Определение по дело №329/2019 на Окръжен съд - Разград

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Град Разград, 04.12.2019г.

 

Разградски окръжен съд  в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година  състав:

 

        Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

    Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                  АТАНАС ХРИСТОВ

 

 като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №329 по описа за  2019 година,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, чрез юрисконсулт Милена Стоянова, срещу разпореждане на РС – Кубрат,  №1029/14.10.2019г. по ч.гр.дело № 638/2019г. на РС – Кубрат, с което е отхвърлено заявление на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д.Д., ЕГН **********, за следните суми: 39 459. 71 лева, представляващи главница по договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2017 г., отчитан по сметка № 11/24937040; договорна лихва в размер на 1 915. 70 лева за периода от 23.03.2019г. до 08.10.2019г.; обезщетение за забавено изпълнение в размер на 74. 89 лева за периода от 23.04.2019г. до 08.10.2019г., обезщетение за забава в р-р на 10.96лева за периода от 09.10.2019г.до 10.10.2019г. и дължими разходи в размер на 120 лева, или обща сума в размер на 41 581.26 лева, заявени по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от сметка на длъжника.

       В жалбата се излага, че съдът е достигнал до погрешен извод относно нередовността на връчването на изявление на заявителя за обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит, извършено от нотариус и ЧСИ, а оттам и за неоснователност на същото поради липса на предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Сочи се, че с извършеното от  нотариуса и ЧСИ връчване на изявлението на кредитора по постоянен и настоящ адрес на длъжника, както и на адреса, посочен от него в договора за кредит е завършена валидно процедурата по връчване съгласно ЗННД и ЗЧСИ, които препращат към разпоредбите на ГПК относно връчването.       Поддържа се, че банката - кредитор е направила всичко възможно да обезпечи редовното връчване на изявлението до длъжника и извършените в този смисъл действия от страна на нотариуса и ЧСИ, заедно с изтичането на срока  по чл.47,ал.2 от ГПК обуславят наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.Прави се искане за отмяна на разпореждането и вместо това уважаване на заявлението ведно с присъждане на сторените разноски,  представляващи заплатена държавна такса.

 РОС преценява подадената жалба, като редовна, съобразявайки, че  същата е депозирана от надлежна страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт. 

  За да се произнесе по  същата, съдът съобрази  следното:

  Пред РС – Кубрат е образувано заповедно производство по ЧГД № 638/2019 г. по заявление на БАНКА ДСК ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Д., въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2017г. между банката и длъжника , за главница, договорна лихва и обезщетение за забавено изпълнение ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката по сметка № 11/24937040  от 10.10.2019 г. по договор за кредит от 08.12.2017 г., обявен за предсрочно изискуем.

Съгласно формираната трайна, задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.Този състав на РОС счита, че представеното със заявлението извлечение от банковите сметки на длъжника отговаря на тези изисквания. Същото съдържа всички необходими данни за договора за кредит и е годно основание по смисъла на цитираната по-горе норма.

Предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК и следва да се докаже от заявителя.По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит ВКС е постановил редица определения и решения. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. И в противния случай обаче /при договорена автоматична предсрочна изискуемост/, съгласно дадените в т. 18 от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. разяснения, е необходимо волеизявлението на кредитора до кредитополучателя и длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и дължимо активно поведение за довеждане до знанието на длъжника на последното. Едва след това същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл. 417 и чл. 418 от ГПК.

Липсва норма, предписваща конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения или такава, ограничаваща способите за това. Релевантно за преценката относно наличието или осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост, в частност относно субективния елемент, е дали волеизявлението е достигнало до длъжника, респективно дали кредиторът да е положил дължимата грижа за откриване на длъжника /така, като е разяснено и в Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 г. /. Връчването може да се извърши чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в  чл. 50 ЗННД към тези правила, по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдия-изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ, в който смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

В конкретния случай, видно от данните по делото, предприетото от кредитора връчване е чрез  нотариална покана чрез Нотариуса по постоянния и настоящ адрес на длъжника и чрез ЧСИ, по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит.Както Нотариуса, така и ЧСИ, с оглед възложената им от закона удостоверителна функция, могат да прилагат и удостоверяват последиците по чл. 47 ГПК, което е и сторено в конкретния случай.

За да постанови обжалвания акт районният съд се е позовал на неприлагането от страна на нотариуса на разпоредбата на чл.47, ал. 3, изр. трето ГПК, която разпоредба изисква от съда служебно да провери и местоработата на ответника. Тези правила, изискващи преди да приложи правило на фикционно връчване обаче не следва да бъдат пренасяни автоматично в материалноправните отношения между страните.В случая РОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на връчването.

В тази връзка следва да се посочи, че заявителят е посочил в т. 14 от заявлението, че освен регистрираните адреси на длъжника и този посочен от него в договора за кредит, друг начин на връчване не е бил възможен, тъй като адресата не е бил в трудови правоотношения към периода на предприемането на действията по връчване.Вярно е, че доказателства за това отрицателно обстоятелство не са били представени със заявлението, но същото е можело да бъде служебно проверено от съда чрез също такъв достъп до регистъра на НОИ.Непредставянето им  не може да бъде основание за отказ, още повече, че с частната жалба е представена и справката от регистъра на трудовите договори, от която е видно, че последния регистриран такъв на длъжника е прекратен на 12.10.2018г.,т.е. една година преди подаване на заявлението.

Изложеното по-горе сочи на неправилност на извода на първостепенния съд.

В рамките на извършената по чл. 418, ал. 2 ГПК, от ГПК проверка се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,  поради което подадената частна жалба се явява основателна.

Атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на подаденото заявление.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивното производство, възлизащи  на 415.82 лв. държавна такса, които следва да се включат в заповедта.

Воден от горното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1029/14.10.2019 г., постановено по ч.гр.дело №638 /2019г.по описа на РС-Кубрат, с което е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Д.Д., ЕГН**********  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по заявление вх.№ 2839/11.10.2019 г. на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Оборище, ул. "Московска" 19, подадено пред КРС.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Кубратски РС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 415.82 лв. в полза на жалбоподателя – заявител на "БАНКА ДСК" ЕАД, която сума да се включи в издадената въз основа на настоящото определение заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното производство, на осн. чл. 81, във вр.  с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.