О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..…/…....09.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА
КОЛЕВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
в.ч.т.д.
№ 1696/2018 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 38089/28.12.2018
г. от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” №
19, ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х. -
Т., с която е поискано да бъде допълнено
постановеното по делото определение № 4472/17.12.2018 г. в частта му за
разноските.
Искането се мотивира с това, че съдът не се е произнесъл по искането на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за присъждане на разноски в
производството, обективирано в отговора на частната жалба, в който е отправено
искане пред съда да бъде оставена без уважение частната жалба на „Т.М.КОМЕРС”
ЕООД, въз основа на която е образувано производството пред ВОС. Сочи се, че с
депозирания писмен отговор на частната жалба е направено и искане за присъждане
на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед на това е формулирано искане за допълване
на определението в частта му за разноските, като в полза на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД бъдат присъдени разноски в производството по възз.ч.т.д. № 1696/2018 по описа на ВОС, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна „Т.М.КОМЕРС” ЕООД.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото пред Варненския окръжен съд
е образувано по частна жалба с вх. № 61719/21.09.2018 г. от „Т.М.КОМЕРС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Одесос”, ул. „Одесос” № 201 ет. 1, срещу
определение № 9561/28.08.2018 г., постановено в закрито заседание по гр. д. №
6208/2018 г. по описа на Варненски районен съд, ХLIII състав, с което е уважено възражението за
местна неподсъдност, с правно
основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, обективирано в отговор на искова молба на
ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
ет. 2, като производството по делото пред ВРС е прекратено и същото е изпратено
по подсъдност на Районен съд – гр. София, на основание чл. 118, ал. 2, във вр.
с чл. 105 от ГПК.
В законоустановения срок ответникът по частната жалба
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Х.
- Т., е
подал отговор на същата, с който е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспорваното с
нея определение да бъде потвърдено и е направил искане за присъждане на разноски
в производството по обжалването за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
С определението, чието допълване се иска, жалбата на „Т.М.КОМЕРС”
ЕООД срещу
първоинстанционното определение е била оставена без уважение. Производството
пред въззивния съд е по чл. 121 от ГПК и в него не следва да се присъждат
разноски. Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от
изхода на спора. В зависимост от акта, с който приключва разглеждането на
делото в съответната инстанция, съдът се произнася съгласно чл. 81 ГПК и по
разноските като в случай на постановено решение за уважаване на иска присъжда
разноски на ищеца - чл. 78, ал. 1 ГПК /извън хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК/,
а в случай на отхвърляне на иска или на прекратяване на делото присъжда
разноски на ответника - чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Функционалната обвързаност
на отговорността за разноски от изхода на спора изключва правото на страните да
претендират и получат разноски по повод обжалване на постановени в рамките на
висящо исково производство съдебни актове, с които не се слага край на делото
чрез разрешаването му по същество или чрез неговото прекратяване. Аргумент в
подкрепа на този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 81 ГПК, която задължава
съда да се произнесе по исканията на страните за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция.
С определението,
чието допълване се иска, въззивният съд е разрешил процесуалния спор за
подсъдност на предявения иск като е изпратил делото на компетентния първоинстанционен съд за разглеждане
на иска. Определението не слага край на делото,
поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на
страните. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за
производството по чл. 274, ал. 1 ГПК следва да бъде разрешен в зависимост от
изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В
този смисъл са и определение №
287/09.06.2015 г. по ч.т.д. № 336/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 437/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1732/2015
г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
С оглед гореизложеното, молбата за допълване на постановеното
по настоящото дело определение № 4472/17.12.2018 г. следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
38089/28.12.2018 г., подадена от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х. - Т., с която е поискано да бъде допълнено определение № 4472/17.12.2018 г.,
постановено по в.ч.т.д. № 1696/2018 г.
по описа на ВОС, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.