РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501576 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „*** чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Р., против Решение с рег. № 1456 от 31.03.2025
г., постановено по гр. д.№ 10989/2023г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е
осъден жалбоподателят да заплати на А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„***, следните суми: 205,89 лева /двеста и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ –
главница, представляваща получена без основание сума – като стойност на ел. енергия
и мр. услуги за м.11.2021 г., за която е издадена фактура № ***** г.; 398,09 лева
/триста деветдесет и осем лева и девет стотинки/ – главница, представляваща получена
без основание сума – като стойност на ел. енергия и мр. услуги за м. 12.2021 г., за
която е издадена фактура № **********/11.01.2022 г.; 320,74 лева /триста и двадесет
лева и седемдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща получена без
основание сума – като стойност на ел. енергия и мр. услуги за м.01.2022 г., за която е
издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 27.07.2023 г. до окончателното погасяване.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. Л. И., подаден чрез пълномощника му адвокат М., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
1
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищецът А. Л. И. е предявил против „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД. Иска се връщане на получени без
основание, недължимо платени суми за главници – стойност на електрическа
енергия/ЕЕ/ и мрежови услуги, ведно с обезщетения за забава, както следва: 205,89
лева – главница за м. 11.2021 г., ведно с 33,41 лева – лихва за периода 24.01.2022 г. -
27.07.2023 г.; 398,09 лева – главница за м.12.2021 г., ведно с 64,60 лева – лихва за
периода 24.01.2022 г. - 27.07.2023 г.; 320,74 лева – главница за м.01.2022 г., ведно с
44,74 лева – лихва за периода 16.04.2022 г. - 27.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.07.2023 г. В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик от 02.06.2021 г., съгл. НА, на обект –
СОС, на адрес – гр. П., бул. „**. На 20.06.2021 г. заявил услуга „***“ и сключил
договор с ответника, като отбелязал, че ще ползва битов ток за жилищни нужди,
какъвто бил ползван преди това и от праводателя му. До м. 11.2021 заплащал битова
ЕЕ. За м.11, 12.2021 г. и 01.22. обаче, в издадените фактури му била начислена
стопанска енергия, чиято стойност счита, че не дължи, но платил. Не депозирал искане
за смяна на доставчика; електромерът му не бил сменян, нито предназначен за
отчитане на небитова ЕЕ; не бил уведомяван, че от м. 11.2021 г. ще заплаща доставяна
ЕЕ на цени за небитови клиенти, нито на какво основание е извършена промяната на
вида/цената на същата за имота му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е подало писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че спорът не е за разлика в цена за битова и небитова ЕЕ,
а за такава между цена на ЕЕ на регулиран и свободен пазар. През м. юни клиентът
заявил услуга – смяна име на партида за обект на регулиран пазар, като не била
посочена смяна на тарифа за битови нужди. Считано от 01.07.2021 г. обектът – като
такъв за небитови нужди, по силата на закона започнал да получава доставки на ЕЕ от
ответника като доставчик от последна инстанция /ДПИ/ на свободен пазар и това
продължило до 01.02.2022 г., от която дата обектът започнал да получава доставки на
ЕЕ от ЕВН като краен снабдител на регулиран пазар. Излага съображения за
нормативните промени на електроенергийния пазар и законовата уредба, обусловили
дължимостта на процесните суми за периодите, които не били платени без основание.
Поддържа, че към дата 30.06.2021 г. ищецът имал качеството на небитов клиент, като
не бил избрал търговец на свободния пазар, който да го снабдява с ЕЕ. С §15, ал.2 и ал.
3 ПЗР ЗИД на ЗЕ, на небитовите клиенти бил даден гратисен период от 01.10.2020 г.
до 30.06.2021 г. да изберат доставчик на ЕЕ на свободен пазар. Съгл. ал.5, изр. 2-ро, от
01.07.2021 г. небитовите клиенти, които не били избрали такъв, били снабдявани с ЕЕ
при условията на чл. 95а ЗЕ, т.е. от ДПИ. Тъй като до 30.06.2021 г. нито праводателят
2
на ищеца, нито той избрали търговец на свободния пазар, считано от 01.07.2021 г.
доставката на ЕЕ за обекта започнала да се осъществява от ЕВН като ДПИ при
свободно договорени цени. Съгл. чл. 21, ал.1, т.12 ЗЕ КЕВР приемала и контролирала
прилагането на методика за определяне на цените на ЕЕ на ДПИ, като същите били
определяни ежемесечно в края на отчетния период и били различни всеки месец.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти и обстоятелства, че: ищецът
е собственик от 02.06.2021 г., съгл. НА, на обект – СОС, на адрес – гр. П., бул. „Р.,
ателие*; сумите по трите фактури са платени от него на 15.12.2021 г., 21.02.2022 г.,
17.01.2022 г.
Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетото
заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар, адресирано до
ответното дружество, че на 20.06.2021 г. ищецът, като собственик на процесния обект,
е заявил услуга „**“. Като приложения, ищецът е попълнил и подал и – декларация за
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и
заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител, в което е
декларирал, че ел. енергия в посочения обект ще бъде използвана за битови нужди,
като е отбелязал, че желае същата да бъде измервана на две тарифи.
От приетите по делото фактури се установява, че на 10.12.2021 г. е издадена
такава на стойност 302,52 лева за ел. енергия за м. ноември 2021 г. за консумирани 499
квтч; на 11.01.2022 – на стойност 564,53 лева за ел. енергия за м. декември 2021 г. за
консумирани 873 квтч и на 14.02.2022 г. – на стойност 486,26 лева за ел. енергия за м.
януари 2022 г. за консумирани 862 квтч.
От заключението на съдебно -техническата експертиза, което настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че за процесния период 01.11.2021 г. – 31.01.2022 г. обектът с ИТН **** е
бил снабдяван с ел. енергия, като отчетеното с електромер с фабр. №** количество
такава по тарифни зони е дневна – 1539 квтч и нощна – 695 квтч, или общо 2234 квтч,
като при извършена съпоставка, вещото лице К. е констатирало, че отчетените от
електромера показания в процесния период и количества ел. енергия съответстват на
тези, въз основа на които са съставени процесните три броя фактури.
Досежно стойността на доставената ел. енергия и начина на определянето й е
прието заключение на съдебно -счетоводна експертиза, което въззивната инстанция
кредитира изцяло като ясно, пълно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото
лице Ш. е посочило, че на база консумираното количество ел. енергия в процесните
три броя фактури, посочените цени за продажба на ел. енергия на битови клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи на ниско напрежение, както и
цени за мрежови услуги, съгласно Решение № Ц-27/01.07.2021 г. на КЕВР, стойността
на ел. енергия за м. ноември 2021 г. възлиза на сумата от 96,63 лева; за м. декември
2021 г. – на сумата от 166,44 лева; за м. януари 2022 г. – на сумата от 165,52 лева, като
разликата между платените от ищеца суми и изчислената стойност по цена за битови
потребители възлиза на – за м. ноември 2021 г. – 205,89 лева; за м. декември 2021 г. –
398,09 лева и за м. януари 2022 г. – 320,74 лева. Вещото лице Ш. е уточнило, че ел.
енергия, начислена за процесния обект в процесните три броя фактури, е определена
по цени на доставчик от последна инстанция /ДПИ/ при прилагане на Методика за
определяне на цените на ел. енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция,
приета от КЕВР, като съобразно разясненията, дадени при устния доклад, разликата,
3
която е платена от ищеца, представлява различен начин на ценообразуване на
предоставените услуги. Посочените цени, съобразно цитираното решение, са при
положение, че „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД не действа като ДПИ, а тези, платени
от ищеца, съобразно фактурите, са формирани и определени, когато дружеството
действа като ДПИ, съобразно посочената Методика.
За да уважи предявения иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
първостепенният съд е приел, че ответното дружество не е доказало, че са били налице
предпоставките на § 15 ПЗР към ЗИД ЗЕ, при което, считано от 1 юли 2021 г., обектът
на ищеца да бъде снабдяван от ответника в качеството му на ДПИ.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
В случая е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответника с
платената от ищеца сума за начислената му ел. енергия, с оглед на което ответникът
трябва безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно
основание, защото в негова полза съществува вземане в търсения размер, а ищецът
следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение. В
случая ответникът основава вземането си на основание § 15, ал. 5, изр. 2-ро ПЗР към
ЗИД ЗЕ.
Съгласно § 15, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 57
от 2020 г.) в 30-дневен срок от 26.06.2020 г. - датата на влизането в сила на ЗИД на ЗЕ,
обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от
01.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Според § 15, ал. 2 и ал. 3 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г. в случай, че до 30.09.2020 г. небитов
клиент на електрическа енергия не е сключил договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия следва да
се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за
дейността „търговия с електрическа енергия“, като за целите на доставката на
електрическа енергия страните следва да сключат типов договор със срок от 01.10.2020
г. до 30.06.2021 г. По силата на § 15, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 57 от 2020
г. КЕВР до 31.08.2020 г. следва да утвърди образец на типовия договор, с който се
уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа
енергия и за прекратяване на договора. В § 15, ал. 5 е предвидено, че смяната на
доставчика се извършва при условията на чл. 95, като клиентът не дължи неустойка и
смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. От 1 юли 2021 г.
4
клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при
условията на чл. 95а.
Разпоредбите на чл. 95а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ предвиждат, че доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни
клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1,
включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена
лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена
електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този
краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини. Снабдяването с електрическа
енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се
предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на
равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ, т.е. клиент, който купува електрическа
енергия за собствени битови нужди. Непосредствено след придобиване на
собствеността върху процесния обект/което е станало на 02.06.2021 г./, ищецът е подал
заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар – на 20.06.2021 г.,
ведно с декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на краен снабдител, в която е
декларирал, че обектът ще бъде използван именно за битови нужди. По делото
липсват доказателства за това процесният обект да се е ползвал от праводателя на
ищеца, респ. от самия ищец, за небитови такива, съответно - да е било налице
изискване за сключване на договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени
цени, респ. да е имало сключен типов договор с досегашния доставчик с посочения
срок до 30 юни 2021 г., при което от 1 юли 2021 г. да са били налице предпоставките
за снабдяване на ищеца с ел. енергия от ответното дружество в качеството му на ДПИ.
С изм. на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. се предвиди, че
небитовите клиенти, какъвто обаче не е ищеца, следва да направят избор на доставчик
на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът,
доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото
крайният снабдител осигурява снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови
абонати. Според пар. 28б. "а" ЗЕ- "Краен снабдител" е: енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови крайни клиенти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия.
От посочените по-горе правни норми може да се направи извод, че фигурата
на доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на обществото и с цел да
продължи предоставянето на услугата по снабдяване обекта на крайния клиент с ел.
енергия, когато той не е направил избор на доставчик на свободния пазар в срока по
пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020 г. в сила от 01.10.2020 г.
5
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус в тежест на
ответното дружество е да установи в съдебния процес при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ищецът е небитов клиент и ответникът е действал в
качество си на доставчик от последна инстанция. Легално определение на „небитов
клиент" законодателят е дал в § 1, т. 33 „в“ от ДР на Закона за енергетиката, според
което това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите,
промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите
на едро.
Както вече бе посочено по-горе ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а
ДР на ЗЕ. Липсват данни ответното дружество да е имало основание да действа във
фигурата на доставчик от последна инстанция, респ. доставеното количество ел.
енергия в обекта на ищеца да бъде изчислено при прилагане на Методиката, приета от
КЕВР. Поради това предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в
хипотезата на получена без основание парична сума, която съответства на изчислените
от ВЛ по ССЕ, подлежат на връщане, като получени без правно основание.
Поради гореизложеното, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на въззивната жалба, то искането на въззиваемата страна за
присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е основателно и
жалбоподателят ще следва да й заплати направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег. № 1456 от 31.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 10989/2023г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е осъден „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„** **“ № * да заплати на А. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „С** следните
суми: 205,89 лева /двеста и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – главница,
представляваща получена без основание сума – като стойност на ел. енергия и мр.
услуги за м.11.2021 г., за която е издадена фактура № ****/10.12.2021 г.; 398,09 лева
/триста деветдесет и осем лева и девет стотинки/ – главница, представляваща получена
6
без основание сума – като стойност на ел. енергия и мр. услуги за м. 12.2021 г., за
която е издадена фактура № **********/11.01.2022 г.; 320,74 лева /триста и двадесет
лева и седемдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща получена без
основание сума – като стойност на ел. енергия и мр. услуги за м.01.2022 г., за която е
издадена фактура № ***/14.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 27.07.2023 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „***, да заплати на А. Л. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „*** *, сумата от 400 лева- разноски по делото.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7