№ 36624
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110123210 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „М. Т.“ ООД, чрез адвокат А. К. /с пълномощно на
л. 6/, срещу „Т. С.“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Т.
С.“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1,
§ 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата 2 940,00 лева,
представляваща главница за незаплатени суми по фактури № /06.11.2023 г. (1 440 лв.), №
/06.11.2023 г. (1 080 лв.) и № /18.12.2023 г. (420 лв.), ведно със законна лихва за период от
08.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 277,61 лева, представляваща мораторна
лихва за вземанията по фактури №№ /06.11.2023 г. и № /06.11.2023 г. за период от 17.01.2024
г. до 31.10.2024 г., сумата 42,73 лева (четиридесет и два лева и 73 стотинки),
представляваща мораторна лихва за вземането по фактура № /18.12.2023 г. за период от
08.02.2024 г. до 31.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 67285/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че с 3 броя възлагателни писма от
06.11.2023 г., 06.12.2023 г. и 18.12.2023 г. ответникът „Т. С.“ ЕООД е възложил на ищеца „М.
Т.“ ООД, в качеството на последния на превозвач, извършването на международни
транспортни услуги по маршрута Италия – България. В изпълнение на поетите въз основа на
тези писма задължения, ищецът извършил възложения му транспорт, за което издал 3 броя
фактури: фактура № /06.11.2023 г. на стойност 1 440 лв. с вкл. ДДС, фактура № /06.11.2023 г.
на стойност 1 080 лв. с ДДС и фактура № /18.12.2023 г. на стойност 420 лв. с ДДС.
1
Съобразно посоченото във възлагателните писма, договореното навло за извършения
транспорт следвало да се заплати в срок от 35 дни от получаване на оригинала на фактурата.
В уговорения срок плащане не било извършено от ответното дружество. За срока на
забавата си последният дължал заплащане на мораторна лихва. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 67285/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 29 състав. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът възразил срещу издадената заповед
за изпълнение, което наложило предявяването на искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и
ищцовото дружество въз основа на договор за превоз. Поддържа, че последният е формален
договор и съществуването му е доказауемо единствено чрез товарителница, съдържаща
съществените елементи на този вид договор и удостоверяваща изпълнение на възложения с
него превоз, каквато обаче ищецът не представя по делото. Посочва, че представените с
исковата молба възлагателни писма имат характер на оферта, за която не се представят
доказателства да е била приета от ищеца съобразно посоченото в т. 16 от писмата. Позовава
се на изтекла едногодишна погасителна давност по чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) досежно вземанията по фактури №
/06.11.2023 г. и № /06.11.2023 г. Навежда доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 27,
ал. 1 от Конвенцията относно размера на законната лихва за забава. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR)
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на сключен договор между
страните договор за превоз със съдържание, посоченото в искова молба, по който е изправна
страна по него, както и настъпване на изискуемостта на процесното вземане.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил в цялост претендираното парично вземане, за което не
сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за
наличие на сключен между страните договор за превоз със съществени елементи,
посочените в исковата молба.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването и размера на главното
вземане, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил в цялост претендираното парично вземане в срок, за
което не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за
получаване на фактурите от ответника.
По доказателствата:
2
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване материалите по ч. гр. д. № 67285/2024 г. по описа на СРС,
29 състав.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, при режим
на довеждане за датата на първото по делото открито съдебно заседание, като на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на трети свидетел
за същите обстоятелства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3