РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201501 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. ХР. С., ЕГН **********, с адрес: с. Ц.,
общ. Л., обл. П., ул. „**“ № **, против Наказателно постановление № 21-
1818-000291/30.06.2021 г., издадено от Началника на РУ-Пазарджик към
ОДМВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя П. ХР. С. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят П. ХР. С. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Е.П.. Поддържа жалбата и моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, като постановено при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – РУ-Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което излага
съображения за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2021 г. свидетелите К.Н., Г. В. и Цв. Кр. – полицейски
служители при РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик, докато
изпълнявали служебните си задължения, извършвали обход със служебен
автомобил в гората, намираща се в землището на с. Ц., обл. П., за да търсят
бракониери. Причината за това била подадена им от предния ден
информация, че служители на горското стопанство били установили четири
лица с ловни пушки, но без животни. Тогава свидетелите К.Н., Г. В. и Цв. Кр.
забелязали, че срещу тях се движи лек автомобил марка „ВАЗ“, модел
„21214“, с рег. № *****, чийто водач като ги видял обърнал посоката си на
движение и потеглил в обратна посока. Полицейските служители тръгнали
след автомобила, но в един момент го загубили от поглед. Независимо от това
те продължили да търсят автомобила, докато не го установили аварирал в
гората. До автомобила стоели мъж и жена – жалбоподателят П.С. и съпругата
му – свид. С. С.а. Свидетелят К.Н. знаел, че жалбоподателя има ловна пушка
и го попитал къде се намира същата, а той му отговорил, че е в касата в дома
му, находящ се в с. Ц. на ул. „**“ № **. Полицейските служители извършили
проверка на управляваното от жалбоподателя МПС, но не открили в него
оръжие. Тогава жалбоподателят се обадил на брат си – свид. М.К., за да го
помоли за помощ – да отиде и да го изтегли от гората. Свидетелят М.К.
издърпал с джипа си автомобила на жалбоподателя. Около 16:30 часа на
същата дата – 17.02.2021 г., след като вече се измъкнал от гората,
жалбоподателят управлявайки лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „21214“, с
рег. № ***** в с. Ц., общ. Л., ул. „**“ в посока ул. „**“ се прибрал до дома си,
на адрес: с. Ц. на ул. „**“ №**. Там със служебния си автомобил вече бил
пристигнал свид. К.Н., който дал ясен знак на жалбоподателя да спре на
2
улицата, но жалбоподателят го подминал и вкарал колата си в двора. Тогава
свид. К.Н. се усъмнил, че има нещо нередно и извършил проверка, като след
справка в системата на КАТ установил, че автомобилът марка „ВАЗ“, модел
„21214“, с рег. № ***** е собственост на С. С. С.а, ЕГН ********** от с. Ц. и
е със служебно прекратена регистрация на 27.01.2020 г., на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като разбрала за
дерегистрацията на автомобила свид. С. С.а заявила на полицейския
служител, че не знае за това обстоятелство, че никой нея е уведомил за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което тя не е
съобщавала на съпруга си – жалбоподателя, че процесният автомобил е
дерегистриран.
За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП свид. К.Н.
съставил срещу жалбоподателя П. ХР. С. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 842326/17.02.2021 г. Актът бил
надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражение. На
жалбоподателя бил връчен срещу подпис и препис от АУАН. В срока по чл.
44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения срещу АУАН.
По случая била извършена и проверка от органите на РУ – Пазарджик
към ОДМВР – Пазарджик с оглед данни за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. След приключване на проверката по преписка с вх.
№ 181800-3675/2021 г. по описа на РУ – Пазарджик към ОДМВР –
Пазарджик, материалите по преписката били изпратена на Районна
прокуратура – Пазарджик. С Постановление от 23.03.2021 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Пазарджик по пр. преписка № 1205/2021 г. по описа на
Районна прокуратура – Пазарджик било образувано досъдебно производство
№ 273/2021 г. по описа на РУ – Пазарджик за престъпление по чл. 345, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. След проведено разследване прокурорът преценил, че
извършеното от жалбоподателя П.С. не покрива признаците на състав на
престъпление по НК, тъй като същият не е знаел, че регистрацията на
управляваното от него МПС е служебно прекратена и липсва субективен
елемент от престъпния състав по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Поради това с
постановление от 21.06.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, прокурорът прекратил досъдебното производство, водено за
3
престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Препис от прокурорското постановление, ведно с досъдебното
производство, били изпратени на Началника на РУ - Пазарджик към ОДМВР-
Пазарджик с оглед преценка за реализиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя, съгласно ЗДвП.
Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка,
на 30.06.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление (НП).
Същото било връчено на жалбоподателя на 01.10.2021г.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща АУАН с бл. № 842326/17.02.2021 г., материалите по
досъдебно производство № 273/2021 г. по описа на РУ- Пазарджик, пр.
преписка № 1205/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик,
Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
показанията на актосъставителя К.Н. и на свидетелите Г. В., Цв. Кр., С. С.а и
М.К..
В съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Свидетелите Г. В., Цв. Кр., С. С.а и
М.К. подробно разказват за случая, като показанията им кореспондират с
изложеното от актосъставителя и приобщените писмени доказателства по
делото.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
4
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – А.С.Т. – Началник сектор към ОДМВР-Пазарджик, РУ – Септември, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. К. Д. Н., заемащ
длъжността „младши полицейски инспектор“ при РУ - Септември.
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното наказателно постановление, следва от представената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото
МПС на 17.02.2021 г. в с. Ц., на ул. „**“.
Действащият регистрационен режим на моторните превозни средства е
регламентиран в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно
чл. 18, т. 2 от посочената Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява
5
служебно, а според чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба прекратяване на
регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи обаче при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра. Аналогично задължение е
регламентирано и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според която разпоредба когато
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
В процесния случай от приложената справка за собственост на лек
автомобил марка „ВАЗ“, модел „21214“, с рег. № ***** се установява, че
негов собственик е С. С. С.а, ЕГН ********** от с. Ц..
Видно от приобщената информация от Гаранционен фонд, до
събственика на лек автомобил „ВАЗ“, модел „21214“, с рег. № ***** – С. С.
С.а е изпратено уведомление № 010310/15.12.2019 г., съгласно разпоредбата
на чл. 574, ал. 10 от КЗ. След изтичането на срока по чл. 574, ал. 10 от КЗ, на
основание чл. 574, ал. 11, изр. 2-ро от КЗ, Гаранционният фонд на 27.01.2020
г. е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР (съответно сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Пазарджик) да прекрати регистрацията на МПС-то.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от органите
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик на 27.01.2020 г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от приетата като
писмено доказателство по делото справка за лек автомобил „ВАЗ“, модел
„21214“, с рег. № *****.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация
на автомобила. Липсват данни уведомителното писмо на Гаранционния
фонд, съдържащо информация, че в случай че собственикът на МПС не
представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите ще бъдат предоставени данни на органите на МВР за
6
предприемане мерки за прекратяване на регистрацията на МПС,
да е било връчено на собственика на автомобила С. С. С.а или на
жалбоподателя и същите да са били запознати със съдържанието му. От
„Български пощи“ ЕАД –ТО Пазарджик е получена информация, че след
27.01.2021 г. няма опис, от който да е видно, че на С. С. С.а е било връчено
уведомление с рег. № 100600-1667/27.01.2020 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пазарджик за прекратяване на регистрацията на
процесния автомобил, респ. не можело да се установи дали, кога, къде, на
кого и по какъв начин е било връчено това уведомление, тъй като се касаело
за непрепоръчана пратка.
Следователно по делото безспорно се установява, че не са спазени
разпоредбите на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. и чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, задължаващи ОДМВР да уведоми собственика на МПС за
служебно прекратена регистрация на автомобила. Прекратяването на
регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съставлява
сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Когато
липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен,
то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За
съставомерността на всяко административно нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже наличието на виновно поведение от страна на
жалбоподателя, т.е. че въпреки знанието за прекратяване на регистрацията на
автомобила същият е управлявал въпросното МПС на процесната дата. В
настоящия случай липсват доказателства, които анализирани в своята
съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателя е
управлявал автомобила със знанието, че управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
7
поради което не се установява субективната страна на нарушението.
Ето защо съдът счита, че не е осъществен от субективна страна състава
на вмененото на въззивника административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, доколкото липса виновно поведение от страна на жалбоподателя при
извършване на деянието.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя,
доколкото същото е в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в претендирания размер от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1818-000291/30.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ-Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик, с което
на жалбоподателя П. ХР. С., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Л., обл. П.,
ул. „**“ № **, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на П. ХР. С., ЕГН
8
**********, с адрес: с. Ц., общ. Л., обл. П., ул. „**“ №** на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9