№ 2508
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110133419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Постъпила е искова молба от непълнолетната Г. Н. П., действаща лично и със
съгласието на своята майка Ц.А. П., срещу Н. Н. П.. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 81,00 лева. Според ищеца
от определянето на предходната издръжка нуждите и са се увеличили, поради което се
моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да заплаща такава в размер на 170,00
лева, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2021 г. - до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който иска се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ответникът
няма достатъчно средства за да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като
има още две деца, за които следва да се грижи и които следва да осигурява. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Като безспорно е отделено между страните обстоятелството, че ответникът е баща
1
на Г. Н. П., родена на 01.01.2005 г., както и че с Решение № 261 от 21.12.2011 г.,
постановено по гр.д. № 13480/2011 г. по описа на СРС, 81 състав, ответникът е осъден
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 81 лева, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от 21.12.2011г. до настъпване на причина за
прекратяване или изменение на издръжката.
От представените удостоверения за раждане се установява, че Н. Н. П. е родител
на децата Галена Николаева П., родена на 06.05.2015 г., и Никол Николаева П., родена
на 25.01.2021 г.
По делото са представени доказателства за доходите, получавани от Н. Н. П. –
удостоверение № **********/08.10.2021 г. и справки – видно от които същият
получава възнаграждение в минимален за страната размер за 2021 г. – 650 лева
месечно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 162,50 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
2
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на тяхната
възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те са отглеждани,
се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При
определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
конкретния случай.
В настоящия случай след приключването на съдебното дирене по гр.д. № гр.д. №
13480/2011 г. по описа на СРС, 84 състав, от което са минали десет години, детето е
пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
храна, облекло, образование, здравни грижи. От това следва, че след приключване
съдебното дирене по горепосоченото производство е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на размера на издръжката.
За да определи размера, съдът следва да вземе предвид и доходите на родителите.
Ответникът към момента е трудово ангажиран, като получава месечно възнаграждение
в размер на 650 лева /минималният за страната размер/. Действително, както е
посочено в отговора на исковата молба, същият има още две деца, за които полага
грижи и е длъжен да им осигурява издръжка. Независимо от това обаче същият не
може да се освободи от задължението да заплаща издръжка поне в минимален за
страната размер, който в настоящия случай е 162,50 лв. Ищецът в настоящия случай
претендира издръжка в размер на 170 лв., което е незначително над минималния
размер. Доколкото всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява условия на живот,
необходими за развитието му, и предвид значителния период, изминал от датата на
влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка, следва да
се уважи иска в претендирания размер. Издръжката, определена от съда, има за цел да
осигури нормалното развитие на детето и осигуряване на основните му нужди.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
3
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 170 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски са направили и двете
страни. С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца Г. Н. П., която доказва
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева – в договора за правна
защита и съдействие е обективирана разписка за заплащане на адвокатски хонорар.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 128,16
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 261 от 21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 13480/2011 г. по
описа на СРС, 84 състав, като я УВЕЛИЧАВА от 81,00 /осемдесет и един/ лева на 170 /
сто и седемдесет / лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 405, вх. 2, ет. 2, ап. 23, да
заплаща на непълнолетното си дете Г. Н. П., ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Ц.А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, ул. „Тулча“ № 37, ет. 6, ап. 31, месечна издръжка в размер на 170 /сто и
седемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2021г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 405, вх. 2, ет. 2, ап. 23, да заплати на непълнолетното си
4
дете Г. Н. П., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята майка
Ц.А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „Тулча“ № 37, ет.
6, ап. 31, сумата в размер на 300 лева – представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 405, вх. 2, ет. 2, ап. 23, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер
на 128,16 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, в частта, в която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред СГС в едноседмичен срок.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5