Определение по дело №30150/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22046
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20241110130150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22046
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110130150 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“дн“ № 26, ет.2,
ап.8, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ж.к.я, ул.“хо“ № 74, ет.1, ап.1, насочен срещу
“апсбб” ЕООД, ЕИК 2, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”б” № 81В, ап.3,
представлявано от в Тот, Хм м и пв за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне
на потребителски кредит № 366520/25.10.2019 г., сключен между ищеца и „ск“ ООД,
вземането по който последното е прехвърлило на ответника с договор за цесия, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. В условията на
евентуалност се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка по чл.6.6 вр.
чл.33 от общите условия към договора.
Съдът като съобрази изложеното от ищеца в исковата молба, намира, че предявеният
иск е недопустим по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск за прогласяване за нищожна на клауза от договор за кредит,
сключен между ищеца и „ск“ ООД, вземанията по който се твърди последното да е
прехвърлило на ответника с договор за цесия.
В този случай съдебната практика приема, че надлежен ответник е цедента, а не
цсионера. ВКС в свое решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д.№ 1103/2017 г., ТК,
ІІ т.о., приема, че при цесията длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента,
както и от възраженията, които може да му противопостави – по арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД.
Според ВКС, това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска
унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез
възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на
възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни
възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез
самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента,
който си остава страна по договора, а по аргумент от по–силното основание следва да се
приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за
1
прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото
на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна
по същия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира предявения иск за недопустим поради
липсата на правен интерес от търсената с него защита, което представлява абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно през цялото
времетраене на делото.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 30150/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2