РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Сандански, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20251250200004 по описа за 2025 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Я.
Й. И., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С., УЛ.“С. К.“ №****, против Наказателно
постановление № 24-0339-001112/03.12.2024г. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград,
РУ – Сандански, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба
в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено
отнемането на общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, изтъкват се
доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по
издаването му. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с
надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО -
Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не
изразяват становище по жалбата.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 25.10.2024 година, длъжностни лица при РУ – Сандански - актосъставителят Е.
К., в присъствието на свидетеля П. Р., съставили на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 1397843, затова, че на същата дата в 21.55 часа в
гр. Сандански, по ул.“Свобода“ с посока на движение към ПП-1 Е 79, управлява поверения
му лек автомобил марка и модел „*****“ с рег. № *****, собственост на П. Ат. К., като
автомобила е със служебно прекратена регистрация от 05.09.2024г. във връзка с чл.143,
ал.15 от ЗДвП, с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 03.12.2024г. Началник Група в ОДМВР -
Благоевград, РУ – Сандански, като надлежно упълномощен представител на
административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 24-
0339-001112/03.12.2024г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно
наказание “Глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е
постановено отнемането на общо 10 контролни точки.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.12.2024година, видно от отбелязването
върху разписката към НП, приложено по делото.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с
показанията на свидетелите Е. К. и П. Р., които потвърждават констатациите, отразени в
акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на посочените свидетели, както и от обясненията на самия жалбоподател и
приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона
процедура и от компетентен за това орган.
Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение на
извършеното адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните съображения:
2
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К. и Р., които
двама свидетели се явяват единствените свидетели-очевидци на станалото е, че същите
твърдят, че при извършена от тях проверка на автомобила управляван от жалбоподателя, те
установили, че жалбоподателя извършил горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като
той е управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15
ЗДвП, и затова са му съставили, респ. първият свидетел му е съставил съответния АУАН,
въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира
тези показания на свидетелите като достоверни, тъй като същите са единствените свидетели-
очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя, но и тъй като същите се подкрепят от
единственото релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото
постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 18.11.2024г. на РП –
Благоевград, ТО - Сандански, което писмено доказателство, респ. документ посочва същата
фактическа обстановка по делото. От същото постановление се установява, че към момента
на проверката, жалбоподателя е правоспособен водач, а процесния автомобил е собственост
на Пламен Клечев от гр. Сандански, но жалбоподателя не е знаел, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация. Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не
са събрани доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателя
деяние, като е счел, че липсват достатъчно данни за това да е знаел, че управляваното МПС е
нерегистрирано, т.е., че същото е с прекратена регистрация, т.е., същия е нямал вина за
извършването му, понеже не е съзнавал обществения характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, чието настъпване би искал или допускал, тъй като на
собственика на автомобила – П.К. не е било изпратено уведомление по чл.18б, ал.2 Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, което пък от своя страна няма данни да е било получено от същия.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за
разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се
прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм.
нарушение е това деяние / действие ии бездействие /, което нарушава установения ред на
държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по адм. ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от
жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл.11 от ЗАНН за
вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на
жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното
превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при прекратяване регистрацията по ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна норма – задължително следва да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
3
ОДМВР за тази прекратена регистрация. Тъй като това не е направено понеже са налице
само доказателства в тази насока се установява, че жалбоподателя е управлявал процесното
МПС без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство и по този начин
неговото извършено деяние е безвиновно, респ. той няма вина за неговото извършване. И
тъй като нейното деяние не е виновно извършено, то то съгласно разпоредбата на чл.6 от
ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателя не е извършил
адм. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Тук следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023г. по т. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „не се
наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на
чл.143, ал.1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.
По делото не се съдържат никакви писмени доказателства, че към момента на
констатиране на нарушението, собственикът на МПС – в случая П. А. К. от гр. Сандански
да е бил уведомен или е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22
ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена следва да
е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в
хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на
собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой
момент/ на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. Още повече, че в случая
жалбоподателя не е собственик на процесното МПС. След като на жалбоподателя на
25.10.2024г. не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективна страна от
състава на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието,
осъществено от жалб.И. несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1
от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото
на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението
/дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и
непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички
форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е
извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.24 от делото/, с
4
който жалбоподателя е доказал реалното заплащане на сумата от 500 лева адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството. Административно наказващият
релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е
основателно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл.36 ЗА препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна
помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 06.02.2025 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 са 400 лв. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер на200
лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като в съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв, като над уважения размер
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0339-001112/03.12.2024г. на Началник
Група в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, с което на жалбоподателя Я. Й. И., с ЕГН –
**********, с адрес: гр. С., УЛ.“С. К.“ № ***, за административно нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба
в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено
отнемането на общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – БЛАГОЕВГРАД, да заплати на Я. Й. И., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С.,
УЛ.“Ст.К.“ № ***, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
5
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6