Решение по дело №1823/2023 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 414
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20233230101823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Добрич, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101823 по описа за 2023 година
и за да се произнесе,съобрази следното :
Производството е по реда на чл.415 във вр. с 422 ГПК чл.242 вр. с чл. 270 от КТ чл.
86, ал.1 от ЗЗД
Образувано е по искова молба от Е. Б. Н., ЕГН **********, ***, подадена чрез
пълномощник адв. М. Г., с която срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ" АД, ***, са предявени обективно (кумулативно) съединени установителни искове
за установяване вземанията на ищцата, за които е издадена заповед за изпъленние на
парично задължение по ч. гр. д. № 1277/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич.
Претендира се и законната лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
С исковата молба е отправено искане съдът да присъди сторените в производството
разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:
На основание сключен трудов договор ищцата по делото работила във „ВиК
Добрич" АД до 16.03.2021г., когато трудовото й правоотношение било прекратено.
Трудовият договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ - поради
придобиване право на пенсия.
По силата на сключения трудов договор, работодателят се задължава да изплаща на
Е. Н. основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение /клас/ по 1 % за
всяка прослужена година. Считано от 01.01.2020г-основното трудово
възнаграждение на Н. било 610лв., а от 01.01.2021 г. - 650лв.
На 14.07.2020г. в сферата на водоснабдяването е сключен браншови колективен
трудов договор, в сила от 14.07.2020г. до 14.07.2022г. Страни по БКТД са Съюза на „В и К
операторите в РБългария, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване" към КТ
„Подкрепа" и Национален браншови синдикат „Водоснабдител" към КНСБ.
Като служител на „В и К Добрич" АД Н. е членувала в синдикалната организация на
КНСБ, а длъжникът „В и К Добрич" АД гр. Добрич е член на Съюза на ВИК-операторите в
Република България.
БКТД е задължителен за всички предприятия, извършващи икономически дейности
по събиране, пречистване и доставяне на води. С разпоредбите на договора е договорено, че
работодателите не могат да договарят с работниците и служителите по-ниски трудови
1
възнаграждения от определените в Приложение № 1 на БКТД минимални основни трудови
възнаграждения за категорията на работника.
Н. заемала длъжността „***", която попада в категория ***. За тази категория
минималното месечно основно трудово възнаграждение се коригира с коефицент 1,1 към
минималното възнаграждение за бранша, което МРЗ за страната х 1.03. Така, според ищцата
Н. е трябвало да получава основно трудово възнаграждение в размер на 691лв. за 2020г. и
736,45лв. за 2021г. Въпреки това, възнаграждението на Н. по трудов договор е по-ниско от
възнаграждението, което е договореното с БКТД. Ищцата счита, че съгласно чл. 50, ал. 2 от
КТ спрямо работниците и служителите трябва да се приложи по-благоприятната норма,
която в случая е тази на БКТД. Предвид обстоятелството, че работодателят не е начислявал
в пълен размер основното трудово възнаграждение, той не е начислявал и заплащал в пълен
размер и останалите включени в брутното трудово възнаграждение елементи -
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, платен
годишен отпуск и извънреден труд.
Ищцата претендира неизплатени в пълен размер основни трудови
възнаграждения, след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, както следва:
за м. април 2020г. - 81,13 лв.
за м. май 2020г. -81,13лв.
за м. юни 2020г. -81,13лв.
за м. юли 2020г. - 81,13лв.
за м. август 2020г. -81,13лв.
за м. септември 2020г. - 81,13лв.
за м. октомври 2020г. -77,81лв.
за м. ноември 2020г. - 81,13лв.
за м. декември 2020г. -81,13лв.
за м. януари 2021г. - 86,45лв.
за м. февруари 2021 г. - 86,45лв.
зам. март 2021г. -39,30лв.

неизплатени в пълен размер допълнителни трудови възнаграждения за
трудов стаж и професионален опит /клас/
за м. април 2020г. - 31,64лв.
за м. май 2020г. – 31,64лв.
за м. юни 2020г. – 31,64лв.
за м. юли 2020г. – 31,64лв.
за м. август 2020г. – 31,64лв.
за м. септември 2020г. – З4,38лв.
за м. октомври 2020г. - 31,12лв.
за м. ноември 2020г. - 32.45лв.
за м. декември 2020г. - 32,45лв.
за м. януари 2021 г. - 34.58лв.
зам. февруари 2021 г. -34.58лв.
за м. март 2021 г. - 15,72лв.
Ищцата претендира съдът да установи дължимостта на обезщетения за забава в
плащане на трудовите възнаграждения, след допуснато изменение по реда на чл.214 от
ГПК, в общ размер на 229,97лв. върху ОТВ и 99,30лв. върху ДТВ както следва:
- за м. април 2020г. от 36.41лв. на 35,07лв. (25.23 ОТВ +9.84ДТВ);
- за м. май 2020г. от 35.43лв. на 34.14лв (24.56 + 9.58);
- за м. юни 2020г. от 34.41лв. на 33.17лв (23.86 + 9.31);
- за м. юли 2020г. от 33.40лв. на 32.19лв (23.16 + 9.03);
-за м. август 2020г. от 32.41лв. на 31.26лв (22.49 + 8.77);
- за м. септември 2020г. от 31.40лв. на 31,02лв (21.79 + 9.23);
- за м. октомври 2020г. от 30.41лв. на 28,35лв (20.25 + 8.10);
- за м. ноември 2020г. от 29,40лв. на 28,57лв (20.41 + 8.16);
- за м. декември 2020г. от 28,38лв. на 27,59лв (19.71 + 7.88);
- за м. януари 2021г. от 31.19лв. на 28,46лв (20,33 + 8,13);
- за м. февруари 2021г. от 30,04лв. на 27,43лв (19,59 + 7.84);
- за м. март 2021г. от 15,03лв. на 12,02лв (8.59 + 3.43);
На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК, на ищцата, в качеството й на
заявител, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното ч. гр. д.
№1277/2023г. по описа на Районен съд гр. Добрич за исковите суми. Сочи се, че в
2
законоустановения едномесечен срок по делото е подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна. Исковете се оспорват по основание и размер.
Не се оспорва трудово-правната връзка между страните и прекратяването и със
Заповед N:АС-05-1667 от 12.12.2022г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация Добрич" АД, считано от датата на връчване на заповедта -12.12.2022г. на
основание чл.327, ал.1, т. 12 от КТ- поради придобиване право на пенсия, и подадено
заявление от служителката с вх.№3709/09.12.2022г.
Релевантни възражения на ответника:
-за претендирания период от месец април 2020 г.-март 2021 г. съгласно
законовата уредба, работодателят е начислил и съответно изплатил дължимите трудови
възнаграждения, сьобразено сключения между страните трудов договор.
-оспорват се вземанията по размер с оглед неправилно изчисление. Сочи се
приложимост на Наредба за структурата и организацията на работната заплата и да бъде
удържан данък общ доход за сметка на служителя 10 %.;
-за да разпростре силата си по отношение както на работодателя, така и на
работника, БКТД /респ. КТД/ трябва да е подписан както от работника чрез
представителната синдикална организация, член на която е или чрез личното му
присъединяване към договора на основание чл.57, ал.2 от КТ, така и от представителната
работодателска организация, член на която е работодателят на съответния работник или
служител;
-прави се възражение за погасяване по давност вземането за месеците април
2020 г. и май 2020 г. , като обосновава това с разпоредбата на чл.358. ал.1. т.З от КТ
срокът за предявяване на иска е 3-годишен.
В отговора се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че същото надхвърля определения в Наредба N: 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум.
В първото по делото съдебно заседание страните поддържат своите
претенции и възражения.
Ответната страна, преставлявана от юрисконсулт уточнява, че процесния БКТД не е
приложим в отношенията на страните на основание клаузата на чл. 6, ал.2 от него,
съгласно, която в предприятията от бранша, където няма сключен Колективен трудов
договор /КТД/ се прилага браншовия. В случая, между страните има сключени КТД,
представен с отговора на исковата молба, който е приложим в отношенията на страните и
изключва приложението на БКТД.
По реда на чл.143 от ГПК е прието за беспорно между страните обстоятелството, че
ответното водоснабдително дружество е член на Съюза на ВИК-операторите в Република
България както и че за процесния период има приет бизнес план.
Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че през процесния период между страните по делото е съществувало
валидно трудово правоотношение по силата на сключения трудов договор от 24.04.2000г.
Страните не спорят, че ищцата изпълнявала длъжността ”***” в район Д.-град.
Не е спорно и че със Заповед N:АС-05-1667 от 12.12.2022 г. на изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД/л.84/, считано от датата на
връчване на заповедта -12.12.2022 г. на основание чл.327, ал.1, т. 12 от КТ- поради
придобиване право на пенсия, и подадено заявление от служителката с вх.
№3709/09.12.2022г.
От представените фишове за работна заплата на ищцата, се установява следното:
-за периода от м.април 2020 г. до м.декември 2020 г. на ищцата е начислявано и
изплащано основно трудово възнаграждение по размер на MP3 за страна от 610,00 лв., а
допълнително за клас в размер на 1 % за всяка година трудов стаж, в случая от м.04.2020 г.
до м.08.2020 г. вкл. 39 %, а от м.09.2020 г. до м. 12.2020 г. вкл. - 40 %.
-за периода от м.януари 2021 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение със Заповед № ЛС-17-1/15.03.2021 г., на ищцата е начислявано и
изплащано основно трудово възнаграждение по размер на MP3 за страна от 650,00 лв., а
допълнително за клас в размер на 1 % за всяка година трудов стаж, в случая - 40 %.
По делото е представен браншови колективен трудов договор, сключен на
02.05.2018г., действащ за период от две години, начиная датата на сключването му /чл.9
ал.1/.
3
Страни по този колективен трудов договор са Съюза на „Вик”операторите в
РБългария, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” „Подкрепа” и
Национален браншови синдикат „Водоснабдител” към КНСБ.
По делото е представен браншови колективен трудов договор, сключен на
14.07.2020г., действащ за период от две години, начиная датата на сключването му /чл.9
ал.1/.
Страни по този Браншови колективен трудов договор са Съюза на „Вик”операторите
в РБългария, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” „Подкрепа” и
Национален браншови синдикат „Водоснабдител” към КНСБ.
От ответната страна е представен Колективен трудов договор от 04.11.2019г.,
сключен между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД и Синдикалната
организация на КНСБ при „ВиК Добрич. Този договор е със срок на действие 2г., считано от
датата на сключването му /чл.6/.
Страните са обвързани със сключените договори, доколкото Удостоверение от
28.09.2020г. на „Основна синдикална организация на КНСБ“ при „ВиК Добрич АД
удостоверява, че ищцата била синдикален член в периода 2008-11.12.2022г.
Ответната страна признава факта, че синдикалната секция „Подкрепа” при „ВиК”
ЕООД гр.Добрич е редовен член на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване
„Подкрепа”, както и на Съюза на ВиК операторите в Република България.
С БКТД са уредени въпроси на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост,
социалното партньорство и условията на труд за работещите в бранша членове на
синдикатите.
От справка с действалите за процесния период БКТД, се установява, че съгласно
чл.10 ал.3 - минималното основно трудово възнаграждение за бранша за предприятия с
утвърден бизнес план, минималното основно трудово възнаграждение ( МОТВб) се
определя на база минимална работна заплата за страната завишена с коефициент 1.03.
С клаузата на чл.17 от същия раздел и на двата договора е договорено, ченачинът на
формиране на работната заплата в предприятията не може да противоречи на постигнатите
уговорки в този БКТД и с БКТД и КТД на предприятието.
Действието на БКТД се простира върху работодателите от бранша и синдикалните
секции и организации в предприятията – редовни членове на Федерация „Строителство,
индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа” и Национален браншов синдикат
„Водоснабдител” към КНСБ /арг.чл.6 ал.1 от БКТД/, като съгласно изричната разпоредба на
чл.8 от същите, разпоредби и договорености, включени в КТД на предприятието, които са
по-неблагоприятни за работниците и служителите в тях от посочените в договорите, следва
да се считат за недействителни.
Съгласно чл.31 от КТД минималната месечна работна заплата за предприятието е
договорена в размер на 560 лв. завишена с коефициент 1.03 лв., а в случай на промяна на
MP3 за страната автоматично да се увеличава и минималната работна заплата в
предприятието завишена с коефициент 1.03.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключителната част на назначената по делото, неоспорена от страните и
кредитирана изцяло от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:
Начисляваните и изплащани на ищцата през периода м.април 2020 г. - м. март 2021 г.
вкл. трудови възнаграждения / основни и допълнителни за клас/ са съобразно трудовия
договор, а не с предвидените в БКТД минимални възнаграждения за категорията, в която
попада длъжността на ищцата.
Съобразно клаузите на БКТД и длъжността на ищцата „ *** „, с код за
длъжността 43112002, която по приложение № 1 е категория персонал 4.***, за периода от
м.април 2020 г. до м.март 2021 г. вкп., основното трудово възнаграждение би било в размер
на 7999.55 лв. , а на допълнителното трудово възнаграждение / клас/ би било в размер на
3165.26 лв./таблица 21, в т.ч. по месечно както следва
• за м.април 2020 г. - основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 269.54 лв.
• за м.май 2020 г. - основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв. и
ДТВ за прослужено време в размер на 269.54 лв.
• за м.юни 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв. и
ДТВ за прослужено време в размер на 269.54 лв.
• за м.юли 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв. и
ДТВ за прослужено време в размер на 269.54 лв.
• за м.август 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв. и
4
ДТВ за прослужено време в размер на 269.54 лв.
• за м.септември 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 276.45 лв.
• за м.октомври 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 662.86 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 265.14 лв.
• за м.ноември 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 276.45 лв.
• за м.декември 2020 г. основно трудово възнаграждение в размер на 691.13 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 276.45 лв.
• за м.януари 2021 г. основно трудово възнаграждение в размер на 736.45 лв. и
ДТВ за прослужено време в размер на 294.58 лв.
• за м.февруари 2021 г. основно трудово възнаграждение в размер на 736.45 лв.
и ДТВ за прослужено време в размер на 294.58 лв.
• за м.март 2021 г. за 10 отработени дни до прекратяване на трудово
правоотношение със Заповед № ЛС-17#1/15.03.2021 г. - ОТВ в размер на 334.75 лв. и ДТВ за
прослужено време в размер на 133.90 лв.
Не е изплатено в пълен размер дължимото възнаграждение по БКТД. Неизплатения
остатък е както следва:
- основни трудови възнаграждения в размер на 939.05 лв. - разлика между сбора на
ОТВ по БКТД в размер на 7 999.55 лв. И 7060.50 лв. начислени и изплатени в размер на
7060.50 лв. ,от които:
• 81.13 лв. за м.април 2020 г.
• 81.13 лв. за м.май 2020 г.
• 81.13 лв. за юни 2020 г.
• 81.13 лв. за м.юли 2020 г.
• 81.13 лв. за м.август 2020 г.
• 81.13 лв. за м.септември 2020 г.
• 77.81 лв. за м.октомври 2020 г.
• 81.13 лв. за м.ноември 2020 г.
• 81.13 лв. за м.декември 2020 г.
• 86.45 лв. за м.януари 2021 г.
• 86.45 лв. за м.февруари 2021 г.
• 39.30 лв. за м.март 2021 г.
- допълнителни трудови възнаграждения /за клас/ в размер на 373.49 лв. - разлика
между сбора на ДТВ по БКТД в размер на 3165.26 лв. и 2791.77 лв. начислени и изплатени,
от които:
31.64 лв. за м.април 2020 г.
31.64 лв. за м.май 2020 г.
31.64 лв. за м.юни 2020 г.
31.64 лв. за м.юли 2020 г.
31.64 лв. за м.август 2020 г.
34.38 лв. за м.септември 2020 г.
31.12 лв. за м.октомври 2020 г.
32.45 лв. за м.ноември 2020 г.
32.45 лв. за м.декември 2020 г.
34.58 лв. за м.януари 2021 г.
34.58 лв. за м.февруари 2021 г.
15.72 лв. за м.март 2021 г.

Вещото лице изчислява дължимото обезщетение за забава върху всяко
месечно възнаграждение в размер в размер на общо 349.27 лв. / таблица 4/, от които :
249.96 лв. сбор на обезщетение за забава в плащането на основно трудово
възнаграждение, в т.ч.:
•25.23лв. за м.април 2020 г. за периода от 01.06.2020 г. до 26.05.2023 г.
•24.56 лв. за м.май 2020 г.,за периода от 01.07.2020 г. до 26.05.2023 г.
•23.86 лв. за м.юни 2020 г., за периода от 01.08.2020 г. до 26.05.2023 г.
•23.16 лв. за м.юли 2020 г., за периода от 01.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
•22.49лв. за м.август 2020г., за периода от 01.10.2020г. до 26.05.2023г.
•21.79лв. за м.септември2020г., за периода 01.11.2020г. до 26.05.2023г.
•20.25лв. за м.окгомври 2020 г. за периода 01.12.2020г. до 26.05.2023г.
•20.41лв. за м.ноември 2020г., за периода 01.01.2021 г. до 26.05.2023 г.
5
•19.71лв. за м.декември 2020г., за периода 01.02.201 г. до 26.05.2023 г.
•20.33лв. за м.януари 2021г. за периода от 01.03.2021г. до 26.05.2023 г.
•19.59лв. за м.февруари 2021г. за периода 01.04.2021г. до 26.05.2023 г.
•8.59 лв. за м.март 2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 26.05.2023 г.
-99.31 лв. сбор на обезщетение за забава в плащането на допълнително трудово
възнаграждение /клас/, в т.ч.:
• 9.84 лв. за м.април 2020 г. за периода от 01.06.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 9.58 лв. за м.май 2020 г.,за периода от 01.07.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 9.31 лв. за м.юни 2020 г., за периода от 01.08.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 9.03 лв. за м.юли 2020 г., за периода от 01.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 8.77 лв. за м.август 2020 г., за периода от 01.10.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 9.23 лв. за м.септември 2020 г., за периода 01.11.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 8.10 лв. за м.октомври 2020 г. за периода от 01.12.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 8.16 лв. за м.ноември 2020 г., за периода от 01.01.2021 г. до 26.05.2023 г.
• 7.88 лв. за м.декември 2020 г., за периода от 01.02.201 г. до 26.05.2023 г.
• 8.13 лв. за м.януари 2021 г. за периода от 01.03.2021 г. до 26.05.2023 г.
• 7.84 лв.за м.февруари 2021 г. за периода от 01.04.2021 г. до 26.05.2023 г.,
• 3.43 лв. за м.март 2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 26.05.2023 г..
Вещото лице установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода
м.април 2020 г. до м.март 2021 г. в размер на общо 9 852.27 лв., в т.ч. основно в размер на
7060.50 лв. е съобразено с MP3 по заповеди на директора на ответното дружество, и не са
съобразени с размера на минималната месечна работна заплата по КТД, съответно ДТВ за
прослужено време са начислявани и изплащани в по-малък размер.
2. Съществуват неначислени и неизплатени БТВ за периода м.април 2020 г. до
м.март 2021 г. вкл.в размер на 297.56 лв., в т.ч.:
• 211.82 лв. сбор на основни трудови възнаграждения
• 85.74 лв. сбор на допълнителни трудови възнаграждения / за клас/
Вещото лице сочи, че съгласно разпоредбите на чл.272 ал.1 т.З от КТ, чл.6 от КСО,
чл.40 ал.1 т.1 от 330 и чл.157 КСО от начисленото брутно трудово възнаграждение
работодателят удържа дължимите от работника или служителя суми за социално и здравно
осигуряване, а авансовия данък по чл.42 от ЗДДФЛ при изплащане на възнаграждението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният от ищеца против „В и К" ЕООД гр. Добрич главен иск, черпи своето
правно основание от нормите на чл. 59 вр. с чл. 242 вр. с чл. 128 от КТ, а акцесорния иск е с
правна квалификация чл.86 от ЗЗД.
Искът по чл.59 от КТ може да се предяви за неизпълнение на всеки КТД - на равнище
предприятие, отраслов или браншови КТД, както и при неизпълнение на КТД по общини.
Неизпълнението на КТД от работодателя може да се прояви в различни форми: пълно
неизпълнение на поети задължения, частично, неточно изпълнение, забавено и пр. В случая
се касае за неизплащане на основно и допълнително трудово възнаграждение, съгласно
уговорка в БКТД.
Исковете са допустими, тъй като ищецът е активно легитимиран да ги предяви като
лице, на което е прекратено трудовото правоотношение, но претендира, че работодателят не
му е изплатил всички дължими за труда суми, което обуславя и правния му интерес от
образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като
бивш работодател на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл.128, чл.242 и чл.270 от КТ трудът е възмезден.
Възмездността представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение,
което съдът намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус.
Възмездността на труда се изразява в това, че срещу изразходваната от работника работна
сила работодателят му дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от
него психическа и физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека
труд. Именно затова задължението на работодателя да плаща в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника.
С чл.244, т.2 от КТ на Министерския съвет е делегирано правото да определя
видовете минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения, които не са
определени с КТ. До 01.07.2007г. минималният размер на допълнителното възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит бе уреден от Наредбата за допълнителните
и други трудови възнаграждения /отм./, а след тази дата е уреден в Наредбата за структурата
6
и организацията на работната заплата. Страните по трудовото правоотношение могат да
уговорят по-големи размери на допълнителното възнаграждение за продължителна работа от
предвидения минимален размер.
Съгласно представените БКТД, действащи в исковия период, размерът на основното
трудово възнаграждение на работниците в системата на водоснабдяването е обвързана от
приетата за минимална заплата в бранша по начина, посочен по-горе/с индексиране с
коефициент според вида на работата/. Не се спори между страните, че същите са били в
трудово правоотношение през периода, посочен в исковата молба и следователно и за
периода на действие на процесния БКТД. Страните са овързани с браншовия колективен
трудов договор и приложим е общия принцип на чл.50, ал.2 от КТ, възпроизведен в
разпоредбата на чл.8 от БКТД, че отношенията във връзка с индивидуалното трудово
правоотношение се уреждат от по– благоприятните за работниците и служителите
разпоредби, като конкретно работодателите и синдикатите не могат да договорят по-ниски
трудови възнаграждения от определените в Приложение 1 на БКТД.
От заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява, че
съгласно разпоредбите на БКТД действали за процесния период досежно минималния
размер на основното трудово възнаграждение за категорията труд, полаган от ищцата е по–
благоприятен както по отношение на уговореното възнаграждение в трудовия договор, така
и по отношение на уговореното възнаграждение в Колективния трудов договор.
От така представените договори се установява, че при действието на БКТД от
02.05.2018г., в сила до 02.05.2020г., е приет КТД на равнище предприятие, който урежда по
неблагоприятно въпроса относно трудовите възнаграждения на заетите в предприятието.
При това, настоящия състав намира, че клаузата на чл.6 ал.2 от БКТД не може да се приложи
касателно уговорения по-малък размер на трудовото възнаграждение, защото противоречи
на чл.8 от БКТД и главно на чл.50, ал.2 от КТ.
Поради това, за периодите, в които са действали процесните БКТД относно
задължението на работодателя във връзка с трудовото възнаграждение на ищеца намират
приложение разпоредбите на БКТД. При това се налага извода, че за ответното дружество
като работодател е било налице задължение за начисляване и изплащане на трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период в размер, който се определя съгласно
разпоредбите на браншовия договор. Безспорно е, че работодателят не е изпълнявал
произтичащите от БКТД задължения във връзка с трудовите възнаграждения на ищеца, като
е изплащал трудовото възнаграждение уговорено с индивидуалния трудов договор. При
установеното действие на разпоредбите на БКТД, размерът на неначислената и незаплатена
част от трудовото възнаграждение на ищеца е категорично установен със заключението на
вещото лице. Доколкото, обаче, действието на БКТД е в рамките на уговорените две
годишни периоди – от 02.05.2018г. до 02.05.2020г. и от 14.07.2020г. до 14.07.2022г., в
периода между двата договора 02.05.2020г.- 14.07.2020г. е действала клаузата на чл.31 от
КТД, съгласно която, минималната месечна работна заплата за предприятието е договорена
в размер на 560 лв. завишена с коефициент 1.03 лв., а в случай на промяна на MP3 за
страната автоматично да се увеличава и минималната работна заплата в предприятието
завишена с коефициент 1.03. Поради това, исковете на ищцата за м. май 2020г., юни 2020г.
и до 13.07.2020г.вкл. следва да се уважат до размера изчислен от вещото лице по КТД, а в
периода 14.07.20г.- 30.07.2020г. по БКТД. Т.е исковете за м.май и юни 2020г. следва да се
уважат до размер на 18.30лв. ОТВ и 7.14лв. ДТВ. За горницата до претендирания размер
подлежат на отхвърляне.
За периода 01.07.2020г. - 13.07.2020г. следва да се приложи КТД, като общото
задължение /таблица 6/ се раздели на брой работни дни за м.юли 2020г. – 23, посочени в
колона 2 на таблица 5, и полученото умножи по броя работни дни в периода -9. Така
формирано задължението за неплатено ОТВ е в размер на 7,16лв., а за ДТВ – в размер на
2,79лв.
По същата методика следва да се изчисли задължението на ответника за периода
14.07.2020г.- 31.07.2020г., но вече върху изчисленията на вещото лице по БКТД в таблица 3,
за оставащите 14 отработени дни. Или задължението за ОТВ е в размер на 49,38лв., а за
ДТВ в размер на 19,26лв.
Сумарно неплатеното задължение на работодателя за месец 07.2020г. възлиза на
56,54лв. ОТВ и 22,05лв. за ДТВ. За горницата до претендирания за този месец размер
исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед основателността на главните искове, основателни са и акцесорните искове по
чл.86 от ЗЗД. Счетоводната експертиза дава заключение за размера на дължимото
обезщетение за забава, но последното следва да бъде редуцирано с оглед по –ниския
7
установен размер за месеците май, юни и юли 2020г. съобразно данните в Таблица 4 от
заключението и с помощта на лихвен калкулатор Calculator. bg. Изчислено върху размера за
който иска е основателен, обезщетението за забава върху вземането за ОТВ м. май 2020г. е в
размер на 5,51лв. , за м.юни 5,35лв. и за м.юли 16лв., а върху вземането за ДТВ за м. май
2020г. е в размер на 2,13лв. , за м.юни 2,07лв. и за м.юли 6,25лв.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – подаване заявлението по чл.410 от ГПК -26.05.2023г. до
окончателно погасяване на задълженията.
Тук следва да се разгледа възражението на ответната страна за погасяване на
исковете по давност съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Разпоредбата установява, че исковете
по трудови спорове се погасяват по давност и срокът е тригодишен. Относно началния
момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове по
трудови спорове, е създадена специална уредба – чл. 358, ал. 2 КТ. Искът за турдово
възнаграждение по чл.59 КТ попада в хипотезата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ - давностният срок
за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде
упражнено. Трудовото възнаграждение за всеки месец е дължимо до края на месеца,
следващ този, през който е положен труда. Заявлението в заповедното производство е
подадено на 26.05.2023г. Вземането за трудово възнаграждение за м.април 2020г. е станало
изискуемо на 01.06.2020г., т.е не е погасено по давност. Респективно не е погасено и
вземането за м юни 2020година.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски,
редуцирани с оглед частичното уважаване на исковите претенции. При това, окончателния
размер за адвокатско възнаграждение, който следва да се възстанови на ищеца е в размер на
505,25лв. Така изчисленото възнаграждение не е прекомерно съобразно броя и правната
сложност на предявените искове.
На основание чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по бюджетната сметка на районен съд Добрич ДТ в размер на 100лв., както и 350лв.
авансово изплатени за съдебно-счетоводна експертиза от бюджетните средства на ДРС.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ" АД, ***, дължи на Е. Б. Н., ЕГН **********, *** , следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1277/2023г. по описа на РС Добрич :
- 788,80лв., представляваща неизплатени основни трудови възнаграждения по БКТД
от 02.05.2018г., БКТД от 14.07.2020г. и по КТД от 04.11.2019г., от които:
• 81.13 лв. за м.април 2020г.
• 18,30 лв. за м.май 2020 г.
• 18.30 лв. за юни 2020 г.
• 56,54лв. за м.юли 2020 г.
• 81.13 лв. за м.август 2020 г.
• 81.13 лв. за м.септември 2020 г.
• 77.81 лв. за м.октомври 2020 г.
• 81.13 лв. за м.ноември 2020 г.
• 81.13 лв. за м.декември 2020 г.
• 86.45 лв. за м.януари 2021 г.
• 86.45 лв. за м.февруари 2021 г.
• 39,30 лв. за м.март 2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така
установения размер до претендирания от 948,81
- 314,89лв., представляваща неплатени допълнителни трудови възнаграждения /за
клас/ по БКТД от 02.05.2018г., БКТД от 14.07.2020г. и по КТД от 04.11.2019г., от които:
-31.64 лв. за м.април 2020 г.
-7.14 лв. за м.май 2020 г.
-7,14 лв. за м.юни 2020 г.
-22,05 лв. за м.юли 2020 г.
-31.64 лв. за м.август 2020 г.
-34.38 лв. за м.септември 2020 г.
-31.12 лв. за м.октомври 2020 г.
8
-32.45 лв. за м.ноември 2020 г.
-32.45 лв. за м.декември 2020 г.
-34.58 лв. за м.януари 2021 г.
-34.58 лв. за м.февруари 2021 г.
-15.72 лв. за м.март 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така
установените вземания до претендирания размер от 373,48лв.
- Законната лихва върху главните задължения от 788,80лв. и 314,89лв., начиная от
датата на подаване на заявлението 26.05.2023г. до окончателното им плащане.
- 205,24лв., представляваща сбор на обезщетенията за забава в плащането на
основно трудово възнаграждение, в т.ч.:
• 25.23 лв. за м.април 2020 г. за периода от 01.06.2020г. до 26.05.2023г.
• 5.51 лв. за м.май 2020 г.,за периода от 01.07.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 5.35 лв. за м.юни 2020 г., за периода от 01.08.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 16.00 лв. за м.юли 2020 г., за периода от 01.09.2020г. до 26.05.2023 г.
• 22.49 лв. за м.август 2020г., за периода от 01.10.2020г. до 26.05.2023 г.,
• 21.79 лв. за м.септември 2020г., за периода 01.11.2020г. до 26.05.2023г.
• 20.25 лв. за м.окгомври 2020 г. за периода 01.12.2020г. до 26.05.2023 г.
• 20.41 лв. за м.ноември 2020 г., за периода 01.01.2021 г. до 26.05.2023г.
• 19.71 лв. за м.декември 2020 г., за периода 01.02.2021г. до 26.05.2023г.
• 20.33 лв. за м.януари 2021 г. за периода от 01.03.2021г. до 26.05.2023 г.
• 19.59 лв. за м.февруари 2021 г. за периода 01.04.2021г. до 26.05.2023 г.
• 8.58 лв. за м.март 2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 26.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установеното вземане до претендираното от
229,97лв.
-81,83лв. сбор на обезщетение за забава в плащането на допълнително трудово
възнаграждение /клас/, в т.ч.:
• 9.84 лв. за м.април 2020г. за периода от 01.06.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 2.13 лв. за м.май 2020 г.,за периода от 01.07.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 2.07 лв. за м.юни 2020 г., за периода от 01.08.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 6.25 лв. за м.юли 2020 г., за периода от 01.09.2020 г. до 26.05.2023 г.
• 8.77 лв. за м.август 2020г., за периода от 01.10.2020г. до 26.05.2023г.
• 9.23лв. за м.септември 2020г., за периода 01.11.2020г. до 26.05.2023г.
• 8.10лв. за м.октомври 2020г. за периода от 01.12.2020г. до 26.05.2023г.
• 8.16лв. за м.ноември 2020г., за периода от 01.01.2021г. до 26.05.2023г.
• 7.88 лв. за м.декември 2020г., за периода от 01.02.2021г. до 26.05.2023г.
• 8.13 лв. за м.януари 2021 г. за периода от 01.03.2021 г. до 26.05.2023 г.
• 7.84 лв.за м.февруари 2021г. за периода от 01.04.2021г. до 26.05.2023г.
• 3.43 лв. за м.март 2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 26.05.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установеното вземане до претендираното от 99,30лв.
върху ДТВ.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД, *** да заплати
на Е. Б. Н., ЕГН **********, *** сторените по делото разноски в размер на 505,25лв.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД, ***, да заплати
по бюджетната сметка на ДРС сумата от 100лв. –държавна такса, както и 350лв. -авансово
изплатени за съдебно-счетоводна експертиза от бюджетните средства на ДРС.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд датата на обяваването
му.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9