№ 13173
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110108439 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на
Искова молба, вх. № 43726/16.02.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 10.10.2022г. по ч.гр.д. №
52116/2022г. на СРС.
Ищецът „***************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. М. А., И. В. А. и М.
В. И. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„***************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град София, ж.к. "**********" ІІ, бл. 231, вх. 14, ап. 166, аб. № ***********, както следва:
1. С. М. А.а:
2401,37 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г. и 31,39 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;
365,01 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-05.09.2022г. и 6,61 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.
2. И. В. А.:
1
600,34 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г. и 7,85 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;
91,25 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-05.09.2022г. и 1,65 лева за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.
3. М. В. И.:
600,34 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г. и 7,85 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане;
91,25 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-05.09.2022г. и 1,65 лева за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Катрин Симеонова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. М. А., И. В. А. и М. В. И. чрез адв. М. П. - АК-
София, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 120716/02.05.2023г. на СРС, с който
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че са собственици на
топлоснабдения имот, а оттам и потребители на предоставяните от ищеца услуги. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответниците са собственици, а за плащане
на претендираните спрямо тях суми е налице основание, то се прави възражение за
погасяването им по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ответниците не се явяват и не изпращат представител. Становище се изразява в писмен вид,
като предявените искове се оспорват.
2
Третото лице – помагач „******“ АД е депозирало молба, вх. № 145654/25.05.2023г. на
СРС, в изложение към която изразява становище, че при определяне на разходите за
топлинна енергия в топлоснабдения имот са спазени законовите изисквания. За насроченото
по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на
иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от
26.04.1991г., В.В. А. и С. М. А. са закупили от Столичния народен съвет недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. "**********", бл. 231, вх. 14, ет. 2, ап. 166, ведно с
припадащите му се права, площи и помещения, идентичен с топлоснабдения имот. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 20154/22.11.2018г. на Столичната община - Район
"**********", В.В. А. е починал на 11.11.2017г. /Акт за смърт № 8/13.11.2017г., съставен в
село Трекляно, община Трекляно, област Кюстендил/, като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си С. М. А. и децата си И. В. А. и М. В. И.. Доколкото по делото няма
доказателства кога е сключен бракът между В. А. и С. А., то съдът приема, че апартаментът
е придобит в режим на обикновена съсобственост. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че
наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от
открИ.е на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни
действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази
3
насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-
Пловдив. С отговора на исковата молба приемането на наследството не е оспорено изрично,
като се оспорва само, че ответниците не са собственици на процесния имот - оспорва се
ответниците да са собственици на топлоснабдения имот, но защото не бил представен
нотариален акт или друг документ, от който да се изясняла собствеността. Поради това и
следва да се приеме, че е налице настъпило наследствено правоприемство, при което
ответниците са станали собственици на топлоснабдения имот, както следва: ответницата С.
А. - на 4/6 ид.ч. от него (3/6 на собствено основание по договора за продажба и 1/6 по
наследство), а ответниците И. А. и М. И. - на по 1/6 ид.ч. от него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ,
бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена,
има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, то същите през процесния по делото период са имали качеството на
клиенти на топлинна енергия, която закупуват от „***************“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, изискват притежаването и прилагането на специални
4
знания из областта на топлотехниката. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по
гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са
необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др.
Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси.
Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят
доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-
техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на
потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е
отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.),
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат
задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи
изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество
топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се
определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и
уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено
количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на задачата
специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му съдът
кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени
отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса
на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за процесния
период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „***************“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
5
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Въз
основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот
за процесния период е 3602,02 лева.
Следва да се обърне внимание, че сумата за сградна инсталация е винаги дължима,
независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си
или не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните
тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и
чрез топлопроводите ú топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез
затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата в цялата сграда. Общите
части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. Следователно потребителите в такива сгради
не заплащат загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост
достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество потребена
енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ.
Титулярят на права върху отделни обекти в сградата може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК.
Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост, присъединена към система
за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е
трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството топлинна енергия,
отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност това количество топлоенергия
включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния обект от физическите
компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през
него, но и топлообменът между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл
отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно
независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните
или съвсем неотопляваните помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
6
собственик на самостоятелен обект в сградата пропорционално на обема на неговия обект. В
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по
съединени дела № С-708/17 и № С-725/17.
С оглед чл. 33 от ОУ, погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия (429,55 лева) попадащи в
периода м.05.2019г.-м.07.2019г. При това положение остава дължима главница за
топлинна енергия от 3172,47 лева за целия имот. За тази сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като от нея ответницата С. А. Дължи 4/6 или
2114,98 лева, а ответниците И. А. и М. И. - по 528,75 лева /сумите са закръглени до 1
стотинка съобразно правилата за това/. За горниците над тези суми предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че
задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното
предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите.
Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1
от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. По делото не са представени доказателства,
които да могат да обосноват дължим размер на сумите за дялово разпределение, различен от
изчисляемия по справката на л. 31 от делото, а именно - 15,12 лева, задълженията за която
сума, доколкото начисляването ú започва от м.08.2019г., не е погасена по давност. От
така посочената сума и съобразно дяловете си в съсобствеността, ответницата С. А.
дължи сумата от 10,08 лева, а ответниците И. А. и М. И. - по 2,52 лева. За горниците над
тези суми исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Съобразно установените като дължими суми и при извършване на съответните изчисления
по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че общо дължимата лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 482,22 лева. От нея 321,48 лева следва да
заплати С. А., а И. А. и М. И. - по 80,37 лева. За горницата над тези суми исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Дължимата лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, преценена съобразно
чл. 162 ГПК и с оглед справка на л. 31 от делото, възлиза на 4,11 лева. От нея 2,74 лева
следва да заплати С. А., а И. А. и М. И. - по 69 стотинки /сумите са закръглени до 1
стотинка съобразно математическите правила за това/. За горницата над тези суми
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в отговора
на исковата молба, са неоснователни. Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл.
62 ЗЗПотр на правата на ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-
ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
7
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете
страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена на база от 50,00 лева. Ответницата С. А. следва да заплати 78,10 лева, а
ответниците И. А. и М. И. - по 20,40 лева.
С оглед изхода от спора в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство за заплатен адвокатски хонорар. Основателно е възражението на
ищеца-заявител за прекомерност на заплатения такъв от 500,00 лева от всеки един длъжник.
В тази връзка следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в
Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна
уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не
могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
§ 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл
да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес,
то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба. В
този смисъл е и практиката на Софийския градски съд - Определение № 5468/03.05.2023г.
по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС. Относно разноските в заповедното производство на
длъжниците съдът намира, че възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като цяло е бланкетно
– достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване
на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на
мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното производство. Затова
подходящият размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева. Съобразно изхода от
спора от него в полза на всеки от ответниците длъжници следва да се присъдят по 6,33 лева.
Доколкото ответниците са уговорили с адв. П. безплатно процесуално представителство на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то същият има право да му бъде присъдено възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По посочените по-горе съображения разпоредбите на НМРАВ нямат
обвързващо действие за съда при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При
това положение, като взе предвид защитавания по делото материален интерес,
процесуалната, материалната и професионалната му сложност, както и осъществените от
8
процесуалния представител процесуални действия, съдът намира, че обоснованият размер
на адвокатското възнаграждение следва да се определи на 426,31 лева за ответницата С. А. и
по 300,00 лева за ответниците И. А. и М. И.. Изчислени на базата на тези суми, в полза на
адв. П. следва да се присъдят един хонорар от 53,98 лева и два по 38,07 лева, т.е. общо
130,12 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С. М. А., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в град София, И. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в град София, и М. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София,
че същите дължат на „***************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ж.к. "**********" ІІ, бл. 231, вх. 14, ап. 166, аб. №
***********, както следва:
1. С. М. А.а:
2114,98 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г. и 10,08 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 2114,98 лева до пълния му
предявен размер от 2401,37 лева и за периода м.05.2019г.-м.07.2019г., и иска за
главница за дялово разпределение за горницата над 10,08 лева до пълния му
предявен размер от 31,39 лева;
321,48 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-05.09.2022г. и 2,74 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 321,48 лева за иска за лихва върху
главницата за топлинна енергия до пълния му предявен размер от 365,01 лева и
за горницата над 2,74 лева за иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение до пълния му предявен размер от 6,61 лева;
2. И. В. А.:
528,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г. и 2,52 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
9
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 528,75 лева до пълния му
предявен размер от 600,34 лева и за периода м.05.2019г.-м.07.2019г., и иска за
главница за дялово разпределение за горницата над 2,52 лева до пълния му
предявен размер от 7,85 лева;
80,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-05.09.2022г. и 69 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 80,37 лева за иска за лихва върху главницата за
топлинна енергия до пълния му предявен размер от 91,25 лева и за горницата над
69 стотинки за иска за лихва върху главницата за дялово разпределение до
пълния му предявен размер от 1,65 лева;
3. М. В. И.:
528,75 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г. и 2,52 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.08.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(27.09.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 528,75 лева до пълния му
предявен размер от 600,34 лева и за периода м.05.2019г.-м.07.2019г., и иска за
главница за дялово разпределение за горницата над 2,52 лева до пълния му
предявен размер от 7,85 лева;
80,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г.-05.09.2022г. и 69 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.-05.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 80,37 лева за иска за лихва върху главницата за
топлинна енергия до пълния му предявен размер от 91,25 лева и за горницата над
69 стотинки за иска за лихва върху главницата за дялово разпределение до
пълния му предявен размер от 1,65 лева;
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да
заплати на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 78,10 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 52116/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да заплати
на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 20,40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 52116/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да
10
заплати на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 20,40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 52116/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да
заплати на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 560,08 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 8439/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да заплати
на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 140,02 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. № 8439/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, да
заплати на „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 140,02 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 8439/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на С. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, И. В. А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, и М. В. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 6,33 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 52116/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „***************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на адв. М. И. П. - АК-София, л.№ ***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от общо130,12 лева, представляваща възнаграждение за предоставена на
ответниците по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна адвокатска помощ в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 8439/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „******“ АД в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11