Присъда по дело №483/2023 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към присъда от 03.07.23 г. по НОХД№ 483/23 г. на ВРС:

Подсъдимият **** от гр.**** е предаден на съд по внесен от ВРП обвинителен
акт за това, че за времето от м.май 2019 г. до м.април 2023 г. включително, в гр.Враца,
след като е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 348/18 г. на ВРС да издържа свой
низходящ-дъщеря ****, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 48 месечни вноски по 160.00 лв. на обща стойност
7680.00 лв.- престъпление по чл.183, ал.1 НК.
По искане на защитата, съдебното следствие е проведено по реда и условията на
чл.371,т.2 и сл НПК. Подсъдимият прави пълно признание на фактите по обвинителния
акт, дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като съдът с
определение по чл.372, ал.4 НПК е одобрил самопризнанието и е обявил, че ще го
ползва при постановяване на присъдата.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения,
като предвид събраните доказателства пледира за постановяване на осъдителна
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение
по чл.183, ал.1 НК и да му се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- пробация с минималните по вид и размер пробационни мерки.
На основание чл.76 НПК, законният представител на пострадалото малолетно дете-
майка **** е конституирана като частен обвинител в процеса.Същата поддържа
обвинението наред с прокурора, както и позицията му относно индивидуализацията на
наказанието.
Подсъдимият и защитникът-адв.**** предвид признанието на вината и
неоспорването на фактите по обвинението, също пледират за налагане на минимално
по вид и размер наказание-пробация.
След анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подс. **** и св.**** живеели на съпружески начала, като през съвместното им
съжителство се родило детето им ****, ЕГН:**********.
През 2018 г. отношенията между двамата родители се влошили, поради което и
се разделили, а св.**** завела гражданско дело №348/18 г. по описа на ВРС за
предоставяне на родителските права по отношение на детето, както и за заплащане на
издръжка.
С решение №654/14.09.18 г. по горепосоченото дело, влязло в сила на 03.10.18
г., упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на
майката, като същевременно подсъдимият бил осъден да заплаща на детето, чрез
неговият законен представител- **** месечна издръжка в размер на 160,00 лв.
След влизане в сила на горепосочения съдебен, подсъдимият инцидентно и
частично изпълнявал задължението си за издръжка, като заплатил общо 980.00 лв.,
покриваща само шест месечни вноски за месечна издръжка по отношение на детето.
Това му поведение и провокирало св.**** да инициира настоящето наказателно
производство чрез подаване на тъжба до ВРП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на приобщените
по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно:
1

самопризнанието на подсъдимия, подкрепено и със свидетелските показания на ****,
заверено копие от горепосочения съдебен акт, акт за раждане на дете, справки за
имуществено състояние, разписки и извлечения от банкови сметки за внасяните суми
за издръжка, характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимия. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви и не
се оспорват от подсъдимия, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие от правна страна
следното: по делото безспорно се установи, че като е имал задължение да издържа свой
низходящ-дъщеря ****, установено с влязъл в сила съдебен акт, подсъдимият
съзнателно не е изпълнил задължението си за плащане на дължима издръжка за повече
от два месеца, за периода – м.05.19 г. до м.04.23 г. включително, в размер на общо 48
месечни вноски от по 160.00 лв. или общо невнесена сума от 7680.00 лв. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на поведението си и на последиците от него и е целял
пряко настъпването им. Затова и съдът го призна за виновен в извършване на
престъплението, описано в обвинителния акт по чл.183, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът отчете от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни по местоживеене, направеното самопризнание и проявена самокритичност,
социалния му и имуществен статус /безработен, семеен, с други деца, за които се
грижи/, частичното заплащане на дължимите суми за издръжка. Като отегчаващо
вината обстоятелство се отчете единствено конкретната обществена опасност на
настоящето деяние, с оглед продължителния период на бездействие на подсъдимия,
както и високия размер на дължимата, неплатена издръжка. При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия по-лекото от двете предвидени
алтернативно наказания за престъплението по чл.183, ал.1 НК- “пробация”, в
предвидените от закона вид и брой пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2, вр.ал.4
НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на изпълнение два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца за всяка от мерките, съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК. Този вид и размер на
наказанието, съдът счете за адекватен на обществената опасност на конкретното
деяние и на дееца и достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2

Номер на акта:	34
Дата:	3 юли 2023 г. (в сила от 19 юли 2023 г.)
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20231420200483
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 май 2023 г.

Присъда по дело №483/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите