РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Враца, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20241400900035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от С. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Враца, ***, Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Ц. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Криводол, ***, К. Г. Ж., ЕГН **********, с
адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Враца, *** и Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** -
всички чрез пълномощника им адв.Р. М. от САК, със съдебен адрес за призовки и
съобщения: *** против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.380 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, с която са поискали да се осъди ответника да им заплати общата сума от 1 200
000.00 лв. (на всеки един от ищците по 200 000.00 лв.), представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г., вследствие на което е
причинена смъртта на техния наследодател Г. С. Ж., с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба - претенция от
03.07.2023г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, а за Г. С.,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие,
посредством молба - претенция от 14.08.2023г., до датата на окончателното изплащане
на обезщетението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищците С. М. Ж., Т. Г. С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С.,
твърдят, че на 08.05.2023г., около 18:00 часа, на главен път I-I /Е79/, при км. 167+700,
община Мездра, водачът М. Г. В. на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан", с рег.
1
№ СВ *** ТХ, е нарушил правилата по ЗДвП, като се е движил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управляваното от него
МПС, навлязъл в насрещна пътна лента и се блъснал в правомерно движещия се
товарен автомобил марка и модел "Волво ФХ 4Х2Т", с pег. № СВ *** СТ, с което
реализирал ПТП.
Посочват, че за ПТП-то е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 205/08.05.2023г., деловодно заведен под № 300р-7486/29.05.2023 г.
Образувано е досъдебно производство № 205/2023 г. по описа на РУ на МВР-
Мездра.
Твърди се още, че при инцидента тежко е пострадал Г. С. Ж. - пътник в лекия
автомобил марка и модел "Дачия Логан", с рег. № СВ *** ТХ, който е бил
транспортиран в МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр.Враца. Посочва се, че в лечебното
заведение пострадалото лице е било прието в крайно тежко състояние, с политравма,
рана в главата и дифузна травма на главния мозък, кома /ГКС - 3т./, хематоми по дясна
буза, темпоро-окципиталните кости вдясно, както и около орбитите, единични кръвни
колекции интрапаренхимно, оформящ се общо-мозъчен едем, фрактура на носни
кости, полифрагментна фрактура на фронтална кост ангажираща горна стена на лява
орбита, фрактура на медиална стена на лява орбита е наличие на кръвни колекции в
етмоидални клетки в ляво, фрактура в дистална трета с дислокация на дясна ключица,
фрактури на 1-во дясно ребро отпред и 8-мо ребро по средна аксиларна линия, двойна
фрактура на 4-то ляво ребро отпред и по средна аксиларна линия, както и на 5-то ляво
ребро отпред, контузионно огнище вляво централно на белите дробове, фрактура в
областта на десен ацетабулум.Въпреки своевременната, адекватна и квалифицирана
медицинска помощ на *** пострадалият Г. Ж. починал от получените травматични
увреждания.
Сочи се, че починалият Г. Ж. е съпруг на ищцата С. М. Ж. и баща на ищците Т. Г.
С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С., които изключително тежко преживяват загубата
на толкова близък за тях човек.
Твърди се още, че пострадалият Г. Ж., С. Ж. и децата им били едно сплотено и
задружно семейство, силно привързани един към друг. Починалият Г. Ж. и неговата
съпруга отгледали и възпитали децата си в атмосфера на любов, подкрепа и взаимно
уважение. Сочи се, че починалият Г. Ж. бил стожерът в семейството и с присъствието
си носел чувство на сигурност и спокойствие за съпругата и децата си. Той бил
изключително добър и грижовен съпруг и баща, като се стараел нищо да не липсва на
семейство му и всичките му усилия били насочени към щастието и благоденствието
на неговите най-близки хора. Сочи се още, че отношенията между съпрузите били
изградени на основата на взаимна любов, уважение и разбирателство. Посочва се, че
съпрузите съумели да запазят отношенията помежду си, както в началото на
съвместния им живот и били силно привързани един към друг. Сочи се още, че те
обичали да прекарват времето си заедно с техните деца, имали си общи занимания и
развлечения. Двамата били неразделни в ежедневието си и се подкрепяли във всичко,
като Г. помагал на С. не само в отглеждането на децата им, но и в домакинската
работа, придружавал я, където било необходимо, когато имала нужда да отиде на лекар
или на друго място. Те били неизменно заедно в житейските трудности и несгоди.
Ищцата разчитала на съпруга си, споделяла му всичко и търсела неговото мнение и
2
съвети, а починалият бил изключително грижовен и любвеобилен към С., винаги
показвал своята отдаденост на съпругата си и че държи изключително много на нея. За
него било много важно ищцата да е щастлива и доволна, тъй като нейното щастие
било и негово щастие. Желанието и на двамата съпрузите било да остареят заедно,
запазвайки връзката и отношенията си непокътнати до самия край на животите им.
Поддържа се в исковата молба, че Г. силно обичал децата си, които били всичко
за него. Държал се топло и бащински с тях. Неизменно ги утешавал и успокоявал,
когато нещо ги разстройвало или плашело. Не ги делял по никакъв начин и участвал
дейно и с голямо желание в отглеждането и възпитанието им. Непрекъснато
разговарял с тях, обяснявал им за нещата от живота, разказвал им приказки и ги учел
на нови неща. Починалият имал индивидуална връзка и отношения с всяко едно тях,
която се запазила и след като те станали възрастни хора. Отделял време на всички, бил
наясно с техните желания и потребности и се опитвал да ги подкрепя във всяко тяхно
начинание. Обичал да прекарват време заедно, да разговарят на различни теми и да
споделят за ежедневието си. Бил опора и приятел за тях. На всеки повод и празник се
събирали и празнували заедно. Винаги показвал топло бащинско отношение и
всячески се стремял да им подсигури всичко нужно. От своя страна К., С., Ц., Т. и Г.
били силно привързани към покойния си баща, обичали го и виждали в негово лице
авторитет и пример за подражание. Той бил техният покровител и защитник, добър
баща и жизнерадостен човек, който милеел за своите деца и отдал живота си на
тяхното отглеждане и възпитание.
Поддържа се още, че ищците имали изградена дълбока емоционална и духовна
връзка с починалия Г. Ж., който бил едва на 55 години към момента на смъртта си, в
разцвета на силите си, трудоспособен и жизнен човек. В пътния инцидент ищците
загубили най-скъпия за тях човек - техния партньор в живота и баща, човекът, който
ги обгрижвал и осигурявал всичко необходимо в живота им, затова никой не може да
запълни празнотата и липсата, която те усещат към настоящия момент.
Навеждат се доводи, че ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. Твърди се, че ищцата С. Ж. е съкрушена от внезапната и
трагична смърт на любимия й, като е изпаднала в състояние на силен шок след
новината за инцидента и непрекъснато мисли за случилото се и не може да се
концентрира върху нищо друго. Посочва се, че ищцата С. Ж. се е сринала психически,
поради което се разстройва от най-малкото нещо и постоянно плаче безутешно.
Станала е напрегната и е дълбоко опечалена, всичко в дома им й напомня за
починалия й любим. Сочи се, че се чувства много самотна и не може да свикне с
мисълта, че е загубила съпруга си, страда от силно безпокойство и тревожност,
страхува се от факта, че ще се наложи да изживее остатъка от живота си сама. Всичко
това силно я депресирало, вследствие на което има и проблеми със съня, сънува
кошмари с непрекъснато повтарящи се картини свързани с произшествието и не може
да спи пълноценно, станала е мрачна и мълчалива. Изгубила е апетита си и няма
желание да се храни, вследствие на което се чувства отпаднала и безсилна. Изпитва
апатия към всичко случващо се около нея и се е предала на отчаянието, което я е
обладало. Бъдещето й изглежда несигурно и заплашително и се чувства смазана под
тежестта на голямата болка, която изпитва и със сетни усилия се опитва да продължи
3
живота си без човека, който я дарявал с несекваща любов и щастие. Сочи се, че
ищцата С. Ж. силно е ограничила социалните си контакти и не желае да общува с
други хора освен с най-близките си.
Посочва се, че изключително зле се е отразила загубата на баща им и на ищците
Т., Г. и Ц.. Новината за смъртта на баща им ги шокирала и изпаднали в състояние на
неверие и отричане. Чувстват се унили, тъжни и нещастни. Сочи се, че тримата не
могат да спрат да мислят за случилото се. Всеки път ищците се разстройват, говорейки
и спомняйки си за всички споделени с починалия щастливи преживявания. Дълбоко
опечалени са и изпитват силна мъка и тъга. Станали са мрачни и апатични към
случващото се в ежедневието им. Ищците се чувстват унили и безпомощни под
смазващата мъка на случилото се и често го сънуват, което силно ги разстройва. Не
могат да свикнат с мисълта, че баща им вече го няма и не им дава мира случилото се.
Измъчвани са от постоянно чувство на напрежение и безпокойство. Сочи се още, че
ищците се затворили също в себе си и ограничили социалните си контакти.
Престанали да излизат навън и да се забавляват, както преди, тъй като вече нямат
настроение за нищо. Злополуката се е отразила изключително негативно и на
психическото състояние на ищците К. и С., и двамата са преустановили социалните си
контакти. Не разговарят с никого освен с най-близките си, а нощем не могат да спят,
тъй като нямат покой от постоянната скръб по загиналия им баща. Посочва се, че се
страхуват от автомобили, тъй като се притесняват да не изгубят и други свои близки, а
след злополуката са станали нервни, поради което често се стряскат насън, разсеяни са
и трудно се съсредоточават, изглеждат нещастни, нямат настроение и не могат да
превъзмогнат случилото се. Станали са силно чувствителни, разстройват се лесно и се
чувстват емоционално изтощени.
Сочи се още, че без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на
дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма
еквивалент и никой не може да им върне обратно отишлия си скъп човек. Моралните
страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и
ще ги съпътстват през целия им живот.
Поддържа се още, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център
към Гаранционен фонд, към момента на процесното събитие, виновният водач, който е
управлявал лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. № СВ *** ТХ, е имал
валидна ЗЗ "ГО", сключена със ЗК "Лев Инс" АД, с полица № BG/22/***, валидна от
21.02.2023г. до 20.02.2024 г.
Ищците навеждат твърдения, че на 03.07.2023 г. и 14.08.2023 г. са отправили
молби - претенции с вх. № 6521/03.07.2023 г. и вх. № 7871/14.08.2023 г. до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответникът ЗК "Лев Инс" АД, с искане да
се определят и изплатят дължимите застрахователни обезщетения.
В законоустановеният срок, който е изтекъл застрахователят не е определил и
изплатил застрахователни обезщетения по заявените извънсъдебни претенции, което
поражда правния им интерес на ищците на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването
на настоящата претенция по исков ред, обективирана в петитумната част на исковата
молба.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
4
03.07.2023 г. и на 14.08.2023 г. с извънсъдебните молби претенции, то от този момент
на основание чл.429, ал.3 от КЗ върху претендираните суми ищците считат, че следва
да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Ответникът Застрахователна компания "Лев Инс" АД, чрез адв.И. М. от
АК-Враца в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в отговора на исковата молба, с който
оспорва предявените искове, като недопустими, респ.неоснователни. Излага
съображения, че в действителност пред застрахователя е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от ищците за причинени неимуществени
вреди в качеството им на наследници на Г. С. Ж., починал вследствие на ПТП,
настъпило на 08.05.2023 г. Образувана е застрахователна преписка № 0000-1000-61-23-
7482/03.07.2023 г. Щетата е била разгледана, като сочи, че застрахователят е уведомил
пълномощника на заявителите, че за установяване размера и основанието за
изплащане на застрахователно обезщетение е необходимо да бъдат представени
допълнителни документи, подробно описани под опис, но такива документи не са
предоставени от ищците. Заявява, че молбите от адв. М. с вх. № № 6521/03.07.2023 г. и
7871/14.08.2023 г. са взети предвид и са изпратени отговори, че представените
документи не са достатъчни за изясняване на обстоятелствата относно механизма на
процесното ПТП, респ. в резултат на кой от участниците в ПТП е настъпило
произшествието. Ответникът заявява още, че с оглед изясняване на обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП е изпратено писмо по реда на чл.106, ал.3 от КЗ с изх. №
7675/05.09.2023 г. до ищците чрез техния пълномощник, с което са изискани относими
документи за установяване механизма на ПТП, респ. с оглед изясняване авторството
на деянието, както и документи относно изготвените експертизи. Последващо не са
представяни документи за установяване механизма на произшествието и относно
извършването на деликт, поради което извънсъдебно предявената претенция не е била
установена по основанието й и за застрахователя не е била налице обективна
възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане. При тези съображения
счита, че сроковете, регламентирани в КЗ не са започнали да текат и с оглед на чл.498,
ал.3 КЗ предявения иск е недопустим.
Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени
вреди, както по основание, така и по размер.
Оспорва твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди, в
резултат на смъртта на Г. Ж., вследствие на настъпило ПТП на 08.05.2023 г. В тази
връзка оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между тях и механизма на
произшествието.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения на ищците за интензитет и
проявление на твърдените неимуществени вреди. Счита, че причина за настъпването
на ПТП са единствено субективните действия на Г. Ж., както и на другите пътници в
автомобила.
Оспорва и твърденията в исковата молба, че ПТП е настъпило в резултат на
действията на водача на л.а. марка "Дачия", модел "Логан" с рег. № СВ *** ТХ- М. Г.
В., като счита, че претърпените от ищците неимуществени вреди не са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и то в резултат само на
виновното поведение на водача на лекия автомобил.
5
Релевира възражения за съпричиняване на ПТП от страна на починалия за
настъпване на травмите, чрез непоставяйки обезопасителния автомобилен колан и
съгласявайки се да пътува в автомобил, управляван от водач, под въздействието на
психотропни вещества.
Излагат се изчерпателни доводи, че е налице съпричиняване поради
обстоятелството, че пострадалият Г. Ж. в случая е поел необоснован, но предвидим
риск за своя живот и здраве, като е игнорирал факта, че М. Г. В. управлява автомобила
след употреба на наркотично вещество "амфетамин". Това обстоятелство обосновава
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, съобразно постановките в т.7 на
ТР №1/23.12.2015г., по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК. Поддържа се, че наследодателят
на ищците - като пътник в лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан" с рег. № СВ
*** ТХ с поведението си е допринесъл да настъпят,претърпените от него травми - като
вид, брой и тежест.
Счита, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са
настъпили за починалия, в резултат на изцяло негови действия, а именно: 1/знаел е че
водачът на МПС е употребил наркотични вещества и 2/не е поставил предпазен
обезопасителен колан. Това представлява нарушение на императивна правна норма, а
именно чл.137А от ЗДвП и поради проявената небрежност от негова страна, не е било
налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е
предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил
възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на
лекия автомобил и са настъпили травмите в конкретния им вид.
Счита още, че описаните телесни увреди не биха настъпили със същия
интензитет при поставяне на колан, тъй като вследствие на процесното ПТП
пострадалият е приет в кома с опасност за живота в отделението по анестезиология и
интензивно лечение към МБАЛ "Христо Ботев"-гр.Враца. Постъпил е с политравма и
след 15 дни е изписан, след което е настанен в Хирургичното отделение на същата
болница с диагноза "Дифузна травма на гл.мозък". На епикриза Из№ 6333 няма данни
кога е изписан, поради което не е ясно дали до смъртта си Г. Ж. е бил в отделението
или е изписан и смъртта е настъпила на друго място. Заявява, че телесните
увреждания са възникнали в резултат на свободното движение на тялото и спрямо
вътрешността на автомобила и са резултат от пряк контакт и съприкосновение със
значително инерционно въздействие и сила, в части и детайли от автомобилното купе.
Оспорва размера на предявените по чл.432, ал.1 от КЗ искове за неимуществени
вреди, като счита същите за изключително завишени, недължими и заявени в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Оспорва така предявените искове за обезщетение на имуществени вреди, като
счита, че същите са неоснователни и необосновани по размер.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди, като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Ответникът възразява срещу искането за присъждане в полза на ищците на
направени по делото разноски, по аргумент от възражението за неоснователност на
6
предявените искове.
С допълнителна искова молба ищците поддържат изложеното в исковата
молба, като се изразява становище за неоснователност на направените от ответника
възражения за липсата на деликт, в т.ч. липса на причинна връзка между претърпените
от пострадалия телесни увреждания и настъпилото ПТП; неналичието на претърпени
от ищците неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП; за съпричиняване на
вредите, за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
за недължимост на лихвата. Излагат се и изчерпателни съображения в тази насока.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на
ДИМ, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата
молба
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са
изслушани автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, както и
КСМАТЕ.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат
предявените искове, по съображенията в исковата молба и допълнителната такава.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по съображенията в отговора и допълнителния такъв. В писмена защита
излага съображения за отхвърляне на исковете.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото,в т.ч. Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 205/08.05.2023г., заведен под № 300р-
7486/29.05.2023 г. се установява, че на 08.05.2023 г. около 18,00 ч. на гл. път 1-1 /Е79/,
км. 167+700, община Мездра, като участник 1 в ПТП е МПС, с рег. № СВ***ТХ,
Марка „Дачия" модел „Логан", собственост на "СТРУКТОР 11" ЕООД, с пътник В. Б.
Т., със застраховка „ГО" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица № BG/22/***, валидна от
21.02.2023 г. до 20.02.2024 г. Участник 2 в ПТП е водача на МПС, с рег. № СВ***ТХ -
М. Г. В., при който чрез „Drug Test 5000 е установена положителна проба за
амфетамин.Водача е дал скръвна проба, като към този момент нямало резултат от нея.
Участник 3 в ПТП е МПС, с рег. № СВ***СТ, представляващ влекач марка "Волво",
модел "ФХ4Х2Т", с водач Г. В. К., собственост на "ЕМ ЕНД СИ ТРАНС" ЕООД, със
застраховка „ГО" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица № BG/22/***, валидна от 21.06.2022 г.
до 20.06.2023 г. Като участници № 4, № 5 и № 6 в ПТП са посочени в протокола -
пътниците в автомобила с рег. № СВ***ТХ, Марка „Дачия" модел „Логан" - Б. Л. Н., Г.
С. Ж. и Т. Г. С.. При ПТП са пострадали В. Б. Т. - охлузни рани на крака, прегледан и
освободен, Б. Л. Н. - сътресение на мозъка, прегледан и освободен, Г. С. Ж. - настанен
в болница в кома с опасност за живота и Т. Г. С. - настанен в болница в кома с опасност
за живота.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 205/2023 г. по описа на РУ-
Мездра/пр.пр.№ 3245/2023г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра/ за престъпление по чл.
343 ал.1 б. „б”, предл. 2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 08.05.2023г., около
17:45 часа, на Гл.път Е-79 - Път 1-1 км. 167.700, по непредпазливост са нарушени
правилата за движение по пътищата, при което лек автомобил ”Дачия Логан” с рег.№
7
СВ***ТХ собственост на Л. В. И. ЕГН ********** гр.София, а управляван от М. Г. В.
ЕГН ********** от гр.Враца и пътуващи в автомобила лица Г. С. Ж. ЕГН **********
с.***, Т. Г. С. ЕГН ********** с.***, В. Б. Т. ЕГН ********** с.***, Б. Л. Н. ЕГН
********** от с.***, движейки се от с.Люти дол към гр.Мездра след рязко спиране
напуска лентата си за движение и навлиза в лентата за насрещно движение блъскайки
се челно в т.а. влекач „Волво“ с рег.№ СВ***СТ собственост на „ЕМ ЕНД СИ ТРАНС“
ЕООД гр.Любимец и полуремарке СВ***ЕА, управляван от Г. В. К. ЕГН **********
от с.***, обл.Хасково, като са причинени средни телесни повреди на Г. С. Ж. и Т. Г. С.
изразяващи се във фрактура на медиална стена, фрактура на носа и кръвоизлив в
мозъка на Ж. и травматичен пневмоторакс на С., престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”
пр. II вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На *** пострадалия Г. С. Ж. е починал в дома си, след изписването му от
болничното заведение.
В ДП са извършени множество следствено-процесуални действия, като предстои
извършване на още такива и евентуално преквалифициране на престъплението. До
настоящият момент няма данни досъдебното производство да е приключило с
надлежен прокурорски акт.
Ищците са представили част от материалите по ДП № 205/2023 г. по описа на
РУ-Мездра/т.2 от делото- л.407/.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото,
по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза и КСМАТЕ,
чиито заключения не са оспорени от страните по делото и възприети от съда като
компетентни и обосновани. Изследвайки материалите по делото, копие от ДП и
показанията на разпитаните по делото свидетели, в заключението си вещите лица
посочват, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 08.05.2023 г., около 17:45 часа, на главен път 1-1 (Е-79) в посока от гр. Враца
към гр. София, в светлата част на денонощието, при дъждовно време и нормална
видимост, товарна композиция в състав: седловият влекач марка „Волво", модел „ФХ
4х2Т“ с peг. № СВ***СТ и полуремарке марка „Семи Трайлер“, модел „Беналу ТФ
34Ц1" с peг. №СВ***ЕА, управлявана от Г. В. К. от с. *** се е движила в дясната лента
на платното за движение със скорост около 50 км/ч..
В целия участък от главния път в района на станалото ПТП не е разрешено
изпреварването с хоризонтална маркировка и на всяко кръстовище е поставен пътен
знак В26 - ограничение на скоростта 50 км/час. От дясната страна на платното за
движение се извършват строителни работи по новото трасе на Главен път 1-1 (Е-79).
След композицията се движил лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг №
ВР***СС, управляван от Ц. Л. М. от гр. София. В определен момент водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ е предприел маневра изпреварване и преминал от
дясната в лявата лента на платното за движение. В момента, в който завършил
маневрата изпреварване, като се върнал в дясната лента срещу него от десен завой се
показал лекият автомобил „Дачия Логан” с peг. №СВ***ТХ, управляван от М. Г. В. от
гр. Враца, който се движил в насрещната лента на платното за движение, по която са
се движили правомерно: лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ и ТИР композицията.
8
Лекият автомобил „Дачия Логан”, поради високата скорост на движение около 93 км/ч
при излизане от ляв завой е загубил напречна устойчивост и преминал в насрещната
лента на платното за движение. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ за да
избегне удара с лекия автомобил „Дачия Логан“ е предприел спасителна маневра завой
на ляво и преминал от дясната в лявата лента на платното за движение, при което се
разминал с лекия автомобил „Дачия Логан“. Водачът на седловия влекач „Волво ФХ
4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ възприел, като опасност лекият автомобил
„Дачия Логан“, когато се намирал на около 85 метра от него и предприел аварийно
спиране с отклонение в ляво. Но поради липса на време и разстояние седловият влекач
„Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ при достигане на мястото на удара
със скорост около 36 км/ч реализирал челен удар с предната част на лекия автомобил
„Дачия Логан“. Ударът между лекия автомобил „Дачия Логан“ и седловия влекач
„Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ е настъпил в дясната лента на
платното за движение на разстояние около 90 см в ляво от десния край на платното за
движение. След удара седловият влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи
Трайлер" продължил движението си напред около 6 метра, след което се установил.
След удара със седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“,
лекият автомобил „Дачия Логан се върнал назад около 1 метър, след което се
установил между мантинелата и седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке
„Семи Трайлер“.
Експерта определил скоростта на движение на двете МПС-та в момента на удара,
като е използвал Енергиен метод „Delta-V”, който се основава на закона за съхранение
на пълната механична енергия. Скоростта на движение на седловия влекач „Волво ФХ
4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ преди ПТП е била около 50 км/ч, а в момента на
удара с лекия автомобил „Дачия Логан” е била около 35 км/час. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Дачия Логан” преди ПТП и в момента на удара със
седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ е била около 93
км/час, като липсвали спирачни следи преди мястото на удара.
В резултат на станалото ПТП Г. С. Ж. и Т. Г. С. получили наранявания, описани в
медицинските документи.
На *** Г. С. Ж. е починал в домът си в с.***, обл.Враца.
В конкретния случай на инициален удар между двете МПС-та е настъпил с
предната лява част на лекия автомобил „Дачия Логан в областта на предната броня и
предната дясна част на седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи
Трайлер“ в областта на предната броня на влекача.
Травмите получени в резултат на станалото ПТП на пътника Г. С. са в резултат на
удара между двата автомобила, при който е деформирана дясната странична част на
купето на лекия автомобил „Дачия Логан“. Деформирана е предната и задната дясна
врата и напречната колонка между тях. Деформацията с ширина 1,30 метра и
дълбочина 45 см навътре в купето е получена отпред назад, при което е притиснат от
задна дясна врата пътника Г. С. Ж., който седял на задна дясна седалка.
Получените увреждания по тялото на пътника Г. С. Ж. отговорят да са настъпили
при посочения по горе механизъм. От техническа гледна точка телесните травми на
пострадалия са настъпили в резултат от директен удар върху детайлите на лекия
автомобил „Дачия Логан“.
9
От заключението на КСМАТЕ се установява, че лекият „Дачия Логан“ с рег.№
СВ***ТХ е получил големи деформации в предната броня, предния капак, предния
десен калник и подкалник, предната и средната дясна колонки на предната дясна
врата, целия двигателен отсег, заедно с предното панорамно стъкло. Предната част на
тавана са смачкани и навлезли навътре в купето на автомобила. Предната дясна врата
е смачкана, като се огънала назад, при което предната й част се е изместила навътре в
купето, а задната и част се отклонила извън него. Същият към настоящият момент се
съхранява в складовете на МВР-Мездра, в м. „Пискавец“ на който експертите
извършили допълнителен оглед и направели снимки във вътрешната част на купето на
автомобила, приложени в заключението, от които се вижда местоположението на
обезопасителните колани.
На снимката № 1 и № 4 са показани аербеците(тези пред водача и пред пътника
на предната дясна седалка) които са отворени, а обезопасителните колани,
включително и този на задна дясна седалка, на която е седял пострадалия Г. С., не са
използвани от тях(висят свободно на колонките). В описания по горе механизъм на
станалото ПТП в резултат на челния удар с влекача, лекият „Дачия Логан“ е получил
големи деформации в предната броня, предния капак, предния десен калник и
подкалник, предната и средната дясна колонки на предната дясна врата, целия
двигателен отсег заедно с предното панорамно стъкло и предната част на тавана са
смачкани и навлезли навътре в купето на автомобила. Предната дясна врата е
смачкана, като се огънала назад, при което предната й част се е изместила навътре в
купето.
От техническа гледна точка в момента на удара между процесните автомобили
тялото на пострадалия Г. С. Ж. при свободното си инерционно движение напред е
контактувало първоначално с облегалката на предната дясна седалка, която се е
отклонила назад заедно с тялото на пътника седящ на нея, след което се отклонило в
посока на дясно към колонката и десните врати на автомобила.
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка пострадалия Г. Ж. е
седял на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен колан, неспосредствено зад
предната дясна седалка на която облегалката се е изместила в горната си част назад.
Колонката между предната и задната десни врати се е изместила навъртре и навлязла в
купето на овтомобила.
От медицинска гледна точка според експерта медик пострадалия Ж. е получил
следните увреждания вследствие на навлезлите части на интериора на лекия
антомобил: 1/гръдна травма-счупване на ребра двустранно, 2/счупване на дясна
ключица и 3/счупване на дясна главулечна ямса/счупване на таза/. Уврежданията му
може да са получени от удара и счупване на облегалката на предната седалка, която се
е изместила назад и го е притиснала.
Експерта автотехник посочил в заключението, че движението на тялото на
пътника в лекия автомобил при поставен предпазен колан е ограничено към седалката
на автомобила и свободно могат да се движат само горните и долните крайници.
И двете вещи лица в заключението си сочат, че ако пострадалия Г. Ж. е пътувал с
поставен обезопасителен колан при движение със скорост от около 93 км/м и при
осъществен челен удар с товарния влекач, то той би получил процесните увреждания
10
посочени по горе.
В съдебното заседание вещото лице инж.П. допълва, че при наличието на силния
удар и при скорост на движение от 90 км/час защитното действие на предпазния
обезопасителен колан е неефективно. В случай, че Г. Ж. е бил с колан при удара и
съприкосновението с предната дясна седалка, то обезопасителния колан нямало как да
го предпази, тъй като разстоянието между тях е много малко.
Ако удара е бил по-лек и при по-малка скорост от 40-50 км/час на движение,
както и ако не би се счупила предната седалка, то пострадалият Ж., ако е бил с колан
нямало да има това съприкосновение. В противен случай е неизбежно.
Заключението по изпълнената съдебна - автотехническа експертиза и КСМАТЕ
не е оспорено от страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически)
изводи на вещите лица, тъй като експертизите са изготвени компетентно и
добросъвестно, като са изследвани пълно и задълбочено представените по делото
доказателства, вкл. и фактите, удостоверени в Протокола за оглед на процесното
местопроизшествие, оглед на място на лекия автомобил и изготвените снимки, като са
отговорили изцяло на поставените задачи.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетелите Г. В. К. и Б. Л. Н./при режим на
призовваане/ - без роднинска връзка със страните по делото.
Свидетеля Г. К. свидетелства, че на 08 май 2023 год. на пътя след с.Ребърково
около 17:00 часа претърпял произшествие, управлявайки товарен автомобил "Волво", с
прикачено полуремарке на него. Времето било мокро, след дъжд, в светлата част на
денонощието, като произшествието настъпило на прав участък. Другият автомобил
л.а. „Дачия“ се движел в противоположното платно, като К. шофирал приблизително с
около 50 км/час, тъй като изкачвал нагорнище. Преди завоя на около 100- 150 м, който
за него се падал ляв, видял другият автомобил, който загубил управление и навлязъл в
насрещното платно.
Имало друг лек автомобил, който изпреварил цялата колона откъм страна на
св.К.. Според него шофьора на л.а. „Дачия“ се изплашил, когато видял изпреварващия
автомобил. Тогава св.К. виждайки л.а.“Дачия“ който изгубил управление, отпуснал
газта и автомобила му спрял, когато настъпил и удара. Сочи, че не могъл да избегне
ПТП-то, тъй като шофирал с 50 км/час, намалил скоростта, но не могъл да изтегли
камиона, тъй като вдясно имало мантинела, а вляво било насрещното платно.
Изпреварващият автомобил, към този момент бил в лявата лента и не се бил прибрал
пред камиона.
Свидетелят посочва, че л.а. "Дачия" се ударил в десния край на неговия
автомобил, т.е. останал между камиона и мантинелата. След удара товарния
автомобил останал на място поради тежестта и товара си, но л.а. "Дачия" бил между
предната гума и предния десен калник, като бил изместил и моста, а от другата му
страна била мантинелата. К. се опитал в последния момент преди удара с около 20 см
завил вляво, в противен случай л.а. "Дачия" щял да влезе под камиона. Шофьора на
л.а. "Дачия" виждайки изпреварващия ватомобил започнал да криволичи, като се
връщал в средата на пътното платно и в насрещното пътно платно. Шофьорът на л.а.
"Дачия" се опитал да спре, но изгубил управлението и това била причината да се удари
в камиона. По целия участък, където се случило ПТП-то не било разрешено
11
изпреварването с маркировка и на всяко кръстовище имало знак - ограничение с 50
км/час.
Свидетелят позвънил на телефон 112, за да съобщи за ПТП-то. Сочи, че всичките
врати на "Дачия"-та не могли да се отворят. След отварянето й от пожарникарите
видал, че в колата пътували пет души. Двама от пътниците били вдигнати на носилка,
а другите били адекватни и могли да говорят.
Другия свидетел Б. Н.-/племенник на Г. Ж./ заявява, че произшествието
настъпило на 08.05.2023г. около 17:00 часа в с. Ребърково. Той бил пътник в автомобил
„Дачия“, управляван от М.(по прякор М.), като заедно с него други пътници били:
чичо му Г., Т. и В., т.е. в колата били пет човека. Чичо му Г. седял на задната седалка,
вдясно, но не зад шофьора, а до вратата. Всички работили заедно в една фирма и
ежедневно пътували от с. *** до с. Кривина/където работили/ и обратно. Сочи, че М.
всяка сутрин тръгвал в 5.00 часа от гр. Враца, където живее, минавал през с. ***, за да
вземе останалите пътници и поради тази причина свидетелят не знае дали е употребил
алкохол или наркотични вещества. Никога не е виждал М. да приема наркотици, а на
датата на ПТП-то бил в добро здравословно състояние.
Към момента на удара свидетелят сочи, че седял на седалката до шофьора и бил
задрямал, а останалите пътници разговаряли. Чул М. да казва:"Дръжте се, дръжте се" и
тогава отварйки очи видял, че "Дачия"-та се намира в насрещната лента на движение,
но не видял самия удар реализиран между товарния автомобил и л.а. "Дачия".
Впоследствие видял,че л.а. "Дачия" навлязъл между мантинелата и товарния
автомобил и спрял след мястото, където се намирал резервоара на товарния
автомобил.
Сочи, че М. и В. изкарали от автомобила Г., защото не могъл сам да слезе. Той
бил целия в кръв и не реагирал, само хъркал, след което изгубил съзнание, както и Т.
също. Задната врата, до която се намирал Г. не могла да се отвори, тъй като била
сплескана и била навлязла навътре в купето, поради което го извалиди през
багажника. Не знае М. с колко километра в час е шофирал, като пътят бил
мокър,заради падналия дъжд.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и
преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал,
при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида
на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и
е допусната СМЕ и КСМАТЕ.
От приложеното по делото ксерокопие от ИЗ № 5553 от ОАИЛ при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД гр. Враца, ИЗ № 6333 от ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.
Враца и СМЕ на труп № 40/2023г. изготвена в досъдебното производство се
установява, че Г. Ж. е пострадал при ПТП и бил за лечение от 08.05.2023 г. до
26.05.2023 г. с диагноза по МКБ: „Кома, неуточнена“.
Имал хематоми на клепачите, на дясна буза в слепоочно теменно в дясно и около
орбитите. Имало данни за общомозъчен оток, счупване на носни кости;
многофрагментно счупване на челна кост с ангажиране на горна стена на лява орбита
12
и счупване на вътрешната стена на лява орбита.
От КТ на гръден кош - счупване на външна трета с разместване на дясна
ключица; счупване на 1-во дясно ребро отпред и 7- мо дясно по подмишнична линия;
счупване по две линии на 4-то ляво ребро по предна линия и по подмишнична линия и
на 5-то ляво ребро отпред.
От КТ на корем - без травматични увреждания на коремни органи и без СПТ в
корема и малкия таз. Счупване на дясната ставна ямка на таза. От КТ на шия - без
травматични изменения на обхванатите шийни прешлени.
От КТ на глава -данни за ограничени контузионни огнища с кръвни колекции
челно - базално-срединно, слепоочно-базално в ляво и в дясно слепоочно и теменно.
Наличие на кръвни колекции в областта на пазухите на криловидната кост и горна
челюст. По време на престоя на пострадалия са проведени консулти с реаниматор,
хирург и неврохирург, като постепенно станал сомнолентно-сопорозен. Не се налагало
оперативно лечение след консулт с проф. Цеков /неврохирург/, а бил на
медикаментозно лечение по схема и на 26.05.2023 г. е дехоспитализиран и насочен в
ХО за долекуване.
Впоследствие Ж. бил за лечение от 26.05.2023 г. до 06.06.2023 г. в МБАЛ
„хр.Ботев“ гр.Враца, ХО, с диагноза: Дифузна травма на главния мозък без открита
вътречерепна травма. Мозъчна контузия. Счупване на челната кост. Счупване на
носни кости. Счупване на 1-во и 8-мо десни ребра. Счупване на 4-то и 5-то леви ребра.
Счупване на дясна ключица. Счупване на дясната ставна ямка на таза. Отразено е, че е
пострадал при ПТП, при което получил политравма и е лекуван в реанимация в
състояние на кома. Насочен за долекуване. При приемането - в увредено общо
състояние, в състояние на сънливост към дълбок сън. Отваря очи при повикване.
Контактен и неадекватен. На моменти буйства. Подтиснати кашличен и гълтателен
рефлекс. Оток в областта на меките тъкани на дясна ключица в стадии на резорбция.
Сгънат ДЦК. От рьо графия на череп - без травматични изменения на графираните
кости. От КТ на глава - хигром челно; счупване на носни кости; многофрагментно
счупване на челната кост в ляво с ангажиране на горна стена на лява орбита и
счупване на вътрешната стена на лява орбита. Извършен е консулт с невролог и е
назначена терапия. По време на престоя е захранен с течнокашева храна, бил с афазия,
като в последните няколко дни произнасял отделни срички с дизартрия. Проведено е
медикаментозно лечение по схема и е изписан в увредено общо състояние за
долекуване в домашни условия и с дадени указания.
Г. Ж. е починал на ***, като състоянието му е описано в СМЕ на труп №
40/2023г. извършена в досъдебното производство.
За установяването на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото
са разпитани свидетелите Ц. М. Г., К. Ц. И. и Н. С. Ж. –брат на покойния Г. Ж., поради
което съдът цени дадените от него показания при условията на разпоредбата на чл.172
ГПК, като непротиворечиви на останалите доказателства по делото.
Свидетеля Ц. М. Г. установява, че с Г. са съседи на дворните места. Познават се
от ученическите им години, а с неговата съпруга С., след като станали семейство от
1986 г. Имат родени пет деца - С., Ц., К., Т. и Г. и били много сплотено семейство,
сами си отгледали децата.
Първоначално Г. работил като шофьор, като в почивните дни работил и на
13
частни начала за повече доходи. Впоследствие работил в строителството в гр. София и
накрая в с. Кривина. Преди инцидента Г., С. и Т. работили заедно в строителна фирма
повече от пет години.
Г. помагал на съпругата си в отглеждането и възпитанието на децата, както и в
домакинската работа. Децата имали уважение към баща си и много го обичали, а той
се гордеел с тях. Синовете му не са семейни, а само дъщеря му Ц., която е омъжена в
гр. Криводол, но и на нея Г. помагал с пари.
Към датата на ПТП-то Г., С. и синовете им живели заедно в едно домакинство и
не е имало конфликти между тях. По празниците семейството се събирало заедно,
включително дъщеря му, зет му и децата.
Г. преди катастрофата бил физически здрав, не е имал заболявания. Бил е
трудолюбив и неконфликтна личност. За датата на катастрофата узнал от съпругата си.
Г. бил в кома в болницата в гр.Враца и съпругата му С. била негов придружител. Това
го знае от синовете на Г.. Около месец и половина Г. бил в болницата и не бил дошъл в
съзнание, като в това състояние го изписали и върнали в домът му.
Свидетелят сочи, че С. много трудно преживява смъртта на съпруга си Г.,
включително и към настоящият момент. Децата също трудно преживяват смъртта на
баща си, особено малкия син Г., който най-болезнено чувства загубата му, тъй като
към настоящият момент той има най-голяма нужда от баща си. Децата се затворили в
себе си, като св.Г. се опитва да ги развеселява и да разговаря с тях.
Към настоящия момент К. и С. работят в същата фирма, в която работели и
преди инцидента, а Т. работи в друга фирма. Сочи, че С. не работи, като я вижда
непрекъснато унила и вечно разплакана. Единствено излиза от къщи, за да пазарува
хляб, като през останалото време посещава съпругата на свидетеля, за да сподели
мъката си.
Според св.Г., децата и съпругата на Г. не са преодолели неговата смърт, тъй като
вече не се събират да празнуват празниците и често посещават гроба му.
Другия свидетел Н. Ж./брат на починалия Г. Ж./ заявил, че ще свидетелства,
въпреки разясненото му право на отказ от съда по реда на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК.
Свидетеля сочи, че С. и Г. били добро семейство и имат пет пълнолетни деца. Не
е присъствал на скандали помежду им. Всички живели в едно домакинство. Г. работил
в строителна фирма в гр.София, заедно с децата си С., К. и Т. и пътували всеки ден от
с.*** до гр. София и обратно. По принцип Г. шофирал до местоработата му, но в деня
на инцидента шофирал негов колега.
Дъщеря им Ц. е омъжена в гр. Криводол и има две деца. Малкият им син
Г. завършил училище и е пълнолетен.
С. не работи по здравословни причини, като Г. се грижел за семейството си. Той
помагал и на други хора в селото и не е бил конфликтна личност. Двамата като братя
били в добри отношения.
Свидетелят сочи, че за инцидента разбрал от едно от децата му по телефона. Г.,
Т. и К. били откарани в болницата. На следващия ден свидетелят посетил Г. в
болничното заведение, който бил в много лошо състояние. Бил е в кръв и в
безсъзнание. Т. също бил в безсъзнание и го интубирали. Целият удар от колата поел
Г..
14
Съпругата му С. била придружител, като св.Н. Ж. и децата й са я сменяли. Знае,
че ПТП-то станало на 8 май 2023 г., а на 27 юни 2023г. го изписали от болницата и на
следващия ден починал в домът си. Въобще не е идвал в съзнание.
Свидетелят сочи, че Г. бил добър баща за своите деца, които го уважавали. Искал
да ги научи на труд, за да изкарват прехраната си. Той и по-големите му синове били
непрекъснато заедно, дори работили заедно. Г. много държал Г. да завърши училище,
тъй като по време на ПТП-то бил ученик.
Дъщеря му Ц. поддържала връзка с баща си и често им гостувала. Г. помагал и
нейното семейство с пари и храна. Той не е правил разделение между децата си.
Свидетелят сочи, че С. и всички деца много тежко преживяват загубата на Г.,
като той ги посещава два пъти седмично, тъй като живее в друго населено място, но се
чуват и по телефона. Г. продължава да се измъчва от загубата на баща си, тъй като той
има нужда от него.
Тримата по-големи братя, които работят са поели грижите за цялото семейство.
Дъщерята Ц. не работи, а само съпругът й, но е имало случаи и той да остава без
работа.
Преди децата да навършат пълнолетие само Г. е работил, като той е взимал
решенията, живели са на вересии и в мизерия. Впоследствие трима от синовете му
започнали работа и материално били по-добре. Г. в момента не работи, но е завършил
средното си образование.
Свидетелят сочи, че освен двамата с Г. имат още една сестра, която е в Германия
при синът си и още един брат, който е във Франция, но с него не поддържат връзка от
5-6 години. Само той е подкрепата на това семейство.
Свидетелят К. И./без родство със страните по делото/ заявил, че той е от с. ***,
но от 20 години живее в с. *** и оттогава познава Г. и С., като добро семейство. Г. се
грижил за цялото си семейство, а С. била негова опора. Тя не работи, а полага грижи
за децата и домакинството.
Г. работил на две места, за да издържа децата си докато били малотетни. Той се
грижил за тяхното възпитание, помагал им със съвети и се е гордеел с тях.
Децата също обожавали баща си, като търсели неговата подкрепа и съвети.
Дъщерята Ц. също посещавала родителите си един път седмично.
Свидетелят сочи, че бил много близък с Г., както и към настоящият момент с
големия му син С.. Г. сплотявал семейството и ги събирал всички заедно по празници.
Г. работел заедно с тримата си по-големи синове в гр. София. Всички живеели в
едно домакинство - в жилище, собственост на техни роднини, но не знае да са
плащали наем. Идеята на Г. приживе била като работи със синовете си, да си спестят
пари и да си купят собствено жилище цялото семейство. Г. много обичал Г. и искал да
го изучи.
За ПТП-то свидетелят научил от сина му С., но не е виждал Г. между
катастрофата и смъртта му. Семейството му много тежко преживяло престоя му в
болницата, изолирали са се от хората и не ходели на работа. Сменяли са се в
болницата, като всички се надявали баща им да се събуди.
Много тежко семейството преживя неговата загуба, особено С., който и до
настоящия момент свидетелят го вижда да разглежда албума със снимките на баща си.
15
К. и Т. също много са отчаяни и тежко преживяват смъртта на баща си. Г. е най-
малкият, който бил много общително и жизнерадостно дете, а сега се изолирал от
приятелите си, не ходи на купони, не общува с тях.
Ц. посещава майка си след смъртта на баща й, която общува със свидетеля И.ов.
Съпругата С. е болна и много се променила след смъртта на Г.. Няма желание за
нищо, но заради момчетата се държи. С. е поел изцяло грижите за семейството, тъй
като е най-големия, както и другите двама по-големи синове. Баща им ги научил на
ценности. Г. бил работлив, с чувство за хумор, помагал на хората в селото и не е
употребявал алкохол.
Св.И.ов общува ежедневно с ищеца С., който към настоящия момент живее в
къщата на баба си. Той не живее с майка си и останалите си братя, но свидетеля не
знае от колко време.
По делото е назначена и е изслушана единична съдебно - медицинска експертиза
по писмени данни, вещото лице по която е представило заключение, от което се
установява, че Г. Ж. е получил следните увреждания:
-закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на челната кост;
травма наглавния мозък; кома и развитие на общомозъчен оток.
-гръдна травма - счупване на 1-во и 7-мо десни ребра по една линия; счупване на
4-то ляво ребро по две линии и на 5-то ляво ребро по една линия.
-счупване на дясна ключица.
-счупване на дясната ставна ямка на таза.
-афазия - невъзможност за говор възникнало като усложнение на претърпяната
мозъчно-черепна травма.
-счупване на носни кости; счупване на горна и вътрешна стена на лява очница и
кръвонасядания в областта на лицето.
Експерта медицик посочил, че причината за смъртта на Ж. е двустранната гнойна
бронхопневмония, възникнала като усложнение на претърпяната съчетана травма с
изпадане в коматозно състояние и продължително залежаване, довела до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
получените от Ж. увреждания и настъпилата впоследствие смърт.
Към момента на настъпване на ПТП-то няма данни Ж. е да е бил с поставен
обезопасителен колан. Вещото лице сочи, че при поставен обазепасителен предпазен
колан, Ж. не би получил голяма част от уврежданията установени при приемането му в
здравното заведение и при последваща аутопсия, като водеца е черепно-мозъчната
травма.
Поради оспорване на единичната СМЕ е допусната и приета КСМАТЕ,при която
вещите лица сочат, че Ж. е седял на задна дясна седалка, без поставен обезопасителен
колан, непосредствено зад предна дясна седалка, на която облегалката се е изместила в
горната си част назад. Експерта медик в тази екпертиза сочи, че от медицинска гледна
точка в резултат на навлезлите части на интериорла на лекия автомобил Ж. е получил
следните увреждания:
-Гръдна травма-счупване на ребра двустранно,
-Счупване на дясна ключица,
-Счупване на дясна главулечна ямка(счупване на таза).
16
В съдебно заседание вещото лице- медик сочи, че в съдебната медицина се
приема, че при удар с над 60 км/ч предпазните колани не действат ефективно. При тази
скорост самият колан действа като твърд, тъп предмет все едно тялото се среща с част
от вътре в автомобила. Няма абсолютна зависимост между ползването на предпазния
колан особено при скорости над 60 км./ч. В случая скоростта е била над 90 км./ч. и
колана не е ефективен, като намалява пропарционално на скоростта.
И двамата експерти сочат в заключението си, че при поставен обезопасителен
колан Ж. при тази висока скорост на движение на автомобила от 93 км/час, той би
получил същите увреждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите
близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията
на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване
на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1
от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. №
332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
ищците са отправили писмена претенция към застрахователя - ответник на
03.07.2023г., а за ищеца Г. Г.С. от 14.08.2023 г.
С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за
претърпените от тях вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
С определение № 255/07.08.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/ настъпило ПТП на 08.05.2023г., около 18:00 часа, на главен
път I-I /Е79/, при км. 167+700, община Мездра,между лек автомобил марка и модел
"Дачия Логан", с рег.№ СВ *** ТХ, управляван от водача М. Г. В. и товарен автомобил
марка и модел "Волво ФХ 4Х2Т", с рег. № СВ *** СТ; 2/съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по ЗЗГОА, сключена с ответното застрахователно
17
дружество Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, с която се покрива
отговорността на водача на лек автомобил марка "Дачия Логан", с рег. № ВСВ***ТХ-
М. Г. В. и 3/ отправена от ищците пред застрахователя извънсъдебна претенция на
03.07.2023г. и на 14.08.2023г.за изплащане на застрахователно обезщетение, по които е
образувана преписка по щета № 0000-1000-61-23-7482/03.07.2023 г.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в
т.ч. наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на МПС –
лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан" с рег. № СВ *** ТХ - М. Г. В., причинната
връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия; претърпените от ищците
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалия; относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия с оглед въведеното възражение на
застрахователя, както и относно размера и основателността на иска за присъждане на
обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 205/08.05.2023г., деловодно заведен под №
300р-7486/29.05.2023 г., представените материали по ДП № 205/2023 г. по описа на
РУ-гр. Мездра, образувано за престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б”, предл. 2-ро, вр.
чл.342 ал.1 от НК и заключенията по съдебно-автотехническата, съдебно-
медицинската експертизи и КСМАТЕ. От тези доказателства по безпротиворечив
начин се установи както механизма на ПТП, така и че пряк резултат от
произшествието е смъртта на Г. С. Ж. – пътник на задна дясна седалка в лекия
автомобил, за която няма друга непосредствена причина.
В приетото по делото експертно заключение по САТЕ и КСМАТЕ вещото лице
дава заключение, че водача на лекият автомобил „Дачия Логан” с рег. №СВ***ТХ, М.
Г. В. движейки се по платното за движение от с. Люти дол към гр. Мездра поради
висока сколост на движение от 93 км/час при излизане от ляв завой и рязко спиране е
загубил напречна устойчивост, напускайки лентата си за движение и навлязайки в
лентата за насрещно движение се блъснал челно в товарна композиция в състав:
седловия влекач марка „Волво", модел „ФХ 4х2Т“ с рег. №СВ***СТ и полу-ремарке
марка „Семи Трайлер“, модел „ Беналу ТФ 34Ц1" с рег. №СВ***ЕА, управляван от Г.
В. К.. Сблъсъкат между двете МПС е настъпил в дясната лента на платното за
движение на разстояние около 90 см в ляво от десния край на платното за движение.
След удара седловият влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер"
продължил движението си напред около 6 метра, след което се установил.
Впоследствие лекият автомобил „Дачия Логан се върнал назад около 1 метър, след
което се установил между мантинелата и седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с
полуремарке „Семи Трайлер“, управляван от свидетеля Г. В. К..
М. В. със своите действия на управление на лекият автомобил марка „Дачия"
модел „Логан", с рег. № СВ***ТХ, нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП –
забраната за превишаване скоростта от 50 km/h, въведена с пътен знак В26,
разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка, като не спазил въведената забрана за пътните превозни средства да
застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия М1, както и разпоредбата на чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача
18
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.
В резултат на неизпълнение задълженията на М. В. да съобрази своето поведение
с правилата за движение по пътищата, са последвалите увреждания на Г. С. Ж.,
установени от медицинските документи и заключението на вещото лице по събраната
СМЕ и КСМАТЕ. Констатациите относно конкретното деяние, авторството му и
механизма на същото, следват от изводите в заключенията на вещите лица по
събраните КСМАТЕ, подкрепени безпротиворечиво и от показанията на свидетелите,
поради което следва да се приеме, че именно поведението на М. В. става причина за
ПТП. С действията си същият е причинил, описаните по – горе увреждания на ищеца,
като по този начин е нарушил и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди
другиму, поради което поведението му е противоправно.Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в случая обсъдените по – горе доказателства обосновават извод за
наличието й.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
категоричния правен извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк резултат
от което е настъпила смъртта на Г. С. Ж. е виновно и противоправно причинено от
водача на лек автомобил „Дачия Логан” с рег. №СВ***ТХ М. Г. В.. Всички елементи
на фактическия състав, уреден в чл. 432, ал. 1 КЗ и при проявлението на който се
поражда гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя, са
осъществени в обективната действителност.
По въпроса за материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на Г. С. Ж., съдът
намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е даден в
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че с
Постановление № 4/25.05.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само
най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи
(родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-
късно, с Постановление № 5/24.11.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го,
19
както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на
посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно
сходни с отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи, и
е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да
получат обезщетение. Най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не
е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищците С. М. Ж., Т. Г. С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С.
са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45
ЗЗД при смърт, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.05.1961 г.,
тъй като видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 135/20.06.2023г.,
издадено от кметство с. ***, обл.Враца/л.47 от първи том на делото/, същите са
съпруга и деца на починалото лице. Като преки законни наследници на пострадалия Г.
С. Ж. те се ползват с право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради
естеството на съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпят значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства
и приетата автотехническа експертиза и КСМАТЕ. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината
на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът не е ангажирал доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП.
От събрания доказателствен материал по делото се установи съществуването
между ищците и техния съпруг и баща, близка и изпълнена със съдържание връзка.
Отношенията помежду им са били основани на обич и разбирателство и смъртта на Г.
С. Ж. им е причинила неизмерими болки и страдания, които ищците търпят и
понастоящем. В конкретния случай са били засегнати нормативно признатите основни
социални функции в отношенията между съпрузиу както и между деца и родител,
основани на естествена емоционална привързаност. Пострадалият Г. С. Ж. към
момента на инцидента е бил на осъзнатата възраст от 55 години, активен,
работоспособен и в добро здравословно състояние, а ищците са били в трудоспосолна
възраст, с изключение на Г. С., който е бил непълнолетен ученик. От свидетелските
показания по делото се установява, че Ж. бил добър баща, отговорен и работлив човек,
който осигурявал финансовите средства в семейството, грижил се за децата и
съпругата си. Децата много го уважавали и се вслушвали в неговите съвети. Смъртта
на Г. С. Ж. е преживяна тежко от тях, като са били в състояние на стрес, изпълнени с
20
тъга и скръб. Продължават да изживяват мъката от внезапната, трагична и
ненавременна загуба на своя съпруг и родител и до настоящия момент.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по
безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците С. М. Ж., Т. Г.
С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С. по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо
обезщетяване на причинените им от застрахователното събитие, довело до смъртта на
баща им Г. С. Ж. неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото, на следващо място, е въпросът за размера на дължимото на
всички ищци обезщетение за неимуществени вреди, с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС
№ 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ
т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. №
3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І
т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение
по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. № 1893/2022 г. на І т.о.
на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от
съобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. и многобройните решения,
постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии – момент на настъпване
на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно
чл. 432 КЗ.
21
По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение настоящият
съдебен състав, отчита близките отношения между ищците и починалия Г. С. Ж. като
между съпрузи, деца и родител; момента на настъпване на инцидента (2023 г.);
възрастта на починалия към този момент /55 г. / - в работоспособна възраст, на ищцата
С. М. Ж. (54 г.), на ищеца С. Г. С. (35 г.), на ищцата Ц. Г. С.(33 г.), на ищеца К. Г. Ж.(27
г.), на ищеца Т. Г. С.(22 г.) и на ищеца Г. Г. С. (17 г.) обосноваваща извод за нужда от
подкрепа; семейната общност; материалната помощ и съдействие, която пострадалия е
оказвал на своите деца и съпруга; внезапност на събитието и на настъпилата смърт;
преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на
ищците, в резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и
страдание от внезапната загуба на съпруг и родител; лишаване от тяхната опора в
живота, така също и конкретните обществени и икономически отношения и
застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
Свидетелите Ц. М. Г., К. И. и Н. Ж./брат на починалия съобразени с нормата на
чл.172 от ГПК/ в показанията си установяват, че приживе Г. С. Ж. и С. М. Ж. били
сплотено и добро семейство. Г. помагал на съпругата си в отглеждането и
възпитанието на децата. Същият работил на две места за повече доходи, тъй като
съпругата не работи по здравословни причини и се грижила за домакинството и
децата. Децата му Т. Г. С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. С. много уважавали баща си.
Г. и тримата му по-големи синове Т., К. и С. работили заедно в строителството и
били непръснато един до друг. Всички живели в едно домакинство, с изключение на
дъщерята Ц., която е омъжена в друго населено място и създала свое семейство.
Свидетелят Ц. М. Г. сочи, че след смъртта на Г., съпругата му С. много трудно
преживява неговата смърт. Свидетелят я вижда непрекъснато унила и разплакана.
Излиза в селото единствено да пазарува и посещава съпругата на св.Гаварилов за да
сподели мъката си с нея.
Свидетелят Н. Ж. сочи, че децата много трудно преживяват смъртта на баща им,
особено малкия Г., тъй като към настоящият момент той има най-голяма нужда от
баща си. Тримата му по-големи братя работят и са поели финансовата издръжка на
семейството.
Свидетелят К. И. сочи, че приживе Г. Ж. сплотявал семейството и ги събирал
всичките по празници. Семейството му много тежко преживяло престоя на
пострадалия Ж. в болницата, тъй като бил в безсъзнание и се сменяли като
придружители, а впоследствие и неговата смърт.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-
висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни
повреди.
По отношение на ищцата С. М. Ж., справедливо би било обезщетение в размер
на 160 000 лева. Същата е загубила човека, с когото са се намирали в брачни
отношения, като за околните е била видима силната любов и привързаност помежду
им, както сочат всички свидетели. Освен емоционални и духовни отношения с
починалия, ищцата Ж. имала общо домакинство, общи икономически отношения,
22
свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т. е. съвместният общ стремеж
на двамата съпрузи за полагане грижи за семейството, взаимност и обща грижа един за
друг. След смъртта на съпруга си, ищцата С. Ж. се затворила в себе си, била унила, не
излизала от къщи, с изключение да напазарува, като постоянно плакала и споделяла
мъката си със съпругата на свидетеля Цветан Г..
Същата продължава и ще продължава да изпитва и за в бъдеще страдание от
загубата на съпруга си Г., от чиято опора е била лишена ненавременно.
На ищците Т. Г. С., К. Г. Ж. и С. Г. С. съдът намира, че следва да определи
обезщетение за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди от загубата на
баща им, с когото са поддържали изключително близки отношения и са разчитали на
неговите съвети и подкрепа. Те били силно привързани към покойния си баща,
обичали го и виждали в негово лице авторитет и пример за подражание. Работили
заедно в строителството и били ежедневно заедно.
В случая техните неимуществените вреди са във формата на душевни болки и
страдания на законни наследници на починалия, вследствие смъртта на техния баща.
Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Ц.
М. Г., К. Ц. И. и Н. С. Ж.. Ищците Т. Г. С., К. Г. Ж. и С. Г. С. са преживели
изключително тежко загубата на своя баща, с когото са поддържали непрекъснати
контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. От друга страна съдът взема
предвид, че към момента на смъртта на техния баща, ищците Т. Г. С., К. Г. Ж. и С. Г. С.
вече са били пълнолетни, физически и психически здрави, работоспособни. Макар и
млади и все още в силна връзка с родителите си и особено с баща им, ищците вече
били способни да започнат да водят самостоятелен и независим живот.
В конкретния случай, доколкото не се установиха болки и страдания с
интензитет и продължителност над обичайния при смърт на близък, съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за такъв вид неимуществени вреди, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на всеки един от тези трима ищци (Т., К. и С. С.и) е в
размер на по 120 000 лева.
Ищцата Ц. Г. С., не е зависела финансово от починалият си баща, въпреки, че
понягога я подпомагал с пари според св.Ц. М. Г., не се установява подкрепа в бита и
полагане на грижи, извън обичайните, с оглед семейните връзки. Дъщерята е имала
собствен живот и свое семейство, отдавна се е отделила физически от дома на Г. Ж. и
живее в друго населено място. Независимо, че са се събирали по празници, съдът не
намира това за нещо извън обичайно възприетото за нормално общуване.
Установените от свидетелските показания на Цветан Митков Г. и Н. С. Ж. болки и
страдания не са нещо извън очакваните такива за загубата на родител, като не са
установени и конкретни психични заболявания, които да се нуждаят от лечение.
На ищцата Ц. С. следва да се определи, след съобразените обективни
обстоятелства по-горе, обезщетение в размер на 100 000,00 лева за претърпените
неимуществени вреди от загубата на баща й, с когото връзката помежду им не била
прекъсната и след като ищцата е създала свое семеййство в друго населено място,
както се установява от свидетелските показания.
Относно ищеца Г. Г. С. съдът намира, че следва да бъде съобразено, че същият е
23
бил в ученическа възраст на 17 години към момента на инцидента. Психиката му все
още не е била достатъчно устойчива, което обуславя по-висок интензитет на
преживените морални страдания и по-трудна адаптация към случилото се. Същият е
бил травмиран от факта, че е лишен от един родител и това се е случило в ключов
момент от неговото социално развитие, т.е. точно когато най-много се е нуждаел от
подкрепата на своя баща.
От свидетелските показания се установява, че Г. се чувствал унил, тъжен и
нещастен. Станал мрачен и апатичен, затворил се в себе си, ограничил социалните си
контакти. Престанал да излиза с приятели и да се забавлява, както преди, тъй като вече
нямал настроение за нищо. Като съобрази степента на причинените болки и страдания
и обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек - баща, който към
момента на смъртта е бил на 55 години, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение на Г. Г. С. в размер на 140 000,00 лева.
Анализът на събраните по делото доказателства установява, че понесените от
всички ищци психически и душевни травми от внезапната смърт на техния съпруг и
баща, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумипе
посочени по - горе в решението, като следва да се изтъкне, че едва ли има стойност,
която да компенсира жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота им,
давайки отражение във всички негови аспекти. Това е справедливото обезщетение в
репарация на неимуществените вреди, които ищците са претърпели от смъртта на Г. С.
Ж., същото съответства на характера и интензивността на претърпените от тях
морални страдания, на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи.
По изложените по-горе съображения няма основание за завишаване на
обезщетенията за вреди, нито за намаляването им в приложение на чл. 52 ЗЗД, с оглед
установените последици за живота на ищците от загубата на пострадалия при
процесното ПТП Г. Ж..Следва да се посочи, че неопределянето на обезщетение в
пълния му предявен размер, се обуславя от степента на съществуващата емоционална
връзка между всеки един от ищците, която, както бе посочено по-горе, не се различава
от нормалната и не обосновава изключителност на отношенията, предпоставяща
обезщетение в по-висок размер.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденото лице, в случая покойния Г. Ж. е допринесъл за
настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.
при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само
24
онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадалия, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно задължителните постановки на т.7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК,
принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2
от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С
решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК
(ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице с твърдения, че Г. Ж. има
изключителен принос за настъпването на ПТП, тъй като пътувал в автомобила без
поставен обезопасителен колан, с което не само нарушил разпоредбата на чл. 137а от
ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане.
Това възражение за съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване от
ответника, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
доказани в процеса действия или бездействия на същия, с които той обективно е
създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането. В тази връзка е
формираната практика на ВКС (решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 60168/10.01.2022 г. по т. д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 60078/01.12.2021 г. по т. д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92/24.07.2013
г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., и др.).
Според константната съдебна практика липсата на поставен обезопасителен
колан може да бъде отчетено като съпричиняване само, ако бъде установено по
несъмнен и категоричен начин, че ако е бил поставен не биха настъпили
съставомерните последици (в този смисъл са напр. Решение № 52/2020 г. по н. д. №
161/2020 г. ІІІ н.о. НК и Решение № 236 от 17.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 1113/2023 г.,
I н. о., НК), т.е. не би получил тези телесни увреждания, довели до летателния му край.
В случая от изслушаното и прието по делото заключение на комплексната
съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, което се кредитира от настоящия
състав като компетентно и обосновано, се установява, че починалият Г. Ж. е бил без
поставен обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
25
Експертите в заключението и в с.з. посочват, че при движение на лекия
автомобил „Дачия Логан” с рег. № СВ***ТХ със скорост 93 км/час и при установения
механизъм на ПТП- челен удар с товарния автомобил марка и модел "Волво ФХ
4Х2Т", с pег. № СВ *** СТ, причинил голяма деформация на лекия автомобил „Дачия
Логан” в предната част, като облегалката на предна дясна седалка пристиснала Г. Ж.,
което му причинило процесните увреждания, то предпазния колан не е осъществявал
предпазната си функция и дори пострадалия да е бил с поставен предпазен колан,
същият е щял да получи уврежданията, впоследствие които довели до смъртта му.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото няма
категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка
(каузалитет) между непоставянето на предпазен колан от пострадалия и вредоносния
резултат и конкретно, че получените травми, довели до смъртта му, не биха получени,
ако е бил с поставен предпазен колан.
При това положение и при липсата на други доказателства, то съдът приема, че
липсва принос от пострадалия на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, поради което и релевираното от ответника възражение за съпричиняване в
отговора и поддържано в писмената му защита, основано на нарушение на чл. 137а от
ЗДвП, е недоказано и неоснователно.
Съдът приема за недоказано и възражението на ответника за съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия Ж., който се бил съгласил да пътува в автомобил,
управляван от водач, под въздействието на психотропни вещества.
От показанияята на св.Б. Н. се установява, че водача на лекия автомобил ”Дачия
Логан” с рег.№ СВ***ТХ М. Г. В. всяка сутрин тръгвал в 5.00 часа от
местожителството си в гр. Враца, минавал през с. *** и взимал останалите пътници,
поради което свидетелят не знае В. дали е употребил алкохол или наркотични
веищества. Никога не е виждал М. да приема наркотици, а на датата на ПТП-то бил в
добро здравословно състояние.
Следователно по делото не са ангажирани доказателства от ответното дружество
за знанието на пострадалия Г. Ж. относно употребата на наркотици от М. Г. В., поради
което няма основание за намаляване на определеното обезщетение за това негово
поведение, като възражението му в отговора и поддържано в писмената му защита е
неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявените от ищците С. Ж.,Т. Г. С., Ц. Г.
С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. искове за неимуществени вреди са частично основателни и
следва да бъдат уважени, като се осъди ответното дружество ЗК“Лев Инс“ АД гр.
София да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди в
горепосочените в решението размери. За горницата над уважените размери до
предявените размери на обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000 лева,
исковете не са доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
По претенцията за лихва за забава:
С оглед частичната основателност на главните искове, предявени от С. Ж., Т. Г.
С., Ц. Г. С., К. Г. Ж., С. Г. С. и Г. Г. следва да бъдат разгледани и акцесорните им
претенции за присъждане на законна лихва върху определените обезщетения.
Ищците претендират присъждане на законна лихва върху обезщетението за
26
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция –03.07.2023г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, а за Г. С. от 14.08.2023г.-датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествие до окончателното изплащане на обезщетениетно.
Ответникът в писмения отговор, счита, че акцесолните искове за лихви са
неоснователни, предвид неоснователността на главния иск.
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана
от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д.
№ 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о.
и др. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за
вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така
и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането
на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на
самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл. 106, ал. 1 във вр. чл. 380 от КЗ, адресирана от пълномощника на
ищците до ответника, се установява, че ищците са уведомили застрахователя, който
обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното
27
застрахователно събитие на 07.03.2024 г., а ищеца Г. С. го уведомил на 14.08.2023г.,
поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените на
пострадалите неимуществени вреди, поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане
заместващо обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.
Следователно претенциите за заплащане на обезщетения за забава са
основателни за периода от посочената дата на уведомяване на застрахователя до
окончателното изплащане на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди,
порида което следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
С определение № 160/21.05.2024 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищците са
освободени от заплащане на държавни такси, но не и от разноски, поради което им се
дължат такива, съразмерно с уважената част от искове.
Ищците са направили разноски за СМЕ-300,00 лв., САТЕ-300,00 лв. и за
КСМАТЕ-1000,00 лв. за вещи лица и 160,00 лв. за свидетели или общо 1760,00 лв.
Предвид уважения размер на предявените искове, ответното засрахователно
дружество следва да им заплати сумата от 1115,00 лв., по съразмерност.
От пълномощника на ищците своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7,ал.2 от НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на всички ищци.
Видно от приложените пълномощни от 23.06.2023г.(л.13-18 от делото)
удостоверяващо представителна власт на адв.Р. И. М. от САК и от приложените
договори за правна защита и съдействие от 15.01.2025 г. (л.536-541 от делото),
сключен между адв.Р. И. М. от САК и ищеците, че са уговорени безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза
на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е
видно от представените от ищците документи във връзка с искането им за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото
Оопределение № 160/21.05.2024 г.
Адвокатското възнаграждение за защита на ищците в исковото производство
следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на
28
делото, извършените от пълномощника на страните процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: изготвяне и подаване на искова молба и
допълнителна искова молба, в които са направени процесуални искания и представяне
на доказателства; активно участие на адв.М. в четири открити съдебни заседания, но
делото не се отличава с процесуални усложнения, касаещи допълнително и реално
извършените действия от процесуалния представител на ищците.
При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото
на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, настоящият
съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищците за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ОС -Враца
следва да е в размер на сумата от 35000,00 лв. с ДДС, който размер съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази връзка е практиката
на ВКС обективирана в Опр.№ 50015/16.02.2024 год. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС
първо т.о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о.
Определение № 376 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. , Определение
№ 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381 от
06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 600,00 и за адвокатско възнаграждение
в размер на 1500,00 лв., поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците му
дължат направените по делото разноски по съразмерност в общ размер от 770,00 лв. за
възнаграждение на вещите лица и за адвокат.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената
част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
съразмерно с уважената част от исковете общо сумата 30 400,00 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца, представляваща
дължимата държавна такса.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Враца, ***, сумата от 160 000,00 /Сто и шестдесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата в резултат от смъртта на съпруга й Г. С. Ж. с ЕГН
29
**********, починал на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили
вследствие на ПТП от 08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. №
СВ *** ТХ и ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова
сметка с IBAN: BG70IABG***, BIC:*** при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 160
000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.07.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца,
***, сумата от 120 000,00 /Сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата в резултат от смъртта на баща му Г. С. Ж. с ЕГН **********, починал
на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили вследствие на ПТП от
08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между
собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. № СВ *** ТХ и ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова сметка с IBAN:
BG15STSA***, BIC: ***, при банка „ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 120 000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Криводол, ***, сумата от 100 000,00 /Сто хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата в резултат от смъртта на баща й Г. С. Ж. с ЕГН **********,
починал на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили вследствие на
ПТП от 08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП
между собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. № СВ *** ТХ и
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова сметка с IBAN:
BG88STSA***, BIC: ***, при банка „ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 100 000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Враца, ***, сумата от 120 000,00 /Сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата в резултат от смъртта на баща му Г. С. Ж. с ЕГН
30
**********, починал на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили
вследствие на ПТП от 08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. №
СВ *** ТХ и ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова
сметка с IBAN: BG97STSA***, BIC: ***, при банка „ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 120 000, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.07.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца,
общ.Враца, ***, сумата от 120 000,00 /Сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от загубата в резултат от смъртта на баща му Г. С. Ж. с ЕГН
**********, починал на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили
вследствие на ПТП от 08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. №
СВ *** ТХ и ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова
сметка с IBAN: BG60STSA***, BIC: ***, при банка „ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 120 000, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.07.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца,
***, сумата от 140 000,00 /Сто и четиридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата в резултат от смъртта на баща му Г. С. Ж. с ЕГН **********, починал
на ***, акт за смърт № *** съставен в с.***, обл.Враца, настъпили вследствие на ПТП от
08.05.2023г., при валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между
собственика на лек автомобил марка и модел "Дачия Логан" с рег. № СВ *** ТХ и ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, по банкова сметка с IBAN:
BG32STSA***, BIC: ***, при банка „ДСК“ АД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 140 000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2023г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Т. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
обл.Враца, общ.Криводол, ***, К. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца,
***, С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** и Г. Г. С., ЕГН
31
**********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на "Лев Инс" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, разноски в общ размер на 770,00,00
(Седемстотин и седемдесет) лева за възнаграждение на вещите лица и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. Ж., с ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Т. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
обл.Враца, общ.Криводол, ***, К. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца,
***, С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** и Г. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, разноски в общ размер от 1115,00 (Хиряда
сто и петнадесет) лева за възнаграждение на вещите лица, съразмерно с уважената част от
исковете за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. И. М. от САК, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „***“ № 1, ***,
сумата 35000,00 (Тридесет и пет хиляди) лева с ДДС представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на С. М. Ж., с ЕГН
**********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
обл.Враца, общ.Враца, ***, Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Криводол,
***, К. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, ***, С. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: обл.Враца, общ.Враца, *** и Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
обл.Враца, общ.Враца, *** – ищци по т.д. № 35/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с
уважената част от исковете за неиумеществени вреди.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер 30 400,00 (Тридесет хиляди и четиристотин) лева, съразмерно на
уважената част от исковете и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
32