М О Т И В
И
към Решение № ......... от 18.06.2020 година
по АНД № 251/2020 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Досъдебното производство (ДП) № 56/2020
година по описа на ГПУ – Свиленград е внесено в Съда от Десислава Садова –Мл.Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в
Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на Е.Т.С. с ЕГН **********,
роден на***г.
в гр. Кърджали, българин, български гражданин,живущ ***, със средно
образование, неженен,собственик
на месарски магазин, неосъждан ,
за това че На 04.03.2020г. на паркинг в
землището на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - произвел 10 изстрела насочени към земята с газ - сигнално оръжие
"Зораки", модел "М 918 - В", с фабричен № 1218-000850, кал.
9х22 мм. – престъпление
по чл.325, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, Районна
прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема
становище.
Обвиняемият Е.Т.С.,редовно призован ,не се явява за него се явява адв.С..
Защитникът му по същество не оспорва
изложената фактическа обстановка в постановлението,като моли съда да наложи
минимално наказание на подзащитният му,като релевира подробни събражения в тази
насока.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената
актуална Справка за
съдимост рег.№ 56, от 29.05.2020 година на Районен съд – Кърджали, обвиняемият Е.Т.С. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
Липсват лошите характеристични
данни на обвиняемия,видно от приобщената в ДП Характеристичната справка,
изготвена от служител на РУ – Свиленград.
В кориците на ДП е приложена
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно,
че обвиняемият Е.Т.С. е несемеен ,но има три малолетни деца , притежава в недвижим имот и притежава МПС-во , получава трудови доходи в размер на около
416лева месечно.
Обв. Е.Т.С. *** бил
собственик на денонощен месарски магазин, находящ се на паркинг в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково.
На 03.03.2020г. срещу 04.03.2020г. бил нощна смяна в
магазина и по време на работата си изпил един аперитив коняк.
Обвиняемият
притежавал газов пистолет "Зораки", модел "М 918 - В", с фабричен
№ 1218-000850, кал. 9х22 мм,който съхранявал в каса в магазина, за която само
той имал ключ.
Около 04.40ч. на 04.03.2020г. обвиняемият взел законно
притежаваният от него газов пистолет, излязъл пред магазина и произвел с него
10 изстрела насочени към земята и отново се прибрал. Изстрелите били възприети
от свидетелите С.Н.К.– служител при РУ-Карлово, И.Х.В.– служител при РУ-Хисаря,
А.И.Х.- служител при РУ-Карлово и Т.Т.П.–
служител при РУ-Карлово, които в този момент изпълнявали служебните си
задължения по извършване на проверки на преминаващи автомобили и се намирали
срещу магазина на обвиняемия на паркинга вземлището на с. Генералово, общ.
Свиленград, обл. Хасково.
След като видели случилото се, полицейските служители
влезли в магазина на обвиняемия, където забелязали, че оръжието с което той бил
стрелял било поставено на хладилник, намиращ се в непосредствена близост до входната врата като до него
имало и куфарче с патрони.
На запитване от страна на полицаите, защо е стрелял,
обвиняемият не могъл да им даде смислено обяснение, а същите уведомили св. К.П.–
служител на ГПУ-Свиленград.
С Протокол за доброволно предаване обвиняемия предал на 04.03.2020година .: 1 бр. – пистолет"Зораки", модел "М 918
- В", с фабричен № 1218-000850, кал. 9х22 мм., 10 бр. гилзи 9мм. всички с
надпис YAS GLD PAK, 1 бр. пластмасова кутия за съхранение на оръжие, 35 бр.
патрони 9мм. всички с надпис YAS GLD PAK,като по този начин същите били приобщени по досъдебното
производство като веществени доказателства по него.
В последствие бил изготвен и Протокол за оглед на веществени доказателства
от 05.03.2020г.,ведно с фотоалбум към него, относно огледа на предадените
доброволно от страна на обвиняемия 1 бр. –
пистолет"Зораки", модел "М 918 - В", с фабричен №
1218-000850, кал. 9х22 мм., 10 бр. гилзи 9мм. всички с надпис YAS GLD PAK, 1 бр. пластмасова кутия за съхранение на оръжие, 35 бр.
патрони 9мм. всички с надпис YAS GLD PAK.
Същият бил задържан със заповед за задържане на лице от 04.03.2020г. за
срок от 24часа.
От
заключението на назначената съдебно-балистична експертиза с № 42/25.11.2014 г.
е видно пистолет „Zoraki“
модел „М906“ кал. 9 мм с № 013935 е газ-сигнално оръжие, технически е изправен
и годен да произвежда изстрел. Представените за изследване 10бр. боеприпаси за
пистолет 9мм. всички с надпис YAS GLD PAK са изстреляни гилзи от сигнални патрони кал. 9х22 мм.
Събрани са и писмени
доказателства,че оръжието не е незаконно-Удостоверение за уведомление от
11.03.2020г.,заявление от обвиняемия от 14.01.2020г. до Началника на РУ
Свиленград и фактура от 31.12.2019г. за закупуване на процесния пистолет от
обвиняемия
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по
несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП),
които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2,вр.чл. 283 от НПК. В
тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства –Заповед за задържане от 04.03.2020г. на
основание чл.72,ал.1,т.3 от ЗМвР за срок от 24часа; Протоколи за личен обиск на лице от същата дата; Протокол за доброволно
предаване от 04.03.2020г., Протокол за доброволно предаване от 04.03.2020г.,Протокол
за оглед на веществени доказателства от 05.03. 2020г.,ведно с албум към него
;Заключение по съдебно -балестична експертиза,Характеристична
справка; ДСМПИС; Справка за съдимост и актуална - изискана в хода на съдебното
производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от ДП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно - С.Н.К.;И.Х.В.; А.И.Х.; Т.Т.П.;К.Р.П., В.Г.С.,
както и обясненията дадени от обвиняемия
Е.Т.С., също в хода на ДП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия
не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената
съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
изцяло с доверие свидетелските показания на свидетелите, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна
корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на
обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите
доказателства, колерират и с неговите предпроцесуални признания, обективирани в
Протокола за доброволно предаване на процесното оръжие и боеприпаси към него.
Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят
се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът
изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се намериха основания да не бъдат възприети
същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция,
респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се
оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда
и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те
се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени
действия , съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни
и годни такива, валидно удостоверяващи
ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да
бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и
са относими и необходими за преценката
на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените
и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията
си обвиняемия Е.Т.С. е
осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.
Обвиняемият Е.Т.С., с ЕГН
**********,
роден на***г.
в гр. Кърджали, българин, български гражданин,живущ ***, със средно
образование, неженен,собственик
на месарски магазин, неосъждан .
Видно от
съдържанието на Наказателния кодекс, престъплението „Хулиганство” е
систематично уредено в Глава Х на Особената част, регулираща
посегателствата срещу реда и общественото спокойствие.
Вярно е, че
действията квалифицирани по основния състав на чл.325 НК са извършени с личен
мотив. Въпреки това подбудите не изключват хулиганските действия, извършени от
подсъдимия. Няма спор, че обществените отношения уреждащи реда и общественото
спокойствие са засегнати в достатъчна степен, която да обуслови квалификацията
на деянието по чл.325 НК. Изводът в тази насока може да бъде изведен от начина
по който законодателят е формулирал акта, притежаващ характеристика на
непристойност. В УБДХ, дребното хулиганство е определено, като „непристойна
проява”, докато в наказателния кодекс са посочени „непристойни действия”.
Непристойната проява, посочена като изпълнително деяние в Указа за борба с
дребното хулиганство е действие, но с по – ниска степен на обществена опасност,
явяващо се девиантно поведение, т.е. такова, което нарушава социалните норми,
но не представлява правонарушение по Наказателния кодекс. Посоченото
разграничение е направено в ППВС № 2/74г.
Без значение в
случая е субективната оценка на субекта на престъплението по отношение на
извършеното. По високият праг на поносимост към подобен род прояви и психичните
преживявания на обвиняемия Е.Т.С.
към онзи момент не обуславят по – ниска степен на обществена опасност на
извършеното.
Ето защо, настоящият състав
намира, че извършеното има характер на непристойни действия. Отправените
множество изстрели в
ранните часове
безспорно като съдържание и наситеност са надвишили многократно приемливото
поведение и по този начин са скандализирала адресатите и обществеността.
Тези действия
изпълняват и допълнителния съставомерен резултат, а именно грубо нарушение на
обществения ред. С бруталното си поведение обвиняемият е демонстрирал явно
неуважение към обществото, като в случая се е смятал за необвързан със
съществуващите социални норми чрез демонстрация на пренебрежително отношение
към тях. Не е без значение и факта, че към онзи момент Е.Т.С. описаните прояви са извършени публично и са създали
неспокойна обстановка и смущение не само в присъстващите. Факт достатъчен, за
да се обуслови и нарушение на обществения ред.
Вярно е също,
че хулиганството е формулирано абстрактно и е обтекаемо като дефиниция. Същото
подлежи на тълкуване от страна на решаващия съд. Няма спор, обаче, че правната
квалификация на деянието е в съответствие със съдебната практика по отношение
на сходни по вид прояви, извършени на обществени места /в случая в населено място, в тъмната
част на деня/, произведени
са множество изстрели,
създадена е неспокойна и тревожна обстановка на публично място. По този начин
са извършени действия, които са запретени и не само, че са имали естеството, но
са засегнали съществуващите обществени отношения, уреждащи реда и общественото
спокойствие.
2. По отношение
субективната страна на престъплението и направеното възражение за наличие на
лични подбуди, изключващи хулиганските мотиви, настоящия състав намира
следното:
Хулиганските
мотиви са специален субективен признак на състава, който е тясно свързан и със
самото изпълнително деяние.
Вярно е, че
хулиганството по принцип се осъществява при пряк умисъл, когато деецът пряко
цели да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото.
Личните подбуди в случая не изключват съставомерността на хулиганството, дори и
засягането на реда и общественото спокойствие да е косвен, страничен резултат
от деянието.
Така следва да
се приеме, че е налице специалния субективен признак – хулиганският мотив,
заключаващ се в явно неуважение към обществото, чрез бруталната демонстрация на
пренебрежително отношение към съществуващите норми.
Като завършек
на логическите разсъждения следва да се посочи, че инкриминираното престъпление
е резултатно, а резултатът се изразява в нарушаването на обществения ред.
Съгласно т.1 на цитираното постановление по – горе – „Под обществен ред, като
обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот”. Видно от посоченото,
обекта на засягане е умозрителен, не е предмет на сетивна даденост, което в
подобни случай дава възможност защитната теза да се позовава на абстрактността
и обтекаемостта на понятията, да занижава степента на обществената опасност и
да пледира за липса на непристойност и изразителност на действията. В тази
насока, обаче следва да се им предвид, че законодателят е реагирал превантивно
чрез придаване на абстрактност в хипотезата на чл.325 НК, с цел да осуети едно бъдещо и реално засягане на определен
обект на отношения. Видно от посочените по – долу примери, когато обектът на
престъплението обладава телесността и намира израз в реално засягане и
причиняване на конкретни вреди, законодателят реагира достатъчно остро,
подвеждайки извършеното под квалифициран и по – тежко наказуем състав на
конкретното престъпление – чл.116, т.11 НК „Убийство по хулигански подбуди”;
чл.131, т.12 „Телесна повреда по хулигански подбуди”.
Така,
първостепенният съд намира, че не са налице основания за прилагане на
Тълкувателно решение № 46 от 16.X.1979 г. по н. д. № 36/79 г., ОСНК, а именно
когато съдът не намери основания за издаване на осъдителна присъда по чл.325 НК, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение
по Указа за борба с дребно хулиганство, след като постанови оправдателна
присъда, да изпрати делото като преписка на съответния компетентен орган. Ето защо, въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, единствения
законосъобразен извод, до който може да се стигне е, че обвиняемият Е.Т.С. е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на чл.325,
ал.1 НК.
От субективна страна деянието е сторено виновно, при условията на пряк умисъл, като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Субектът на
престъплението има качеството на
наказателно отговорно лице – пълнолетно и вменяемо.
Авторът на
деянието е установен по безспорен начин в производството, както и
изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на извършване.
Налице е противоправност и наказуемост, които
са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка
между изпълнителното деяние и настъпилите
общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана
наказателната отговорност на дееца.
Съдът
намери, че за това деяние обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание, а аргументите за
това са следните:
Налице
предпоставките на чл.78 А НК – привлеченият е пълнолетно
лице, за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация,както и с обществено порицание с деянието не са причинени
имуществени вреди, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на цитираната разпоредба.
Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки Е.Т.С.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При
определяне размера на наказанието, Съдът
се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година
по н.д.№ 4/1985 година на
Пленума на
ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът
ще налага административното наказание по чл. 78а от НК,
се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на
административната отговорност на Е.Т.С., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на
обективната истина по делото, добрите характеристични данни, тежкото социално
положение на същия,тъй като въпреки ,че работи получава
доход под размера на МРЗ за страната, чистото му съдебно минало,
доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, изразеното съжаление, фактът
че има ненавършили пълнолетие деца,
на които дължи издръжка. Отегчаващи вината
обстоятелства не се констатираха.
Ето защо, и
предвид императивния характер на нормата на чл.78а, ал.1 НК, съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„Глоба” в размер от 1000.00 /хиляда/ лева, платими в полза на
държавата.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни промени в
съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка
по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и
чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не
толкова със строгостта си, като с него Е.Т.С. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Направените по делото от ДП
разноски за извършена експертиза в размер 131.30
лева следва да са възложат на обвиняемия
на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК .Обвиняемият следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на Държавата
следва да се отнемат веществените доказателства - 1 брой пистолет „Зораки”,модел 918В с фабричен номер №1218-000850, кал.9х22,ведно с празен
пълнител,намиращ се в 1брой пластмасова
кутия за съхранение на оръжие черна на цвят;10броя гилзи 9мм,всички с надпис изписан на венеца на гилзата
състоящ се от букви и цифри както следва „YAS, GLD, PAK,9мм” и 35 броя патрони 9мм,всички с надпис
изписан на венеца на гилзата,състоящ се от букви и цифри ,както следва-„YAS,
GLD, PAK,9мм”, намиращи се в кутия
червена на цвят с надписи „YAS gold
cal.9 P.A.K. 50 Platzpatronen”/от които десет броя изстреляни при
изготвяне на експертизата/,оставени на
съхранение в РУ-Свиленград, които след влизане в сила на Решението следва да се УНИЩОЖАТ по надлежния за това
ред. Посочените вещи към момента на деянието са билаи в притежание на обвиняемия,респективно негова собственост и са послужили за извършване от негова страна на престъплението по чл. 325,ал.1 от НК..
Мотивиран от гореизложеното Съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................
(Добринка Кирева)