РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Административно наказателно
дело № 20241880200089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: с. ..., общ. ...., обл. ...., ул. „....“ №..., представлявано от
неговия управител Д. В. Г., ЕГН **********, чрез адв. К. Г. от САК, против
Наказателно постановление №.... от 12.07.2024 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда С. област“ гр. С., с което на жалбоподателя, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на КТ, за нарушения на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда,
извършени спрямо Д. И. Г., ЕГН ********** и Е. В. М., ЕГН ********** са му
наложени на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда и
при условията на чл. 18 от ЗАНН административни наказания, както следва:
„имуществена санкция” в размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
извършеното нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ по отношение на Е. В. М. и
„имуществена санкция” в размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за
извършеното нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ по отношение на Д. И. Г..
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и недоказано, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се
от съда да го отмени изцяло. В проведените по делото открити съдебни
заседания, пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и излага
аргументи в насока недоказаност на вменените на жалбоподателя
административни нарушения, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се сторените разноски.
1
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа процесното наказателно
постановление. В проведените открити съдебни заседания, процесуалният
представител на административнонаказващия орган дава становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
Свидетелките Д. И. Г. и Е. В. М. работели на длъжност „продавач-
консултант“ в магазин за хранителни стоки в с. ..., общ. ..., ул. „....“ № .....,
стопанисван от „........“ ЕООД, с управител Д. В. Г., ЕГН **********.
На 15.05.2024 г., около 11:00 часа, свидетелката Б. Л. Т., в качеството си
на „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда – С. област“ гр. С.,
заедно със свидетелката Ц. И. К., служител при Дирекция „Инспекция по
труда – С. област“, гр. С., извършили проверка на обект - магазин за
хранителни стоки в с. ...., общ. ...., ул. „.....“ № ...., стопанисван от „....“ ЕООД.
На място били установени свидетелките Д. Г. и Е. М., които изпълнявали
служебните си задължения. Тъй като в магазина имало клиенти, служителите
от „Инспекция по труда – С. област“ изчакали обслужването на клиентите,
след което предприели извършването на проверка за спазването на трудовото
законодателство в обекта. Длъжностните лица се легитимирали, след което
обяснили на служителките, че ще извършат проверка и им предоставили
декларации, в които да отразят елементи от трудовите им правоотношения. В
собственоръчно попълнената и подписана от нея декларация, св. Д. Г.
посочила своите три имена, ЕГН, място на работа, трудово възнаграждение,
заемана длъжност, както и работно време с продължителност от 6:30 часа до
20:00 часа, с почивки в работния ден от 10.00 часа до 10:30 часа и от 16:00
часа до 16:30 часа. В декларацията посочила също, че работи два дни и почива
два дни. Свидетелката Е. М. също собственоръчно попълнила и подписала
предоставената й от длъжностните лица от „Инспекция по труда – С. област“
декларация. В нея св. М. посочила своите лични данни, месторабота, трудово
възнаграждение, изпълнявана длъжност и работно време с продължителност
от 6:30 часа до 20:00 часа, с почивки в работния ден от 10.00 часа до 10:30
часа и от 16:00 часа до 16:30 часа. По време на проверката свидетелките Г. и
М. предоставили на проверяващите и утвърдения от „......“ ЕООД Правилник
за вътрешния трудов ред, заверен „вярно с оригинала“. В него било отразено,
че в обект магазин за хранителни стоки в с. ..., началото на работния ден е
06:30 часа, а краят – 20:00 часа, както и че обедната почивка е от 12:30 часа до
13:00 часа, а физиологичните почивки са от 10:00 часа до 10:15 часа и от 16:45
часа до 17:00 часа. В Правилника било посочено също, че продавачите
работят през два дни по график, както и че работното време се отчита
сумарно, ежемесечно. След това служителите от „Инспекция по труда – С.
област“ връчили на свидетелката Г. призовка, адресирана до нейния
работодател „....“ ЕООД, съгласно която представител на дружеството
следвало да се яви в сградата на „Инспекция по труда – С. област“ на
20.05.2024 г., в 13:30 часа, където да на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ да
предостави следните документи: пълни трудови досиета на работещите в
2
обекта, графици за работа, от които да е виден начинът на полагане на труд на
работещите в обекта, разплащателни ведомости /фишове за заплати/,
Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за работната заплата
и др.
Проверката продължила на 20.05.2024 г. на място в сградата на
„Инспекция по труда – С. област“ в гр. С., където работодателят „....“ ЕООД
предоставил изисканите с адресираната до него призовка писмени документи,
включително график за работа през месец май 2024 г. за магазин в с. ...., общ.
.....
Въз основа на констатациите за продължителността на работно време на
служителките Д. Г. и Е. М., отразено в собственоръчно попълнените от тях
декларации, както и с оглед отразеното работно време в представения на
мястото на проверката Правилник за вътрешния трудов ред, св. Б. Т.
установила, че са извършени нарушения на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда –
на 15.05.2024 г., в магазин за хранителни стоки в с. ...., общ. ..., ул. „....“ № ....,
работодателят е надвишил максималната продължителност на работната
смяна, която следва да е до 12 часа, при сумирано изчисляване на работното
време, по отношение на Д. И. Г. и Е. В. М.. Поради това св. Т. съставила
против „....“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № ....
от 20.05.2024 г., в присъствието на свидетеля Ц. И. К.. АУАН бил връчен на Д.
В. Г., в качеството й на представител на „...“ ЕООД, която го подписала без
възражения.
На база на констатациите в съставения АУАН било изготвено
Наказателно постановление № .... от 12.07.2024 г., на директора на Дирекция
„Инспекция по труда С. област“, гр. С., с което на жалбоподателя за
нарушения на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда, извършени спрямо Д. И. Г. и
Е. В. М., му били наложени на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда и при условията на чл. 18 от ЗАНН административни
наказания, както следва: „имуществена санкция” в размер от 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/ за извършеното нарушение спрямо Е. В. М. и „имуществена
санкция” в размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършеното
нарушение спрямо Д. И. Г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства: Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № .... от 20.05.2024 г.; призовка на основание чл. 45, ал. 1
АПК, адресирана до „....“ ЕООД; идентификационна карта; Протокол за
извършена проверка № ... от 20.05.2024 г.; трудов договор № ... от 03.02.2015 г.
и допълнително споразумение към него от 02.01.2024 г.; трудов договор № ....
от 06.11.2019 г. и допълнително споразумение към него от 02.01.2024 г.;
Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от „...“ ЕООД; декларация,
попълнена от Д. И. Г. при извършената проверка на 15.05.2024 г.; декларация,
попълнена от Е. В. М. при извършената проверка на 15.05.2024 г.; Заповед №
....... от 17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“; Заповед № ....... от 31.01.2022 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „главен
инспектор“; Заповед №.... от 30.01.2023 г. на Изпълнителния директор на
3
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда
С. област“ със седалище С.; извлечение от информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и всички писмени
материали, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка, изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление №
..... от 12.07.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда
С. област“, гр. С. В тази насока са и свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели Б. Л. Т. и Ц. И. К., които съдът цени в цялост като
логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран доказателствен материал.
От приложения по делото оригинал на Акт за установяване на
административно нарушение № .... от 20.05.2024 г., съставен от св. Б. Л. Т.,
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда – С. област“ – С., се
установява обективираната в него фактическа страна на нарушението, както и
отразената като нарушена разпоредба от КТ.
Видно от приложените и приети по делото АУАН № ....... от 20.05.2024 г.
и Наказателно постановление № ....... от 12.07.2024 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда С. област“, на „......“ ЕООД, в качеството му на
работодател, били наложени административни наказания за нарушения на чл.
142, ал. 6 от КТ, извършени по отношение на служителките Д. Г. и Е. М..
От представените и приети по делото Заповед № ........ от 17.10.2022 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Заповед № ........ от 31.01.2022 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ на Дирекция „Инспекция
по труда С. област“ със седалище С. и Заповед № ...... от 30.01.2023 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на
Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С., се установява, че
процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни
за това органи.
Съгласно представените и приети по делото трудов договор № .... от
03.02.2015 г. и допълнително споразумение към него от 02.01.2024 г., както и
трудов договор № ..... от 06.11.2019 г. и допълнително споразумение към него
от 02.01.2024 г., свидетелите Д. И. Г. и Е. В. М. са страни по трудови
правоотношения с работодател „....“ ЕООД, като заемат длъжността
„продавач-консултант“ в магазин за хранителни стоки, находящ се в с. ..., общ.
......
От приложения и приет по делото Правилник за вътрешния трудов ред,
утвърден от „....“ ЕООД, се установява, че по отношение на стопанисваните от
него обекти, включително и за магазин за хранителни стоки в с. ......,
работодателят е въвел сумарно изчисляване на работното време. В
Приложение № 1 от Правилника е посочено, че в магазин за хранителни стоки
в с. ...., началото на работния ден е 6:30 часа, а краят е в 20:00 часа; обедната
почивка е от 12:30 часа до 13:00 часа, а физиологичните почивки са от 10:00
до 10:15 часа и от 16:45 часа до 17:00 часа.
4
От представените и приетите по делото декларации по 402, ал. 1, т. 3 от
КТ се установяват елементите от трудовите правоотношения на свидетелките
Д. Г. и Е. М. с работодателя „.....“ ЕООД, включително и фактическата
продължителност на работната им смяна, а именно: от 6:30 часа до 20:00
часа, с почивки от 10:00 до 10:30 часа и от 16:00 до 16:30 часа. Съдът изцяло
кредитира изложените в декларациите обстоятелства, доколкото същите са
собственоръчно попълнени и подписани от св. Г. и М. и се подкрепят от
свидетелките показания на св. Б. Т. и Ц. К., както и от приетия по делото
Правилник за вътрешния трудов ред.
Видно от извлечението от информационната система на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, освен процесните АУАН и Наказателно
постановление, по отношение на „....“ ЕООД не са издавани други наказателни
постановления или съставяни други актове за установяване на
административни нарушения.
Съдът изцяло кредитира показанията, депозирани от св. Б. Л. Т., като
обективни, последователни и логични, които допринасят за изясняване на
релевантните факти от обективна страна. От показанията на св. Т. се
установяват всички обстоятелства досежно извършената проверка и
основанията за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Св. Т. посочва, че на 15.05.2024 г., заедно със св. Ц. К. са
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект –
магазин за хранителни стоки в с. ......, общ. ...., стопанисван от „......“ ЕООД. На
място са заварили служителките Д. Г. и Е. М., работещи на длъжност
„продавач-консултант“. От свидетелските показания на св. Т. се установява
също, че св. Г. и М. собственоръчно са попълнили и подписали
предоставените им декларации, в които са отразили, че работното им време е с
продължителност от 6:30 часа до 20:00 часа, с почивки в работния ден от 10.00
часа до 10:30 часа и от 16:00 часа до 16:30 часа. Св. Т. посочва също, че при
извършване на проверката св. Г. и М. са предоставили на длъжностните лица
Правилник за вътрешния трудов ред, заверен „вярно с оригинала“, като не е
бил предоставен график на работа за магазин в с. .... за месец май 2024 г. Тези
твърдения на св. Т. се подкрепят категорично от декларациите по чл. 402, ал. 1,
т. 3 КТ, собственоръчно попълнени от св. Г. и М. при извършването на
проверката от контролните органи, както и от приложения по делото
Правилник за вътрешния трудов ред. В същия смисъл са и изложените
обстоятелства в свидетелските показания, депозирани от св. Ц. И. К., които
съдът също кредитира в цялост.
По отношение на показанията на свидетелите Д. И. Г. и Е. В. М.
настоящият съдебен състав приема, че същите не следва да бъдат кредитирани
в частта, в която посочват каква е била продължителността на работния ден
/на работната смяна/. Това е така, тъй като тези свидетели са дългогодишни
служители на дружеството жалбоподател и поради това може да се приеме, че
до известна степен са заинтересовани от изхода на делото, а от друга страна
показанията на свидетелите в тази им част противоречат на останалия събран
по делото доказателствен материал.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира с доверие
представения и приет по делото график за работа на магазин в с. ..., общ. .... за
месец май 2024 г. и изградената въз основа на него защитна теза на
5
работодателя пред съда. Доколкото се касае до частен диспозитивен документ,
същият не се ползва с автентична дата, предвид което е възможно да е
съставен след процесната проверка, извършена от органите на Дирекция
„Инспекция по труда – С. област“. В подкрепа на гореизложеното е и
обстоятелството, че представеният график не е бил наличен към момента на
установяване на нарушението от контролните органи, а е приобщен към
доказателствения материал едва когато жалбоподателят е отишъл в сградата
на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ на 20.05.2024 г. Отделно от
гореизложеното, дори да се приеме, че представеният график на работното
време в обекта е достоверен, от него се прави извод единствено какво е било
предвидено документално, но не и какво действително се е случило в
обективната действителност. Следователно не може да се направи
автоматичен извод, че всичко, разписано в графика, е било спазвано. Именно
за да се провери дали е налице съответствие между фактическото и правното
положение е извършена и непосредствената проверка от свид. Б. Т. и Ц. К..
Недопустимо е обективната истина да се заменя с формалната, каквото искане
се прави от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е получен на 19.07.2024 г., а жалбата е подадена на 26.07.2024 г.), от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
6
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи съгласно приложените по делото Заповед
№ .... от 17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, Заповед № .... от 31.01.2022 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ведно с
длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ на Дирекция
„Инспекция по труда С. област“ със седалище С. и Заповед № .... от 30.01.2023
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на
Дирекция „Инспекция по труда С. област“ със седалище С. При съставяне на
АУАН, а впоследствие при издаване на обжалваното НП, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен са индивидуализирани вменените на въззивника
административни нарушения, позволяващи на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
В тази връзка, настоящият състав счита за неоснователни въведените с
жалбата възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на процесния АУАН и издаването на обжалваното
Наказателното постановление.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган,
тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение,
е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства,
че има административно нарушение и че то е извършено от лицето, посочено
като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че: на 15.05.2024 г., в обект магазин за
хранителни стоки в с. ..., общ. ..., в качеството си на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ е извършил нарушения на
разпоредбата на чл. 142, ал. 6 КТ по отношение на служителите Д. И. Г. и Е. В.
М., работещи на длъжност „продавач-консултант“, изразяващи се в
надвишаване на работните им смени над 12 часа при сумирано изчисляване на
работното време. За констатираните нарушения, на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 КТ и при условията на чл. 18 от ЗАНН, на жалбоподателя са
наложени административни наказания „имуществени санкции“ в размер от по
1500 лева.
Предвид гореизложеното, следва да бъде преценено наличието на
всички елементи от състава на нарушението по чл. 142, ал. 6 КТ.
Съгласно чл. 142, ал. 6 от КТ, максималната продължителност на
работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до
7
12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава
56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час
над намаленото им работно време. Според чл. 414, ал. 1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
От обективна страна, по делото безспорно се установи, че „....“ ЕООД е
извършило нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
На първо място отговорността за нарушаване на разпоредбите на
трудовото законодателство съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ се носи от
работодателя. В тази връзка санкционираното дружество "...." ЕООД
притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен субект на
нарушението.
На следващо място по делото се доказа, че работодателят е въвел в
стопанисваните от него обекти сумирано изчисляване на работното време.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 1 от КТ, разпределението на
работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието, като в нормата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските са изброени примерно въпросите, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа в
предприятието, които следва да се регламентират в правилника. Уредените в
този вътрешен акт въпроси по разпределението на работното време в
предприятието се характеризира с относителна стабилност, поради това, че за
промяната им е необходимо и съответното изменение в правилника. В
настоящия случай, видно от Приложение № 1 към Правилника за вътрешния
трудов ред, дружеството е въвело сумарно изчисляване на работното време на
основание чл. 142, ал. 2 от КТ по отношение на стопанисваните от него
обекти, включително за магазин за хранителни стоки, находящ се в село ....
Предвидено е, че продавачите работят през два дни по график, като началото
на работния ден е 6:30 часа, а краят е в 20:00 часа; обедната почивка е от 12:30
часа до 13:00 часа, а физиологичните почивки са от 10:00 часа до 10:15 часа и
от 16:45 часа до 17:00 часа.
Безспорно по делото се доказа и обстоятелството, че свидетелките Д. И.
Г. и Е. В. М. са наети по трудови правоотношения от „....“ ЕООД, както и че
заемат длъжността „продавач-консултант“ в магазин за хранителни стоки,
находящ се в с. ....., общ. ....., ул. „....“ №.... Това обстоятелство се извежда
както от приетите по делото писмени доказателства: трудови договори и
допълнителни споразумения към тях, декларациите по 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
така и от показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Съдът счита също, че по делото категорично се установи, че
служителите Д. И. Г. и Е. В. М. са работели на смени, които са надвишавали
законоустановения максимум от 12 часа, а именно от 06:30 часа до 20:00 часа.
В тази насока са както представените и приети по делото декларации по чл.
8
402, ал. 1, т. 3 КТ, които както беше посочено по-горе съдът напълно
кредитира, доколкото същите са попълнени собственоръчно и подписани от
св. Г. и М. при извършването на проверката от контролните органи и отразяват
фактическото положение досежно разпределението на работното време в
обекта. Изложените в тях обстоятелства се подкрепят и от свидетелските
показания на св. Б. Т. и Ц. К., както и от представения по време на проверката
Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира за нужно да посочи, че
счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
административнонаказващият орган не е следвало да вземе предвид
посоченото в декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съгласно
свидетелските показания на св. Г. и М., в тях те са посочили работното време
на магазина, а не работното време по техните трудови правоотношения, както
и че е следвало да бъде взето предвид работното време, отразено в
представения впоследствие от работодателя график на работното време за
месец май 2024 г. за обект магазин за хранителни стоки в с. ..., общ. ..... Както
вече беше посочено, съдът поставя под съмнение безпристрастността на
свидетелите Д. Г. и Е. М., доколкото същите са дългогодишни служители на
работодателя и към настоящия момент продължават да престират работната
си сила по трудови правоотношения с „....“ ЕООД. Изложените от тях
свидетелски показания досежно посоченото от тях работно време са в
противоречие със свидетелските показания на св. Т. и К., както и с
представения по време на проверката Правилник за вътрешния трудов ред. На
следващо място, свидетелските показания на св. Г. и М. са нелогични относно
твърдените от тях обстоятелства, че в попълнените от тях декларации са
посочили работното време на магазина, доколкото от съдържанието на
декларациите се установява, че в тях служителките са отразили единствено и
само елементи от техните индивидуални трудови правоотношения с
работодателя. Същевременно, както беше изложено по- горе, съдът не
кредитира представения 5 дни след извършване на проверката на място
график за разпределението на работното време в обекта за месец май 2024 г.
Касае се за документ, който се изготвя едностранно от работодателя, не
съдържа автентична дата, предвид което е възможно да е съставен след
извършената проверка, имайки предвид, че не е представен на контролните
органи по време на извършването й на 15.05.2024 г. Отделно от
гореизложеното, дори да се приеме, че представеният график на работното
време в обекта е достоверен, от него се прави извод единствено какво е било
предвидено документално, но не и какво действително се е случило в
обективната действителност. Каква е била фактически продължителността на
работната смяна се установява от представените декларации по чл. 402, ал. 1,
т. 3 КТ, Правилника за вътрешния трудов ред, които са представени на
контролните органи при извършване на проверката на място в обекта, както и
от непосредствените възприятия на св. Б. Т. и Ц. К. /в тази насока е и
практиката на касационната инстанция - Решение № 1073 от 14.06.2024 г.
на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 295/2024 г.; Решение № 1409 от 24.06.2019
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1536/2019 г. и Решение № 2564 от
19.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 192/2025 г./.
Доколкото се касае до нарушение, извършено от работодател, който е
9
юридическо лице, в случая не следва да се издирва вината и с установеното
формално поведение, осъществяващо състав на нарушение, е било налице
основание за ангажиране административната отговорност на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона
случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна
обективна /"безвиновна"/ отговорност. Следва да бъде посочено, че
дружеството в качеството си на работодател е било длъжно да организира
дейността в обекта, по начин да не бъдат допускани каквито и да е нарушения,
както на трудовото, така също и на което и да е друго законодателство. В тази
връзка съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
липсва субективната страна за извършване на процесните административни
нарушения.
Предвид гореизложеното, след анализ на доказателствената съвкупност
по делото се достига до несъмнения извод, че дружество „....“ ЕООД, в
качеството си на работодател е нарушило изискванията на чл. 142, ал. 6 от КТ,
като е допуснало продължителността на работните смени на Д. И. Г. и Е. В.
М., работещи на длъжност "продавач-консултант" в магазин за хранителни
стоки в с. ..., общ. ...., да надвишат максимално допустимата продължителност
на работната смяна от 12 часа при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. В настоящия случай, за констатираните нарушения, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ и при условията на чл. 18 от
ЗАНН, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„имуществени санкции“ в размер от по 1500 лева. Съдът счита, че
нарушенията са били правилно съотнесени към съответната им санкционна
норма, а наказанията, предвид събраните данни за липса на предходно
налагани на жалбоподателя административно наказания, са определени
правилно в законоустановения им минимален размер, поради което същите не
подлежат на изменение. Същевременно, съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. По аргумент от мотивите на
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на
Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г.
по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен
административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН
следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка: дали в
конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни
действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;
дали установените противоправни действия/бездействия са относими към
10
неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет. /в този смисъл Решение № 3562 от 15.04.2025
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 335/2025 г./ Настоящият случай е именно
такъв, доколкото жалбоподателят е извършил две отделни нарушения,
изразяващи се в неизпълнение на самостоятелни правни задължения спрямо
всяка една от служителките. Доколкото принципът на чл. 23-25 от НК за
кумулиране на наложените наказания е неприложим в настоящото
производство /в този смисъл Решение №166/10.04.2013г. по к.а.н.д. № 116 от
2013г. по описа на Адм. съд – Хасково/, то правилно административно-
наказващият орган е наложил отделна имуществена санкция за всяко едно от
извършените административни нарушения, които следва да се изтърпят
поотделно.
Следва да бъде обсъдена и възможността за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН към процесния случай. Настоящият съдебен състав намира, че
отсъстват предпоставките за това, тъй като не се установява маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения, съгласно разясненията дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по
н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на
обществените отношения, свързани със спазване на трудовото
законодателство, съдът намира, че процесните нарушения не могат да бъдат
характеризирани като такива с ниска обществена опасност. Фактът, че по
делото не са събрани данни на жалбоподателя да са налагани предходни
наказания за нарушения на трудовото законодателство, не може да се приеме
като достатъчно смекчаващ, за да е налице маловажен случай. Поради
изложените съображения, за съда се налага извод, че деянията не се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
деяния от същия вид, предвид което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима към процесния случай.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че АНО не се е произнесъл досежно приложението на чл. 28
ЗАНН, което обуславя отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
АНО е изложил в Наказателното постановление подробни мотиви в насока, че
настоящият случай не следва да се квалифицира като „маловажен“, с които
настоящият състав напълно се солидаризира.
Всичко гореизложено сочи, че като правилно и законосъобразно
обжалваното Наказателно постановление № .... от 12.07.2024 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“ гр. С. следва да бъде
потвърдено в своята цялост.
По разноските:
По силата на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния съд по реда на ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144
11
АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК,
а съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Предвид изхода на делото, то право на разноски се е породило в полза на
административнонаказващия орган. В случая административнонаказващият
орган е направил своевременно искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Посочената разпоредба регламентира, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В конкретния
случай, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и
положените процесуални усилия от юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган, съдът счита, че следва да бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство на АНО в размер от 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .... от 12.07.2024 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда С. област“, със
седалище в гр. С., с което на жалбоподателя „......“ ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: с. ...., общ. ..., обл. ...., ул. „....“ № .....,
представлявано от неговия управител Д. В. Г., ЕГН **********, за нарушения
на чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда, извършени спрямо Е. В. М., ЕГН
********** и Д. И. Г., ЕГН **********, са му наложени на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда и при условията на чл. 18 от ЗАНН
административни наказания, както следва: „имуществена санкция” в размер от
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършеното нарушение на чл. 142, ал. 6
КТ по отношение на Е. В. М., ЕГН ********** и „имуществена санкция” в
размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършеното нарушение на чл.
142, ал. 6 КТ по отношение на Д. И. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: с. ......., общ. ......, ул. „.....“ № ...., представлявано от Д. В. Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда С. област“, с
адрес: гр. ...., бул. „....“ № ....., сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК. Жалбата се подава чрез Районен съд- Своге.
12
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
13