Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 255 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 2 от 22.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр. К.
към ОД на МВР- П., на В.Х.Б., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „В.К.“ № ** е наложено административно наказание
на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД /Закон за закрила на детето/- глоба в размер на
300 лв., за нарушение на чл.8, ал.3 от същия закон.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателя и го обжалва, като с жалбата моли съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва да е извършил твърдяното нарушение,
като твърди, че е осигурил пълнолетно лице като придружител на сина си.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. Р.- упълномощен. Представят
доказателства. Оспорва се извършване на твърдяното нарушение. Пледират за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост и обсъди събраните по делото доказателства, намери, че жалбата е
подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели- П.П.
като актосъставител, Д.Ю. и Й.Г. като свидетели по
акта, и Х. Б., доведен по почин на жалбоподателя както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 2 от 22.02.2018 г., разписка за връчване на
наказателно постановление, АУАН от 28.01.2018 г.,
обяснение от В.Х.Б., заповед № З-9715/30.11.2010 г., съдът намери за установено
следното:
На
28.01.2018 г. се извършвала специализирана полицейска операция, която включвала
и проверка на заведения за присъствие на малолетни и непълнолетни без
придружители. В хода на операцията била извършена проверка в дискотека „О.“,
находяща се в гр. К., ул. „*****“ № *. При проверката бил установен в
дискотеката непълнолетния Х. В. Б., ЕГН **********. Същият, на 27.01.2018 г.,
около 19 часа, излязъл от дома си с пълнолетните Г. Х. и А.Г., които го
придружавали, за което баща му- жалбоподателя Б. бил наясно. Впоследствие,
около 22,15 ч. преди да влезе в дискотеката св. Б. уведомил баща си, изпращайки
му съобщение по вайбър, че е само с Г. Х., тъй като
А.Г. отишъл на друго място.
При
извършената му проверка св. Б., първоначално заявил на полицейските служители,
че е с А.Г., който обаче не бил установен на място. След това заявил на
проверяващите, че е в дискотеката с пълнолетния Г. А., който бил установен на
място. Междувременно, контролните органи
се свързали по телефона с бащата на свидетеля- жалбоподателя Б., като на
въпроса дали знае с кого е сина му в дискотеката, последния отговорил, че е с
А.Г., тъй като не бил отворил и прочел съобщението от сина си. Прочел го едва
след разговора с полицейските служители в Р.н.М.К. където бил извикан да се
яви, като отворил съобщението пред тях. За тези обстоятелства, жалбоподателят
дал и писмени обяснения.
Във
връзка с констатираното на 28.01.2018 г. бил съставен процесния
АУАН, с който било прието, че жалбоподателят Б. е
осъществил нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗД, тъй като на 28.01.2018 г., около
01,50 ч. в гр. К., ул. „*****“ №**, в търговски обект- дискотека „О.“, като
родител на детето си Х. В. Б., ЕГН **********,***, навършило 14- годишна
възраст, но ненавършило 18- годишна възраст, след като е бил длъжен, не го е придружил
на обществено място след 22 часа.
Жалбоподателят
подписал акта, като направил възражения, че сина му е писал по вайбър, че е с Г. Х., но Б. не го прочел.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 22.02.2018 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, на Б. било
наложено административно наказание на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД- глоба в
размер на 300 лв., за нарушение на чл.8, ал.3 от същия закон.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено само на това основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали
жалбоподателят действително и виновно е извършил вмененото му във вина
нарушение.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът счита, че фактите по
извършване на нарушението, посочени в АУАН и
наказателното постановление са непълни в нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗЗД, се санкционира
родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което
наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за
дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4 от ЗЗД. Ал.3 на чл.8 от
посочения закон регламентира, че родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не
е навършило 18-годишна възраст. В ал.4 на чл.8 е предвидено задължение за
родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, в
случай, че не могат да го придружат, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, контролният орган е посочил, че
на датата на нарушението жалбоподателя като родител на детето, не го е
придружил на обществено място след 22.00 ч. С това си деяние е нарушил
предвиденото в чл.8 ал.3 от ЗЗД задължение. Липсват изложени обстоятелства
обаче било ли е придружено на процесната дата детето
от пълнолетно дееспособно лице, осигурено от родителите му за придружител. За
да е съставомерно нарушението по чл.8 ал.3 от ЗЗД, не
е достатъчно само родителят лично да не придружава детето си след определения
час, а на същото и да не е осигурен пълнолетен придружител в случай, че
родителят по някаква причина е възпрепятстван да бъде пряко с него. Между двете задължения е налице неделима
връзка. Поради това, за да е налице яснота за нарушителя в какво се изразява
неправомерното му поведение, следва да е налице пълно посочване на фактите по
нарушението, а именно освен че не е било налице лично присъствие на родителя,
детето е било и без осигурен пълнолетен придружител от страна на същия. В
конкретния случай този съществен елемент не е посочен въобще,
което води до непълен фактически състав на описано нарушение, пряко
засягащ правото на защита на наказаното лице относно естеството на
административно- наказателното обвинение и основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
На
следващо място по делото остана и недоказано по несъмнен начин от страна на въззиваемата страна, чиято е тежестта на доказване в
производството, жалбоподателя да е извършил вмененото му нарушение. Както се
каза по-горе, за нарушение по чл.8 ал.3 от ЗЗД може да бъде ангажирана
административно- наказателната отговорност на родител, който не придружава
лично детето си, но заедно с това не му е осигурил друг пълнолетен придружител.
От показанията на св. Б.- син на жалбоподателя се установява, че същият
е излязъл от дома си придружен от две пълнолетни лица, едно от които се е
намирало заедно с него в дискотеката по време на проверката. Съдът ползва
показанията на посочения свидетел. Макар и
същия да е в близки отношения с жалбоподателя, показанията му не са отречени от
други доказателства по делото. Напротив, потвърждават се от тези на св. Ю.,
който заявява, че действително в дискотеката се е намирал Г. Х. и същият е бил
посочен от св. Б. за негов придружител. Това обстоятелство обаче не е било
проверено по надлежен ред от страна на контролните органи. Наличието на две
пълнолетни лица, които са придружавали непълнолетния процесната
вечер, за което обстоятелство жалбоподателя е знаел, макар и впоследствие да не
е бил наясно, че единия от тях не се е намирал в заведението към момента на
проверката, сочи че същия е изпълнил задължението си по чл.8 ал.4 от ЗЗД да
осигури придружител на непълнолетното си дете, поради което следва да отпадне
административно- наказателната му отговорност по чл.8 ал.3 от ЗЗД.
Поради
изложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Ето
защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 2 от 22.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. към ОД на МВР- П., с което на В.Х.Б., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „В.К.“ № ** е наложено административно наказание
на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето- глоба в размер на 300
лв., за нарушение на чл.8, ал.3 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ