РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20222100100289 по описа за 2022 година
Ищецът „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК ********* със седалище
гр.София чрез пълномощника адв. Ромил Златанов с адрес на адвокатската
кантора гр.София,ул.“Врабча“№ 8 е предявил обективно и субективно
съединени искове за установяване ,че ответниците Б. К. Н. с постоянен адрес
гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С. В. дължат солидарно на „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД,ЕИК *********,първият-в качеството на кредитополучател,а
вторият-в качеството на поръчител, следните суми по договор №
***/21.12.2007 год. за ипотечен банков кредит,ведно с погасителен план от
21.12.2007 год.,представляващ Приложение № 1 към договор за кредит,анекс
№ 1 от 26.11.2008 год.,анекс № 2 от 27.03.2013 год. и анекс № 3 от 23.01.2014
год.,ведно с погасителен план към него и по договор за поръчителство №
*****,ведно с анекс № 1 от 27.02.2013 год. и анекс № 2 от 23.01.2014 год. към
него : 2078,07 лв., представляваща просрочена главница за периода от
15.10.2013 год. до 15.10.2014 год. ;61482,92 лв.,представляваща предсрочно
изискуема главница,съставляваща остатък от усвоената,но неплатена
главница,чийто падеж е настъпил с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 17.10.2014 год./датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение,посочена като дата на обявяване на кредита за предсрочно
1
изискуем/;7675,10 лв.,представляваща просрочени договорни лихви за
периода от 15.10.2013 год. до 15.11.2014 год. ;471,30 лв. ,представляваща
наказателна лихва за забава/по чл.42,ал.2 от договора за кредит-лихва за
неразрешен овърдрафт,в размер съгласно раздел IV,чл.16 от 1
договора/,считано от 21.10.2013 год. до 18.11.2014 год. вкл.;1435,62
лв.,представляваща платена държавна такса със законната лихва върху
главницата,считано от 19.11.2014 год. до окончателното изплащане на
вземането,ведно със законната лихва върху претендираната сума,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/19.11.2014 год./ до
окончателното й изплащане,за които са били издадени заповед за изпълнение
№ 905 от 05.12.2014 год. и изпълнителен лист от същата дата -05.12.2014 год.
по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър.Като се
позовава на съдържанието на сключения договор за ипотечен банков кредит и
проследява хронологията на развитие на правоотношенията по него,
включваща учредяване на реално обезпечение-ипотека върху недвижими
имоти, и три анекса, последния от които от под № 3 от дата 23.01.2014
год.,ищецът твърди, че към 19.11.2014 год. по договора за кредит не са
погасени 13 месечни вноски от 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год. включително
/последната падежна дата преди датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем-на 17.10.2014 год./. Признава, че от страна на кредитополучателя са
издължени към банката месечни вноски до тази с падеж 15.09.2013 год.
включително.Счита,че след неиздължаването на падежната дата 15.10.2013
год. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на вноската с падеж
15.10.2013 год.,не са заплатени следващите вноски по договора,не са
издължени поредни месечни вноски,считано от тази с падеж-15.10.2013 год.
до тази с падеж -15.10.2014 год. включително,което са 13 на брой.Твърди,че е
налице просрочение на кредита с повече от 366 дни,които представляват
повече от 2 месечни анюитетни вноски,поради което е изпратил на длъжника-
кредитополучател покана за доброволно изпълнение изх. № 140804 от
17.10.2014 год.Заявява,че с поканата кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.Твърди,че на основание чл.41 и чл.42 ,т.1 ,предложение второ и т.5
от договора за кредит,считано от датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение и на основание чл.42,ал.3 във вр. с чл.41,чл.42,т.1
предложение второ и чл.42 ,т.5 от договора за кредит от страна на ищеца
едностранно е прекратен договора за ипотечен банков кредит.Посочва,че
2
поканата е връчена лично та Б. Н. на 21.10.2014 год.Сочи,че с покана от
17.10.2014 год. до поръчителя И. Н. на основание т.III 12 от договора за
поръчителство той е поканен в предоставен му 7-дневен срок от получаване
на поканата,да заплати изцяло остатъка от задължението по договора за
кредит –главница,лихви до окончателното плащане,такси ,комисионни,както и
посочено в поканата.Заявява,че поканата е връчена на поръчителя на
28.10.2014 год. ,како в нея е отправено и предупреждение ,че при непогасяване
на задълженията по кредита в предоставения срок,банката ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията си.Сочи,че след 5 горните събития е
инициирал заповедно производство,в което се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.Заявява,че с договор за цесия от 29.12.2020
год. сключен между него и „Финанс инфо асистанс“ЕООД,последният в
качеството си на цесионер е придобил вземанията на банката към
кредитополучателя и поръчителя,като уведомленията за сключения договор за
цесия с предмет процесното вземане представляват приложения към исковата
молба,поради което същите следва да се считат за надлежно връчени.Намира
,че горното следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право,настъпил след предявяване на иска на основание чл.235,уал.3 от ГПК.
Моли претендираната сума за бъде присъдена ведно със законната лихва
върху нея,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда -19.11.2014 год. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноските по настоящото производство. Представя и ангажира
доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.430
ТЗ,вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответниците Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес
гр.С. В. в общия писмен отговор ,подаден от пълномощника им адв. Н. Р. са
оспорили основателността на предявения иск.В подадените пред заповедния
съд възражения подробно са аргументирали защо считат,че заповедта за
изпълнение не им е връчена въобще,като не са направили възражения и не са
изложили обстоятелства във връзка с материалното правоотношение по
договора за кредит и поръчителството.В общия писмен отговор признават
част от твърденията на ищеца,а именно сключвавнето на процесния договор за
кредит, усвояването на уговорения размер по кредита,учредяването на реални
обезпечения –ипотеки върху три недвижими имота и
3
поръчителството.Оспорват твърденията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем,като заявяват,че покана сред книжата към исковата
молба липсва,а и сочат,че такава не са получавали никога.Оспорват
изискуемиостта на вземането на заявителя по заповедното
производство,основана на извлечение от счетоводните книги да е
настъпила,тъй като намират,че предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.Считат,че към момента на подаване на писмения отговор
задължението по кредита е погасено:два от апартаментите са продадени от
ЧСИ Р.СКтоянова,а един от тях е продаден чрез доброволна продажба,като
средствата от същата са постъпили по сметка на банката-ищец,доброволно и
със съгласие на банката е продаден апартамент № 10 с площ от 47 кв.м. за
сумата от 34000 лв.,която сума е послужила за погасяване на задълженията
към кредитора,продажбата се е състояла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.Оспорват и начина на изчисляване на
просрочените договорни и наказателни лихви,като отношение по тях
заявяват,че ще вземат ,ако бъде допусната поисканата от ищеца
експертиза.Считат и че поръчителството ,уговорено в чл.28,ал.2 от договора за
ипотечен банков кредит е погасено,тъй като с анекс № 2 към договора е
променен изцяло чл.28,ал.2.Смятат ,че според текста на анекса банката
получава допълнителнои обезпечения-втора по ред ипотека,с което се изменят
действащите към онзи момент обезпечения,като изрично по съгласие на
страните поръчителството се погасява със сключване на анекс № 2.
Встъпилото в производството по настоящото дело трето лице помагач на
страната на ищеца „Финанс инфо асистанс“ ЕООД,ЕИК ********* със
седалище гр.софия чрез пълномощника адв. Ромил Златанов заявява,че е
придобило с договор за цесия от 29.12.2020 год. спорното материално
право,предмет на настоящото дело от банката-ищец, и като приобретател има
правен интерес от постановяване на благоприятно за ищеца
решение.Представя доказатества.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и
събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Признават се следните обстоятелства:Сключен е между ищеца „Централна
4
кооперативна банка“АД,ЕИК ********* и ответника Б. К. Н. като
кредитополучател валиден договор № ***/21.12.2007 год. за ипотечен банков
кредит,ведно с погасителен план от 21.12.2007 год.,представляващ
Приложение № 1 към договор за кредит,като впоследствие между банката и
кредитополучателя към същия договор са подписани анекс № 1 от 26.11.2008
год.,анекс № 2 от 27.03.2013 год. и анекс № 3 от 23.01.2014 год.,ведно с
погасителен план към него.Съгласно чл.2 и чл.3 от договора кредитът е в
размер на 70000 лв. и се предоставя за довършителни работи на три
апартамента в жилищна сграда в груб строеж в КК „С. б.“,ул.“С. в.“
бл.*.Съгласно чл.17 кредитът се предоставя за период от 240 месеца в т.ч. 6
месеца гратисен период,считано от датата на усвояване и с краен срок за
погасяване 15.01.2028 год. Сключен е между „Централна кооперативна
банка“АД,ЕИК ********* и ответника И. К. Н. като поръчител валиден
договор за поръчителство № *****,а впоследствие към него между същите са
подписани анекс № 1 от 27.02.2013 год. и анекс № 2 от 23.01.2014
год.Съгласно чл.1 на договора,той е подписан за обезпечаване на вземанията
на банката по договора за банков кредит № ****/21.12.2007 год. сключен
между „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК ********* и
кредитополучателя Б. Н. в размер на 70000 лв. с краен срок на погасяване
15.01.2028 год. Банката е изпълнила задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по кредита от 70000 лв.,като кредитът е бил
усвоен до пълния размер. В периода 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год.
кредитополучателят не е платил 13 месечни погасителни вноски.Ищецът е
инициирал на 19.11.2014 год. заповедно производство ,за което е било
образувано ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър,като в
заповедното производство е издадена заповед № 905 от 05.12.2014 год. и
изпълнителен лист от 05.12.2014 год. за сумите,претендирани с исковата
молба.С валидно споразумение от 29.12.2020 год. с нотариална заверка на
подписите от дата 31.12.2020 год. ищецът е прехвърлил на „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД своето вземане,произтичащо от договора за кредит с
кредитополучател Б. К. Н. с реф.№ ****/21.12.2007 год.,размер 70000 лв. и
краен срок на погасяване 15.01.2028 год. ,като вземането е прехвърлено ведно
с всички привилегии и обезпечения,включително договорна ипотека върху
недвижим имот. На 04.02.2021 год. от банката са били подготвени
уведомления до двамата ответници по чл.99 от ЗЗД,които не са връчени преди
5
завеждане на настоящото дело,а са приложени към исковата молба и се
намират на листи 60 и 61 от делото.
Ответниците по делото са подали възражения по реда на чл. 414 от ГПК, като
заявяват, че не дължат изпълнение на задължението по издадената заповед за
изпълнение.Възраженията не са обосновани.Въпросът за своевременността на
подаване на възраженията от ответниците е разрешен,съгласно определение
№ 193 от 22.04.2024 год. по в.ч.гр.д.№ 143 по описа за 2024 год. на
Апелативен съд Бургас, с окончателно определение № 2001 от 16.12.2021 год.
по в.ч. гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас.
От съдържанието на договора за ипотечен банков кредит е видно,че
кредитополучателят е поел задължение да усвоява, ползва и връща кредита
от 70000 лв. , ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените в договора срокове и условия. В раздел VI, чл. 14, ал. 1 е
договорено заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент (БЛП) на банката, увЕ.чен с надбавка от 6 пункта. Уточнено е, че към
момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4% годишно
и общия договорен лихвен процент е 10%. При сключването на договора е
изготвен и погасителен план, в който е посочен падеж на погасителната
вноска-15-то число на месеца, размер на месечната вноска и компонентите
– главница и лихва. Предвидено е банката да може, да капитализира
начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата, за което с
подписването на договора, кредитополучателя дава своето изрично съгласие.
В т.11.4 е прието, че банката има право да променя едностранно размера на
лихвата, в зависимост от промяната на пазарните условия и лихвената
политика, водещи до увЕ.чаване на размера на базовия лихвен процент на
банката, промяна на ОЛП на БНБ или промяна на някой от индексите -
EURIBOR, Леониа, Софибор или наличие на други непосочени в договора
основателни причини. По отношение на просрочените плащания е уговорено
банката да събира от кредитополучателя обезщетение за забава, съгласно
тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД, която към момента
на сключване на договора е 35% годишно. Договорът е обезпечен с втора по
ред ипотека върху три недвижими имота, като впоследствие договорката е
претърпяла промяна по отношение на имотите.
Не е спорно между страните,че Банката е изпълнила задължението си като е
6
предоставила уговорения размер на кредита и той е бил усвоен. Това се
потвърждава и от допуснатата, изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чийто констатации и изводи съдът изцяло възприема, тъй като тя
не бе оспорена от страните, не страда от вътрешни противоречия, изготвена е
въз основа на събраните по делото неоспорени писмени доказателства и
предоставените данни от счетоводството на банката и не са събрани други
доказателства, които да разколебават заключенията й.
На 26.11.2008 г. между банката и Б. Н. е сключен анекс № 1 към договора за
кредит, с който се променя единствено чл. 18 от договора, относно сметката,
по която се издължават погасителните вноски и е договорено, че при
постъпване на запор срещу сметките на кредитополучателя, вземанията на
банката по договора за кредит за сума в размер на запорираната са незабавно
изискуеми и прихванати срещу равностойните задължения на банката за
сумите по сметките на кредитополучателя при нея. С анекс № 2 от 27.02.2013
г. е изменен чл. 28, ал. 2 от договора, по отношение на обезпеченията на
кредита.
На 23.01.2014 г. страните по договора са подписали анекс № 3, с който са се
съгласили , че към дата на сключването му задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 92 239,49 лева, като са посочени и
поотделно по вид и размер. Намален е размерът на редовната годишна лихва
върху главницата по кредита от 12,00 % на 10,80%, във връзка с което е
подписан нов погасителен план. Договорена е промяна на годишния лихвен
процент, като е посочено, че той се формира като сбор от БЛП по ипотечни
кредити на ЦКБ АД, който към момента на подписване на анекса е 6,00% и
надбавка от 4,8 пункта. Посочено е как се определя БЛП, като е прието при
промяната му, автоматично да се променя приложимия лихвен процент по
кредита при запазване на размера на договорената надбавка. Договорено е
още, че БЛП може да се променя едностранно от банката и извън реда за
текущо определяне, с решение на Управителния съвет при наличието на
конкретно посочени обстоятелства.
На датата на сключване на договора за кредит – 21.12.2007 г. е сключен и
договор за поръчителство № *****, с който вторият ответник И. Н. се е
задължил пред банката солидарно с кредитополучателя да отговаря за
всичките му задължения по договора за кредит. С анекс №1/27.02.2013 г. и
7
анекс № 2/23.01.2014 г. към този договор, поръчителят е декларирал, че е
запознат със съдържанието и приема всички клаузи по анекс № 3, анекс № 2 и
анекс от 26.11.2008 г., сключени от банката и кредитополучателя.
На 17.10.2014 г., банката е изпратила покани за доброволно изпълнение до
кредитополучателя и поръчителя, които са получени съответно на 21.10.2014
г. и на 28.10.2014 г.
На 29.12.2020 г. между ищцовата банка и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е
сключено споразумение за прехвърляне на вземане, с което банката е
цедирала вземанията си произтичащи от процесния договор за кредит. В
споразумението е посочено, че вземането на банката е в общ размер на
76 212,10 лева, като то се прехвърля ведно с всички привилегии и
обезпечения. По делото са приложени писма от 04.02.2021 г., с които банката
– ищец уведомява кредитополучателя и поръчителя за прехвърленото
вземане, но няма данни те да се получени от тях преди завеждане на
настоящото дело.
От заключението на вещото лице се установява, че кредитът е бил усвоен в
договорения между страните срок – на 21.01.2008 г., като вътрешно банков
превод по банкова карта на ответника. Последната редовна вноска по кредита
е била направена на дата 15.09.2013 г. Констатирано е още, че към момента
на подаване на исковата молба, задължението на ответниците за главница по
процесния кредит възлиза на 63 561,02 лева, от които 2 078,10 лева,
представляват просрочена главница за периода от 15.10.2013 г. до 15.10.2014
г., а 61 482,92 лева, представляват предсрочно изискуема главница,
съставляваща остатък от усвоената, но невърната главница, чийто падеж е
настъпил с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 17.10.2014. Наред
с това ответниците дължат просрочени договорни лихви за периода от
15.10.2013 г. до 15.10.2014 г. в размер на 7 675,10 лева, наказателна лихва за
забава в размер на 471,30 лева и държавна такса в размер на 1 435,62 лева.
Установени са извършени погашения за главница, договорна и наказателна
лихва, както и как са били разпределени от ищеца постъпилите от ЧСИ суми
от продажбата на ипотекирани в полза на банката имот.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Неоснователни са твърденията на ответниците,че не са били надлежно
8
уведомени от банката за упражняване на правото й да обяви кредита за
предсрочно изискуем. С оглед заявеното от ищеца, следва да бъде установено
от съда настъпили ли са предпоставките за предсрочна изискуемост по
отношение на процесното вземане. От назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че първата непогасена месечната вноска
е тази под № 64 на дата 15.10.2013 год. , като е последвало неизпълнение и
на следващите след нея 12 поредни погасителни вноски в периода до
15.10.2014 год. вкл. При това положение след 15.11.2013 год. са възникнали
предпоставките на чл. 41 от договора, съгласно който при неиздължаване на
две месечни погасителни вноски по кредита, за банката възниква възможност
да обяви целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Налице е и
изискването за достигнало до длъжника изявление на кредитора, че счита
вземането си за предсрочно изискуемо, с оглед на допуснатото от него
неизпълнение на договора. Законът не предвижда специални изисквания за
формата и съдържанието на изявлението на кредитора за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но практиката приема, че то следва да е
обективирано в писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата, които дават на кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да бъде изрично и недвусмислено. В настоящият
случай от представените по делото доказателства се установява, че банката-
ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. За изпълнение на това си право , ищецът се позовава на покани за
доброволно изпълнение от 17.10.2014 г., адресирани до ответниците Б. К. Н. и
И. Костов Н., които са получени съответно на 21.10.2014 г. и на 28.10.2014 г.
Посочените покани удостоверяват валидно уведомяване на длъжниците за
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като съдържа
необходимата основна информация - какви суми се търсят и на какво
основание. Видно от съдържанието на поканите, кредита се обявява за
предсрочно изискуем, с посочване от кой момент настъпва предсрочната
изискуемост. Настъпването на последиците на обявена предсрочната
изискуемост на остатъка от процесния кредит се установява и от
приложеното в заверено копие на лист и от 115 до 119 вкл. споразумение от
07.07.2015 год. ,подписано между банката и двамата ответници.В т.5 на
споразумението страните са декларирали,че поради изпадане в просрочие за
плащане на дължими вноски по два договора,посочения втори по ред от които
9
е процесният по настоящото дело,а именно № **** от 21.12.2007 год. ,ищецът
е обявил предсрочна изискуемост на кредитите и се е снабдил,както е
посочено в т.5.2 с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 970/2014 год. по описа на
Районен съд-гр.Несебър за обща сума от 71707,39 лв.,от които : 2078,07 лв.,
просрочена главница;61482,92 лв., предсрочно изискуема главница,ведно със
законната лихва върху просрочената главница,считано от датата на подаване
на заявлението 19.11.2014 год. до окончателното й изплащане;7675,10 лв.-
договорна лихва за периода от 15.10.2013 год. до 15.11.2014 год. ;471,30 лв. ,
наказателна лихва за забава за периода от 21.10.2013 год. до 18.11.2014 год.
вкл. и 1435,62 лв. съдебни разноски.В т.6 на споразумението е посочено,че
въз основа на издадените изпълнителни листове,включително този по т.5.2, за
събиране на присъденото й вземане банката е образувала срещу длъжниците
–двамата ответници ,изпълнително дело при ЧСИ д-р Росица С.а,като с него
са предприети принудителни действия за събиране на дължимите
суви,вкюлчително насрочени изпълнителни действия срещу недвижимите
имоти,посочени в т.2 и т.4 от споразумението.В т.8 и т.9 ответниците по
настоящото дело-длъжници на банката по двата договора за кредит,единият
от които процесния по настоящото дело,са признали задължението си към
банката в размер по т.7 от споразумението и са приемли за установено по
основание и размер задълженията си към ищеца ,така както е посочен в седем
точки,част от които и т.5,т.6 и т.7.
Неоснователно е и направеното възражение за погасяване на поръчителството
уговорено в чл. 28, ал. 2 от договора. Действително с посочената разпоредба
се прави изменение по отношение на обезпеченията по кредита, но в анекса не
се съдържа уговорка за отпадане на поръчителството. Наред с това следва да
се има предвид, че между страните е налице и договор за поръчителство,
който не е прекратен и съгласно който поръчителят се е задължил за дълга на
кредитополучателя като за свой дълг до пълното и окончателно погасяване на
задълженията по договора. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
след сключването на анекс №2 към договора за кредит, И. Н. е подписал два
анекса, с които заявява, че е запознат със съдържанието и приема всички
клаузи по анекс № 2 и анекс № 3 към договора за кредит. При това положение
не може да се приеме, че поръчителството е погасено.
От събраните в хода на делото доказателства се опровергават и твърденията на
ответниците, че към настоящия момент задължението по процесния кредит е
10
погасено. От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна се установява, че задължението на ответниците не е погасено
поради твърдяното плащане, чрез постъпили в банката средства от
продажбата от ЧСИ и от ответниците на общо три апартамента.Експертът е
установил, че след продажбата на имотите и постъпването на сумите в
банката, последната е разнесла средствата по два договора :по договор
1442/2006 г. и по процесния договор 1880/2007 г. В тази връзка, съдът намира
за неоснователни доводите на ответниците, че е без правно значение
обстоятелството, че банката е разнасяла сумите и по други кредити, тъй като
конкретният договор е обезпечен именно с въпросните три апартамента.
Действително апартаментите са описани като обезпечаващи процесния
договор за кредит, но в последния изрично е посочено, че за обезпечаване на
вземанията на банката се вписва втора по ред ипотека върху трите имота,
като първата по ред ипотека също е в полза на ЦКБ АД по ипотечен кредит с
разрешен размер 40 000 лева.Горното е видно и от съдържанието на
споразумението на листи от 115 до 119 вкл., чиято цел е била да се уредят
взаимоотношенията между страните именно по повод два договора за кредит.
В хода на делото, ответниците са навЕ. доводи за недействителност на
процесния договор за кредит, като считат, че към момента на сключването му
са нарушени нормите на чл. 7, т. 6, т. 7 и т. 10 от ЗПК (отм.) действащ през
2006 г. Така направеното възражение е неоснователно, тъй като в случая не се
касае за договор за потребителски кредит по смисъла на отменения Закон за
потребителския кредит, а за договор за ипотечен банков кредит. Независимо
от това за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит,
съдът следва да следи не само по направено възражение, но и служебно,тъй
като от всички събрани по делото доказателства е видно,че процесния
договор за кредит е бил сключен за задоволяване на жилищни потребности
, а не за развиване на търговска или професионална дейност от страна на
кредитополучателя или поръчителя.С оглед служебното начало по отношение
на наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители ЗЗП ,
необходимо е да бъде обсъдено наличието на такива не само в договора, но и в
допълнителните споразумения, сключени между страните, доколкото
постигнатите в тях договорености не са индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
11
потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, между които т. 9 - налагане на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, т. 10 - при предвидена възможност
за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т. 11 - при възможност на търговеца да
променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и т. 12 - при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата
или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената,
без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат
предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.
В конкретния случай анализът на клаузите на чл. 14, ал. 2 и ал. 4, като и на чл.
51 от договора, разкрива конкретни признаци на неравновесие и
неравнопоставеност на уговорките. В тези текстове категорично липсва
яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент, нито са
описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като
не е налице каквато и да е препратка към правила или методология за тяхното
определяне. От друга страна в договора не е посочено, че изменението на
базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват условията
и предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За сметка на
това е записано, че същият не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, както и че в случай на такава
настъпила корекция, въведена на практика едностранно от кредитната
институция, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за
което следва да се счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и
безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи следователно не става ясно
как банката променя своя БЛП, съответно размера на лихвата по кредита и
най-накрая размера на месечната вноска, дължима от ответника. Съдът счита,
12
че процесните клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се
следва от прочита и тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се
посочи, липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или изчисление на
БЛП. Тези текстове са част от съдържанието на договора, така както е
изготвено от банката и предложено на потребителя и по отношение именно на
тях ответникът не е имал каквато и да е възможност да търси предоговаряне.
Непосочването на конкретни условия в договора, предвиждащи правото на
банката едностранно да промени лихвата прави невъзможно извършване на
проверка включително дали такава промяна се дължи на обективни причини.
Наред с това е предвидено не само изменение на дължимия лихвен процент по
кредита, но и възможност изтеклите лихви да се прибавят към главницата,
като по този начин са преобразувани в главница и върху тях се начисляват
лихви, в противоречие с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Клаузите на чл. 14, ал. 2 и ал. 4,
като и на чл. 51 от договора са неравноправни и следва да се считат за
нищожни, тъй като са изготвени предварително от банката и ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тези текстове не са
индивидуално уговорени между страните, а същевременно ищецът си е
запазил правото да променя едностранно условията на договора, на
непосочени в същия основания. Касае се за уговорки сключени във вреда на
потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна, не
отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила
грижата на добрия съконтрагент при сключване на договора, в резултат на
което се е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даващо
изключителни възможности на кредитната институция безконтролно да
променя съдържанието на договорните отношения. Тежестта да установи, че
отделна клауза е индивидуално уговорена е върху банката.
От гореизложеното категорично може да се изведе извод за липса на добра
информираност и знание на длъжниците-кредитополучател и поръчител, за
подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия лихвен
процент при погасяване в продължителен период от време. Направената
констатация за нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до
извод за нищожност на целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде
приложен и изпълнен и без тях. Самата първоначално уговорена лихва следва
да остане действаща между страните, доколкото уговорката към момента на
сключване на договора не противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
13
Не така стои въпроса спрямо анексите, сключени между страните, по
отношение на които съдът също е длъжен служебно да следи за евентуална
нищожност, произтичаща от неравноправни клаузи, съдържаща се в
договореностите и по – конкретно по отношение на анекс № 3. При обсъждане
и коментар на анексите към договора трябва да се установи дали вземанията
на кредитора по тях се основават на приложението на нищожните уговорки от
договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 366 от ЗЗД, сключената
спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се
спогодили относно неговата нищожност (в този смисъл решение № 146 от
1.11.2017 година по търг. дело № 2615/2016 година на ВКС).В конкретния
казус и при действието на договора, съдържащ посочените вече
неравноправни клаузи страните са се спогодили (в анекс № 3) относно
дължимата главница и дължимите помежду им лихви, които оскъпяват дълга,
като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено
произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от
първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и
променя едностранно размера на лихвата.
Видно от представеният анекс № 3 към договора за кредит, размерът на
дължимата редовна главница нараства. Нараства и размера на редовната
годишна лихва върху главницата от 10% на 10.80% годишна лихва, което като
краен резултат е оскъпило кредита. Определянето на размера на задължението
едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от
първоначалния договор и сключването на анекс, при който взаимните
отстъпки са определени от така формирания размер на дълга безспорно
представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 от
ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата
цялост.
Със сключването на процесния анекс се е целяло задължението, формирано по
неравноправните клаузи да се приеме от ответника и да се счита за
индивидуално уговорено. Индивидуално уговорени са клаузи, които не са
били изготвени предварително или дори и да са били изготвени
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното
съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Съдът намира, че клаузите по процесния анекс не са индивидуално уговорени,
14
тъй като са били изготвени предварително и поради това потребителят -
ответници не е имал възможност да оказва влияние върху съдържанието им.
След като размерът на задълженията, включително този на дължимата лихва е
определян на база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането
му от кредитополучателя, то анекса представлява спогодба по непозволен
договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на анекса има
за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния
договор, който може да се изпълнява без неравноправните му клаузи,
включително относно размера на възнаградителната лихва, падежите на
отделните погасителни вноски. С посоченият анекс № 3, банката - ищец е
преуредила съществени условия по договора, а именно - размера на лихвата,
която ще се начислява, включително е изготвен и подписани нов погасителен
план с кредитополучателя, които договорки, с оглед гореизложеното, са
недействителни.
При тези данни съдът намира, че размерът на задължението следва да бъде
определен на база на първоначално договореното по основния договор,
определен в договора при усвояването на сумата, при съобразяване
единствено и само клаузите на първоначалния договор, съгласно които
кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска – 681.01 лева, съгласно погасителен план, съставен при
сключването на договора за кредит, съобразно първоначалните условия по
него. Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства и
обсъждането на информацията, съдържаща се в представеното заключение на
вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе съображения, мотивира
съда да заключи, че размерът на задължението на кредитополучателя за
неиздължена главница възлиза на сумата от общо 61 843,47 лева, от които
2 233,71 лева - просрочена главница за периода от 15.10.2013 г. до 15.10.2014 г.
(съгласно първоначалния погасителен план), 59 609,76 лева - представляваща
предсрочно изискуема главница, съставляваща остатък от усвоената, но
неплатена главница, чийто падеж е настъпил с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 17.10.2014 год. При това положение, претендираната
от ищеца просрочена главница следва да бъде изцяло уважена за периода от
15.10.2013 г. до 15.10.2014 г. и частично уважена за предсрочно изискуема
главница, съставляваща остатък от усвоената, но неплатена главница, чийто
падеж е настъпил с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
15
17.10.2014 год. Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на
законна лихва върху присъдената главница от датата на завеждане на исковата
молба. Частично основателна се явява и претенцията за просрочена договорна
лихва, която съгласно първоначалния погасителен план за периода от
15.10.2013 г. до 15.11.2015 г. възлиза в размер на 7 118,43 лева. По отношение
на претенцията за дължимата наказателна лихва за периода от 21.10.2013 г. до
15.11.2014 г., съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице,
което сочи, че тя е в претендирания размер от 471,30 лева. С оглед частичната
основателност на претенциите следва да бъдат определени и разноски за
заповедното производство в размер на 1386,97 лева.
При това положение предявените искове са частично основателни и доказани
и следва да се уважат в посочените по – горе размери.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете .Направените за настоящото производство разноски са в общ размер
от 1 835,15 лв. и включват платена държавна такса от 1435,15 и депозит за
вещо лице в размер на 400 лева. Тези разноски са поискани, включени са в
списък по чл.80 от ГПК, представени са доказателства – банкови и платежни
документи, за реалното им извършване. Съобразно уважената част от иска на
ищеца се дължат разноски в размер на 1 778,09 лева.
Ответникът И. Н. също е отправил искане за присъждане на разноски, които
претендира в общ размер на 7 000лева от които 6 500 лева за адвокатско
възнаграждение и 500 лева – депозит за вещо лице съгласно списък по чл.80 от
ГПК на лист 314 от делото. Съдът намира за неоснователно направеното от
ищеца възражение за завишеност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е определено в минимален размер, съобразно чл. 7 ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,който
подзаконов нормативен акт съдът приема като ориентир,делото се
характеризира със средна фактическа и правна сложност,изготвени са
първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи,проведени
са три редовни съдебни заседания,разглеждан е и въпроса с допустимостта
на производството по делото,освен съществото му,пълномощникът на
ответника е участвал активно във всеки етап от производството,като е
излагал собствени фактически и правни доводи,както и такива, с които е
оспорвал доводите на ищеца.При това положение договореното
16
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалено. Съобразно
отхвърлената част от исковете на този ответник се дължи сумата от 237,20
лева - разноски за настоящото първоинстанционно производство.
По изложените съображения на основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, по иска по чл.422 от ГПК на „Централна
кооперативна банка“АД,ЕИК ********* със седалище гр.София против Б. К.
Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С. В. и при
участието в качеството на трето лице помагач на страната на „Централна
кооперативна банка“АД,ЕИК ********* на цесионера „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД,ЕИК ********* ,че Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н.
с постоянен адрес гр.С. В. дължат солидарно на цесионера „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД,ЕИК *********,първият-в качеството на кредитополучател,а
вторият-в качеството на поръчител, следните суми по договор №
***/21.12.2007 год. за ипотечен банков кредит,ведно с погасителен план от
21.12.2007 год.,представляващ Приложение № 1 към договор за кредит,анекс
№ 1 от 26.11.2008 год.,анекс № 2 от 27.03.2013 год. и анекс № 3 от 23.01.2014
год.,ведно с погасителен план към него и по договор за поръчителство №
***** / 21.12.2007 год. ,ведно с анекс № 1 от 27.02.2013 год. и анекс № 2 от
23.01.2014 год. към него: 2078,07 лв., представляваща просрочена главница за
периода от 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год.; 59609.76 лв.,представляваща
предсрочно изискуема главница,съставляваща остатък от усвоената,но
неплатена главница,чийто падеж е настъпил с обявяване на кредита да
предсрочно изискуем на 17.10.2014 год. ;7118,43 лв.,представляваща
просрочени договорни лихви за периода от 15.10.2013 год. до 15.11.2014 год.;
471,30 лв. ,представляваща наказателна лихва за забава ,считано от 21.10.2013
год. до 18.11.2014 год. вкл.,ведно със законната лихва върху сумата от
59609,76 лв. ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда-19.11.2014 год., до окончателното й изплащане,за които са били издадени
заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. и изпълнителен лист от
същата дата-05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен
съд-Несебър, като за сумите над 59609.76 лв. до 61482,92 лв., представляваща
17
предсрочно изискуема главница, и над 7118,43 лв. до 7675,10
лв.,представляваща просрочени договорни лихви за периода от 15.10.2013 год.
до 15.11.2014 год. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С.
В. да заплатят на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София сумата от 1386,97 лева - разноски за заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С.
В. да заплатят на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София сумата от 1 778,09 лева - разноски за настоящото
първоинстанционно производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София да заплати на И. К. Н. с постоянен адрес гр.С. В. кв. „Р.“ *,
ет. * сумата от 237,20 лева - разноски за настоящото първоинстанционно
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивни жалби пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18