Определение по дело №1338/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л ЕН И Е

 

№ ……………….…/ ………………. 2019 г.

 гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРЖИКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                                                            Мл.с. ТАНЯ КУНЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

в.гр.д. № 1338/2018 по описа на ВОС, 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

По делото е постъпила молба вх. № 6713/01.03.2019г. от въззивника А.В.И., с която е отправено изявление за отказ от предявения иск срещу Н.П., поради постигнатото между страните споразумение и се моли производството по делото да бъде прекратено.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С решение 1769/29.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. №1338/2018 г. на ВОС е отменено решение № 39/05.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.В.И. срещу Н.П. *** иск по чл. 57, ал. 2 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2327,80 лева, претендирана като обезщетение за ползване за периода от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г. на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г., както и в частта за разноските над присъдената в полза на А.В.И. сума от 729,03 лева, и вместо него е постановено осъждане на Н.П. *** ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.В.И. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2327,80 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, за периода от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г., на основание чл. 57, ал. 2 от СК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г. Със същото решение се потвърждава  решение № 39/05.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.В.И. срещу Н.П. *** иск по чл. 57, ал. 2 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата за разликата над присъдените 2327,80 лева до пълния претендиран размер от 5300 лева и за периода от 07.10.2014 г. до 23.10.2014 г., представляваща обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г., както и в частта за разноските до присъдената в полза на А.В.И. сума от 729,03 лева, съответно страните са осъдени на разноски.

Срещу така постановеното от ВОС решение е депозирана касационна жалба с вх. № 36151/07.12.2018 г. от Н.П.П., чрез адв. Б.Б..

            Преди влизане в сила на решението и преди изпращане делото на ВКС за произнасяне по жалбата е подадена молба с вх. № 6713/01.03.2019г. от ищеца А.В.И., с която заявява, че се отказва от иска по чл.57, ал. 2 от СК, като моли производството по делото да бъде прекратено.

            Съобразно разпоредбата на чл. 233 от ГПК страната, инициирала исковия процес, във всяко положение на разглеждане на делото може да направи отказ от иска си, т.е. отказ от иска може да бъде извършен пред първата, втората или касационната инстанция, като постановените решения се обезсилват.

Компетентен да се произнесе по направения отказ от иск по чл. 233 от ГПК е съдът, пред когото се поставя за разрешаване този въпрос (в този смисъл определение № 280/17.06.2016 г. по ч.гр. дело № 907/2016 г. на ВКС, определение № 505/17.07.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2693/2013г., I т.о.,определение № 57/14.02.77 г., по гр. д. № 300/77 г., на II г.о.).

С оглед така извършения от ищеца отказ от предявения иск, настоящият състав намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване производството по делото. Касае се до процесуално действие на ищеца, което може да бъде извършено по време на производството до момента на влизане в сила на съдебното решение по спора. Упражняването на това действие е предоставено изцяло на преценката на ищеца, като съдът не може да контролира причините, поради които се извършва. За упражняването на това процесуално действие не се изисква и съгласие на насрещната страна по спора.

Налице е надлежно десезиране на съда, поради което и съгласно чл. 233 от ГПК първоинстанционното и въззивното решение следва да се обезсилят и производството - прекратено.

            С оглед десезирането на съда от спора, депозираната касационна жалба против постановеното въззивно решение е лишена от правен интерес и следва да бъде върната на жалбопдателя.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 233 от ГПК решение 1769/29.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. №1338/2018 г. на ВОС, с което е отменено решение № 39/05.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.В.И. срещу Н.П. *** иск по чл. 57, ал. 2 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2327,80 лева, претендирана като обезщетение за ползване за периода от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г. на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г., както и в частта за разноските над присъдената в полза на А.В.И. сума от 729,03 лева, и вместо него е постановено осъждане на Н.П. *** ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.В.И. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2327,80 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, за периода от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г., на основание чл. 57, ал. 2 от СК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г.; и се потвърждава  решение № 39/05.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от А.В.И. срещу Н.П. *** иск по чл. 57, ал. 2 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата за разликата над присъдените 2327,80 лева до пълния претендиран размер от 5300 лева и за периода от 07.10.2014 г. до 23.10.2014 г., представляваща обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част от жилище, представляващо апартамент № 42, находящ се на трети етаж от жилищна сграда с административен адрес ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 18.07.2016 г., както и в частта за разноските до присъдената в полза на А.В.И. сума от 729,03 лева, и страните са осъдени на разноски, както и решение № 39/05.01.2018 г., постановено по гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1338/2018г. по описа на ВОС и гр. д. № 8360/2016 г. по описа на ВРС.

 

ВРЪЩА подадената касационна жалба с вх. № 36151/07.12.2018 г. от Н.П.П., чрез адв. Б.Б..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския  апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: