.324.2 с площ от 8 кв.м.- селскостопанска сграда, която навлиза с
площ от 6 кв.м. в имота на ищцата. През 2014 г. праводателите на ответника изградили
също незаконно масивна ограда с височина 2,20 м. и метална врата по западната граница с
ул.“А.С.“ на частта от имота на ищцата, която е придобита по регулация, а именно: 47 кв.м.
от имот пл.№ 231. Ответникът предявил иск срещу ищцата за признаване за установено, че е
собственик на площ от 60 кв. м, неправилно заснети в границите на поземлен имот №
16955.100.323 по КККР на с. Г., общ. А., вместо към поземлен имот № 16955.100.324 по
КККР на с. Г., общ. А., към датата на одобрено със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на
Началник на СГКК — П. изменение на КККР на с. Г., общ. А., представляваща триъгълник
по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра
навътре в имот № 16955.100.323, при граници ПИ № 16955.100.324, № 16955.100.323 и
улица с идентификатор № 16955.100.286 (ул. А..С.), съгласно скица-проект № 15-
261773/26.04.2018 г. към Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на началник на СГКК- П. за
изменение на КККР на с. Г., общ. А., на основание неприложена регулация по регулационен
план на с. Г. от 1961 г. и на основание осъществено давностно владение от 1961 г. до
предявяване на исковата претенция (24.09.2019 г.), който бил отхвърлен с Решение
№345/17.08.2020 г. влязло в сила на 27.05.2021 г. Въпреки отхвърлянето на претенциите,
ответникът отказва да предаде владението на реална част с площ от 60 кв. м. от поземлен
2
имот № 16955.100.323 по КККР на с. Г., общ. А., представляваща триъгълник по цялата
дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот
№16955.100.323 при граници ПИ № 16955.100.324, № 16955.100.323 и улица с
идентификатор № 16955.100.286 (ул. А..С.), съгласно скица-проект № 15-261773/26.04.2018
г. към Заповед № 18- 3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК- П. за изменение на КККР на
с. Г., общ. А. и продължава да я владее без основание, което поражда правният интерес на
ищцата от предявяване на иск за осъждане на ответника за предаването на владението на
тази реална част от 16955.100.323. Данъчната оценка на тази реална част е в размер на 120
лева, поради което цената на иска по чл.108 от ЗС е в размер на 120 лева. Освен това ищцата
твърди, че ответникът държи и сграда с идентификатор №16955.100.324.2 с площ от 8 кв.м. -
селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота й - поземлен имот №
16955.100.323 по КККР на с. Г., общ. А., с пристройки паянтови незаснети в КККР, които и
пречат да огради имота си с масивна ограда по границата между поземлен имот №
16955.100.323 с поземлен имот № 16955.100.324 по КККР на с. Г., общ. А., както и да
използва както намери за добре площта от 6 кв.м. от поземлен имот № 16955.100.323 заета
от тази сграда и пристройките към нея, с която площ навлизат в имота на ищцата.
Разполагането на постройка в чужд поземлен имот е неоснователно и ответникът няма
основание да държи сграда с идентификатор №16955.100.324.2 с площ от 8 кв.м. -
селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота на ищцата с поземлен имот
№ 16955.100.323 по КККР на с. Г., общ. А. с пристройки паянтови незаснети в КККР, с
което неоснователно й пречи да използва несмущавано поземленият си имот. Цената на иска
по чл.109 от ЗС ищцата определя в размер на 1000 лева, включваща: труд, транспорт и
депониране на строителни отпадъци, които счита че са необходими за премахването на 6
кв.м. от сграда с идентификатор №16955.100.324.2 с пристройки паянтови незаснети в
КККР, съгласно т.1 от ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, когато се
претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената
на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване
на действията. Ответникът използвал без основание гореописаната реална част от ПИ и е
лишил ищцата от ползите за имота, които определя в размер на 20 лева месечно, с която
сума се обогатява неоснователно, което поражда претенцията на ищцата за заплащане на
сумата от 1 200 лева. Ето защо ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде
осъден ответника Й. ИВ. М., да й предаде владението на реална част с площ от 60 кв. м. от
описания по-горе имот, както и да премахне 6 кв.м. от сграда с идентификатор
№16955.100.324.2 цялата с площ от 8 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, с
която площ от 6 кв.м. с пристройки паянтови незаснети в КККР навлиза в имота на ищцата -
поземлен имот № 16955.100.323 по КККР на с. Г., общ. А., както и направените разноски по
делото. Освен това моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1200 лв., с която
неоснователно се обогатява за ползването без основание на реална част с площ от 60 кв. м.
от описания имот, за периода от 01.10.2016 г., до предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Ангажира доказателства, претендира разноски. Моли да й бъдат допуснати двама свидетели
3
при режим на довеждане, за установяване на посочените обстоятелства. Да се приложи гр.д.
№ 1479/2018 г. на АРС, да се назначи СТЕ с конкретно поставена задача, както и СИЕ с
поставена задача.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й. ИВ. М., чрез
адв.Г., в който твърди, че предявените няколко обективно съединени искове са допустими,
но неоснователни. Ответникът твърди, че ПИ 16955.100.324 е образуван през 2018 г., след
одобряване изменението на КККР. По нанесената между този имот и съседния ПИ
16955.100.323 имотна граница няма материализирана ограда. По първия и действащ
кадастрален и регулационен план на с.Г., одобрен през 1961 г., ПИ № 16955.100.324
представлява част от имот пл. № 231, за който е отреден парцел V-за детски учреждения, кв.
26, а част от имот пл. № 231 попада извън регулацията на селото. Парцел V -за детски
учреждения никога не е отчуждаван от собствениците и мероприятието за което е отреден
част от имот пл. № 231 - за детски учреждения никога не е било реализирано. Парцел V -за
детски учреждения е разделен на УПИ V-231 и Х-231, като ПИ 16955.100.324 представлява
част от УПИ Х-231. При първоначалното одобряване на КККР на с.Г. границата между
двата имота е по съществуващия на място подпорен зид, а впоследствие е изменена така, че
да съвпада с регулационната граница.Регулационния план на с.Г. предвижда придаваемо
място с площ 62 кв.м. придаващи се от имот пл. № 231 към УПИ VI 230. Нотариален акт №
26/1978 г. за собственост върху недвижим имоти придобити по регулация, чиято
доказателствена сила изрично оспорва, не удостоверявала придобиване част от имота на
ответника по регулация по няколко причини: Първо придаваемото място е с площ 62 кв.м.,
а не 47 кв.м., така както е отразено в нотариалния акт. Второ, видно от Н.А за имот пл. №
231 собственик е отразен АПК „Д. Благоев” - А.. АПК „Д. Благоев” никога не е бил
собственик на имот пл. № 231, имота никога не е бил отчуждаван от действителния
собственик И.М., респ. неговите наследници. Не е настъпило отчуждителното действие на
плана и затова имотните и регулационни граници не съвпадат. Твърди, че не е вярно
твърдението на ищцата, че ПИ № 16955.100.323 е идентичен с УПИ VI-230 кв.26 на с.Г.,
защото такава идентичност не е налице. До 01.01.2001 г. дворищната регулация има
непосредствено отчуждително действие, собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно
придобивно основание от деня, когато е приложена. Кога регулацията е приложена е
разяснено в ТР № 3/15.07.1993г. по гр.д. № 2/1993 г. ОСГК на ВС което е приложимо към
дворищно регулационните планове, изработени при действието на ЗПИНМ и предходните
благоустройствени закони. Регулацията се счита приложена когато е изплатено
придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар. 105 ППЗИНМ отм.
респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена
по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ отм. След влизането в сила на ЗТСУ и
правилника за прилагането му недвижимите имоти, отчуждени по дворищнорегулационния
план и придадени към парцели на други физически или юридически лица, се оценяват от
нарочната комисия по чл. 97, ал. 2 ЗТСУ и чл. 265 ППЗТСУ. Съгласно чл. 281, ал. 3
ППЗСТУ решенията на комисията се съобщават по реда на ГПК на страните, които могат да
4
ги обжалват съгласно чл. 138, an. 2, п . 1 и чл. 145 и следващите пред районния, съответно
окръжния съд, съобразно правилата за подсъдността. Представен е документ наречен
протокол, според който на 24.02.1978 г. в с.Г. се събрала комисия по чл.265 от ППЗТСУ, без
посочване на заповедта с която е назначена, със задача да се извърши оценка на местата,
които по регулация се предават от един собственик на друг. Взето е решение в частност за
конкретния казус, празно място в кв.26 от 89 кв.м., собственост на местния народен съвет,
което се предава към парцел VI 230, в кв.26 собственост на С.В.К. се заплаща за 89 лв. В
приложения нотариален акт придаваемите се места са описани собственост на АПК „Д.
Благоев” и сумата е внесена в касата на Общински народен съвет с.Ч. Имот пл. № 231
никога не е бил отчуждаван от действителния собственик И.М., респективно неговите
наследници, не е принадлежал нито на АПК „Д. Благоев”, нито на местния народен съвет и
правоимащите лица не са обезщетени. Сумата не е внесена в ДСК, а е внесена в касата на
Общински народен съвет с.Ч. което пък е нарушение на чл. 282 ППЗТСУ отм. Нито
праводателя на ищцата, нито тя самата е заплатила обезщетение за придаваемото място от
62 кв.м. , придаващи се от имот пл. № 231 към УПИ VI-230. Ответникът твърди, че до същия
извод се достига дори и условно да се приеме, че е заплатена частично обезщетение за 47
кв.м. придаваемо място, тъй като не е платено дължимото на правоимащите обезщетение за
62 кв.м. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ/отм./ условието за заемане на придаващите
се по регулация имоти е обезщетяването на собственика. Съгласно разпоредбата на пар. 8
ПЗР на ЗУТ след изтичането на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите
в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. За прекратяване на
отчуждителното действие на регулацията е приложима и разпоредбата на чл. 182а, ал. 2
ЗТСУ /създадена със ЗКИР - ДВ, бр. 34 от 2000 г./. Ето защо счита предявения иск за
ревандикация на реална част от 60 кв.м. за неоснователен. Счита и негаторния иск за
неоснователен, тъй като сградата е построена в имота на ищеца. Освен това счита и за
неоснователен искът за заплащане на обезщетение, както по основание така и по размер.
Твърди, че действително владее процесните 60 кв.м., но ги владее като собственик. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира разноски. Моли да бъде
задължена ищцата да представи копия от приложените към исковата молба писмени
доказателства, които не били връчени на ответника. Не се противопоставя да бъдат
допуснати исканите експертизи. Противопоставя се да бъде изискано посоченото
гражданско дело, тъй като искането не било аргументирано и не е посочено кои от
доказателствата са необходими за настоящия процес.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложеното по делото решение № 53/06.02.2019 г., постановено по гр.дело №
1710/2016 г по описа на РС А. е видно, че е прието за установено по отношение на Д.Г., че Р.
5
Л.. Б. е изключителен собственик на следния имот: земя и сгради – находящи се в с.Г.,
общ.А., обл.П.ска, на ул.”А..С.” № 49 - ПИ с ИД № 16955.100.188 с площ 790 кв.м., с номер
на предходен план 26023006, кв.26, Парцел VІ-230, ведно с построените в него Сграда с ИД
№ 16955.100.188.1, със застроена площ 71 кв.м., на два етажа с предназначение: друг вид
сграда за обитаване; Сграда с ИД № 16955.100.188.2, със застроена площ 14 кв.м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно със всички подобрения и
приращения в имота и Сграда с ИД № 16955.100.188.3, със застроена площ 43 кв.м., на един
етаж, предназначение: селскостопанска, съобразно нот.акт № 175, т.ІІ, рег.№ 2483, н.д.№
347/20011 г. на нотариус Арусяк Пейчева, рег.№ 605 на НК и район на действие – РС гр.А., с
вх.рег.№ 3140/10.08.2011 г., Акт № 184, том 11, дело № 1764/2011 г. на Служба по
вписвания при РС А., поради наличие на частична трансформация на лични средства, на
осн. чл. 23, ал. 2 от СК. Решението е влязло в законна сила на 30.08.2019 г., като ОС П. с
решение № 926/10.07.2019 г. – постановеното по в.гр.дело № 1007/2019 г. е потвърдил
решение на А.ския РС.
От приложеното по делото решение № 345/17.08.2020 г., постановено по гр.дело №
1479/2018 г по описа на РС А. е видно, че е бил отхвърлен предявеният по реда на чл. 54, ал.
2 от ЗКИР иск от Й. ИВ. М., ЕГН: **********, от гр. А., ул. „А.В.“ № 36, срещу Р. Л.. Б.,
ЕГН: **********, от с. Г., ул. „А..С.“ № 47, за признаване за установено, че е собственик на
площ от 60 кв. м, неправилно заснети в границите на поземлен имот № 16955.100.323 по
КККР на с. Г., общ. А., вместо към поземлен имот № 16955.100.324 по КККР на с. Г., общ.
А., към датата на одобрено със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК – П.
изменение на КККР на с. Г., общ. А., представляваща триъгълник по цялата дължина на
общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот №
16955.100.323, при граници ПИ № 16955.100.324, № 16955.100.323 и улица с идентификатор
№ 16955.100.286 (ул. А..С.), съгласно скица-проект № 15-261773/26.04.2018 г. към Заповед
№ 18-3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК – П. за изменение на КККР на с. Г., общ. А.,
на основание неприложена регулация по регулационен план на с. Г. от 1961 г. и на
основание осъществено давностно владение от 1961 г. до предявяване на исковата
претенция (24.09.2019 г.), като е прекратено производството по така предявения иск срещу
Д.И.Г., ЕГН: **********, от гр. София, кв. Надежда, ж.к. „Лев Толстой“ № 62, вх. Б, ет. 3,
ап. 18. Решението е влязло в законна сила на 27.05.2021 г., като ОС П. с решение №
260567/17.12.2020 г. – постановеното по в.гр.дело № 2537/2020 г. е потвърдил решение на
А.ския РС, а от ВКС не е допуснато касационно обжалване.
От ищцата са представени: Скица за ПИ с идентификатор 16955.100.323, Първичните
НА преди придобиване собствеността от Р.Б., Протокол за оценка на имота, Протокол за
строителна линия и ниво, Позволителен билет, Данъчна оценка на имота.
От приетото по делото заключение на вещото лице М.М., неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че пазарната стойност на
месечния наем за 60 кв.м. от ПИ с КИ 16955.100.323 – месечно е 15 лв. А пазарната стойност
на наема за периода от 01.10.2016 г. до 13.10.2021 г. е общо 906 лева. Пазарната стойност на
наема на 60 кв.м. от ПИ с КИ 16955.100.323, за периода от 01.10.2016 г. до 13.10.2021 г. е
6
1090 лева.
От приетото по делото заключение на вещото лице инж. М. Г., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че имот с КИ
16955.100.323 е частично идентичен с УПИ VІ-230. В границите на УПИ VІ-230 попадат:
577 кв.м. – част от имот пл.№ 230, 47 кв.м. от имот пл.№ 231, 29 кв.м. от имот пл.№ 229 и
14 кв.м. от улица. Частта от ПИ с КИ 16955.100.323 - владяна от ответника възлиза на 61
кв.м. Сграда с ИД № 16955.100.324.2 заема 6 кв.м. от имот 16955.100.323. За сграда
16955.100.324.2 в Архива на Община А. не е установено наличие на строителни книжа за
сграда, тази сграда в КК и КР на селото не е отразена. Предвид, че сграда 16955.100.324.2
не е построена на границата на урегулирания имот, то нейното разположение не отговаря на
изискванията на ЗУТ. За с.Г. е одобрен един кадастрален и регулационен план със заповед
№ 381/1961 г. По искане на: Й.Ч., М.М., Б.М., Л.К., И.М. и М.М., със Заповед № А-63/1992 г.
на Кмета на Община А. е одобрени и понастоящем в сила, изменение рег.план засягащо п.V-
за детски учреждения в кв.26, като с изменението са образувани П.V-231 и п.Х-231. При
одобряването на кадастралния и регулационен план на с.Г., със заповед №381/1961 г. в кв.
26, 2002 кв.м. от пл.№ 231 са предвидени за п.V-за детски учреждения, 165 кв.м. от пл.№ 231
са предвидени да се придадат към п.ІV-168, 47 кв.м. от пл.№ 231 са предвидени да се
придадат към V-230 и 139 кв.м. от пл.№ 231 попадат в улична регулация. Единственото
регулационно изменение, засягащо имот пл.№ 231 е одобрено със Заповед № А-63/1992 г. на
Кмета на Община А., като от п.V-за детски учреждения се образуват два урегулирани имота
за жилищно застрояване, без да се променят регулационните граници към съседните
урегулирани имоти. За частта от имот 231, предвидена по силата на дворищната регулация
да се придаде към п.VІ-230 вещото лице счита, че мероприятието е реализирано, имайки
предвид представените НА. А от документацията към Заповед № А-63/1992 г. на Кмета на
Община А. и обстоятелството, че няма отчуждителна преписка за частта от пл.№ 231
включена в п.V-за детски учреждения кв.26 по рег.план на с.Г., вещото лице счита, че това
мероприятие не е реализирано. Разписния лист към кад.план на с.Г. за имот пл.№ 231 има
следните записвания: първоначалния запис е на името на И.М. П. – без посочен документ за
собственост, след което има записвания на името на М.И.М. и Й.Н.Ч. за п.Х-231 с НА №
192,т.1, д.№ 489/1995 г. на името на И.Г.М., Е.Г.М. и Л.И.К. за п.V-231 с НА № 193, т.1,
д.490/19195 г. В кадастралния план на с.Г. границите между имоти пл.№ 230 и 231 в кв.26 е
означена като масивна ограда. При огледа на място вещото лице е установило, че в
процесния имот в частта към улицата е извършено благоустрояване – циментова площадка,
а към дъното има полумасивна едноетажна постройка и в близост до нея дървена барака.
След съвместяване на данните от КК с данните от извършеното геодезично заснемане
вещото лице е определило площите от тези подобрения, които попадат в процесните 60
кв.м., а именно: 35 кв.м. са заети от бетоновата площадка, 6 кв.м. са заети от сграда
16955.100.324.2 и 2 кв.м. са заети от дървената барака. (към експертизата са приложени:
копие от кад.и рег.план, одобрени със заповед № 381/1961 г.; копие от рег.изменение,
одобрено със Заповед № А-63/1992 г. на Кмета на Община А. – текстова и графична част;
Копие от разписния лист към кад.план на с.Г. за имот пл.№ 231 и скици).
По делото са предявени следните обективно съединени искове: 1. Иск по чл.108 от ЗС с
искане ответникът да предаде на ищцата владението реална част от 60 кв.м. от ПИ №
16955.100.323, които ответника владее без основание; 2. Иск по чл.109 от ЗС с искане
ответника да премахне сграда с идентификатор 16955.100.324.2 и 3. Иск по чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1200 лв., представляваща сумата с
която ответника неоснователно се е обогатил, ползвайки без основание собствеността на
ищцата, за период от 01.10.2016 г. до датата на предявяване на иска.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
7
фактическа обстановка:
С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 184, т.11, д.№ 1764/2011 г. по описа
на СВ А., ищцата Р. Б. е придобила правото на собственост на ПИ № 16955.100.188, ведно
с построените в него сгради, при посочена в нотариалния акт площ на поземления имот 790
кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том 15, дело № 2875/2017 г.
по описа на СВ А., ответника Й.М. е придобил правото на собственост на ПИ с
идентификатор 16955.100.186, ведно с построените в него сгради, с посочена в нотариалния
акт площ на ПИ 508 кв.м.
Със заповед № 18-3363/26.04.2018г. на Началника на СГКК-П., влязла в сила, е
одобрено изменение в КККР на с.Г., заличени са ПИ с идентификатор 16955.100.186, ПИ с
идентификатор 16955.100.188, сграда с идентификатор 16955.100.186.1 и 16955.100.186.2,
сгради с идентификатори 16955.100.188.3 и 16955.100.188.4. Нанесени са нови обекти в
КККР: ПИ16955.100.323, ПИ16955.100.324, сгради с идентификатори 16955.100.323,3,
16955.100.323.4, 16955.100.324.1., 16955.100.324.2
ПИ 16955.100.324 е записан на ответника, а ПИ 16955.100.323 е записан на ищцата.
Променени са имотните граници между тях, което се е отразило и на площта им.
През 2018 г. Й.М. е предявил иск против Р. Б. с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР
за признаване за установено, че е собственик на площ от 60 кв.м., неправилно заснети в
границите на ПИ № 16955.100.323 по КККР на с.Г., вместо към ПИ № 16955.100.324 по
КККР на с.Г., към датата на одобреното със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на Началник на
СГКК-П., който иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д. №
1479/2018 г. по описа на РС А. (копие от което е приложено по делото).
От приетите множество писмените доказателства от заключението на инж. Г. се
установява, че за с.Г. е одобрен един кадастрален и регулационен план със заповед №
381/1961 г. При одобряване на КРП 2002 кв.м. от пл.№ 231 са предвидени за п.V-за детски
учреждения, 165 кв.м. за придаване към п. IV-168, 47 кв.м. са предвидени за придаване към
п.V-230 и 139 кв.м. попадат в уличната регулация. Със заповед № А-63/1992 г. на Кмета на
Община А. от парцел V-за детски учреждения се образуват два урегулирани имота за
жилищно застрояване, без промяна на регулационните граници към съседните урегулирани
имоти. Имот пл. № 231 в разписният лист към плана от 1961 г., (когато е създаден и
разписният лист) е записан на И.М. П.. Според в.л. поради това, че няма отчуждителна
преписка се счита за имота не е отчужден за мероприятието – детски учреждения.
От разпитаните по делото свидетели: В.З. и Д.Р. се потвърждава описаното от в.л. Г.
и записаното в разписният лист, че имот пл. № 231 е бил собственост на И.М. П.. Имотът на
ищцата е придобит от наследниците на Б.М., който е бил син на И.М., а имотът на ответника
е придобит от наследниците на М.М., също син на И.М. П..
С отговорът на исковата молба, ответника е направил възражение, че регулацията не
е приложена, т.е. придаваемата част от имот пл.№ 231 не е преминала към парцела на
8
ищцата – което е основателно. При първоначалното одобряване на КККР на с.Г. границата
между двата имота е по съществуващия на място подпорен зид, а впоследствие е изменена
така, че да съвпада с регулационната граница. Регулационния план на с.Г. предвижда
придаваемо място с площ 47 кв.м. придаващи се от имот пл. № 231 към УПИ VI-230.
Нотариален акт № 26/1978 г. за собственост върху недвижим имоти придобити по
регулация, чиято доказателствена сила изрично е оспорена, не удостоверява придобиване
част от имота на ответника по регулация по няколко причини: видно от приложения
нотариален акт, за имот пл. № 231 собственик е отразен АПК „Д. Благоев” – А.. АПК „Д.
Благоев” никога не е бил собственик на имот пл. № 231, имотът никога не е бил отчуждаван
от действителния собственик И.М., респ. неговите наследници. Не е настъпило
отчуждителното действие на плана и затова имотните и регулационни граници не съвпадат.
Представен е документ-протокол, според който на 24.02.1978 г. в с.Г. се е събрала комисия
по чл.265 от ППЗТСУ, без посочване на заповедта с която е назначена, със задача да се
извърши оценка на местата, които по регулация се предават от един собственик на друг.
Взето е решение в частност за конкретния казус, празно място в кв.26 от 89 кв.м.,
собственост на местния народен съвет, което се предава към парцел VI-230, в кв.26
собственост на С.В.К. се заплаща за 89 лв. В приложения нотариален акт обаче
придаваемите се места са описани собственост на АПК „Д. Благоев” и сумата е внесена в
касата на Общински народен съвет с.Ч. Имот пл. № 231 никога не е бил отчуждаван от
действителния собственик И.М., респ. неговите наследници, не е принадлежал нито на АПК
„Д. Благоев”, нито на местния народен съвет, следователно правоимащите лица не са
обезщетени. Сумата не е внесена в ДСК, а е внесена в касата на Общински народен съвет
с.Ч. което пък е нарушение на чл. 282 ППЗТСУ отм.
С решение № 43/06.07.2022 г. постановено по гр. д. № 3263/2021 г. по описа на ВКС,
2 гр. отделение е разгледан материалноправен въпрос: стабилизирало ли се е
отчуждителното действие на регулационния план, когато придадената по регулация част е
била заета и владението върху нея е продължило повече от десет години до влизането в сила
на ЗУТ. Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на
правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ
/отм./ са дадени в тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Тълкувателното
решение има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при
действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това
закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в
Княжество /Царство/ България. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено
отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е
необходимо следното: когато дворищно-регулационният план е създаден при грешна
кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при
съществено закононарушение /чл. 33, ал. 1 ЗТСУ/, прилагането му е налице, когато
придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия
собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи /уредени в чл. 33, ал. 2
ЗТСУ/ планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на
9
придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по
обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при
снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В чл. 33, ал. 2 ЗТСУ
са разграничени три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена
когато е изплатено придаваемото място чрез общински народен съвет, съгласно пар. 105
ППЗИНМ /отм./ респективно сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото
място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ/отм/. Представянето на
разписка за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият
способ за приложение на регулацията е налице ако към датата на откриване на
производството по изменение на дворищно-регулационния план, придадените имоти са били
заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на пар. 102 ППЗИНМ
/отм./, респективно чл. 111 ЗТСУ /отм./. Третата хипотеза е когато е изтекла погасителната
давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134,
ал. 3 ЗТСУ /отм./. Дори да не е издаден констативен нотариален акт по регулация, ако в
исковото производство се докажат предпоставките за издаването му – плащане или
декларация по чл. 111 ЗТСУ /отм./, прилагането на регулацията е доказано. Това разрешение
е приложимо и към уреждане на облигационните отношения във връзка с уравняване
частите между съсобствениците на образуван по регулация съсобствен парцел за
малкоетажно и средноетажно застрояване.
В същия смисъл са и постановените решения: № 60157/26.11.2021 г. по гр. д. № 2040/2021 г.;
№ 200 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г.; № 334/23.01.2012 г. по гр. д. № 87/2010 г.;
решение № 60120/26.10.2021 г. по гр. д. № 77/2021 г. и решение № 121/22.10.2019 г. по гр. д.
№ 3419/2018 г. на ВКС, първо г. о.
В настоящото производство ищцата Р. Б. се позовава на плащане на придаваемото
място, но това не е настъпило защото сумата е платена на несобственик на имота (не е
платена на правоимащия И.М. П.), а на трето лице, поради което не е настъпило
отчуждителното действие на регулацията и праводателите на ищцата, съответно тя самата
не са станали собственици на процесната реална част, която се владее от ответника.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ /отм./ условието за заемане на придаващите
се по регулация имоти е обезщетяването на собственика.
Съгласно разпоредбата на пар. 8 ПЗР на ЗУТ след изтичането на сроковете по пар. 6,
ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от
поземлени имоти, се прекратява. За прекратяване на отчуждителното действие на
регулацията е приложима и разпоредбата на чл. 182а, ал. 2 ЗТСУ /създадена със ЗКИР - ДВ,
бр. 34 от 2000 г./.
Влязлото в сила решение постановено по гр.д. № 1479/2018 г. по описа на РС А. не
променя горните правни изводи, защото съдът се е произнесъл по иск предявен от Й.М. с
правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР и в този спор Й.М. се е позовавал на придобивна
10
давност, т.е. на друго основание различно от това на което се позовава ищцата – заплащане
на придаваемо място.
С оглед на горното следва да се приеме, че ищцата не е собственик на
процесните/посочените реални части – 60 кв.м. от ПИ № 16955.100.323, тъй като
придаваемото място не е била заплатено на правоимащия собственик, предявените искове
следва да се отхвърлят, тъй като исковете по чл.109 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД са в
приюдициална зависимост от иска за собственост и ако този иск е неоснователен, тогава и
другите искове са неоснователни.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски, общо в размер на 1270 лв., за които по делото са
представени доказателства и списък – съгл.чл.80 ГПК/.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р. Л.. Б., ЕГН ********** от с. Г., област П.ска,
ул. „А..С. № 47, против Й. ИВ. М., ЕГН ********** от град А., обл. П.ска, ул.“А..С.“ № 36,
за предаване владението на реална част с площ от 60 кв. м. от ПИ №
16955.100.323, в село Г., общ. А., об. П.ска, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
6/31.01.2005 г.на ИД на АК, последно изменение със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на
СГКК П., с адрес на ПИ село Г., общ. А., об. П.ска, ул. „А..С.“ № 49, с площ 853 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор № 16955.100.186, № 16955.100.188, номер
на предходен план 230, кв.26, парцел VІ-230, при съседи: № 16955.100.189, № 16955.100.190,
№ 16955.37.114, № 16955.37.113, № 16955.100.187, № 16955.100.324, № 16955.100.286;
представляваща триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата
имота, на около три метра навътре в имот № 16955.100.323, при граници № 16955.100.324,
№ 16955.100.323 и улица с идентификатор № 16955.100.286 (ул.“А..С.“);
за осъждане на Й. ИВ. М., ЕГН ********** да премахне 6 кв.м. от сграда с
идентификатор №16955.100.324.2 - цялата с площ от 8 кв.м., с предназначение
селскостопанска сграда, с която площ от 6 кв.м. с пристройки паянтови, незаснети в КККР
навлиза в имота на ищцата Р. Л.. Б. - поземлен имот № 16955.100.323 по КККР на с. Г., общ.
А.;
за осъждане на Й. ИВ. М., ЕГН ********** да заплати на ищцата Р. Л.. Б., сумата от
1200 лева (хиляда и двеста), с която неоснователно се е обогатил за ползването без
основание на реална част с площ от 60 кв. м. от ПИ № 16955.100.323, в село Г., общ. А., об.
П.ска, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-6/31.01.2005 г.на ИД на АК, последно
изменение със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на СГКК П. за периода от 01.10.2016 г. до
предявяване на иска 13.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
11
исковата молба в съда 13.10.2021 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Р. Л.. Б., ЕГН ********** от с. Г., област П.ска, ул. „А..С. № 47, да заплати
на Й. ИВ. М., ЕГН ********** от град А., обл. П.ска, ул.“А..С.“ № 36, сумата от 1270 лева
(хиляда двеста и седемдесет), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
12