М О Т И В И към НОХД № 236 / 2020 г.
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против С.С.Х. с обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание представителят
на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 и подсъдимата да изтърпи
наказание от 1 година лишаване от свобода, като изпълнението на така наложеното
наказание да бъде отложено за срок от три години. Твърди, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства, а именно оказано съдействие в хода на
разследването, чисто съдебно минало.
Защитата на подсъдимата Х.,
в съдебно заседание пледира за налагане на наказание пробация, при прилагане на първите две мерки
по чл. 42 а, ал. 2 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес и
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 м., като
счита, че при наличието на смекчаващи вината обстоятелства следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК и пробацията да бъде заменена с глоба. Като
смекчаващи вината обстоятелства посочва съдействие на разследването, възстановяване
на част от отнетата сума, чисто съдебно минало.
Подсъдимата Х. признава
вината си, както и че е извършил престъплението, в което е обвинена.
Делото бе разгледано по реда
на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Съдът след като се съобрази
с направените пълни самопризнания от подсъдимата и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Пострадалият свидeтел С.С.Е. ***, състоящ се от масивна, едноетажна къща
с двор. Двора е ограден с телена ограда с височина 1, 60 м, в който се влиза
през метална дворна врата. Входната врата на къщата е с лице на юг. От нея се
влиза в антре с размери 2 м. дължина и 1, 50 м. ширина. В ляво се намира стая с
размери 3, 50 / 4 метра, разположена в югозападната страна на къщата. На
северната стена на стаята има разположена спалня, а на южната стена монтиран
прозорец с ПВЦ- дограма, двукрилен с едно отваряемо крило. В северозападната
част на къщата се намира друга стая с размери 3,50м / 4м, на западната стена на
която е монтиран прозорец с ПВЦ дограма с едно отваряемо крило. От северната и
южната страна на стаята са разположени две легла, а по средата на стаята маса. Пострадалият
свидетел Е. живее в къщата, когато се връща в България през отпуските, като
през по голямата част от годината живее и работи в Република Франция. Същия се
е върнал от Република Франция на 20. 07. 2019 г.
На 24. 07. 2019г. около обяд подсъдимата С.С.Х.,
която свидетелят Е. познава с турско име „Гюлшен“, отишла в дома на свидетеля Е.,
за да търси работа. С нея били и петте и деца. Свидетелят Е. видял, че е бременна
и й предложил да му почисти къщата, тъй като и друг път подсъдимата е вършила
тази работа. Подсъдимата Х. влязла в къщата и започнала да чисти, а през това време
в дома на свидетелят Е. дошла на гости свидетелката Калина Тодорова Николова от
с. Завет, която му била стара приятелка.
Свидетелят Е. я поканил на двора, където бил сложил маса и я почерпил с ракия,
но свидетелката Николова се напила и двамата с домакина се скарали, след което и Е. я изгонил, понеже Николова
започнала да чупи чинии и чаши. Подсъдимата Х. знаела, че свидетелят Е. се е
върнал от чужбина и разполага с пари, които тя решила да отнеме. За целта решила
да остави отворен прозореца на западната стена на къщата, с намерението късно
през нощта, след като свидетелят Е. заспи, да проникне от там в къщата и да
отнеме парична сума от пострадалия. След като подсъдимата Х. приключила с
чистенето, свидетеля Е. извадил от портфейла си, 1 банкнота от 20 лева и 1
банкнота от 10 лева и ги дал на Х., като заплащане за почистването. Тогава тя видяла,
че в портфейла има доста пари. В портфейла си свидетелят Е. имал заделени общо
1800 лева, които били в банкноти от 50 лева, получени от него, след като
обменил евро в обменно бюро след завръщането си от Република Франция. Освен
тази сума същия имал и друга парична сума в банкноти по 5, 10 и 20 лева, от
които платил на Х. и харчел от тях. Сумата от 1800 лева била заделена от свидетелят
Е. за ремонт. След плащането подсъдимата Х. си тръгнала. Около
17 часа свидетелят Е. посетил ресторант „Хан Крум“. До там го закарал свидетелят
Мустафа Мехмед Мустафа. В ресторанта свид. Е. платил сметка от около 30 лева,
от паричната сума, в банкноти от 10 и 20 лева. Предложил на свидетеля Мустафа
да му плати горивото, но същия отказал. Свидетелят Е. се върнал от ресторанта в
дома си, където около 20, 30 часа в дома на дошли братята свидетели Хасан Ахмед
Хюсеин и Сали Ахмед Хюсеин. Тримата седнали на масата в двора, където
консумирали алкохол. По късно към тях се
присъединил и свидетеля Десислав Игнатов И., с турско име „Мъстън“ и който
живеел в съпружеско съжителство с подсъдимата Х., с турско име „Шенай“, но свидетеля Е. я
наричал „Гюлшен“, понеже я бъркал с по-голямата й сестра. Четиримата останали
на двора на свидетелят Е. до около 22,30 часа, когато същия им е казал, че той
ще влиза в къщата за да си ляга, но те могат да останат колкото си искат.
Свидетелят Е. влязъл в къщата и заключил входната врата, като не забелязал
оставения от подсъдимата отворен прозорец в дома му. Останалите трима постояли
докато си допият питиетата, след което си тръгнали. Разделили се пред входната
врата на двора, като двамата братя поели в една посока, а св. И. в друга. В
неустановен час, късно през нощта подсъдимата Х. отишла до дома на свидетеля Е.
и влязла в двора през незаключената метална врата, а след това и в къщата през
оставения от нея през деня отворен прозорец на западната стена на къщата. Перваза
на прозореца е на височина 82 см от земята, а самия прозорец с размери 1, 24 м.
ширина и 1, 21 м. височина, като отваряемата част на крилото е с ширина 52 см.
и височина 1,08 м.. След като проникнала в къщата, подсъдимата отишла в спалнята,
където се намирал спящия свидетел Е.. Същия преди да си легне свалил панталона
си, в чийто заден джоб се е намирал портфейла му с парите и го оставил на
масата в спалнята. Подсъдимата взела панталона и от портфейла сумата от 1800
лева в банкноти по 50 лева, след което захвърлила панталона на земята в салона
на къщата и излязла обратно през същия прозорец, откъдето влязла. Прибрала се в
дома и отделила 250 лева от отнетата парична сума, за предстоящото раждане на
детето й, като тази парична сума тя скрила в найлонова торбичка с бебешки
дрехи. На 25. 07. 2019г. свидетелят Сафет Е. установил липсата на паричната
сума от 1800 лева и уведомил органите на МВР в РУ- Сунгурларе. При посещение на
полицейските служители- свидетелите Петър Димчев Георгиев и Тодор Русев в дома
на подсъдимата Х., същата доброволно върнала първоначално сумата от 1000 лева, твърдейки,
че това е цялата отнета парична сума. След като същата отричала, че е отнела
други пари, съжителстващия заедно с нея свидетел И. в присъствието на служители
от полицията е започнал да търси други пари в дома им, като е намерил и
заделените от подсъдимата Х. 250 лева и същите са били прибавени към сумата от
1000 лева предадени от подсъдимата Х. и за тях е оформен общ протокол за
доброволно предаване и в последствие разписка за връщане. По тази причина в протокол
за доброволно предаване от 25. 07. 2019г. е записано, че подсъдимата Х. е
предала доброволно на свидетеля Петър Димчев Георгиев 25 бр. банкноти с номинал
от 50 лева на обща стойност 1250,00 лева., сумата била върната на пострадалия
свид. С.Е. с разписка от 25. 07. 2019г..
При
извършения на 25. 07. 2019г. оглед на местопроизшествие е установено, че
прозорецът от ПВЦ дограма на западната стена на къщата бил отворен, като по
него няма следи от натиск. При извършения оглед не са иззети следи и веществени
доказателства.
При
извършения следствен експеримент с участието на подсъдимата С.С.Х., същата е
посочила откъде и как е проникнала в дома на свидетеля С.Е. и откъде точно е отнела
паричната сума.
На свидетелят С.С.Е. не е
въстановена парична сума в размер на 550
лева.
Към момента на
извършване на престъплението, подсъдимата Х. не е осъждана.
Описаната
фактическа обстановка в обвинителния акт се приема на основание самопризнанията
на подсъдимата С.С.Х. и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства чрез следните доказателствени средства, а именно:
писмени такива – протокол за оглед и фотоалбум; протокол за доброволно
предаване; приемно-предавателен протокол; разписка; справки; протокол за
следствен експеримент, препис от него и фотоалбум; справка за пътуване на
лице-български гражданин; телеграми за местно издирване; удостоверение за
родствени връзки; справки за съдимост, а така също и от показанията на свидетелите
С.С.Е.,
Петър Димчев Георгиев, Десислав Игнатов И., Хасан Ахмед Хюсеин, Сали Ахмед
Хюсеин, Мустафа Мехмед Мустафа, Калина Тодорова Николова и Тодор Желев Русев.
Направените самопризнания от подсъдимата,
подкрепени от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства
водят да категоричния и безспорен извод, че автор на престъплението е подсъдимата
С.С.Х..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото
факти съдът приема, че подсъдимата С.С.Х. е осъществила състава на
престъплението по чл. 194, ал.1 от НК,
като на неустановена дата през периода
24. 07. 2019г.- 25. 07. 2019г. в с.
Камчия, община Сунгурларе, област Бургас от частен имот– къща, отнела чужди
движими вещи- парична сума в размер на
1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ от владението на собственика С.С.Е. с ЕГН **********
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
Престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимата Х. престъпление
е предвидено наказание до осем години
лишаване свобода.
При определяне
на наказанието на подсъдимата Х. съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК
и определи наказанието при условията на чл. 54 от НК. Съдът взе предвид,
че подсъдимата макар да е направила самопризнания при разследването и в съдебно
заседание, в началото на разследването е направила опит да смекчи отговорността
си, като е твърдял, че е отнела по малка сума от посочената от пострадалия.
Същата е укрила част от предмета на престъплението, като отново една част от
него е била намерена от свидетелят И. и предадена на органите на полицията, без
каквото и да било съдействие на подсъдимата, която даже е отричала наличието на
други парични средства, което е наложило извършването на значителни по обем и
време действия по разследването, едва след което, подсъдимата е направила признания,
като така или иначе са били събрани достатъчно доказателства уличаващи я като извършител на престъплението.
На следващо
място съдът отчита, че решението за извършване на престъплението от подсъдимата
не е взето импулсивно или под влияния на някакви внезапно възникнали
обстоятелства,а е обмислено и целенасочено, сочейки за един траен престъпен
замисъл. Подсъдимата добре познавайки навиците на свидетеля Е. е съставила
план, подсигурила си е начин за проникване в къщата, проникнала е, отнела е
вещите и ги е укрила на различни места. В осъществяването на плана и не са и
попречили нито късния час, нито напредналата и бременност, а още по малко
скрупулите, че пострадалия и е осигурил
работа и средства за препитание.
Съдът също така
счита, че не са налице „огромните“
твърдени от защитника на подсъдимата смекчаващи вината и обстоятелства, твърдението,
че същата няма криминални прояви и осъждания, макар и да е смекчаващо вината
обстоятелство, не може да се приеме нито за изключително нито за многобройно и
по този начин да определи прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК при
определяне на наказанието. Съдът счита, че
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като няма доказателства за критичното отношение към
извършеното от нея престъпление, както и
данни да са положени някакви усилия за репариране на причинените с
престъплението щети. Изложените обстоятелства не позволява настоящия съд да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да замени наказанието
лишаване от свобода с пробация, а определи такова наказание при условията на
чл. 54 от НК. Съдът счита, че при налагането на наказание лишаване от свобода,
което на основание чл. 66 от НК , бъде отложено със съответния изпитателен срок,
ще бъдат постигнати най пълно целите на индивидуалната и генерална превенция,
визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдената и да се
въздейства предупредително върху нея.
При тези
обстоятелства съдът намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание
в размер на девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали същото с 1/3, като по този начин наказанието на подсъдимата С.С.Х. е в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Тъй като наказанието лишаване
от свобода е до три години, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер и съдът
намира, че за постигане на целите на наказанието не е наложително същата да
изтърпява наказанието, съдът отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
По делото няма
направени разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: