Присъда по дело №2222/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 192
Дата: 26 юни 2025 г. (в сила от 12 юли 2025 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20243110202222
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 192
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниВалентина Г. Колева

заседатели:Страхил Хр. Касабов
при участието на секретаря П. В. Г.ева
и прокурора Я. П. Й., П. Цв. Г., С. Ст. С. и К. В. К.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20243110202222 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Й. П. - роден на 06.05.1983г. в гр. Кнежа,
обл.Плевен, български гражданин, със средно-специално образование, не
работи, разведен, осъждан, ЕГН **********.

за ВИНОВЕН в това, че:
През периода 01.10.2019г. - 09.10.2019г., в гр. София и гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това
причинил имотна вреда в големи размери на „Експресбанк“ АД и
„Инвестбанк“ АД на обща стойност 71 467,82 лв. /седемдесет и една хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/, както и
направил опит да възбуди заблуждение у различни лица и с това да причини
на „Юробанк България“ АД и Банка „ДСК“ ЕАД имотна вреда на обща
стойност 89 500 /осемдесет и девет хиляди и петстотин лева/, както следва:
В периода от 01.10.2019г. - 07.10.2019г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у Т.С.С. -
служител в клон на „Експресбанк“ АД - „Слатина“, находящ се в гр.
София, бул. „Шипченски проход“ № 23, че е лице със самоличност И.Е.
И.ов, представяйки й неистински официален документ - български
1
документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на 17.06.2015 г.
на името на И.Е. И.ов и с това причинил имотна вреда в размер на 39 500
лв. /тридесет и девет хиляди и петстотин лева/ на „Експресбанк“ АД;
В периода от 02.10.2019г. - 09.10.2019г., в гр. Варна, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Х. К. и П.
М. Ж. - служители в клон на „Инвестбанк“ АД, находящ се в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 38, че е лице със самоличност И.Е. И.ов,
представяйки им неистински официален документ - български документ
за самоличност -лична карта № ***, издадена на 17.06.2015 г. на името на
И.Е. И.ов и с това причинил имотна вреда в размер на 31 967,82 лв.
/тридесет и една хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет
и две стотинки/ на „Инвестбанк“ АД;
На 01.10.2019г„ в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
направил опит да възбуди заблуждение у Я.В.Ч. - служител в клон на
„Юробанк България“ АД - „Финансов център № 561, София-Васил
Левски“, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски" № 2, че е лице със
самоличност И.Е. И.ов, представяйки й неистински официален документ
- български документ за самоличност -лична карта № ***, издадена на
17.06.2015 г. на името на И.Е. И.ов и с това да причини имотна вреда в
размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ на „Юробанк България“
АД, като деянието не е довършено по независещи от дееца причини;
- На 04.10.2019г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
направил опит да възбуди заблуждение у Л. В.а И.ова - служител в клон на
Банка „ДСК“ ЕАД - „Финансов център София 3“, находящ се в гр. София, бул.
„Дондуков“ № 5, че е лице със самоличност И.Е. И.ов, представяйки й
неистински официален документ - български документ за самоличност - лична
карта № ***, издадена на 17.06.2015 г. на името на И.Е. И.ов и с това да
причини имотна вреда в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ на
Банка „ДСК“ ЕАД, като деянието не е довършено, по независещи от дееца
причини,
поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК определя общо
наказание на подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: ********** по настоящата присъда с
Определение за одобряване на споразумение №198/21.19.2019г., постановено
по НОХД№2209/19г. по описа на РС-Шумен, като налага най-тежкото от
определените наказания, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Осъжда подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: ********** да заплати на Банка
„ДСК“ ЕАД -гр.София, ЕИК:*** сумата от 39 500,00 /тридесет и девет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
2
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск за имуществени
вреди в размер на 1580,00 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева/.
Осъжда подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: ********** да заплати на
„Инвестбанк“ ЕАД -гр.София, ЕИК:*** сумата от 31 967,82 лева /тридесет и
една хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и две ст./,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск за имуществени
вреди в размер на 1278,71 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева и
седемдесет и една ст./.

На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. Й. П., ЕГН: **********
да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 1475,61 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и една ст./ по сметка на ОД на МВР –
Варна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес
пред ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 2222 по описа за 2024г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Г.Й.П. е предаден на съд по обвинение по чл.210, ал.1, т.5,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 01.10.2019г. -
09.10.2019г., в гр. София и гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у различни лица и с това причинил имотна вреда в големи
размери на „Експресбанк“ АД и „Инвестбанк“ АД на обща стойност 71 467,82
лв. /седемдесет и една хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, както и направил опит да възбуди заблуждение у
различни лица и с това да причини на „Юробанк България“ АД и Банка
„ДСК“ ЕАД имотна вреда на обща стойност 89 500 /осемдесет и девет хиляди
и петстотин лева/, както следва:
В периода от 01.10.2019г. - 07.10.2019г., в гр. София, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у Т.С.С. -
служител в клон на „Експресбанк“ АД - „Слатина“, находящ се в гр.
София, бул. „Шипченски проход“ № 23, че е лице със самоличност
И.Е.И., представяйки й неистински официален документ - български
документ за самоличност - лична карта № ***, издадена на 17.06.2015 г.
на името на И.Е.И. и с това причинил имотна вреда в размер на 39 500 лв.
/тридесет и девет хиляди и петстотин лева/ на „Експресбанк“ АД;
В периода от 02.10.2019г. - 09.10.2019г., в гр. Варна, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Х. К. и
П.М.Ж. - служители в клон на „Инвестбанк“ АД, находящ се в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 38, че е лице със самоличност И.Е.И.,
представяйки им неистински официален документ - български документ
за самоличност -лична карта № ***, издадена на 17.06.2015 г. на името на
И.Е.И. и с това причинил имотна вреда в размер на 31 967,82 лв.
/тридесет и една хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и осемдесет
и две стотинки/ на „Инвестбанк“ АД;
На 01.10.2019г„ в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
направил опит да възбуди заблуждение у Я.В.Ч. - служител в клон на
„Юробанк България“ АД - „Финансов център № 561, София-Васил
Левски“, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски" № 2, че е лице със
самоличност И.Е.И., представяйки й неистински официален документ -
български документ за самоличност -лична карта № ***, издадена на
17.06.2015 г. на името на И.Е.И. и с това да причини имотна вреда в
размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ на „Юробанк България“
АД, като деянието не е довършено по независещи от дееца причини;
- На 04.10.2019г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
направил опит да възбуди заблуждение у Лиляна В. И.а - служител в клон на
Банка „ДСК“ ЕАД - „Финансов център София 3“, находящ се в гр. София, бул.
„Дондуков“ № 5, че е лице със самоличност И.Е.И., представяйки й
неистински официален документ - български документ за самоличност - лична
карта № ***, издадена на 17.06.2015 г. на името на И.Е.И. и с това да причини
имотна вреда в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ на Банка
„ДСК“ ЕАД, като деянието не е довършено, по независещи от дееца причини.
Ощетеното юридическо лице „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София-
1
правоприемник на „Експресбанк“ АД, предявява граждански иск против
подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 39 500лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за
целта лице, поради което е счетен за допустим и е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, като ощетеното юридическо лице
е конституирано като граждански ищец.
Ощетеното юридическо лице „Инвестбанк“ АД също предявява
граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени вреди, в
размер на 31 967,82лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като предявен
своевременно и от надлежно легитимирано лице, искът е счетен за допустим
и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а
ощетеното юридическо лице е конституирано като граждански ищец.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила,
с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
наличието на смекчаващи обстоятелства, на лицето да бъде определено
наказание ”лишаване от свобода” за срок близък до минималния,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Ралчев изразява съгласие
със становището на прокурора. Изтъква наличието на смекчаващи
обстоятелства, които моли да бъдат отчетени при определянето на
наказанието и предлага изтърпяването на последното да бъде отложено за
съответен изпитателен срок.
2
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че се доверява
изцяло на защитника си.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На неустановена дата и по неустановен по делото начин подсъдимият
се сдобил с неистински документ за самоличност, на който бил придаден вид
на лична карта с №***, съответстваща на български образец, с посочена дата
на издаване 17.06.2015г. и издател- МВР-Шумен. В документа били отразени
имената и ЕГН на лицето И.Е.И. от гр.Шумен, но била инкорпорирана снимка
на подсъдимия. Личната карта била изработена по начин, който визуално я
доближавал напълно до истинските документи за самоличност от този вид.
През 2019г. подсъдимият решил да използва процесния документ, за да
получи кредити от различни банки, които след това да не обслужва, като се
представи под чужда самоличност. Първоначално той без затруднения открил
няколко банкови сметки на името на И. И., а след това предприел действия с
цел да получи банкови кредити, представяйки се за посоченото лице.
Така на 01.10.2019г. подсъдимият посетил офис на „Юробанк
България“ АД-Финансов център №561, намиращ се на адрес: гр.София,
бул.“Васил Левски“ №2. Там той се представил с имената на И. И. и се
легитимирал с неистинската лична карта пред служителката Яна Чобанова,
като кандидатствал за отпускане на кредит в размер на 40 000 лева. На същата
дата Парлийски посетил и клон „Слатина“ на „Експресбанк“ АД, находящ се
на бул.“Шипченски проход“ №23 в гр.София. Там той също се представил
пред служителката Т.С.С. с имената И.Е.И. и удостоверил самоличността си с
процесния неистински документ, като кандидатствал за отпускане на кредит в
размер на 39500 лева.
След разглеждане на първото от подадените заявления, от страна на
„Юробанк България“ АД било отказано отпускането на искания кредит.
Подаденото до „Експресбанк“ АД заявление обаче било одобрено и на
подсъдимия бил предоставен кредит, под името на И. И., като до 07.10.2019г.
Парлийски усвоил изцяло отпуснатата му сума в размер на 39500 лева.
На 02.10.2019г. подсъдимият посетил гр.Варна, с намерение да
извърши нова измама по описания начин. Същият отново се представил с
имената И.Е.И. в клон на „Инвестбанк“ АД, находящ се в гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №38 и се легитимирал пред банковите служители
П. К. и П. Ж. с неистинската лична карта, след което подал искане за
отпускане на пореден банков кредит. Искането било уважено и до 09.10.2019г.
извършителят усвоил сумата от общо 31967,82 лв., предоставена му по
сключения договор.
Междувременно Парлийски се завърнал в гр.София и на 04.10.2019г.
3
посетил намиращия се на бул.“Дондуков“ №5 Финансов център „София 3“ на
„Банка ДСК“ ЕАД, където кандидатствал за отпускане на кредит в размер на
40 000 лева, под името на И.Е.И., като представил на служителката Лиляна
И.а процесната неистинска лична карта. След разглеждането на заявлението
обаче отпускането на искания кредит не било одобрено и за банката не
настъпили щети.
На 09.10.2019г. подсъдимият решил да извърши нова измама и подал
по интернет заявка за отпускане на кредит от „БНП- Париба“ АД, в която
отразил личните данни на И.Е.И. и посочил като най-близък, с оглед
подписване на договора за банков кредит, клонът на банката в гр.Шумен,
находящ се на бул.“Славянски“ № 36 в града.
Подадената он-лайн заявка за кредит била обработена в централен офис в
гр.София, след което, около 11,00ч. на същия ден, постъпила в електронната
поща на офис-мениджъра на банката в гр.Шумен- св.В. Ц.. Малко по-късно
молбата получила статут „одобрена“ и св.Ц. я разпределила на служителката
Ралица Димитрова, която въвела в ползваната от банката информационна
система личните данни на св.И., попълнени в заявлението. Тъй като в
действителност на свидетеля бил предлаган кредит по телефона, телефонният
му номер бил наличен в базата данни на банката и св.Димитрова го
използвала, за да се свърже със заявителя. Когато съобщила на св.И., че
исканият от него кредит е одобрен обаче, той категорично отрекъл да е
подавал заявление за отпускане на такъв, но потвърдил, че отразените в
искането лични данни действително са негови.
За да извърши проверка на обстоятелствата около подаването на
заявлението, св.Димитрова се обадила на посочения от подсъдимия телефонен
номер и последният отговорил на обаждането, като потвърдил, че
кандидатства за отпускане на кредит. Свидетелката се уговорила с него да
посети клона в гр.Шумен в 15,30ч. на същия ден, но отнесла случая до отдел
„Риск“ на банковата институция. След преценка на установените
обстоятелства банковите служители преценили, че вероятно се касае за опит
за използване на чужд документ за самоличност и уведомили за това ОД на
МВР-Шумен. Междувременно св.И. И. посетил офиса в гр.Шумен и
потвърдил, че не е подавал искане за отпускане на кредит и не знае, че е
депозирано такова заявление.
По-рано от уговореното, около 14,30ч. на същата дата, подсъдимият
влязъл в офиса на „БНП- Париба“ АД в гр.Шумен, насочил се към св.Ц. и
заявил, че е получил одобрение за отпускане на кредит и желае да подпише
договор. Свидетелката насочила извършителя към св.Димитрова, като двете
се уговорили да го забавят до пристигането на полицейските служители.
Подсъдимият представил пред банковата служителка неистинския документ
за самоличност и започнал да попълва декларация за лични данни, като се
стараел да държи главата си наведена и отговарял кратко на задаваните му
въпроси. Преди оформянето на необходимите документи обаче пристигнали
полицейски служители, които задържали Парлийски за изясняване на случая.
4
За извършеното в гр.Шумен деяние било образувано досъдебно производство
за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК, за това, че съзнателно се е
ползвал от преправен официален документ- лична карта, като от него не може
да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне. С определение за
одобряване на споразумение №198/2019г., постановено по НОХД№
2209/2019г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 21.10.2019г., за това
деяние на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изтърпяването на което било отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от три години. Междувременно било разкрито
извършването на останалите деяния от страна на подсъдимия, във връзка с
което в ОД на МВР-Варна било образувано съответно досъдебно
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда
на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Н. Р. Г., Д. И.а И.а, В. Н. В.,
В. Б. М., И.Е.И., Я.В.Ч., Т.С.С., Л. В. И.а и А. Р. М., от заключенията на
назначените комплексна техническа, фотопортретна и идентификационна
експертиза, допълнителна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, съдебно-графическа експертиза, съдебно-техническа експертиза,
както и от останалите писмени доказателства, приложени към ДП.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята
съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват
по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват доказателства,
които да разколебават фактическите изводи на съда относно съответствието на
направеното самопризнание със събраните на досъдебното производство
доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема, че с
деянието си подсъдимият е осъществил на състава на престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно същият, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.С.С.,
П .Х.К., П.М.Ж., Я.В.Ч. и Лиляна В. И.а, че е лице с имена И.Е.И., и с това
причинил на „Екпресбанк“ АД имотна вреда в размер на 39500 лева и на
„Инвестбанк“ АД-имотна вреда в размер на 31 967,82 лева, като направил
опит да причини и на „Юробанк България“ АД и на Банка „ДСК“ ЕАД имотна
вреда в общ размер на 80 000 лева, като последните две деяния останали
недовършени по независещи от дееца причини. У посочените лица е
формирана неправилна представа, че задълженията по договорите за кредит
ще бъдат изпълнявани от лице с имена И.Е.И., легитимиращо се с
представената от подсъдимия неистинска лична карта и именно тази
5
представа е мотивирала банковите институции да одобрят исканите от
извършителя кредити и да му предоставят процесните суми. В практиката на
съдилищата обещанието да се изплащат вноските по договори за кредит, без
деецът по начало да е имал такова намерение, последователно се квалифицира
като измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. (В този смисъл изрично са
Решение №871/2014г. по в.н.о.х.д. №5749/2013г. на СГС, Решение №4/2010г.
по в.н.о.х.д. №253/09г. на ОС-Хасково, присъда по НОХД №1029/2019г. на РС-
Перник, присъда по НОХД №38/2020г. на РС-Исперих и др.). Макар и за
извършването на деянието подсъдимият да е подписвал заявления и договори
за банков кредит, не се касае за гражданско-правни отношения, а за измама в
наказателно-правен смисъл. За да е налице наказателноправна измама е
необходимо деецът да е встъпил в договорни отношения, без намерение да се
задължи по тях - т.е. още при сключването на сделката същият следва да не е
имал намерение да изпълни поетите задължения /в този смисъл е Решение
№728/2003г. на ВКС, I н.о.; Решение №402/76г. на ВС-ІІ н.о. и др./. В Решение
№370/2011г. на ВКС, II н.о. се изтъква, че при сключване на гражданско-
правен договор е възможно да е налице престъпление по чл.209 от НК, когато
деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че желае сключването на
договора с произтичащите от това последици, докато всъщност цели да
извлече неследваща му се имотна облага. Тогава неизпълнението на договора
от негова страна е последица от предварително взето решение в тази насока.
Отправна точка на двете хипотези- измама по НК и неизпълнение на
договорно задължение, оставащо в сферата на гражданското право, е
наличието на намерение за изпълнение на поетото задължение, респективно
съществуването на обективна възможност за това, преценено към момента на
сключване на договора.
Съдът намира, че въз основа събраните по делото доказателства в
разглеждания случай се налага именно извод, че подсъдимият изначално не е
имал нито намерение, нито възможност да изпълни обещанията си да заплаща
дължимите по договорите за банков кредит вноски. Същият се е представил
под чужда самоличност, която е удостоверил с неистинска лична карта.
Документът безспорно е неистински, видно от показанията на св.И., от
Справка от СДВР-т.V от ДП и от приложеното копие на съдебна техническа
експертиза (т.III, л.26 от ДП), ценено в качеството на писмено доказателство.
От показанията на св.П. К. (т.I, л.71) е видно, че подсъдимият е представил
удостоверение за доход от работодателя на действителното лице И. И.-
„Спиди“ АД и е предложил обезпечение на кредита чрез залог върху
работната заплата. От действията на подсъдимия се налага единствено
възможния извод, че същият не е имал никакви намерения да изплаща
дължимите по договорите за кредит вноски, а напротив- предприел е действия
за отклоняване на задълженията по тези договори и натоварването с тях на
друго лице. Подсъдимият също така не работи и няма данни да реализира
доходи или да притежава имущество, което да му позволява да изплаща
вноските по кредитите. При това положение съдът намира, че той не е имал
6
както възможност, така и намерения да изпълни задълженията, които е поел
по сключените с ощетените юридически лица договори под чуждо име, като
не е имал намерения да изпълнява задълженията и по направените искания,
които не са били одобрени, а умишлено е въвел в заблуждение банковите
служители за своята самоличност, за да си набави парични средства.
Следователно той е действал с користна цел, а именно- получаването на
материална облага, като с действията си е причинил на „Инвестбанк“ АД и на
„Експресбанк“ АД имотна вреда в общ размер на 71467,82 лева и направил
опит да причини имотна вреда в общ размер на 80 000 лева на „Юробанк
България“ АД и Банка „ДСК“ ЕАД. Имотната вреда за ощетените юридически
лица се изразява в отрицателно изменение в тяхното имущество, настъпило с
излизането от патримониума им на процесните парични суми, предоставени
под формата на банкови кредити, които подсъдимият не е имал нито
намерение, нито възможност да обслужва, като се е разпоредил с получените
парични средства по неустановен начин.
В действителност съдът намира, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, тъй като при условията на продължавано престъпление, чрез представяне
на документ с невярно съдържание, е получил без правно основание чуждо
движимо имущество в големи размери, с намерение противозаконно да го
присвои (в каквато насока е налице и изобилна практика на съдилищата).
Единствено в правомощията на прокурора е обаче решението какво обвинение
да се повдигне и срещу кое лице. Съдът също така не разполага с процесуална
възможност да признае подсъдимия за виновен в извършването на посоченото
престъпление, тъй като то е по-тежко наказуемо от това, за което му е
повдигнато обвинение. При това положение единствената процесуална
възможност е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, в което е обвинен, чийто състав поведението му също
осъществява. В практиката си ВКС изрично посочва, че когато правната
квалификация е неправилно смекчена, тя трябва все пак да бъде запазена, тъй
като търсенето на някаква вместо действителната по-тежка отговорност е
наистина плод на противоречие, но то при всички случаи заслужава да бъде
предпочетено пред алтернативата при извършено престъпление да не бъде
носена никаква отговорност ( в този смисъл изрично е Решение №587/06г. на І
н.о.).
По изложените съображения съдът прие, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен. Налице е квалификацията по т.5
на чл.210, ал.1 от НК, тъй като общият размер на причинените вреди
надхвърля 70 пъти минималната работна заплата, а според задължителните
указания, дадени в ТР №1/98г. на ВКС предметът на престъплението е в
големи размери, когато надхвърля 70 пъти установената за страната МРЗ.
(През 2019г. минималната работна заплата за страната е възлизала на 560 лева,
при което предметът на престъплението е в големи размери, когато надвишава
сумата от 39200 лева, като в случая причинените щети възлизат на 71467,82
7
лева, а размерът на щетите, които подсъдимият е опитал да причини- на 80
000 лева).
С оглед обстоятелството, че отделните деяния осъществяват състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, съдът
намира, че последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, при което извършеното от подсъдимия
представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението следва да бъде квалифицирано като довършено такова, тъй
като не са налице изискванията на чл.26, ал.5 от НК довършените
престъпления да не се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност.
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата на
пряк умисъл- като човек с ненакърнена психика подсъдимият е съзнавал, че се
представя под чужда самоличност и се легитимира с неистинска лична карта, с
което въвежда в заблуждение банковите служители. Бил е наясно също, че
няма намерение и не е в състояние да изпълни поетите договорни задължения,
но въпреки това е подал заявления и е подписал договори за банкови кредити,
с което е причинил вреди и е опитал да причини други такива на ощетените
юридически лица. Следователно същият е съзнавал признаците на
осъществения престъпен състав и е действал с посочената форма на вината.
В началото на диспозитива на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият е извършил общо пет деяния и е направил опит да причини
вреда и на „БНП Париба“ АД. Такова деяние обаче не е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт при описанието на
престъплението, което се приема, че е извършено, нито в отделните абзаци на
диспозитива. От представеното Постановление за частично прекратяване от
04.01.2024г. е видно, че наказателното производство е прекратено в тази му
част. Видно е следователно, че се касае за техническа грешка, която не води до
неяснота на обвинението и която не изисква постановяването на отделен
оправдателен диспозитив в присъдата. Констатира се, че в диспозитива на
обвинителния акт е допусната техническа грешка относно общия размер на
вредите, за причиняването на които е направен опит (89500 лв). Грешката е
пренесена в присъдата, но доколкото действителната воля на съда е била да
признае подсъдимия за виновен по отношение сумите, за които действително е
повдигнато обвинение (80 000лв.), несъответствието следва да бъде
преодоляно по пътя на тълкуването.
Доколкото последната усвоена сума е получена от подсъдимия на
09.10.2019г. в гр.Варна, а процесното престъпление се счита за довършено с
настъпването на имотната вреда за ОЮЛ, правилно е счетено, че същото е
довършено в гр.Варна, което обуславя и подсъдността на делото пред
Варненски районен съд.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
8
същият е неосъждан към момента на извършване на деянията.
При определяне на наказанието на подс. Парлийски съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало към
момента на извършване на отделните деяния, както и факта, че след
инкриминирания период до настоящия момент няма данни той да е извършил
други престъпления. Становището на прокурора, че направеното
самопризнание в хода на съдебното производство следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство, не може да бъде споделено. Последица от
самопризнанието по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и разглеждането на делото
по реда на посочената разпоредба, е приложението на нормата на чл.58а, ал.1
от НК. Същото изявление на подсъдимия, че признава фактите на
обвинението, не може да бъде отчетено и като обстоятелство, обуславящо по-
леко наказание.
Не се установява и подсъдимият да е оказал съдействие в хода на
разследването, каквито доводи се привеждат от защитата. Разпитан като
обвиняем, Парлийски е отказал да дава обяснения. Като свидетел е направил
изявления, които не са потвърдени в хода на разследването. Именно поради
липсата на съдействие от страна на извършителя са останали неизяснени
множество обстоятелства от съществено значение за делото, като начинът, по
който се е сдобил с неистинския документ за самоличност и с удостоверение
за доходите на св.И. И., разпореждането с получените суми, причините за
някои от извършените банкови операции и др. Действително, подсъдимият не
е длъжен да оказва подобно съдействие и това обстоятелство не може да се
тълкува в негова вреда. Не може обаче да се счете, че същият е оказал
съдействие при разследването, което да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете извършването на
деянията при условията на продължавано престъпление. Според константната
съдебна практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна
дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с
еднократното разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС,
ІІІ н.о.). Като отделно отегчаващо обстоятелство съдът отчете извършването
на множество измамливи действия по отношение няколко отделни лица, както
и размерът на причинените вреди и на тези, които е направил опит да
причини. Според установената съдебна практика, когато признаците на
състава са преизпълнени, това вече следва да се кредитира като елемент от
обществената опасност на дееца /Решение № 272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д.
№ 15/2007 г., III н. о./, а в случая размерът на причинените вреди значително
надхвърля минималния размер, обуславящ правната квалификация по чл.210,
ал.1, т.5 от НК. При така установеното съдът преценява обществената
опасност на извършителя и на деянието като значителни. Макар и
подсъдимият да е с чисто съдебно минало, проявлението на личността му в
конкретното престъпление сочи на наличието на значителната степен на
обществена опасност, която обуславя определянето на наказание над
9
минималния размер, предвиден в закона. Парлийски се е снабдил
целенасочено с неистински документ за самоличност, а и с други документи,
способстващи одобряването на банкови кредити (като посоченото по-горе
удостоверение за доходи на св.И.), извършил е няколко отделни измамливи
действия, причинил е вреди, значително надхвърлящи размера на 70 МРЗ и е
опитал да причини други в още по-голям размер-обстоятелства, налагащи
извод за повишената обществена опасност на деянието и дееца. При тази
оценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия и с оглед
обстоятелството, че същата в действителност осъществява състава на
значително по-тежко наказуемо престъпление, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено в размер над минималния, предвиден в закона, като
прецени за справедлив размер от три години лишаване от свобода.
С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК,
съдът намали определеното наказание с една трета, при което същото се
редуцира до размер от две години лишаване от свобода
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи
общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда с Определение за
одобряване на споразумение №198/21.19.2019г., постановено по
НОХД№2209/19г. по описа на РС-Шумен, тъй като деянията са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи
най-тежкото от определените наказания, а именно две години лишаване от
свобода.
При множество престъпления съдът най-напред определя наказание за
всяко от тях, след това определя общо наказание и накрая решава въпроса
дали да се изтърпи или отложи изпълнението на наложеното общо наказание.
Предвид изложените по-горе смекчаващи обстоятелства и най-вече с оглед
факта, че през един сравнително продължителен период от време подсъдимият
се е въздържал от извършването на други престъпления и като съобрази и
изразеното в съдебно заседание съжаление за извършеното, съдът прецени, че
за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо определеното общо
наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на
чл.66, ал.1 от НК. Като отчете констатираните отегчаващи обстоятелства и
предвид значителната обществена опасност на деянието и дееца обаче съдът
намери, че изпитателният срок следва да бъде определен в максималния
допустим размер от пет години, за да се ограничи вероятността подсъдимият
да извърши ново престъпление.
По отношение приетите в съдебно заседание граждански искове, съдът
счете същите за основателни и доказани, поради което ги уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние. Така съдът осъди подсъдимия да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД -
гр.София, в качеството на правоприемник на „Експресбанк“ АД, сумата от 39
500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
10
деянието до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 1580,00 лева. С присъдата подс. Парлийски е осъден да заплати и
на „Инвестбанк“ ЕАД -гр.София сумата от 31 967,82 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от процесното
престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 1278,71 лева.
Гражданските искове са предявени съответно на 25.06.2024г. и на
03.07.2024г.- преди изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от
извършването на деянието. Доколкото в хода на съдебното производство
погасителната давност спира да тече, няма основания гражданските искове да
бъдат отхвърлени на това основание, още повече, че възражения в тази насока
не са направени.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените разноски в размер на 1475,61 лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:



11
Съобщи за изтекли лични данни