№ 13075
гр. С, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110104974 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
410, ал. 1 КЗ.
Ищецът „Д з” АД, чрез юрк. К., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.11.2019 г. в частен имот, собственост на ответника С. С. А., находящ
се в гр. С, ул. ******** било установено изтичане на вода поради неизправност във
водопроводната инсталация – тръбопровод, причинено от извършване на ремонтни
дейности в посочения обект, вследствие на което бил увреден съседен имот, а именно ап. 16
на ет. 4, собствен на увредените А и Е К. За събитието бил съставен и междусъседски
протокол от 05.12.2019 г., подписан и от ответника С. С. А.. Поддържа, че по силата на
валидно сключен договор за имуществена застраховка, сключена за увредения имот – ап. 16,
обективиран в Полица № **** от 25.09.2019 г., със срок на покритие от 06.10.2019 г. до
05.10.2020 г., при ищеца била образувана щета № *********, като след оглед, опис и оценка
на щетите, застрахователят изплатил на собствениците на увредения апартамент сумата от
445,64 лв., представляваща обезщетение за нанесените вреди и репарирането им, като
плащането било извършено по банков път чрез преводно нареждане от 24.02.2020 г. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск за сумата в размер на 460,64 лв. (с включени 15 лв.
ликвидационни разноски), ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57990/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. С. А. е подал молба, с която признава
предявения иск и представя документ за платена сума по сметка на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
1
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу деликвента
- чл. 410, ал. 1 КЗ, се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че в хода на производството
претендираната от ищеца сума е била изцяло заплатена, поради което с определение от
27.06.2024г. в проведеното открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сума размер на 485,64 лв., с
която сума е заплатената главницата в размер на 460,64 лв., както и 25 лв. разноски за
държавна такса в исковото производство.
Предвид обстоятелството, че претендираната от ищеца главница в размер на 460,64 лв.
е погасена в хода на производството по делото (на 26.05.2024г.), претенцията на ищеца за
заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 23.10.2023 г. до датата на плащането е основателна. Изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор законната лихва върху сумата от 460,64 лв. за
периода от 23.10.2023 г. до 26.05.2024 г. възлиза на сумата от 37,69 лв., в който размер
претенцията следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид изложеното
следва да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 37,69
лв., представляващо законна лихва върху главницата от 460,64 лв. за периода от 23.10.2023
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 26.05.2024 г. (плащането), а за
сумата в размер на 460,64 лв. с оглед извършеното в хода на процеса плащане се погасява
съдебно предявеното вземане, поради което искът по чл. 410, ал. 1 КЗ следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответникът носи отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай не е спорно, че към момента
на предявяване на иска ответникът е имал задължения към ищцовото дружество. Именно
бездействието на ответника е породило правен интерес у ищеца да предяви иска и да
потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е заплатил изцяло в хода
на процеса претендираната главница, която още преди образуване на производството е била
дължима. Следователно с поведението си ответникът е предизвикал образуването на делото
и въпреки извършеното от него плащане ищецът не е отговорен за отхвърлянето на иска,
защото поначало претенцията му е основателна (в този смисъл Решение № 7432 от
2
06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и др.).
Тъй като плащането е било извършено след подаване на исковата молба, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски,
както следва: 25 лв. – за държавна такса за заповедното производство; 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, т.е. общо разноските възлизат в размер на 175 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Д з” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К А . Д“ № 68, срещу С. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. ******** положителен установителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че С. С. А. дължи на „Д з” АД сумата от 460,64
лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща регресно вземане за
връщане на изплатено от ищеца по имуществена застраховка на собствениците на
апартамент № 16, находящ се в гр. С, ул. „*******, обезщетение за имуществени вреди,
причинени на 24.11.2019 г. вследствие от наводнение, произтекло от неизправност във
водопроводната инсталация в собствения на С. С. А. апартамент № 20, находящ се в гр. С,
******, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57990/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради
извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ******** да заплати на „Д з”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К А . Д“ № 68, сумата в
размер на 37,69 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 460,64 лв. за
периода от 23.10.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 26.05.2024 г.
(датата на плащането).
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „********, да заплати на „Д з”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К А . Д“ № 68, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 175 лв. – разноски за заповедното и
исковото производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3