Решение по дело №34504/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9156
Дата: 31 май 2023 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20221110134504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9156
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110134504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Д. Г. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД. Предявен е иск за признаване за установено между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество 1/2 част от начислена от дружеството цена за
доставена през м. ноември и м. декември 2010 г. топлинна енергия по партида с
абонатен № *** за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „***“ ***, ***, поради
погасяване на вземанията по давност. Ищцата била собственик на 1/2 идеална част от
посочения недвижим имот. Сочи, че „Топлофикация София” ЕАД считало процесните
суми за дължими от нея, въпреки погасяването им по давност, като отправяло
многобройни писма, фактури и телефонни обаждания до ищцата, в които претендирало
заплащането на задълженията. Отправено е искане за уважаване в цялост на
предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв,
с който ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че вземанията на
дружеството спрямо Б. Г., отнасящи се за периода м. ноември и м. декември 2010 г.
били по давност, поради което признава иска в тази му част. Релевира, обаче,
възражение за недопустимост на исковата претенция, тъй като предявяването
представлявало злоупотреба с процесуални права. Сочи, че между страните имало
1
множество дела с идентичен предмет. Вземанията, чиято недължимост се целяло да
бъде установена, били начислени за различни, но кратки периоди, с цел присъждане
на разноски по делата. Въз основа на този довод дружеството твърди, че исковата
претенция е частично недопустима и неоснователна.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че
ищецът Б. Д. Г. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 56,43 лева,
представляваща 1/2 част от начислената цена за доставена в периода от м. ноември до
м. декември 2010 г. топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„***“ ***, ***, абонатен № ***, както и сумата от 51,55 лева, представляваща 1/2 част
от начислената върху главницата лихва за забава за процесния период, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ответната страна е релевирала възражения за недопустимост на исковата
претенция поради злоупотреба с права и неприложимост на отрицателния
установителен иск към погасени по давност вземания. Настоящият съдебен състав
намира така заявените оспорвания за неоснователни. Противно на твърденията на
ответника, предявяването на отрицателен установителен иск не противоречи на
предвидената в чл. 118 ЗЗД възможност за надлежно изпълнение на едно задължение и
след изтичането на погасителната давност. В този случай изпълнението на т. нар.
„естествено“ задължение е в зависимост от волята на длъжника, като при позоваване от
негова страна на изтеклата погасителна давност принудително изпълнение би било
незаконосъобразно. Предмет на предявения иск в случая не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение. Установяването със сила на пресъдено нещо
недължимостта на вземане поради изтекла погасителна давност е изцяло съответно с
характера на давността като факт от правната действителност, преустановяващ правото
на кредитора да претендира принудително изпълнение на погасеното си по давност
вземане. Поради тази причина длъжникът има интерес да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на погасени по давност вземания винаги, когато
неговият кредитор претендира същите като дължими. Следователно, предпоставка за
допустимост на тази искова претенция е наличието на извънсъдебна претенция,
отправена до ищеца от страна на ответника, за заплащане на процесната сума. В случая
по делото са представени доказателства (извадка от интернет-страницата на
ответника), видно от които „Топлофикация София“ ЕАД счита процесните вземания за
дължими от ищеца. Това обстоятелство обуславя допустимостта на предявения иск,
2
като в тази връзка неоснователно и недоказано се явява възражението, че
предявяването на същия представлява злоупотреба с права. При наличие на
извънсъдебна претенция, насочена от ответника, в качеството му на кредитор, към
ищеца, в качеството му на длъжник, последният разполага с гарантираната от закона
възможност да установи недължимостта на претендираните вземания, поради
погасяването им по давност. Индивидуализирането на вземанията, обемът на търсената
защита и начинът, по който длъжникът избира да осъществи същата, е обусловено от
неговата воля как да реализира правото си на иск, поради което предявяването на
множество отделни искове между същите страни с идентичен предмет, различаващи се
единствено в периода на процесните вземания, само по себе си не може да бъде
категоризирано като злоупотреба с права, съответно – да обуслови недопустимост на
претенцията.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване недължимост на вземане
поради погасяването му по давност е принципно допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
3
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на доставената в топлоснабден
имот топлинна енергия представляват именно периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Изложеното води до извод, че процесните вземания за сумата от 56,43 лева,
представляваща 1/2 част от начислена цена за топлинна енергия за месец ноември и
месец декември 2010 г. по партида с абонатен № *** за недвижим имот, находящ се в
ул. „***“ ***, ***, и за сумата от 51,55 лева, представляваща 1/2 част от начислената
върху главницата лихва за забава, са погасени по давност. Изискуемостта на вземането
за главница е настъпила на 31.01.2011 г., съответно – давността за същото е изтекла на
31.01.2014 г., т. е. преди датата на подаване на разглежданата в настоящото
производство искова молба – 27.06.2022 г. Следователно, предявеният иск е изцяло
основателен, тъй като към датата на предявяването му вземанията, установяването
недължимостта на които е предмет на производството, са погасени по давност. Този
извод се подкрепя и от становището на ответното дружество, което в отговора на
исковата молба признава обстоятелството за изтекла спрямо тези задължения
погасителна давност.
По разноските:
Относно тежестта за разноските в производството, съдът намира, че същите
следва да останат в тежест на страните така, както са ги сторили. На първо място,
липсват основания разноските да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като по делото са представени доказателства, от които се установява, че
„Топлофикация София“ ЕАД е дало повод за предявяването на иска, предмет на
разглеждане в производството, доколкото е отправило извънсъдебни претенции за
заплащане на процесните вземания. Според настоящия съдебен състав, обаче, разноски
не следва да бъдат присъждани и в полза на ищеца, въпреки основателността на
предявения от него иск. По делото, във връзка с изрични възражения на ответника в
този смисъл, са приобщени справки за предмета и етапа, на който се намират
производствата по 16 броя дела със страни Б. Д. Г. като ищец и „Топлофикация София“
ЕАД като ответник. Видно от приложените към справките преписи от исковите молби
по делата, всички те имат за предмет установяване недължимост на вземания за
потребена топлинна енергия в един и същи недвижим имот, явяващ се процесен и по
настоящото исково производство. Единствената разлика между исковете, предмет на
тези 16 дела и настоящото, е в периода, през който са начислени вземанията, чиято
недължимост ищецът цели да установи. Установява се още, че всички искови периоди
са в границата от м. ноември 2006 г. до м. януари 2017 г., но предмет на отделните дела
са сравнително кратки месечни периоди в различна и несистематизирана
последователност (например: м. юни и юли 2010 г. и м. октомври 2010 г.; м. януари –
4
март 2013 г.; м. юни и м. август – ноември 2011 г.; м. януари – април 2009 г., м. юни
2009 г. и м. октомври – декември 2009 г.; м. януари – март 2010 г., м. юли 2010 г., м.
септември – декември 2010 г., м. януари 2014 г. и м. юли 2016 г. – януари 2017 г.).
Както бе посочено по-горе, от волята на ищеца зависи по какъв начин ще реализира
правото си на иск, като подобно делене по периоди на исковите претенции не може да
обуслови недопустимост на отделните искове поради злоупотреба с правото на иск.
Така упражнено, обаче, правото на иск води до кумулиране на множество съдебни
разноски първоначално за самия ищец, а в последствие, в случай на уважаване на иска
– в тежест на ответната страна, без да е налице обоснована необходимост от това.
Поради тази причина процесуалното поведение на ищеца противоречи на разпоредбата
на чл. 3 ГПК, установяваща задължение за участващите в съдебните производства лица
и техните процесуални представители да упражняват добросъвестно и съобразно
добрите нрави предоставените им процесуални права. Съобразявайки това, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство.

По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че
Б. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „***“ ***, ***, не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 56,43 лева,
представляваща 1/2 част от начислената цена за доставена в периода от м. ноември до
м. декември 2010 г. топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„***“ ***, ***, абонатен № ***, както и сумата от 51,55 лева, представляваща 1/2
част от начислената върху главницата лихва за забава за процесния период, поради
погасяване на вземанията по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5