Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.08.2022 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 27.01.2022 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

204

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23“Б“, представлявано от Александър Александров – изп. директор, чрез пълномощник Марина Радославова Кънева - юрисконсулт, е предявило иск против А.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г. на МзРС, Заповед № 260179/22.12.2020 г. за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) – лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който изцяло оспорва предявения иск.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 1351/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 1351/2020 г.  по описа на МзРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260179/22.12.2020 г., за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) – лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника - ответник по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от м. 07.2017 г. до м. 11.2017 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище в гр. София, собственост на ответника, за която ответника не му заплатил дължимата цена в размер на 1040.29 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период. Твърди още, че за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. последният му дължи сумата от 160.61 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение.

Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

От приетият по делото нотариален акт №9 том II, нот. дело 189/14.11.2003 год. се установява, че ответника е собственик на имота в  гр. София, ж. к. Дървеница, бул. „Климент Охридски“ №5. По делото е представена и молба от ответника за откриване на партида от ищеца за заплащане на топлинна енергия за горния имот. Представена е и справка за дължими суми на л. 49 от делото.

Горното не е оспорено от ответника. Не е оспорен и размера на дължимите суми по справката.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-София” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

С възражението си против издадената заповед ответника е представил документи за плащане към ответника, но те касаят друг период, а не исковия.

По горните съображения съдът намира, че иска за главница следва да се уважи, така, както е предявен – за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32 ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32 ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответника дължи лихва върху задълженията съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Иска за мораторна лихва върху главницата следва да се уважи, така, както е предявен.

По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 75 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 175.00 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.П., ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г. на МзРС, Заповед № 260179/22.12.2020 г. за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) – лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.

ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 175.00 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв. 

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „НЕЛБО“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хайдушка гора“ №58.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: