Определение по дело №12/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.60, ал.5 от АПК, образувано по жалба на Г. П. Т. от [населено място] - чрез упълномощен адвокат, против обективираното в Разпореждане от 02.01.2025г. на мл.инсп. ОП РУ Хасково, ОД МВР Хасково, разпореждане за предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК.

В жалбата е формулирано особено искане, уточнено със становище от 20.01.2025г., което е по отношение естеството на искането към съда – дали се търси от жалбоподателя отмяна на допуснатото предварително изпълнение или се търси спиране на това изпълнение. Изрично жалбоподателят в уточняващото становище сочи, че оспорва законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение, за което твърди, че е постановено при липса на мотиви и без да са посочени предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. В жалбата по отношение на Разпореждането от 02.01.2025г. има изложение, че е неточно, неясно, издадено без да има посочен в него начин на изпълнение и срок, като така не било ясно какво точно трябва да извърши адресатът или да не извършва.

Съдът – по искането за отмяна на обективираното в Разпореждане от 02.01.2025г. на мл.инсп. ОП РУ Хасково, ОД МВР Хасково, разпореждане за предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК, като взе предвид доводите в жалбата и представената административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от докладна записка УРИ – 1970р-163 от 03.01.2024г. – относно подаден сигнал рег.№079 от 09.12.2024г. от ООД Тролейбусен транспорт Хасково, при проверка инсп.Я. установил три лица, между които жалбоподателят Т., които били водачи на изрично описани МПС. При проверката се установило, че те притежават валидни документи за извършване на таксиметров превоз, поради което били съставени протоколи за „разпореждане да не дублират по определени маршрути изцяло или частично вътрешните градски превози“.

На 02.01.2025г. при така извършената проверка е издадено процесното разпореждане с посочено правно основание по чл.64 от ЗМВР, с което на Г. П. Т. е разпоредено „да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози и да спазва ЗДвП и Наредбата на Община Хасково.“, като в текста на разпореждането има бланково изписване за допускане на предварително изпълнение – „На основание чл.60, ал.1 от АПК допускам предварително изпълнение на разпореждането.“

Няма данни за съставени АУАН и издадени НП.

Искането е подадено в 3-дневния срок, доколкото 06.01.2025г. е първият присъствен ден след връчване на разпореждането на 02.01.2025г.

Именно разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК - относно допуснато предварително изпълнение, е предмет на настоящата съдебна проверка, като съдът счита жалбата по отношение на него за недопустима.

В случая следва да бъде извършена преценка на естеството и характера на оспорения акт, в който е издадено разпореждането за предварително изпълнение, независимо от изрично посоченото в акта основание за издаването му по чл.64 от ЗМВР.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Съдържанието на разпореждането е уредено от разпоредбата на ал.5 и следва да съдържа: 1./ наименование на органа, който го издава; 2./ адресат на разпореждането; 3./ фактически и правни основания за издаване; 4./ разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5./ пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6./ дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Освен разпореждане по чл.64 от ЗМВР, на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред – чл.65, ал.2 от ЗМВР.

За разлика от предупреждението, разпореждането по чл.64 от ЗМВР има властнически характер, тъй като с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начин и срок за изпълнението, а при неизпълнението на разпореждането се налага санкция по чл.257, ал.1 и 2 от ЗМВР. Различен е и адресата на двете, като при предупреждението това е винаги потенциален нарушител, докато при разпореждането не е задължително да има съмнение в посока извършване на нарушение.

В настоящия случай разпореждането по чл.64 от ЗМВР, включващо разпореждане и по чл.60, ал.1 от АПК, е оформено върху бланков акт с попълване на правното основание по чл.64 от ЗМВР. В изписания текст не се създава ново задължение за адресата, различно от всяко едно задължение, което следва да се спазва от него като водач на МПС и таксиметров автомобил, уредени в ЗДвП, друг закон или наредби. Така от съдържанието на акта не може да се обоснове, че е разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР, а следва да се прецени като предупреждение по смисъла на чл.65 от ЗМВР. Погрешното посочване на правното основание не е обвързващо съда, за разлика от фактическото. С разпореждането от 02.01.2025г. не се създават конкретни задължения, основани на точно посочени фактически и правни основания /което се твърди и от самия жалбоподател/, чието неизпълнение да влече административнонаказателна отговорност на адресата. Конкретните задължения на таксиметровия водач произтичат от ЗДвП и ЗАвП и техните подзаконови актове, както и могат да произтичат от наредби на Община Хасково и отговорността в тези случай /при установено нарушение/ произтича именно на основанията, предвидени в посочените, а не от неизпълнението на разпореждането от 02.01.2025г. По своя характер оспореният акт представлява единствено предупреждение на водача да не извършва нарушения и не може да влече санкция по чл.257 от ЗМВР при констатации за неизпълнение, тъй като в разпореденото няма конкретика, а само общо указание да се спазват законовите разпоредби на ЗДвП и наредба, действаща на територията на Община Хасково, в посока съобразяване с маршрути на градския транспорт. Оспореният акт е издаден именно в случай, при който са установени достатъчно данни - видно от приложените сведения на контрольори, и направено предположение, че дадено лице може извърши нарушение на обществения ред. За акта по чл.65 от ЗМВР следва да се отчете, че като предупреждение този акт не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, защото не създава права или задължения, не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, както е и в настоящия случай. Предупреждението на полицейския орган по чл.65 от ЗМВР не поражда самостоятелно правни последици, защото предписва спазване на поведение, което произтича от нормативни източници и се очаква от всеки гражданин - да не извършва нарушения на закона.

Доколкото преценката на настоящия състав в производството по чл.60, ал.5 от АПК е основаваща се на изводите за липса на годен за оспорване акт - Разпореждане от 02.01.2025г., то искането за отмяна на обективираното в акта разпореждане за предварително изпълнение следва да се разглежда като недопустимо. Поради това и при липса на акт по чл.60, ал.1 от АПК, то искането по чл.60, ал.5 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран така, настоящият съдебен състав на Хасковски АС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. П. Т. от [населено място] - чрез упълномощен адвокат, против обективираното в Разпореждане от 02.01.2025г. на мл.инсп. ОП РУ Хасково, ОД МВР Хасково, разпореждане за предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.