Протокол по дело №971/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 150
Дата: 9 февруари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.)
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20231200600971
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 150
гр. Благоевград, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Крум Динев
при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова
и прокурора М. Г. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231200600971 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Благоевград прокурор Ш..
Жалбоподателят М. Г. лично и с неговия адв. Д..
Свидетелката В. М. лично.
Свидетелят И. М. лично.
Тълковникът Т. П. лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по хода на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема се самоличността на тълковника:
Т. С.П.: живуща в гр. Д., 49 години, владея жестомимичен език и
превод.
Тълковникът бе предупредено за отговорността по чл.291 от НК и
същата обеща да дава коректен жестомимичен превод.
1
Снема се самоличността на свидетелите:
В. Д.А М.: 60 години, от гр. Р., неосъждана.
И. Г. М: 39 години, от гр. Р., неосъждан.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК, същите обещаха да кажат истината.
СВИДЕТЕЛЯТ И. М.: Всичко знам. Вървели са по пътя и са ги спрели
полиция с кола от сестра му. Той няма книжка и взе от сестра му колата. С
приятел сме се сменили. Пет човека бяха, другите не ги познавам. Не мога да
си спомня кой управлява колата. Не съм пил. Колата от сестра ми не знам в
колко часа е било. Не помня и кой е я управлявал. Като карахме колата не са
ни спирали полиция само се сменихме. Преди четири години. Не помня с кой
сме били в колата. За тези четири години само един път сме пътували с М..
Изобщо не ползвам телефон. Имам телефон и е само за чатове. Мога малко да
пиша.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: Аз нямам повече въпроси имам искане. Ако може майката В.
М. да бъде допусната като свидетел в настоящото производство по отношение
на обстоятелствата дали същата разбрала ли е за този случай и инцидент,
който да е имало с полицията.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСОБОЖДАВА тълковника Т. С.П., от присъствие в залата.
На същото се определя възнаграждение в размер на пътни и дневни,
както за днес, така и за предходното с.з. в размер на общо 68,70 /шестдесет и
осем лева и 70 стотинки/ лв., платими от бюджета на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Доколкото я ползвахме като тълковник, считам, че не е
основателно искането в две процесуални качества да участва и като свидетел.
Считам, че следва да се отхвърли искането.

АДВ. Д.: Официалното ми възражение е, че не е допусната като
2
тълковник майката, същата е призована единствен. Така, че не виждам пречка
същата да бъде допусната до разпит, ако жената знае нещо. Първоначално
като започна превода каза едно изречение, че е взел колата от сестра си и т.н,
което според мене не беше казано от свидетеля, което ме навежда на мисълта,
че вкъщи е имало комуникация във връзка с този случай и е възможно тя
косвено да има някакви възприятия.

Доколкото В. М. не е назначена за тълковник и с оглед направеното
доказателствено искане съдът го намира за допустимо и относимо и
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетел В. Д.а М..
На въпроси на адв. Д. към свидетелката В. М.:
СВИДЕТЕЛКАТА В. М.: Ще ви кажа, че аз дълги години работя в
чужбина и когато си дойдох в отпуска и разбрах по призовката защо има И.
призовка. Нали съм майка и се интересувам и жената му ми обяснява, че
нещо с М. има да е свидетел и го питам него и той ми казва. Отидохме вика с
жената му, бабата, на жената му майка и са карали колата, но къде са одили
не го разбрах. И аз понякога не го разбирам него. И той каза аз вика малко я
карах колата и тогава турих М. отпреде за да не ми вика допуснат до полиция
да стигаме за други работи, за актова и т.н., но не спряха полицията и ние
оттеглихме колата по-напред и сменяваме вика двамата в колата. Да кара М.,
защото И. няма книжка и няма право да кара колата от сестра му. Спряха ни и
съставиха акт на М., М. да си го плаща, защото той е бил шофьора. Това ми
каза само. След като полицаите са ги спрели са продължили пътя и тогава са
се сменили. Не мога да кажа тогава дали е употребил И. алкохол и затова. Не
мога да лъжа и да кажа дали е пил или не. Не съм била съучастник и да съм
винаги била тук и да знам какво прави. Автомобилът е освободен от
движение и тогава автомобила на дъщеря ми го ползваше нейния съпруг.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси. Да се освободи свидетеля.

С оглед изявлението на страните, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА свидетелите В. Д.а М. и И. Й. М. от присъствие в
залата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

С оглед липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
присъдата на PC - Р. като правилна и законосъобразна, отговаряща на
изискванията на чл.305 от НПК. С атакуваната присъда е признал подсъдимия
Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, за
което му е наложил справедливо и съответно на извършеното престъпление
наказание. В присъдата си, съдът е анализирал задълбочено събрания
доказателствен материал и е изложил подробни и безпротиворечиви мотиви
относно обективната и субективна съставомерност на извършеното от Г.
деяние и вината на същия. Правилно съдът е кредитирал показанията на
полицейските служители, които са спрели управлявания от Г. лек автомобил
на инкриминираната дата, същите категорично сочат именно Г. като водач на
МПС. Показанията на полицейските служители се подкрепят от заключението
на изготвената по делото графическа експертиза, сочещо че Г. е подписал
съставения му АУАН без възражения. Съдът подробно е обсъдил и
показанията на свидетелите Р. И.а и Х. Г.а, отчитайки близките родствени
отношения на тези лица с подсъдимия и заинтересоваността им по тази
причина от оневиняването на подсъдимия. Недостоверността на показанията
на тези свидетели относно основното обстоятелство кой е управлявал МПС на
инкриминираната дата е изведена както с оглед вътрешната противоречивост
на показанията им, така и от съпоставката им с показанията на св. Илиева,
която сочи, че брат й И. М. не кара автомобили, само ги поправя. Безспорно
установено е, че И. М. е глухоням по рождение, не владее жестовете, с които
глухонемите общуват, същевременно видно от показанията на св. Г.а същата
4
твърди, че М. звъннал на И. да дойдел да ги вземе - как И. е чул, че М. му
звъни по телефона, как е чул и разбрал, че иска да отиде да ги вземе с колата,
всичко това при положение, че е глухоням, как си е говорел с полицаите, след
като са били спрени, пък и те нещо му обяснявали, както сочи св.Р. И.а.
Всички тези противоречия в показанията на св.И.а и Говедарева са били
отчетени като поставящи под съмнение достоверността им, което е
мотивирало съда да не кредитира твърденията им, че И. М. е управлявал
автомобила израз на стремежа им да помогнат на подсъдимия да избегне
наказателната отговорност за извършеното престъпление. Въз основа на
анализа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е стигнал до
несъмнения извод, че подсъдимия Г. е извършил престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, като наложеното наказание от една година и три месеца лишаване
от свобода е било определено при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, като са били отчетени многократните осъждания на Г.. Считам
присъдата на първоинстанционният съд за правилна, определеното наказание
за справедливо, поради което моля да я потвърдите.

АДВ. Д.: Аз ви моля да уважите жалбата и отмените присъдата на РС –
Р. като неправилна и незаконосъобразна и противоречаща на материалния
закон с оглед следните обстоятелства. Съзнавам, че делото е във въззивна
инстанция, но бих искал отново да акцентирам върху част от доказателствата,
които са събрани и всъщност са превратно тълкувани или обсъдени от съда,
или въобще не са обсъдени, за което се извинявам на настоящия състав.
Какво се установи от показанията и какви доказателства бяха събрани в
настоящото производство.
На първо място обвинението почива само и единствено на показанията
на двама полицейски служители, които твърдят, че лицето, което е
управлявало МПС е М. Г.. Тези свидетели бяха призовани и разпитани в с.з.
пред съда. В същото с.з. и двамата свидетели бяха категорични, че си спомнят
добре за случая, за който са призовани да свидетелстват. И двамата бяха
категорични, че познават лицето, което са проверявали и което е било в
конкретния случай на място, тъй като заявиха, че лицето е от Б., че го
познават във връзка с други случаи и дела, по които са работили с него. И
двамата свидетели не разпознаха жалбоподателя в настоящото производство
5
като дори заявиха в с.з., че това не е лицето, което те са проверявали. В
разказа им впоследствие след среща с прокуратурата и тъй като това е
нормалния начин на работа според прокуратурата, тъй като и представителят
на Окръжна прокуратура в днешно с.з. заяви, че трябвало свидетелите да се
подготвят двамата заедно за днешното с.з. и т.н., като реално аз лично, считам
че това не е правилния подход по отношение на свидетелите, т.е.
предварителната им подготовка. Т.е. в следващо с.з. на полицейските
служители след среща с представителя на Районна прокуратура заявиха, че са
се объркали и всъщност лицето, което е било на място е било М. Г., което
първоначално нито разпознаха, нито знаеха името, нито знаеха каквото и да
било друго. Като даже заявиха, че аз съм ги бил объркал, не разбрах само как
съм объркал свидетелите да не могат да запознаят лице, което твърдят, че те
познавали и т.н. При разказа си те възпроизведоха точно случая, който касае
М. Г.. Аз бих приел, че са се объркали, ако фактите и обстоятелствата, за
които те свидетелстваха не преповтаряха именно тези и случая инцидента,
който с присъствието и на М. Г., тогава бих приел, че те свидетелстват за друг
случай и са се объркали по отношение на личността на извършителя. Такова
нещо обаче няма за точно конкретния случай, с конкретните думи и
изречения и т.н. И двамата свидетели заявиха, че за този случай М. Г. не го
познават и не е бил той лицето, което са проверявали. Впоследствие обаче
полицейските служители промениха своите показания. Т.е. това са
единствените факти, които навеждат на мисълта, че М. Г. е съпричастен към
извършване на деянието, за което на същият е повдигнато обвинение.
По делото са разпитани още трима свидетели, това са Х. Г.а, Р. И.а, И.
М. в днешното с.з. и сестрата на свидетеля И. М., в която не мога да посоча в
момента името на свидетеля. Четирима свидетели. Тримата от тях, а именно
Г.а и И.а заявяват, че автомобила е управляван от И. М.. При разпита на И. М.
на въпроса - кой е управлявал автомобила, същият заяви и двамата.
Свидетелят И. М. в днешния си разпит на въпроса - кой е управлявал
автомобила заяви, че автомобила са управлявали и дамата, и той и М. Г., като
посочи с ръце въртелив жест напред с двете ръце, който беше разчетен както
от майката, така и от тълковника, че същите са се сменили зад волана.
При допуснатия в днешното с.з. разпит на майката същата заяви, че
след инцидента, когато М. е бил призован за разпит като свидетел, той и е
споделил, че са били проверявани от полицията с М. Г., двамата като са били
6
с колата, че след подаване на стоп-палка, от страна на полицейските
служители, същите са паркирали по-напред, на поотдалечено разстояние от
патрулната, като са се сменили, тъй като свидетеля М., свидетелстват и
свидетелките Г.а и И.а. Житейски логично е също така, че автомобилът, който
е собственост на сестрина на М., е взет за ползване и управляван именно от И.
М., с оглед категоричните изявления на свидетелката М. в с.з., че те никога не
са предоставяли автомобила си на М. Г. или на друго лице да го управлява.
Като такива данни бяха наведени пред съда и днес от свидетелката, която е
майка на свидетеля М.. Именно това е житейски неоправдано е трето лице,
непознато за семейството да управлява семейният автомобил. Ето защо, както
преките доказателства, така и косвените водят на единствения извод, че към
онзи момент автомобила е взет за ползване и управляван именно от И. М..
Тези показания се потвърждават и от полицейските служители извършили
проверката всъщност, които са спрели автомобила, т.е. поста на
жандармерията, като и двамата заявиха, че автомобила действително е спрял
на отдалеченото разстояние от патрулния автомобил, но за съжаление, и
двамата не може да ни дадат категорични сведения и данни по отношение на
лицето, което е управлявало автомобила.
От друга страна, показанията на свидетеля М. и свидетелите М.и, не
може да се счете, че касаят друг случай, тъй като самия М. заяви, че един
единствен път същите са били в едно МПС с Г. и са били спрени и
проверявани от полицията. Това са на кратко реално фактите, които са
установени по това дело. Реално липсва каквото и да било доказателство по
отношение на факта М. Г. да е установено да е управлявал процесния
автомобил. Точно обратното. Налице са разпитите на трима свидетели, които
установяват, че автомобила не е управляван от Г., а от свидетеля М.. За
съжаление тези показания са игнорирани от страна на Районния съд, като
съдът по неясни за мен причини и необосновани според мен и в мотивите е
приел показанията на полицейските служители, вторите показания, т.е.
поправените, правилни показания, така в кавичи, като не е кредитирал
безпристрасните показания на полицейските служители дадени на по- ранен
етап от развитие на делото и не е обсъдил останалите доказателства.
Предвид горното, аз считам, че единственият правилен съдебен акт,
който да почива на доказателствата по делото, въпреки че няма да
7
съответства на обвинението е М. Г. да бъде признат за невиновен по така
повдигнатото му обвинение, тъй като не са налице достатъчно доказателства,
които да установяват по безспорен начин неговото участие в деянието, т.е.
обстоятелството, че той е извършител на престъпно деяние. Най-малко
показанията на трима свидетели и липсата на еднозначни показания на
полицейските служители води до съмнение по отношение фактическата
обстановка такава каквато е приета от Районния съд, а всяко едно съмнение
води до недоказаност на деянието и влече след себе си именно оправдателен
диспозитив. Но дори да не вземете предвид моите съждения и не кредитирате
показанията на четиримата души свидетели, то във всички случаи следва да
се вземе предвид обстоятелството, че от извършването на деянието до
настоящият момент е изтекъл един изключително дълъг период от време,
необосновано дълъг, като делото е отлагано и връщано многократно поради
независещи от Г. причини и седем години същият се явява по дела. Живее с
мисълта, че е възможно да бъде осъден и да лежи в затвора, което според мен
е предостатъчно наказание дори да се счете, че същият е извършил деянието,
за което му е повдигнато обвинение. Най-малкото е основание за приложение
на разп. на чл.55 от НК, тъй като практиката е константна, че не оправдано
дългия период на разследване и водене на делото е изключително смекчаващо
вината обстоятелство, което да обуслове приложението именно на тази
разпоредба, което всъщност не е обсъдено и не взето предвид от
първоинстанционният съд. Ето защо дори да счетете, че Г. е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение, то считам, че най-лекото
предвидено в закона наказание затова деяние е прекалено тежко по
отношение на Г. и следва същото да бъде определено под предвидения
взакона минимум.
С оглед горното, ще ви моля уважаеми въззивни съдии да оправдаете
подзащитният ми по повдигнатото му с ОА обвинение, като отмените
присъдата на РС - Р. или алтернативно редуцирате наложеното му наказание,
като наложите същото при условията на чл.55 от НК.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДС. М. Г.: Какво да добавя. Искам,
ако може да кажа нещо. Искам да кажа по случая с колата, че аз не съм я
карал тази кола. В момента, в който И. дойде за мене ние си пишехме с него
8
по месинджъра. Той дойде в Д. за мен и от изхода за Б., пътя за Б., седяха
полицаите жандармерия от дясната страна на пътя за Б.. Не съм виновен и
моля за оправдателна присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА ПОДС. М. Г.: Не съм виновен. Моля да ме
оправдаете.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 10:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9