№ 50965
гр. София, 13.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110149604 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ц. И. срещу „.....“ ЕАД. Съдът извърши
проверка за редовността и допустимостта на предявения иск, както и на книжата, разменени
между страните, и намира, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на
закона, а предявеният иск е процесуално допустим, поради наличието на правен интерес за
ищцата да установи недължимост на вземането, за да защити имуществената си сфера и
кредитна репутация от неправомерно принудително изпълнение или извънсъдебни
претенции. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,
който в законоустановеният срок по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс е депозирал
писмен отговор.
В изпълнение на задълженията си по чл. 140, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс
съдът обявява на страните следния проект за доклад по делото:
Ищцата Р. Ц. И. твърди в исковата си молба, че срещу нея е бил издаден изпълнителен лист
от 04.01.2013 г. по гражданско дело № 56438/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 120
състав, по силата на който е осъдена да заплати на „..... (България)“ ЕАД сумите от 3000 лева
главница, 1506.90 лева наказателна лихва и 365.14 лева разноски. Въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20137780400133 по описа на
Частен съдебен изпълнител ...... Ищцата навежда твърдения, че по изпълнителното дело не
са извършвани валидни изпълнителни действия в период, по-дълъг от две години, поради
което същото е прекратено по силата на закона (ex lege) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, като перемпцията е настъпила най-късно през месец
март 2016 година, макар формалната резолюция на съдебния изпълнител да е постановена
на 20.03.2018 г. Ищцата поддържа, че след настъпване на перемпцията е започнала да тече
нова погасителна давност за вземането, която е изтекла на 07.03.2019 г., преди сключването
на договора за цесия от 19.12.2019 г., с който ответното дружество твърди, че е придобило
вземането. Твърди се, че към момента на цесията вземането вече е било погасено по давност
и не е съществувало като изпълняемо право, поради което ответникът не е придобил
1
качеството на кредитор. Ищцата иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че тя не му дължи процесните суми поради погасяването им по давност.
В депозирания писмен отговор ответникът „.....“ ЕАД изразява становище за основателност
на предявения иск. Ответникът прави изрично признание на иска на основание чл. 237 от
Гражданския процесуален кодекс, като заявява, че признава претенцията на ищцата за
установено несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Ответникът не оспорва факта, че давностният срок е изтекъл, но възразява срещу искането
за присъждане на разноски в полза на ищцата. Ответното дружество се позовава на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, като твърди, че с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемало
действия по принудително събиране на вземането и признава иска още с отговора на
исковата молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс
във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Касае се за отрицателен
установителен иск за несъществуване на изпълняемо право, основан на факти, настъпили
след издаването на изпълнителното основание, а именно изтичане на погасителна давност
след прекратяване на изпълнителното производство.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищцата да проведе пълно и
главно доказване на фактите, на които основава твърдението си за погасяване на вземането
по давност, а именно: издаването на изпълнителния лист, образуването на изпълнителното
дело, момента на последното валидно изпълнително действие, момента на настъпване на
перемпцията и изтичането на петгодишния давностен срок преди предявяване на иска. В
тежест на ответника е да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана с други
юридически факти, ако твърди такива, както и обстоятелствата, на които основава
възражението си по чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
следните обстоятелства: наличието на издаден изпълнителен лист от 04.01.2013 г. в полза на
праводателя на ответника; образуването на изпълнително дело № 20137780400133 на ЧСИ
.....; прекратяването на изпълнителното дело поради перемция и връщането на
изпълнителния лист на взискателя през 2018 г.; фактът на извършената цесия между „.....
(България)“ ЕАД и ответника; както и фактът, че към момента на подаване на исковата
молба вземането е погасено по давност, доколкото това се признава от ответника.
Спорът е по правото и то по разноските - дал и е повод ответника за предявяване на иска.
По доказателствата: Съдът намира представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства за относими към предмета на спора, допустими и необходими, поради което
следва да ги приеме. Следва да бъдат оставен без уважение уважени доказателствените
искания за прилагане на справки и удостоверения от съдебния изпълнител относно хода и
прекратяването на изпълнителното дело, с оглед направеното признание на иска от страна
2
на ответника, съдът намира, че не се налага събирането на горното.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исков амолба и с отговор писмени
доказателства.
Оставя без уважение да се изиска служебно справка гражданско дело № 56438/2012 г. на
Софийски районен съд и копие от изпълнително дело № 20137780400133 на ЧСИ ..... за
установяване момента на прекратяване на изпълнението, доколкото по тези факти няма спор
по деллото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2026г. от 10:20 ч.,
за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3