№ 6571
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110168760 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. Т. за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 3 701,18 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №70, находящ се в гр.
София, ж.к. Младост, бл. 46, вх. 4, ет. 8, аб. №81079, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението /19.09.2022г./ до плащането, сумата от 539,53 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 19.08.2022г., сумата от 57,04 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/19.09.2022г./ до плащането, както и сумата от 11,75 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 01.10.2019г. –
19.08.2022г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
1
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. Т. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на
топлинна енергия през процесния период. Поддържа, че липсва валидно
правоотношение между етажната собственост и „ПМУ Инженеринг” ООД.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг” ООД не
оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетия по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 95, том XV, дело № 2478 от 05.06.1987г. се установява, че
А. Божанов А.ов и Еленка Димитрова А.ова са прехвърлили правото на
собственост на процесния имот – апартамент №70, находящ се в гр. София,
ж.к. Младост, бл. 46, вх.4, ет. 8, на ответника, като са си запазили вещното
2
право на ползване върху североизточната стая на апартамента. Съгласно
описанието на недвижимия имот в нотариалния акт, същият се състои от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75,32 кв.м.
В чл.108, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
законодателят е регламентирал, че в жилището следва да се предвидят: 1.
жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) –
дневни, спални, детски стаи и трапезарии; 2. помещения със спомагателно и
обслужващо предназначение: а) помещения за подготовка на храна – кухни,
кухни-трапезарии, кухненски бокс; б) помещения за санитарно-хигиенно
обслужване – бани, тоалетни и бани-тоалетни; в) помещения за домакински
дейности (пране, сушене и гладене); г) складови помещения – дрешници и
килери и др. (във или извън жилището); 3. комуникационни площи – входни
и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби и 4.
отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др. Доколкото съгласно
цитираната разпоредба, дневната стая е жилищно помещение, а кухнята и
сервизните помещения са такива със спомагателно и обслужващо
предназначение, съдът приема, че процесният имот се състои от три
жилищни помещения и кухня и сервизни помещения, които имат обслужващо
предназначение. Прехвърлителите А. Божанов А.ов и Еленка Димитрова
А.ова са си запазили правото на ползване върху едно жилищно помещение –
североизточната стая от апартамента, поради което следва да се приеме, че
същите са си запазили правото на ползване върху 1/3 ид.ч. от жилището.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от които да
се установява, че вещното право на ползване на прехвърлителите А. Божанов
А.ов и Еленка Димитрова А.ова е прекратено, поради което и предвид
нормата на чл.153 ЗЕ същите следва да отговарят до посочената квота за
задълженията за заплащане на топлинна енергия в топлоснабдения имот,
съответно ответникът като собственик на имота следва да отговаря за
останалите 2/3 от задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
3
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „ПМУ Инженеринг” ООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки
са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Неоснователни са доводите на ответника, че „ПМУ Инженеринг” ООД не
е оторизирано дружество да извършва дялово разпределение. Действително
договор №2154/17.12.2002г., сключен между „ПМУ Инженеринг” ООД и
етажна собственост с адрес в гр.София, ж.к. Младост, бл.46, вх.4 е сключен за
срок от три години, като страните са уговорили, че в случай, че никоя от
страните не прекрати договора, договорът се продължава автоматично. При
доказателствена тежест за ответника да установи фактите, на които основава
възраженията си /чл.154, ал. 1 ГПК/, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за това страните да са прекратили договора. Поради това съдът
4
намира дяловите разпределения да са извършени от оторизирано дружество.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2019г.
(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2019г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2022г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), т.е.
след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 19.09.2022г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
5
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 3 701,21 лв. Ищецът
претендира сума в по-малък размер – 3701,18 лв., от която сума ответникът
съгласно гореизложените мотиви дължи 2/3 или сумата от 2 467,45 лв., до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 3 701,18 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от 01.08.2019г. до
30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 57,04 лв. От посочената сума, ответникът
дължи 2/3 или сумата от 38,03 лв., до която сума искът е основателен и следва
да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 57,04 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
6
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019г. и
2020г., обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 355,73 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Дължимите разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№50697/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, са в
размер на 79,18 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
7
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 309,77 лв. за исковото
производство, представляващи адвокатско възнаграждение, което е
действително платено от ответника на адв. Д. Ч., видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 26.01.2023г.Ответникът
няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде
присъждано /в този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.
№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.
№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, че А. Г. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 2 467,45 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №70, находящ се в гр.София, ж.к. Младост, бл. 46, вх. 4, ет. 8, аб.
№81079, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50697/2022г. по
описа на СРС, 77-ми състав – 19.09.2022г. до плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 38,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50697/2022г. по описа на
СРС, 77-ми състав – 19.09.2022г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 3 701,18 лв., иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ за заплащане цената на извършена услуга дялово разпределение
до пълния предявен размер от 57,04 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 539,53 лв. – лихва за забава, начислена
8
върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
19.08.2022г. и за сумата от 11,75 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 19.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Г. Т., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 79,18 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 50697/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от
355,73 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на А. Г. Т., ЕГН **********, сумата от 309,77 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг” ООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9