№ 17937
гр. С., 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110111723 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 631,32 лева,
включваща дължими суми за доставена и неплатена главница за потребена енергия и дялово
разпределение, от които главница общо 828,26 лева за периода от м. юни 2006г. до м. юли
2018г., както и начислени лихви в размер на 1 803,06 лева. Ищецът твърди, че е потребител
на услуга, предоставяна от ответното дружество с номер ... по договорна сметка №... за
топлоснабден имот с адрес: гр. С., кв. О. – 2 бл..., ввх ет, ап. На 14.02.2025г. ищцата
получила уведомление от ответника, съгласно което за процесните вземания били издадени
фактури, като ответникът отказвал да отпише вземанията от счетоводните регистри поради
изтекла погасителна давност върху вземанията и продължавал да води като просрочени по
партидата на имота вземанията си към ищцата. Наличието на начислени като дължими от
ищеца суми в счетоводството на ответника обуславяло възникването на правен интерес у
ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Ищецът се позовава на изтекъл
тригодишен срок на погасителна давност за процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. С.“ ЕАД е депозирал отговор, в който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Излага подробни аргументи за недопустимост
на образуваното исково производство поради липса на правен интерес у ищеца от търсената
правна защита. При условията на евентуалност признава факта на погасяване на процесните
вземания, като заявява, че за посочения период дължимите суми са погасени по давност.
Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не е станало причина за завеждането
на делото, поради което моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски. Претендира
разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване в отношенията между страните недължимост на процесните суми като
погасени по давност.
На първо място съдът следва да разгледа въведените доводи за недопустимост на
1
образуваното производство поради липса на правен интерес у ищеца от завеждане на
исковата претенция. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 1 на ТР № 8/2013 г. по
тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС всеки, който претендира да е носител на право,
засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по
делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Проява на
диспозитивното начало в гражданския процес е възможността на ищеца, като участник в
правен спор, да определи кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
повдигане на спор пред съда винаги произтича от конкретни обстоятелства, за които е
заявено твърдение, че са от естество да засегнат правната сфера на ищеца. Защитата на
засегнатата страна при предявен отрицателен установителен иск се постига чрез отричане
със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. При тълкуване на
поставения въпрос, ОСГТК е изложил и допълнителен аргумент за допустимостта на
отрицателния установителен иск - правопредпазващото действие на силата на пресъдено
нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната
функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и
реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
В процесния случай интересът на ищеца от получаване на търсената правна защита, а
именно установяване със силата на пресъдено нещо, че не дължи заплащането на
процесните суми на ответника поради погасяването им по давност, се извежда от факта на
отнасянето на сумите като дължими в счетоводството на ответника, както и издаването на
фактури за сумите, съставляващи извънсъдебно изявление от ответника за дължимост и
изпълняемост на процесните вземания.
Ищецът е допустимо да доказва като основание за недължимост на процесното
претендирано от ответника вземане и въз основа на изтекла погасителна давност по
аналогичен начин на направено от него възражение при предявен срещу него осъдителен
иск (така в решение № 1032/16.01.2007 г. по т. д. № 605/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Действително нормата на чл. 118 ЗЗД регламентира, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Това обаче не може да
обоснове извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Не би
могло да се поддържа, че изтеклата погасителна давност има различно значение според вида
на търсената защита - при предявен осъдителен иск води до неговата неоснователност, тъй
като претендираната сума не се дължи, а при предявен отрицателен установителен иск, да
обоснове извод за липса на правен интерес от търсената правна защита поради липса на
предприети активни действия от кредитора за събиране на вземането. Такъв извод не намира
опора в закона.
По изложените съображения съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника за установяване
недължимостта на посочените суми за цена на предоставена топлинна енергия и цена на
услуга дялово разпределение, както и начислената мораторна лихва върху тях, поради
изтекъл срок на погасителна давност.
При предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да обоснове
правния си интерес от търсената правна защита като предпоставка за допустимост на иска, а
в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; респ. настъпването на
факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок за вземанията.
Съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на съществуващо
между страните валидно облигационно отношение, по силата на което ответното дружество
предоставя на ищцата топлинна енергия по договорна сметка №... за топлоснабден имот с
адрес гр. С., кв. О. – 2 бл..., ввх ет, ап.
От представеното уведомление за актуални задължения към 11.02.2025г. за клиентски
номер .... и договорна сметка №..... се установява, че ответникът е съотнесъл като неплатени
от ищцата задължения за цени на доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение следните суми: 766,30 лева - дължима главница за цена на доставена
топлинна енергия до недвижим имот, 61,96 лева - дължима цена на предоставена услуга
дялово разпределение и 1 803,06 лева, дължима мораторна лихва върху главницата, за
периода м. 06.2006 г. до м. 07.2018г.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не твърди и до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, обосноваващи извод за
настъпване на факти от значение за прекъсване или спиране на давността досежно
процесните вземания. Напротив, по съществото на претенцията в писмения отговор се
съдържа признание на предявения иск, доколкото ответникът изрично признава, че
вземанията за периода 01.06.2006 г. – 31.07.2018 г. са погасени по давност. Обстоятелството,
че между страните не се спори, че процесните суми, са погасени по давност, представлява
признание, което съгласно чл. 175 ГПК следва да се вземе предвид от съда. При така
проявеното от ответника процесуално поведение и като взе предвид, че процесните суми за
задължения за топлинна енергия и услуга за дялово разпределение са начислени за периода
м. 06. 2006 г. – м. 07. 2018 г., съдът приема, че тригодишната погасителна давност за
последното възникнало по време задължение – това за м. 07. 2018 г., е изтекла още през 2021
г. От тук следва, че доколкото най-скорошното вземане за главница е погасено по давност, то
давността е изтекла по отношение на всички процесни задължения за главница, а съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяване на главницата се погасяват и вземанията за мораторни лихви върху
нея, независимо дали давността за лихвите е изтекла.
Ето защо, съдът намира, че процесните вземания са изцяло погасени по давност, поради
което предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски за платена държавна такса в размер на
105,25 лева, както и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 600 лева.
Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за
разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния
спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради
което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски
по производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за
разноски са кумулативни - ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да признае
иска.
В случая, с оглед на процесуалното поведение на ответника и направеното от него в
срока по чл. 131 ГПК признание, че процесните вземания, начислени за периода м. 06. 2006
г. – м. 07. 2018 г. са погасени по давност, съдът намира, че е налице втората от двете
предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Спорен между страните е въпросът
относно наличието на първата предпоставка, очертана в законовия текст на чл. 78, ал. 2
ГПК, а именно дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането – в този
смисъл и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 338 от 18.07.2018
по ч. гр. д. № 209/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. на IV г. о. на ВКС. Както е посочено в Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч.
гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО, титулярят на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното
му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на осчетоводяване на
вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Без правно значение
е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава
да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба.
Ето защо, сторените от ищеца разноски по уважения отрицателен установителен иск
3
следва да останат в негова тежест. Ответникът претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лева, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП,
които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Г. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „М. К. В.“ № ет, офис не дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: --- със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. Я. №...ледните суми: сумата от 766,30 лева - цена на доставена
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. О. – 2, бл..., ввх ет, ап. за
периода м. 06. 2006 г. – м. 07. 2018 г., сумата от 1 725,60 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода м. 06.2006 г. до м.
07.2018г.; сумата от 61,96 лева - цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода м. 06. 2006 г. – м. 07. 2018 г. и сумата от 77,46 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода м.
06.2006 г. до м. 07.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК, С. Г. М., ЕГН: **********, да
заплати на "Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ..., сумата от 50 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4