№ 52208
гр. София, 28.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110138924 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ******* иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ, по реда на чл. 422 ГПК пред РС Плевен за
признаване на установено спрямо *****, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 977,92 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за
извършена транспортна услуга по заявка – договор № *********-
253/18.09.2023 г. и издадена фактура № **********/26.09.2023 г. , ведно със
законна лихва за период от 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 25.01.2024 г. по ч. гр. д. № 71125/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ******* твърди, че по силата на заявка-договор от 18.09.2023 г.
е изпълнил вътрешнообщностен транспорт по направление от Германия до
България с МПС с рег. № *******. За извършения транспорт е издал фактура
от 26.09.2023 г. на стойност от 5515,20 лв., като ответникът заплатил сумата от
4537,28 лв. на 24.11.2023 г. Последният отказал да заплати остатъка в размер
на 977,92 лв. поради възникнало задължение за плащане на неустойка в
тежест на ищеца във връзка друга заявка-договор. Оспорва такава да се е
дължала, като компетентен да се произнесе по нейното възникване бил
единствено Арбитражния съд при БТПП. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски. Към исковата молба, ищецът представя заявка- договор
от 18.09.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****, подава молба от 31.05.2024 г./
л. 17 от дело № 2524/24 г., РС Плевен/, с която заявява, че исковата молба
следва да бъде разгледана от СРС или Арбитражен съд при БТПП предвид
уговорка на страните по чл. 25 от заявка- договор от 18.09.2023 г.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по. гр. д. № 71125/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав, ***** е оспорил да дължи процесната сума с
твърдения, че на ищеца е била наложена неустойка в размер на 977,92 лв. въз
основа на чл. 13 вр. чл. 23 от Общите условия по Договор-заявка №
*********-253. Поддържа, че компетентен да разреши спора е Арбитражният
съд при БТПП.
1
С определение от 31.05.2024 г. по гр.д. № 2524/24 г., РС Плевен, делото е
изпратено по подсъдност на РС София.
Съдът, след като се запозна с възражението и материалите по делото
приема, че възражение, направеното от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА
е процесуално допустимо и основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да
уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права
по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В случая се касае за
имуществен спор във връзка с неизпълнение на договор. Не е налице някое от
предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а двете
страни по делото са търговски дружества.
В случая между страните е уговорена изрична арбитражна клауза в чл.
25 от представената от ищеца и неоспорена от ответника заявка-договор №
*********-253/18.09.2023 г., според която всички спорове по договора,
включително спорове, породени или отнасящи се до неговото тълкуване,
недействителност, изпълнение или прекратяване , както и спорове за
попълване на празноти в договора или приспособяването му към
нововъзникнали обстоятелства ще се отнасят към Арбитражния съд при БТПП
в съответствие с неговите правила. Ето защо писмената форма е спазена / чл.
7, ал. 2 и ал. 3 ЗМТА/.
Общата воля на страните е споровете, произтичащи от договора, да
бъдат решавани от арбитраж, а не от държавен съд. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗМТА
арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж
да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са
възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение.
Ето защо съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по
спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако
страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Налице е
относителна процесуална пречка за разглеждане на делото - наличието на
арбитражно споразумение / чл. 19 ГПК/, което обуславя извод за
неподведомственост на спора – чл. 15, ал. 1 ГПК, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно задължителната практика на ВКС , обективирана в
Определение № 561 от 08.07.2014 г. ч. т. д. № 1784/2014 г., I т.о, ВКС при
прекратяване на делото поради наличие на отвод за арбитражна клауза съдът
няма правомощие да изпраща делото на арбитражния съд.
С оглед задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 13,
предвид прекратяването на исковото производство издадената заповед за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК по гражданско дело № 71125/2023г. на Софийски
районен съд, 166 състав, следва да бъде обезсилена от съда, който разглежда
исковото производство.
Ответникът претендира разноски, но такива не са доказани, поради
което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 19 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 38924/2024 г. по описа на
СРС, 166-ти състав поради неподведомственост на спора.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по гражданско дело № 71125/2023 г. на Софийски районен съд,
166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3