№ 327
гр. Габрово, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ ***** АД срещу постановеното решение
по гр.д.№1794/2024г. на Районен съд – Габрово.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение. Оспорват се изводите на съда относно
изтеклата давност, като неправилни. Сочат се конкретни факти относно хронологията на
извършените действия по образуваното през 2014г. изпълнително дело по описа на ЧСИ
В.Ц. и последващото през 2024г. и значението за прекъсване на давността. Цитира се
съдебна практика. Развиват се доводи за същността на перемпцията и действията, с които се
прекъсва давността . Твърди се, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение , като неправилно и
незаконосъобразно, и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск
по чл.439 ГПК, ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор на ищеца чрез неговия пълномощник се излагат
доводи за неоснователност на въззивната жалба .
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на
1
обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по
предявения от В. Д. Х. срещу «*****» АД, иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата 24 146.52лв./двадесет и четири хиляди сто
четиридесет и шест лева и петдесет и две ст./, представляваща част от вземане - главница,
ведно със законната лихва от 18.07.2021г. до окончателното й изплащане, по издаден
изпълнителен лист от 22.10.2010г. по ч.гр.д.№2252/ 2010г. по описа на Районен съд-Габрово,
която е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №451/2024г. по описа
на ЧСИ В.Ц..
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд , на
които е основано решението за уважаване на исковата претенция .
От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е
образувано по предявен иск по чл.439 ГПК от ищцата В. Д. Х. срещу ответника „*****АД.
Твърденията ,на които ищцата е основала исковата си претенция съгласно наведените
в исковата молба обстоятелства, е за недължимост на сумата 24 146.52лв., ведно със
законната лихва от 18.07.2021г., поради несъобщаване на цесията от дружеството, с което е
била в договорно правоотношение - „Банка ДСК“ЕАД и поради погасяване на вземането по
давност, като се твърди, че последното валидно извършено изпълнително действие е на
14.03.2017г., когато е извършена проданта на ипотекирания имот.
Ответникът в писмения отговор е противопоставил твърдения за прекъсване на
погасителната давността по образуваните изпълнителни производства по изп.дело
№130/2012 г. по описа на ЧСИ и изп.д.№451/2024г. по описа на ЧСИ В.Ц. , с посочване на
конкретно предприети действия от взискателя и ЧСИ по всяко от тях, с което обосновава
възражението си ,че петгодишната погасителна давност за процесните вземания не е
изтекла. Наведени са твърдения и за надлежно уведомяване на длъжника по чл.99 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че изп.дело №20127320400130 по
описа на ЧСИ В.Ц. ,по което ищцата В. Д. Р. е длъжник , е образувано на 13.07.2012г. по
молба на взискателя „ БАНКА ДСК“ ЕАД и представен изпълнителен лист от 22.10.2010г.
по ч.гр.д.№2252/2010г. по описа на РС-Габрово, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която не се твърди и не се установява да е подадено
възражение по чл.414 ГПК от длъжника В. Р.. В хода на изпълнителното дело
първоначалният взискател е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело
„*****АД, който е конституиран като взискател с постановление на ЧСИ от 18.01.2019г., на
основание чл.429, ал.1 ГПК.
От данните по делото се установява, че заповедта по чл.417 ГПК е връчена лично на
длъжника В. Р. с ПД на 26.02.2013г. , удостоверен от връчителя /л.42 от изп.д./. С изтичане
на двуседмичния срок за подаване на възражение / съгласно действащата към този момент
редакция на ГПК/, в който това право не е упражнено от длъжника, заповедта е влязла в
2
сила . По отношение на вземания , установени с влязла в сила заповед, е приложим
петгодишният давностен срок по чл.117,ал.2 ЗЗД / в този смисъл и опр.№214/15.05.2018г. по
ч.гр.д.№1528/2018г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
В случая ищцата се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност , с начало
на давностния срок 14.03.2017г., когато се твърди ,че е последното валидно изпълнително
действие : извършената продан на ипотекирания имот.
Изпълнителното дело №20127320400130 по описа на ЧСИ В.Ц. е образувано на
13.07.2012г., предвид на което до 26.06.2015г. / от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г../ не е текла давност съгласно дадените разяснения с ТР №3 / 28.03.2023 г. по т. д
.№3 /2020 г. ,като след тази дата давността е прекъсвана с предприетите изпълнителни
действия от ЧСИ – насрочени и проведени публични продани и наложени запори през
периода 01.02.2016 г.- 24.02.2017г.
На 18.01.2018г. е конституиран като взискател по изп.д.№130/2012г. „*****АД , на
основание чл.429,ал.1 ГПК , който се легитимира като цесионер по сключен на 08.11.2018г.
договор за цесия с „БАНКА ДСК ЕАД. Към молбата е приложен договора за цесия от
08.11.2018г., пълномощно, с което „БАНКА ДСК“ ЕАД упълномощава „*****АД да уведоми
от името на банката всички длъжници по вземанията по кредите, които банката е цедирала
с договор от 08.11.2018 г. , като и изпратено до длъжника уведомление за прехвърляне на
вземането от „***** АД като пълномощник на Банка ДСК ведно с известие за доставяне ,в
което е отбелязано ,че пратката не е потърсена от получателя.
На 21.02.2019г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор на банкови
сметки на длъжника.
На 15.07.2020г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 23.07.2024г. изп.дело №130/2012г. е прекратено по молба на взискателя и на
същата дата по негова молба е образувано изп.дело №451/2024г., като в молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано и налагане на запор на банковите сметки на
длъжника, открити в Банка ДСК АД и на трудовото му възнаграждение.
Със запорно съобщение от 12.08.2024г. са наложени запори върху всички банкови
сметки на длъжника в „***** „АД и „*****“АД.
От така установените данни е изводимо, че след сочената от ищцата дата 14.03.2017г.
са извършвани действия, с които е прекъсвана давността и към предявяване на иска по
чл.439 ГПК на 24.10.2024г. вземането на ответника по издадения на 22.10.2010г.
изпълнителен лист срещу ищцата за исковата сума от 24 146,52лв. главница , ведно със
законната лихва от 18.07.2021г. не е погасено по давност.
Прекъсването на давността е настъпило още с образуване на изпълнителното дело
№130 на 13.07.2012г., тъй като към момента на образуването му все още е действало
ППВС№3/1980г. От прекъсването на давността на 13.07.2012 г. тя не е текла до 26.06.2015г.-
3
до отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. с т.10 от ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК. Спирането на
давността е преустановено на 26.06.2015г., с отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. с т.10 от ТР
по т.д.№2/2013г. на ОСГТК и за вземането , предмет на изпълнителното производство по
изп.д.№ 130/2012 г. , е започнала да тече нова петгодишна давност. След 26.06.2015г. са
извършвани действия от взискателя ,с които е прекъсвана давността , като след сочената от
ищцата дата 14.03.2017г., такива са молбата на ответника от 15.07.2020г. за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и молбата от 23.07.2024г. на
ответника за образуване на ново изпълнително дело №451/2024г., в която е поискано
налагане на запор на банковите сметки на длъжника в в Банка ДСК АД и на вземането за
трудово възнаграждение. Молбата от 15.07.2020 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника е прекъснала давността, , тъй като предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение след 26.06.2015 г. по силата на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прекъсвало давностния
срок, независимо от това дали изпълнителните способи са били успешно реализирани / в
този смисъл и съдебната практика: реш. По т.д.№1123/2023г. на ВКС, І т.о, реш. По гр.д.
№3865/2021г. , на ВКС , ІІІ г.о и др./. С последващото изпълнително действие по изп.д.
№451/2024г. от 12.08.2024г. с изпращането на запорни съобщения за налагането на запори
върху банкови сметки на длъжника давността също е прекъсната и 5 годишната
погасителна давност не е изтекла към подаване на исковата молба на 24.10.2024г. относно
процесното вземане.
С подаване на исковата молба на 24.10.2024г., по която е образувано производството
по гр.д.№1794/2024г. по описа на РС-Габрово , давността е спряла да тече на основание
чл.115, б“ж“ ЗЗД, за осъществяването на която хипотеза е без значение дали исковият
процес е иницииран от длъжника или кредитора / реш. по гр.д.№ 2502 по описа за 2021 ВКС,
ІV г.о, по гр.д.№4930/2022г. и др./, и към момента не е изтекла.
На основание изложеното е недоказано твърдението на ищцата, че процесното
вземане ,предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№2252/ 2010г. по описа на
Районен съд-Габрово и на принудително изпълнение по изпълнително дело №451/2024г. по
описа на ЧСИ В.Ц., е погасено по давност.
Неоснователно е възражението , че няма надлежно уведомяване на ищцата за
извършената цесия, с която „Банка ДСК“АД е прехвърлила вземането на ответника.
Съдебната практика приема, че с оглед принципа на свобода на договарянето по чл.9
ЗЗД няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяване на длъжника
за цесията от името на цедента, като това не съставлява заобикаляне на закона – чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД. В случая цедентът „Банка ДСК“ЕАД изрично е упълномощила цесионера
„*****АД да уведоми от името на банката всички длъжници за вземанията по кредити,
които са били предмет на договора за цесия от 08.11.2018г. / пълномощното е представено
по двете изп.д.- л.381 и л.8/, което по отношение на ищцата е извършено с изпратено
уведомление на адреса в гр.Габрово,ул.***** №35, вх.Б, ет.7, ап.20, като в известието за
доставяне е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя. Адресът, на който е
4
било изпратено уведомлението, е посоченият в изпълнителния лист и този , на който на
ищцата лично й е била връчена ПДИ по изп.д.№130/2012г. и който е посочен в исковата
молба от самата ищца и е постоянният и настоящ адрес съгласно справката от НБД / л.24 от
първоинстанционното дело/, с оглед на което е положена дължимата грижа за уведомяване
на длъжника за извършената цесия от цесионера „*****АД като пълномощник на цедента .
Освен това , съгласно установената съдебна практика връчването на уведомлението
,приложено към отговора на ответника също се счита за уведомяване на длъжника за
цесията, като в случая това е извършено с връчване в първоинстанционното производство
призовката на страната на 06.02.2025г. /л.27 от първоинстанционното дело/. Следва да се
вземе предвид и че съобщаването на извършена цесия има за последица само
освобождаването на длъжника от отговорност за задължението ако той междувременно е
платил на първоначалния кредитор. С договора за цесия се постига частно правоприемство
между първоначалния кредитор и цесионера и при валидно сключен договор, последният
има всички права на кредитор. При встъпване в изпълнителното производство той става
взискател с всички процесуални права на такъв. Няма законово основание да се приеме, че
несъобщаването на цесията на длъжника /без значение причината за това/ ограничава
правата на цесионера като надлежен кредитор по дълга. С оглед на това извършените от
взискателя „*****АД действия с подадената на 15.07.2020г. молба по изп.д.№130/2021г. за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и молба от 23.07.2024г. с
конкретно посочени изпълнителни способи по изп.д.№451/2024г. – налагане на запор на
банкови сметки на длъжника и на вземане за трудово възнаграждение , са прекъсвали
давността и тя не е изтекла към 24.10.2024г., когато е предявен искът по чл.439 ГПК.
На основание изложеното предявеният иск по чл.439 ГПК е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен, предвид на което обжалваното решение следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответника за всяка от двете
инстанции следва да се присъдят като разноски юрисконсултско възнаграждение от 200лв. /
общо от 400лв./.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №292 от 11.07.2025 г. по гр.д.№1794/2024г. на РС.Габрово, вместо
което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.439 ГПК от В. Д. Х., ЕГН**********, от
гр.Габрово, ул.“*****“ №35, ет.7, ап.20 срещу „*****“ АД, ЕИК201127485, седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“*****“ №147, ет.5, офис 14, за признаване за установено, че В.
Д. Х., ЕГН********** не дължи на „*****“ АД, ЕИК201127485 , сумата 24
146.52лв./двадесет и четири хиляди сто четиридесет и шест лева и петдесет и две ст./
главница, ведно със законната лихва от 18.07.2021г. до окончателното й изплащане, по
5
издаден изпълнителен лист от 22.10.2010г. по ч.гр.д.№2252/ 2010г. по описа на Районен съд-
Габрово, която е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №451/2024г.
по описа на ЧСИ В.Ц..
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН**********, от гр.Габрово, ул.“*****“ №35, ет.7, ап.20 да
заплати на „*****“ АД, ЕИК201127485, седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*****“ №147, ет.5, офис 14, разноски за двете инстанции - сумата от 200лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 200лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6