№ 8
гр. Кнежа, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Административно
наказателно дело № 20251430****31 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Л.ов с вх. №2898/20.6.2024 г., с която се обжалва
наказателно постановление № 24-0257-000226 от 14.05.2024 г. издадено от началника
на РУ гр. Д. Дъбник къ, ОДМВР гр. Плевен, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на **** лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 часа.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано, тъй като не съответства на обективната истина
относно фактическата обстановки. Посочва се, че на **.**.**** г. жалбоподателят се
прибирал към дома си, заедно със своята съпруга, която управлявала мотофрезата. До
тях се движили други мотофрези, като единият от тях бил спрян от полицейските
служители. Жалбоподателят посочва, че е отказал да даде проба за алкохол, тъй като
не е управлявал МПС-то. Именно поради това счита, че неправилно е констатирано, че
е управлявал мотофреза и неправилно му е наложено наказание.
В с. з. жалбоподателят поддържа жалбата, излага по доводи по същество
относно установените факти по делото и техните източници. Жалбоподателят сочи, че
мотофрезата има две ръчки – от ляво и от дясно, като за да се управлява същата
трябвало да се застане по средата и да хванеш двете ръчки. От ляво се натискал
съединителя, а от дясно имало два бутона за палене.
Ответната страна – ОД МВР – Плевен, РУ Д. Дъбник не изпраща представител,
в съпроводителното писмо взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Релевира възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, в случай, че такова се претендира.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените към преписката Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи се установява, че е определено осъществяването на
1
контрол по ЗДвП от структурите на МВР, към които съгласно 1.3.3, спадат и звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл. 14,ал.2(патрулно-постова). Съгласно т.2,
на служителите по 1.3.3. е определено да издават фишове и АУАН-и, а наказателни
постановелния съгласно 3.8 началници на РУ при ОДМВР.
На **.**.**** г. свид. А. В. и свид. Л. П. изпълнявали патрулно-постова дейност
на територията на гр. И., като свид. В. бил старши наряд, а свид. П. управлявал
служебния патрулен автомобил. Движили по ул. „** **“ гр. И., с посока на движение
към изхода на града към с. С.. Тогава забелязали три мотофрези, които се движили
срещу тях, посока от с. С. към гр. И.. Първата мотофреза била управлявана от свид. В.,
като при него се возел свид. Г.. Зад тях се движила мотофрезата на С. Л.ов, която била
по-назад. Третата мотофреза се управлявала от друг водач. Свид. П. спрял първата
мотофреза, като без да слиза от патрулния автомобил, започнал да разговоря с водача
на първата мотофреза. Докато разговаряли, свид. В. забелязал втората мотофреза с
посока на движение също от с. С. към гр. И., на разстояние 50-60 м, която като видяла
полицейски патрул, завила рязко в дясно, по ул. „** **“. Свид. В. възприел, че
мотофрезата се управлява от мъж, тъй като при завиването ръцето му се местили,а до
него стояла жена. Свид. П. също, докато разговарял възприел мотофрезата точно
преди да завие. Свид. В. разпоредил на свид. П. да последвала с патрулния автомобил
мотофрезата в пряката, в която завила, тъй като има съмнения, че бягат. След като
навлезли в същата, забелязали, че мотофрезата е на 30метра от тях и се управлява от
мъж, който се бил обърнал да види дали патрулния автомобил го следва, а до него от
лявата страна, стояла жена – свид. В.а.. След като мъжът видял, че зад тях се движи
патрулния автомобил, той отбил в ляво и скочил от мотофрезата. На мотофрезата
останала само жената – свид. В.а. Свид. В. и П. спрели до тях, представили се, а свид.
В.а слязла от мотофрезата. Свид. В. заявил, че ще се извърши проверка за тест за
употреба на алкохол, която се заснема с видео и аудио запис от персонална полицейска
камера. Свид. В. изискал документ за самоличност и за управление на МПС от мъжа,
който предоставил само лична карта. Свид. В. установил самоличността на мъжа- С. В.
Л.ов, който бил агресивен и видимо употребил алкохол, като същият заявил, че не е
управлявал мотофрезата и отказва тест за употреба на алкохол, тъй като е пил. Свид.
В.а също възприела отказа на С. В. Л. да направи теста, тъй като заявил, че е пил.
Свид. П. съставил талон за изследване№262780, но жалбоподателят отказал да
подпише същия, както и да получи препис от него.
Свид. А. Р. В., на длъжност мл. полицейски инспектор при ОДМР Плевен, РУ Д.
Дъбник, в присъствието на свид. Л. П., съставил АУАН Серия GA АКТ №1260114, на
С. В. В., на 42г., ЕГН **********, живущ в гр. И., ул. „***и“ № **, за това, че на
**.**.**** г. в 19:41ч в гр. И., ул. „** **“ пред номер 43, с посока на движение на
същата улица, като водач на собствената си мотофреза, с надпис „Райдер“ RD-T03,
сериен номер 095102, червена на цвят е извършил нарушение на чл. 174,ал.3,пр.1
отказва проверка с тяхн средство за установяване на алкохол в кръвта и нарушение на
чл. 100,ал.1,т.1 не носи свидетелство за управление на мпс от съответната категория.
На 14.05.2025 г. е издадено НП №24-0257-226, от Петър Веселинов Иванов, на
длъжност Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Д. Дъбник, с което на С. В. В. е
наложено наказание по чл. 174,ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на **** лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Препис от постановелнието е
връчен на жалбоподателя на 06.06.2024 г.
Горната фактическа обстнаовка се установява безспорно от събранитре писмени
и гласни доказателствени средства, като съдът дава пълна вяра на анализираните
писмени доказателствени средства относно датата и мястото на констатираното
нарушение, дата на връчване на препис от НП, служителите извършили проверката,
2
направеният отказ да бъде извършен тест за употреба на алкохол от страна на
жалбоподателя.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. В. относно датата на
извършеното деяния, събитията предхождащи извършването на проверката за тест за
употреба на алкохол, възприемането на факта, че мотофрезата е управлявана от
жалбоподателя, извършената проверка и съставения АУАН. Показанията на този
свидетел са последователни относно релевантните факти, вътрешнологични и
непротиворечиви. Те са в значителна степен подробни, детайлни и информативни и
същите се явяват източник на преки доказателства относно управлението на
мотофорезата от жалбоподателя и отказа на същия да бъде изпробван за за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средства.
Същевременно са най-ясно съхранени във времето и съдът не констатира причина
свид. да дава неверни показания относно обстоятелства по делото – не се констатира
някакъв конфликт или отношения с жалбоподателя, които да обуславят неговата
заинтересованост. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на този свидетел
са достоверни относно описаните горе факти и по причина, че същият първи и съвсем
ясно е възприел движението на мотофорезата, управлявана от жалбоподателя,
предприетите от него действия по завиване в улицата, факта, че е следил за това дали
го следи полицейски патрул. Описаните по-горе обстоятелства на свидетеля са в
синхрон и с писмените документи- докладна записка на 15.04.2024 г. пред началника
на РУ Д. Дъбник, талон за изследване, показанията на свид. П..
Съдът не дава вяра на показанията на свид. П. в частта относно възприетото
разстояние на което се е намирала мотофрезата, управлявана от жалбоподателя, преди
да завие на дясно по ул. „** **“, тъй като същият е възприел мотофрезата едва преди
тя да завие, за разлика от показанията на свид. В., който е забелязал същата още преди
да завие. Именно най-логични са показанията на свид. В., тъй като разстоянието
между мотофрезите постепенно е намалявано от момента, в който първата мотофреза е
спряна от свид. П. и е започнат разговор с нейния водач. Следва да се посочи, че
субективното възприятие на свидетелите относно разстоянието е житейски логично да
е различно, макар в конкретния случай, то да е с незначителна разлика в показанията
на полицейските служители. Показанията на свид. П. относно последването на
мотофрезата, извършената проверка и изразеното недоволство на жалбоподателя, са
кредитирани изцяло, тъй като са последователни и в съответствие с показанията на
свид. В..
Съдът намира за значимо да посочи още, че разстоянието между първата и
втората мотофреза не е било толкова голямо, независимо от субективното възприятие
на свидетелтие за метричното разстояние, защото полицейските служители са
възприели същата. Свид. В. е възприел и възпроизвел пред съда конкретно своите
лични възприятия, които не би изградил, ако е нямал ясна видимост в далечината.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. В.а относно разстоянието между
управляваната от жалбоподателя мотофреза и тази, управлявана от свид. В., тъй като
противоречи на показанията на свид. В., П. и В.. Съдът не дава вяра на показанията на
свид. В.а и в частта относно факта, че тя е управлявала мотофрезата, тъй като
притоворечат на показанията на свид. П. и В., събраните писмени доказателства, както
и поради обстоятелството, че свидетелката е жена на жалбоподателя и сама заявява, че
се притеснява мъжът и да не бъде наказан, защото това ще ограничи възможностите
му за работа. Този факт и установеното противоречие в нейните показания с тези на
посочените горе свидетели, които съдът кредитира изцяло, обосновават извода за
наличие на предубеденост и създават впечатление за недостоверно пресъздаване на
ситуацията, с оглед изграждане защитна версия за жалбоподателката.
3
Съдът кредитира показанията на свид. В.а в частта, в която се отнасят до
спирането пред къщата, извършената проверка от полицейските служители, отказа на
жалбоподателя да направи тест за употреба на алкохол, поради това, че е пил, както и
мястото на което е седяла свидетелката. В тези части показанията са последователни и
вътрешнологични, и в съответствие с показанията на свид. П..
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г. относно разстоянието на което са
се движили с първата мотофреза, факта, че втората мотофреза е управлявана от свид.
В.а, тъй като противоречат на показанията на свид. В. и П.. Констатира се и
противоречие с показанията на свид. В., тъй като свид. Г. заявява, че той се е движел с
мотофреза пред тях на 400м, докато свид. Г. заявява, че той е управлявал първата
мотофреза на разстояние 200м. За разлика от показанията на полицейските служители,
разликата между показанията на свидетелите Г. и В. относно разстоянието е
съществена. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел само в частта относно
факта, че са спрени от полицейските служители, които ги попитали дали са
употребили алкохол, тъй като в тази част показанията съответстват на останалия
доказателствен материал.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. В. относно факта, че мотофрезата на
жалбоподателя е управлявана от свид. В.а, както и разстоянието между тях, тъй като за
съда съществува съмнение в тяхната достоверност, пред факта, че свидетелят е
приятел на жалбоподателя. Същевременно, показанията в тези части противоречат на
показанията на свид. В., П. и събраните писмени доказателства. В останалата част,
съдът кредитра показанията на свидетеля, тъй като са вътрешнологични и
последователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол
съгласно чл. 58д и чл.59 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като е налице съответсвие между тях относно обективните и субективни
признации на деянието по чл. 174,ал.3,пр.1 от ЗДвП. Актовете са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.г. на министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя. Обжалваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установява безспорно извършеното деяние от С. В. В., ЕГН **********, а именно, че
на **.**.**** г. в ч 19.41 ч на ул. „** **“ №43 в гр. И., като водач на собствената си
мотофреза, виновно е нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗдВп, тъй като е
отказал проверка с тех. средство за установяване на употребена на алкохол в кръвта и
не е изпълнил предписания за изследване с доказ.анализатор и за мед. Изследване и
вземане на проба. Жалбоподателя е бил поканен да направи тест за алкохол, изготвен е
4
и медицински талон, но същият категорично е отказал да направи тест, както и да
получи предписание за явяване в болнично заведение за вземане на кръвна проба.
Несъмнено е и че същият е бил употребил алкохол, в който смисъл са показанията на
свид. В. и П., както и показанията на свид. В.а, която ясно възприела отказа по
причина, че жалбоподателят е пил.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в смисъл, че на
посоченото време и място, собствената му мотофреза е бил управляван от жена му
свид. В.а. Същото твърдение противоречи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, съгласно вече посочената оценка на същата.
При тези факти съдът намира, че от обективна и субективна страна е
осъществено нарушението по чл. 174, ал. 3,пр.1 от ЗДвП, след като без съмнение са
установени обективните факти – управление на МПС от жалбоподателя, и отказ да
бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено - със съзнание и
представи за отделните обективни признаци – управление на МПС, и отказ да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества или аналози, което е израз на личното
поведение на жалбоподателя и в този смисъл той има представи за изразеното от него
несъгласие да бъде проверен по съответния ред, а извън това е длъжен да познава
закона, даващ правомощие на контролните служби на МВР да осъществяват контрол за
спазване на правилата за движение, в това число и да извършват проверки с
технически средства за употреба на алкохол или наркотични вещества от водачите.
Еднозначно определения размер на това административно наказание прави
безпредметно обсъждането за съответствието му с смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства. Няма основание за прилагане на чл. 28, поради липса на каквито и да
обективни обстоятелства или дори и данни показващи ниска степен на обществената
опасност на деянието, което е формално по своя характер и не изисква настъпването на
вредни последици.
На основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и съобразно горните
изводи, жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0257-000226 от 14.05.2024
г., издадено от Началник РУ на ОДМВР Плевен, РУ Д. Дъбник, с което на С. В. В., ЕГН
**********, на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл. 174, ал. 3,пр.1 от Закона за движение
по пътищата е наложени административни наказания "глоба" в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и
четири/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Плевен в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5