Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 11542 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи София /СДВР/ срещу Решение № 171028 от 07.08.2020 г. постановено
по гр.д.№8997/2020 г на СРС, 153 състав; с което СДВР е
осъден да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ДВ,
бр. 81 от 2016 г./ вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
сумата 1 210,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен труд, за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 18.02.2020 г. до погасяването, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 420 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС. Правните
изводи за наличие на извънреден труд и необходимостта от последващото му
обезщетяване са напълно погрешни. Излага правни доводи, че НСОРЗ е неприложима, защото ЗДСл не е субсидиарно
приложим спрямо ЗМВР. Съгласно чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР продължителността на дневното и нощното работно
време е една и съща – 8 часа , а не е намалена на 7 часа при нощен труд. За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и
уреден в чл.187 ал.1 и ал.3
ЗМВР е трудно приложима разпоредбата на чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Липсва непълнота в приложимата Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г и последващата я Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. Налице е несъвместимост на двете уредби по ЗМВР и КТ.
Дори и условно да се приеме, че уредбата по КТ и НСОРЗ е приложима за служители
на МВР при определена по чл.140, ал.1 КТ нормална продължителност на работното
време през нощта-7 часа и коефициент за преизчисляване - 1,143, като частно на
нормалната продължителност за дневния и нощния труд, то, преизчисляването идва
с цел компенсиране на работещите. Това, според жалбоподателят се осъществява по
две направления-посредством увеличение на часовата ставка и посредством
преизчисление на нощните дни в дневни. Излага правни доводи, че чл.9 от НСОРЗ е неприложима в
случая.
Въззиваемата страна не е подала
писмен отговор в срок. В с.з. на 22.03.2021 г. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Заявява доводи, че решението на СРС е правилно и подробно
мотивирано. Претендира разноски.
Въззивната жалба е
допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.08.2020 г и е обжалвано
в срок на 19.08.2020 г.
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да уважи исковете
СРС е приел, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. При сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като
в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно
положение. Ищецът е положил нощен труд от 1763
часа, които са му заплатени по 0,25 лв. на час /общо 440,75 лв./. За периода
работното време е изчислявано сумирано на тримесечие. При сумирано изчисляване
на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, установено за подневно отчитане на работното време, съобразено с методиката
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ
/ и
съгласно графиците на дежурства на ищеца за 12 – часови смени за периода
01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., полученият труд от преизчисляване на нощния в
дневен с коефициент 1.143 възлиза на 252,09 часа. Изчислено върху
дневната му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за тези 252,09
часа възлиза на сумата 1 856,11 лв. Приел
е, че за разликата от 247.36
часа се дължат по чл.187, ал. 6 вр.
ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1856.11 лева. При тези изводи, СРС е приел, че
главния иск следва да се
уважи до пълния предявен размер 1 210,40 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяването му.
Решението на СРС е
частично неправилно.
Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.
187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00
часа е нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът,
полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да
определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно
работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на
ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било
предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по
0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е
отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016 г. /. В чл.3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР
може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т. 5 от същата
заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат
в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно
положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа
не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се
споделят мотивите на СРС, че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на
него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на
часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена
изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.
Според решение № 197
от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143.
В исторически план
посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г.
на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по
трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140,
ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал. 1 КТ.
Следователно, в
конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,
143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Искът за заплащане на сумата 1210.40 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от разлика
между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода
01.02.2017 г –
31.01.2020 г е неоснователен.
Поради разминаване изводите на двете
инстанции постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
171028 от 07.08.2020 г. постановено по гр.д.№8997/2020 г на СРС, 153 състав, с
което Столична дирекция на вътрешните работи София /СДВР/ е осъден да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016 г./ вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1 210,40 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.02.2017 г. –
31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2020 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 420 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете на А.И.Т., ЕГН ********** за осъждане на Столична дирекция на вътрешните работи
София /СДВР/ да му заплати на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ДВ,
бр. 81 от 2016 г./ вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
сумата 1 210,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен труд, за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г.
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.