Решение по дело №3917/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2018 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20184430103917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.07.2018г., гр. ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3917/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:                                Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

          Иск с правно основание.чл. 150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К.Н.М., лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Р.М., чрез адв. В. И., против Н.К.М., с която се твърди, ответникът е баща на ищцата. Твърди се, че въз основа на постигната спогодба, по гр.д.№ 5990/2015г на ПлРС, за детето К., е определена издръжка в размер на 150лв./месечно, считано от 01.12.2015г. Посочва се, че ищцата е вече на 17 години, учи в ПГСАГ- гр. ***, в 10- ти клас на уч. 2017/2018г. Твърди се, че разходите за нейната издръжка са се увеличили. Посочва се, че  единствено майката се грижи за издръжката на ищцата,  която от една година е безработна. Посочва се, че изплащаната от ответника издръжка е крайно недостатъчна за покриване нуждите на ищцата. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150, вр.чл.143, ал.2 от СК, да измени размерът на присъдената издръжка, и осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от датата на ИМ, до настъпването на причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

          Ответникът Н.К.М., р. пр., в срока за отговор, чрез адв. С. Г., изразява становище за частична основателност на предявеният иск. Посочва се, че от момента на определяне на предходната издръжка не е изминал продължителен период от време, през който да са настъпили съществено изменение  на обстоятелства. Посочва се, че  ищцата не е представила доказателства за  нужди, по- различни от настоящите, за храна, дрехи и ученически пособия. Посочва също, че доходите му не са се увеличили значително и не  може да си  позволи изплащане на издръжка от 200лв. Посочва също, че от заплатата му се удържат ежемесечно вноски по 8 бр. запорни съобщения. Заедно с това, се посочва, че  отв. М. има още едно дете-Калоян, род. ***г., за което се  грижи. В заключение посочва, че има възможност да заплаща месечна издръжка в размер на 160лв.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното:

          Безспорно по делото се установява, видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № ***. изд. от общ. ***, че К.Н.М., е с родители Н.Р.М. и Н.К.М..                                                                                                  Установява се също, че по гр. д. № 5990/2015г. по описа на ПлРС, приложено към настоящето дело, е сключена спогодба и за детето К., е определена издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 01.12.2015г.

По делото се установява също, че ищцата К.М., е ученик в 10-ти клас, в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „***“- ***, за уч. 2017/2018г.

          По делото се установява също, видно от служебна справка от ТД на НАП- офис ***, че на името на майката Н. Цекова, към 31.05.2018г., няма регистрирани трудови договори.

          По делото се установява също, че ответникът работи по трудов договор, за което е представено и прието удостоверение №700/05.06.2018г, издадено от „***” ООД, гр. ***, от което е видно, че за периода м. 05.2017-м.04.2018г, същият е получил БТВ в размер на общо 14800лв Установява се също, видно от представеното удостоверение изх.№ 701/05.06.2018г, от работодателя „***” ООД, гр. ***, че отв. М., изплаща запори върху трудовото му възнаграждение, по 8 бр. изп. производства, с общ размер сумата от 282 лв. Установява се също, съобразно писмените доказателства към приложеното гр.д.№ 5990/2015г. по описа на ПлРС, че към датата на определяне на предходната издръжка,  бащата е получавал месечен доход от 413 лв.

          По делото се установява също, че отв. Н.М., има още едно малолетно дете- Калоян, род. ***г.

          По делото се установява също, видно от служебно изготвената справка за родствени връзки, че ищцата К.М., има още трима едноутробни братя и сестри.

От приложеният по делото социален доклад, се установява следното: ищцата К. живее заедно с майка си Н.М.,***; същото съставлява апартамент състоящ се от детска, спалня, всекидневна с кухня. Майката Н.М., е безработна от две години, омъжена. При проведен разговор с майката, същата е заявила, че желае да запише детето К. на уроци по български език и история, което да  й помогне при кандидатстване. При проведен разговор с детето К., същото е посочило, че издръжката от 150лв. не стига за един месец не парите не покриват нуждите й. Детето е посочило, че баща й я търси веднъж годишно и последно са се чули през 2017г. В социалният доклад е посочено също, че бащата Н.М.,***, на семейни начала с др. жена, с която има едно дете- Калоян, за което се грижи. В заключение се изразява становище за основателност на исковата молба, която е в интерес на детето К.Н.М., като издръжката бъде съобразена с доходите и финансовите възможности на ответника Н.К.М..

По делото, в с.з., в присъствието на соц. работник, е изслушано детето К., която посочва, че иска да ходи на уроци по БЕЛ и по история, за да кандидатства „право”. Посочва, че тренира волейбол, където месечната такса е 30лв. Заявява, че иска по- висока издръжка, тъй като сумата от 150лв. е недостатъчна.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК поставя минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в размер на 510,00 лв., съответно сумата от 127, 50 лв.- минимален размер на издръжката. В случая, от момента на определянето на дължимата издръжка през м.11.2015г., до настоящия момент, е изминал един продължителен период от време- повече от 2 години и половина, през който съдът приема, че са се увеличи нуждите на детето К.. Детето вече учи в гимназиален етап на обучение, което предполага увеличение на разходите за учебници. Намира се и във възраст, през която се развива интензивно във физически аспект, което предполага по-големи разходи за храна, както и честа смяна на облеклото. Всичко това обосновава и необходимостта от задоволяване на нарасналите му нужди. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определи с оглед нуждите на непълнолетната К., както и да бъде съобразен с възможностите на родителя да я дава. В случая следва да  се отчете факта, че  отв. Н. М., получава значително по- високо месечно  ТВ, съобразно представените писмени доказателства, в сравнение с месечните му доходи, към момента на определяне на преходната издръжка. Следва да се отчете също и факта, че отв. М. има още едно малолетно дете, за което се грижи. Задължението за издръжка е с приоритет пред задълженията към банки и други трети лица. Факта, че същият доброволно се е поставил в ситуация, която да го затрудни да заплаща дължимата издръжка за детето си, не може да послужи като основание за присъждане на издръжка в минимален размер или такъв, който явно не отговоря на нуждите на ищцата. Следва да се отбележи също, че и двамата родители са задължение да осигуряват издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.

С оглед изложеното и търсейки разумният баланс между нуждите на детето и възможността на родителя да я дава, съдът намира, че размерът на дължимата издръжка следва да бъде изменен, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180лв., като за разликата до пълният предявен размер на иска от 200лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на издръжката, по сметка на ПлРС, в размер на 43,20лв.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му относно определената издръжка.

В полза на ищеца, следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 270лв., съобразно на уважената част от иска. От страна на ответника няма искане за  присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, РАЗМЕРЪТ на издръжката, определена със спогодба, одобрена с определение № 113/11.01.2015г. по гр. д. № 5990/2015г. по описа на ПлРС, като: ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете К.Н.М., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Н.Р.М., ЕГН: **********, месечна издръжка, в размер на 180лв., считано от датата на ИМ- 30.05.2018г., до настъпването на законови причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за РАЗЛИКАТА, до пълният предявен размер от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Н.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 43,20лв - съставляваща дължима държавна такса върху увеличеният размер на издръжката .

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.К.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ К.Н.М., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Н.Р.М., ЕГН: **********, сумата от  270лв- разноски по делото.  

 

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

Решението, в частта му, с която постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС. В останалата си част, Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от дата 11.юли..2018г.- обявена на страните от съда, в последното по делото с.з.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: