№ 620
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20251001000796 по описа за 2025 година
С решение от 23.06.05.08.2022 г. по т.дело № 2336/23 г. Софийски градски съд ,ТО ,
VІ – 11 състав e отхвърлил иска, предявен от „Прима СД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3, със
съдебен адрес: гр.Банкя, ул. „Цар Освободител“ № 60 (чрез адв.Ц. Т.), срещу Столична
община, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ 33, иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14055.00 лева - платена от ищеца на ответника без
основание за учредено право на прокарване на отклонения от общата мрежа на техническата
инфраструктура, съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район
„Витоша“, ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до окончателното плащане. Отхвърлил
е иска, предявен от „Ориел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр.Банкя, ул. „Цар
Освободител“ № 60 (чрез адв.Ц. Т.), срещу Столична община, БУЛСТАТ *********, със
седалище: гр.София, ул. „Московска“ 33, иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата
14055.00 лева - платена от ищеца на ответника без основание за учредено право на
прокарване на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура, съгласно
Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“, ведно със законната
лихва от 15.12.2023г. до окончателното плащане. Осъдил е двамата ищци за заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на по 250 лева.
Недоволни от горното решение са останали ищците в първоинстанционното
производство „Прима СД“ ЕООД, и „Ориел“ ЕООД, които го обжалват в срок с оплаквания
1
за незаконосъобразност и необоснованост. Навеждат доводи за необоснованост на извода на
съда, че атакуваната като нищожна от тях заповед на Кмета на Район Витоша при Столична
Община не е издадена по реда на чл. 16 от ЗУТ, тъй като горния извод не следва от
събраните по делото доказателства. Сочат, че действащият понастоящем ЗУТ предвижда
две хипотези на процедиране на ПУП, регламентирани съответно в нормите на чл. 16 и на
чл. 17, като процедирането по реда на чл. 16 от ЗУТ, независимо дали регулацията е
първична или вторична е напълно допустимо. Инвокират оплакване за допуснати от съда
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се неразпределение на
доказателствената тежест и липсата на указания до ищците , че същите следва да установят
в коя от законово допустимите хипотези е издаден процесния ПУП. Навеждат доводи за
необоснованост на извода, че планът по чл. 16 от ЗУТ има пряко отчуждително действие,
като се позовават на разпоредбата на пар.22 т.1 б.А, от ЗУТ, дефинираща момента, в който
изработения ПУП се счита за приложен. Поддържат, че частите от имотите, върху които е
бил учреден сервитута са били отредени за улица, съгласно изработения ПУП, поради което
същите се явят публична общинска собственост. С оглед на горното твърдят, че върху
същите е било недопустимо да бъдат учредявани сервитути, поради което и заповедта за
учредяване на сервитута се явява нищожна, респективно сумите, платени от ищците -
заплатени при първоначална липса на валидно правно основание,. Изложените съображения
се поддържат и в допълнение към въззивна жалба, е в която се навадени доводи и за
заплащане на сумата по силата на отпаднало плавно основание - тъй като с реализирането на
уличната регулация , трасето на сервитута, съвпадащо изцяло с улицата се е трансформирало
в публична общинска собственост, поради което основанието за нейното издаване е
отпадало, респективно сумата е заплатена по силата на отпаднало правно основание. Молят
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемият Столична Община - район Витоша изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага, че тезата, че имотите, върху които е учреден
сервитута не са по естеството си „чужди имоти“ , а имоти- публична общинска собственост,
поради което и на основание чл. 193 ал.2 от ЗУТ учредяването на сервитут върху същите е
недопустимо не намира опора в закона. Сочи, че съобразно нормата на чл. 193 ал.4 от ЗУТ е
допустимо учредяване на суперфиции, като безвъзмездно използване на имота, съгласно чл.
44 ал.1 от Наредбата за цани при сделки с недвижими имоти на Столична Община. Твърди,
че видно от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно - техническа
експертиза, към 17.06.2010 г. , уличната регулация не е била приложена, поради което
влезлият в сила, но неприложен регулационен план за м. Драгалевци - Разширение север не
е породил вещноправен ефект. С оглед на горното сочи, че за Общината не е било налице
основание да приеме, че трасето, върху което е учреден сервитута е публична общинска
собственост. Твърди ,че заповед № ЗД-09-183/17.06.2010 г. е издадена по искане на ищците,
при представени от същите декларации за липса на съгласие на собствениците на
обслужващите имоти , поради което на същите е бил известен статутът им на имоти- частна
собственост. Твърди , че сумата, заплатена по сметка на общината е преведена на третите
лица - собственици на имотите, върху които е учредено сервитутното право. Моли съда да
2
потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от „Прима СД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3, и „Ориел“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3 срещу
Столична община, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ 33, иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сума в размер от 14 055.00 лева –
представляваща заплатена от всеки от ищците на ответника без основание цена за учредено
право на прокарване на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура,
съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че със заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“ в
полза на двамата ищци e учредено право да се прокара отклонение от общата мрежа на
техническата инфраструктура- уличен водопровод, канализация, ел. захранване, Н.Н.Ср.Н,
газификация и изграждане на временен път за следните имоти частна собственост – ПИ пл.
№ 1232 в кв. 96 а- 29 кв.м. и ПИ пл.№ 1187в кв.96- 33 кв.м., ПИ пл.№ 1197 в кв. 96-13 кв.м и
ПИ пл.№ 1195 в кв. 118 – и ПИ пл. № 1943 в кв. 118 – 35 кв.м. В заповедта е посочено
изрично, че преминаването и прокарването на временния път ще се осъществи по трасе,
попадащо в одобрена/ влязла в законна сила/, но неприложена улична регулация от 1982 г.
о.т.82 а, о.т. 82б, до о.т.84 кв.96 и 118, м. „Драгалевци - разширение Север“. Между страните
не се спори , че определената по силата на същата заповед цена на сервитутното право, в
размер на 28 110 лева е заплатена по равно от всеки от ищците по сметка на Столична
Община, Район Витоша. С оглед на горната фактическа установеност основните спорни
обстоятелства пред настоящата инстанция е дали цената на учреденото сервитутното право,
заплатена от двамата ищци е Преведена по сметка на Столична община- район Витоша при
първоначална липса на основание, предвид наведените от ищците доводи, че разпоредбата
на на чл. 193 ал.3 от ЗУТ забранява учредяването на сервитутни права върху имоти -
публична общинска собственост, а имотите върху които е бил учреден сервитута са били
именно със статут на публична общинска собственост, респективно дали сумата е заплатена
по силата на отпаднало правно основание, предвид твърденията на ищците, че с влизане в
сила на административния акт за одобряване на уличната регулация е отпаднало
основанието за издаване на заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район
„Витоша“ , поради което същата се явява нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал.1 от ЗУТ , правото на прокарване на отклонения
от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се
учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална
3
заверка на подписите, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на
общината. Процесната заповед е издадена в хипотезата на чл. 193 ал.3 от ЗУТ, доколкото в
същата е посочено изрично /обстоятелство, което се оспорва от ищците/, че молителите не са
представили декларации за съгласие на собствениците на имотите, върху части от които се
учредява сервитутното право. Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на Район
Витоша при Столична Община, като по делото не са ангажирани доказателства, че към
датата на нейното издаване имотите, върху които се учредява сервитутното право са били
със статут на публична общинска собственост, поради което по отношение на същите не се е
разпростирала забраната по чл. 193 ал. 4 от ЗУТ за учредяване на сервитути. Горният извод
следва от недвусмислено от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд
съдебно - техническа експертиза. От същото се установява, че за недвижимите имоти, върху
които е учредено процесното сервитутно в полза на двамата ищци право има одобрена по
силата на Заповед № РД-50-196/1999 г., улична регулация, но същата не е била приложена на
място към 2010 г. Горното обосновава извода, че към датата на издаване на процесната
заповед № РД-09-183/17.06.2010г. имотите, върху които е учредено сервитутно право са
били все още частна собственост. Горното следва от разпоредбата чл. 16 от ЗУТ, действаща
към датата на издаване на заповедта, съгласно която „с подробен устройствен план за
територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане
на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи,
обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана
собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от
площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.“ По делото липсват
доказателства, че към датата на издаване на заповед № РД-09-183/17.06.2010г. имотите,
върху които е било учредено сервитутното право вече са били прехвърлени в собственост
на Столична Община, по реда на чл. 16 от ЗУТ. Настоящата инстанция намира за
неоснователни твърденията във въззивната жалба, че имотите са преминали в собственост
на Общината по силата на непосредствено отчуждително действие на заповед № РД-50-
196/1999 г., за одобряване на уличната регулация, тъй като ищците се позовават на
разпоредбата на пар.22 т.1 б.а в редакцията от „Държавен вестник“, бр. 82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г.) съгласно която регулацията се счита за приложена с слизане в сила на
административния акт за одобряване на ПУП по чл. 16а . Релевантна обаче за преценка на
валидността на процесната заповед № РД-09-183/17.06.2010г. и приложима към процесните
отношения е редакцията на пар. 22 т. 1 , действала към датата на нейното издаване
(“Държавен вестник“, ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), съгласно която
подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с
изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се
предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър.
4
С оглед на изложеното съдът намира, че
заповедта е издадена при наличие на всички установени от закона предпоставки, от
компетентен орган, поради което същата не е нищожна и е породила валидни правни
последици. По тази причина доводите на двамата ищци за заплащане на цената на
сервитутното право при първоначална липса на основание се явят неоснователни .
Неоснователни се явяват и доводите на двамата ищци за заплащане на сумите с оглед
на отпаднало правно основание, поради нищожност на заповед, възникнала в момента на
прилагане на уличната регулация върху имотите, върху което е учреден сервитутът ,
обосновало отпадане на правното основание за нейното издаване. Действителността на
всеки административен акт се преценява само и единствено към момента на неговото
издаване, поради което всички последващи изменения във фактическите или правни
основания за неговото издаване не могат да се отразят с обратна сила на неговата валидност.
Горното обосновава извод за неоснователност на твърденията на двамата ищци, без
необходимост същите да бъдат разглеждани по същество. За пълнота на изложението обаче
следва да се посочи, че видно от заключението на вещото лице, трасето на учреденото
сервитутно право попада частично в предвидената в подробния устройствен план улица
“Родна стряха“, която обаче е трасирана в последните пет години преди датата на изготвяне
на заключението / депозирано пред първоинстанционния съд на 17.03.2035 г./ до степен на
завършеност без асфалтова настилка и тротоари. От заключението се установява, че
отчуждителните процедури по отношение на имотите, върху които учредено сервитутно
право в полза на двамата ищци са приключили, поради което, и предвид фактическото
прилагане на уличната регулация, имотите са преминали в собственост на Столична община,
и са придобили статут на публична общинска собственост. Горното обаче е осъществено
след датата на издаване на заповед № РД-50-196/1999 г., поради което не може да се отрази
на нейната валидност с обратна сила. По делото не са ангажирани доказателства заповедта
да е била отменена след датата на нейното издаване , поради което доводите на ищците за
заплащане на цената на сервитутното право по силата на отпаднало правно основание се
явяват неоснователни.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемия
направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 200 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
5
ПОТВРЪЖДАВА решение 23.06.05.08.2022 г. по т.дело № 2336/23 г. на Софийски
градски съд ,ТО , VІ – 11 състав
ОСЪЖДА „Прима СД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3, и „Ориел“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 53, ет.1, ап.3 да
заплатят на Столична община, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.София, ул.
„Московска“ 33, иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗ направените по делото разноски в размер на 200
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6