Мотиви към присъда по НОХД № 1717/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.М.Г. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1-во от НК за това, че на
29.08.2019г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло
1,86 гр. и съдържание на активен компонент 11 тегловни % тетрахидроканабинол
/ТХК/ на стойност 11,16 лв. съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Съдебното производство е образувано въз основа на внесен
по реда на чл. 357, ал.1, т.3 от НПК обвинителен акт.
Представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието, като сочи, че събраните
в хода на съдебното дирене доказателства и приобщените от досъдебното
производство протоколи и експертно заключение доказват престъплението и
авторството на деянието. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода
при баланс на обстоятелствата в размер на пет години, което наказание да
изтърпи при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Й.Д. пледира за
недоказаност на обвинението, поради което моли и съда да оправдае подсъдимия.
Сочи, че обвинението се крепи единствено на показанията на полицейските
служители, като техните твърдения не се подкрепят от други доказателства.
Акцентира на заинтересованост в показанията им поради служебната им
принадлежност и интерес да бъде осъдено лице по така разследваното от тях
престъпление. Излага липсата на други доказателства и на намерени парични
средства у подсъдимия. Също така защитата оспорва годността на протоколите за
разпит от досъдебното производство на свидетелите Т. и М., тъй като свидетелите
са неграмотни, а при разпита им не е участвало трето лице, което да прочете
същите. Оспорва се и годността на протоколите за претърсване и изземване от
досъдебното производство, тъй като едно от поемните лица е подписало същите без
да са му били прочетени. Алтернативно, ако съдебният състав не възприеме
доводите на защитата за недоказаност на обвинението, адв. Д. пледира съдът да
приеме, че стореното съставлява престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и
като приеме случаят за маловажен, да приложи нормата на ал.5 от същия член.
Подсъдимият Г. поддържа становището на защитника си, като
сочи, че не е виновен, не знае кой е поставил наркотичните вещества в чувала,
но същият не се занимава с дейност, която му се вменява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.М.Г. е роден на ***г*** и живее със
съпругата си в същия град. Той е българин, български гражданин, с основно
образование, сочи, че е безработен, женен, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б.Г. живеел със съпругата си – свид. М. Г. в
едноетажна жилищна постройка, която по регистрация се водела на ул. *** №**в
гр.Пловдив, като за да се влезе в същата, трябвало да се заобиколи от съседна
на ул. *** улица. На същия административен адрес, но в жилищна постройка с
дворно място на ул. *** № ** живеел бащата на подсъдимия, като в дворното място
освен постройка имало и гараж, ползвани и от сина му – подс. Б.Г.. Подсъдимият
бил познат в квартала, в който живеел, като „***“.
На 29.08.2019 година в 6 РУ на МВР била получена
информация, че Б.Г. разпространява високорискови наркотични вещества-марихуана
под прикритието на дейност по разглобяване и ремонт на автомобили пред дворното
място на ул. „***“ №**, на който адрес реално се намирал дома на баща му, но
през деня бил ползван и от подсъдимия. За проверка истинността на сигнала същия
ден свидетелите Т.Н., М.К. и Х.В. - служители при отдел „Наркотици“ при 6 РУ
МВР Пловдив, предприели наблюдение на адреса на Г. *** и установили, че
подсъдимият се намирал до входната врата към дворното място на ул. „***“ **. По
същото време на улицата пред дома на баща му в близост до входната врата и
подсъдимия имало паркиран черен автомобил, който бил разглобен. В
непосредствена близост до автомобила имало поставен на земята бял чувал. По
време на наблюдението, полицейските служители възприели, че подсъдимият се
намирал през цялото време на улицата пред дворното място на баща си, в близост
до пътната порта, а до него се намирали свидетелите Т. и М.. Към тях в
последствие се присъединила и съпругата на подс. Г. – свид. М. Г.. Полицейските
служители наблюдавали от разстояние от около 100 метра лицата, като сменяли
позициите си. Те възприели как за времето, докато наблюдавали подсъдимия, на
няколко пъти при него се отбивали различни лица, част от които били познати на
свидетелите К. и В. покрай службата им като наркозависими лица. На същите,
подсъдимият, след като отивал и бъркал в белия чувал, намиращ се до разглобения
автомобил, давал нещо, след което тези лица се отдалечавали. Също така
свидетелите възприели как подсъдимият влизал и излизал от дворното място.
Установявайки това, полицейските служители решили да
задържат подсъдимия, което и сторили, като се приближили към лицата и се
легитимирали. С цел да не бъдат укрити и унищожени предмети и вещи, в условията
на неотложност били извършени претърсвания и изземвания на адреса в двете
едноетажни жилищни постройки, както и на дворното място и гараж в присъствието
на поемни лица. При извършеното на дворното място и гаражната постройка претърсване
и изземване били открити и иззети черна на цвят пластмасова запалка, сгънати 2
бр. листове фолио; прозрачно найлонов пликче с цип в горната част с размери
9х13 см; множество найлонови прозрачни торбички с различни размери и неправилна
форма, като на всички долният край бил отрязан. При извършеното претърсване и
изземване в едноетажна жилищна постройка с прилежащо дворче, в което живеел
бащата на подс. Б.Г., но се установявало, че същият има достъп до същото, били
открити и иззети червена найлонова торба, съдържаща множество найлонови
пликчета с размери 14,5х10,3 см; а в белия сезалов чувал пред дворното място -
прозрачна найлонова торбичка, съдържаща прозрачен найлонов плик с намиращи се в
него 9 броя прозрачни ъгли, завързани на възел единия им край, съдържащи зелена
тревиста маса. При извършеното претърсване и изземване на другата едноетажна
жилищна постройка /където всъщност живеел подсъдимият със съпругата си/, не
били намерени и иззети вещи, имащи значение за разследването. В последствие и
трите протокола били одобрени от съдия от съответния първоинстанционен съд.
Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-химическа експертиза под № 1654/01.09.2019 година , според
чието заключение зелената суха растителна маса, съдържаща се опакована в девет
броя полиетиленови ъгълчета, представлява марихуана с общо нето тегло 1,86
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11 тегловни % ТХК.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
В хода на съдебното дирене съдът назначи
съдебно-почеркова експертиза, която е отговорила, че подписите, положени за
свидетел и най-долу на лицевата страна, както и на свидетел и над печатния
текст на гърба в оригинали на протоколи за разпит като свидетели на С.Й.М. и
С.А.Т. /л. 32 и л. 33 от ДП/, вероятно са изпълнени от лицата, като вещото лице
е посочило, че изразената вероятност се дължи на факта, че изследваните обекти
и сравнителните образци са с ниска
сложност, лесни за изпълнение, съдържат минимален брой признаци и липсва
устойчивост при изписването им, дължащи се на ниска писмена култура и опит.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
описаната по-горе фактическа обстановка, като кредитира дадените при условията
на устност и непосредственост пред съдебния състав показания на свид. Т.Н. и
М.К. /а досежно датата – показанията и на двамата свидетели от ДП, прочетени в
тези им части на основание чл. 281, ал. 5 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, на свид.
Х.В., на свид. Д. и И.. Що се касае до показанията на свид. С.Т., дадени пред
съдебния състав, съдът ги кредитира само в частта, че същият е бил заедно с Г.
пред дома на баща му, а относно обстоятелството дали на инкриминираната дата Г.
е вземал нещо от чувала и го е давал на идващи лица /“наркомани“, както казва
свидетеля/, съдът кредитира показанията му от ДП, приобщени по реда на чл. 281,
ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК; също така показанията на свид. М. от ДП, които е
дал пред разследващ полицай, приобщени на същото основание. Съдът възприе
изложената по-горе фактическа обстановка и частично от обясненията на подсъдимия /само относно
местоживеенето на лицето, както и че по инкриминираното време и място се е
намирал пред дома на баща си в присъствието на свидетелите/, а така и
показанията на свид. Г. по същите обстоятелства.
Посочената фактология се установява и от писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно – протокол
за претърсване и изземване /л. 7,12 и л. 17/, получили одобрение от ПРС,
справка съдимост на Г. /л.26/, характеристична справка /л.28/,
приемо-предавателен протокол /л.43а/, заповед за задържане /л.53/, а от
съдебното дирене – писмата от ТД на НАП Пловдив – л. 24, 47,50 и 137 от НОХД;
както и от протоколите от експертните заключения - от ДП на СХЕ и от съдебното дирене – на
изготвената по делото почеркова експертиза.Съдът кредитира
така посочените експертни заключения като изготвени обективно, с необходимите
професионални познания в съответната област. Съдът намира всички
процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи от
досъдебното производство за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
Редно е преди
съдът да пристъпи към обсъждане на доказателствената стойност на отделни
доказателствени източници, да изложи съображения относно тяхната годност,
доколкото основните възражения на защитата на подсъдимия са именно с такава
насоченост.
Обвинението
според съда се доказва освен от изготвените протоколи за претърсване и
изземване в дворното място и жилищната постройка в същото дворно място, така и
от показанията на тримата полицейски служители, на свид. Т. /от ДП/, косвено от
показанията на М. /от ДП/. Обструкциите на защитата, че не се доказва основен
факт – авторството на деянието, се опровергава именно от тези доказателствени
източници.
На първо място –
според съдебния състав няма пречка полицейските служители да бъдат разпитани
като свидетели по делото, като и техните показания да бъдат ценени наред с
останалите доказателства. И това е така, тъй като видно от протоколите от
извършените действия по разследването по конкретното досъдебно производство
същите са нямали друго процесуално качество, така щото забраната на чл. 118 ,
ал.2 от НПК да се разпростира и за тях. Служителите на МВР, ангажирани с
оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в
самата процесуална дейност /Решение № 198/18.06.2013г. на ВКС по н.д.№
248/2013г., 1 н.о., Решение № 33/05.03.2008г. на ВКС по к.д.№ 632/2007г., 1 н.о., Решение № 69/28.04.2014г.
на ВКС-5-чл. състав, 1 н.о. по к.д.№1392/2013г./.
На следващо място
– защитата възразява, че тези свидетели са заинтересовани, тъй като целта им е
да бъде осъден подсъдимият за престъпление, в разкриването на което са
участвали. Няма спор, че служебната принадлежност на свидетелите не изключва
априорно липсата на заинтересованост от изхода на делото, но длъжностното
качество само по себе си не е достатъчно да се приеме, че за тях съществува
заинтересуваност в твърденията им, насочена към обслужване на действията на
разследването. Всъщност в практиката си ВКС е имал неведнъж повод да посочи, че
евентуалната заинтересованост на такива свидетели от разкриване на
престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на
осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените
източници по делото, наред с всички останали такива. Сочената от защитата обаче
служебна принадлежност на свидетелите е именно обяснението, поради което същите
са били изпратени да наблюдават подсъдимия, т.е. са имали възможност поради
това да добият преки впечатления от осъществяваната от него дейност. От
показанията на свидетелите Н., К. и В. се установава непротиворечиво, че на
инкриминираната дата, според приобщените от ДП показания на Н. и К., тримата са
се намирали в близост до адреса на ул. *** **, където по същото време
подсъдимият, придружаван от свидетелите Т. и М. стояли пред пътната порта в
близост до разглобения автомобил и белия чувал. И тримата полицейски служители
са единодушни, че за времето, през което са наблюдавали подсъдимия, са
възприели пристигането на различни лица, които са му давали нещо, а същият им
предавал предмети, част от които вземал от белия чувал. Свидетелите
непротиворечиво един от друг посочват повода, поради който са били изпратени да
наблюдават адреса, както и че информацията им била конкретно за подсъдимия,
който под прикритието на дейността по разглобаване на автомобили, продавал
наркотици на различни лица. Свид. К. и свид. В. също така посочват, че според
първоначалната информация, с която разполагали, подсъдимият не държал
наркотиците в себе си. Тук е мястото да се посочи, че съдът не разкрива
противоречение в показанията на трите лица, както се възразява от защитата. И
тримата сочат ориентировъчно едно и също време, през което са извършвали
наблюдението, и тримата посочват, че са сменяли местоположението си за
наблюдение през това време, като добросъвестно признават, че независимо, че са
имали пряка и добра видимост към мъжете, от разстоянието, от което са наблюдавали,
не е било възможно да възприемат ясно какво точно дава подсъдимият на лицата,
които са го посещавали. Полицейските служители обаче са категорични, че тези
лица са комуникирали именно с подсъдимия, който ставал и бъркал в чувала,
давайки им нещо след това. Свид. К. чистосърдечно посочи, че е възприел как още
„едно от момчетата“, които са били до Г. /визирайки свидетелите Т. и М./ също
бъркал в чувала, като „те бяха всички
заедно там, близо до Г.“ /л.110 от НОХД/. Нито подсъдимият, нито
свидетелите М. и Т., а така и свид. Г.не отричат присъствието си пред дома на
бащата на подсъдимия в близост до белия чувал до момента, в който се предприема
задържането на подсъдимия. Не се събраха доказателства, от които да се направи
извода, че показанията на служителите на МВР са тенденциозно насочени във вреда
на подсъдимия, а напротив – съдържимата се в тях информация е логично
представена, с точност и коректност, като същите в хронологична
последователност пресъздават обстоятелства, които са възприели, поради което и
дават основание на съдебния състав да им се довери.
Същественият спор
по делото се концентрира върху авторството на деянието. Пред съдебния състав
свид. Т. депозира показания, които драстично се разминават с твърденията,
отразени от негово име, в протокол за разпит на свидетел от досъдебното
производство пред разследващ полицай /л.33 от ДП/, където сочи, че „***“ взимал
„топчетата с марихуана“ от белия
чувал, като го продавал на „наркоманите“.
Съдът обаче намира за верни именно последните, а не изложеното в хода на
съдебното дирене от свидетеля поради следните съобржения: първо, протоколът за
разпит от досъдебното производство е изготвен съобразно изискванията на НПК и
не страда от пороци, които да налагат същия да бъде изключен от
доказателствената съвкупност. Свидетелят сочи, че е неграмотен. Според адв. Д.
това налагало да присъства още едно лице по време на разпита му, което с
подписа си да удостовери верността на изложените обстоятелства.
Няма изискване в
НПК на разпита на свидетеля да присъства друго лице, което да удостоверява с
подписа си каквото и да било обстоятелство. Свидетелите Т. и М. са пълнолетни,
няма данни да страдат от заболяване, което да налага да бъдат придружавани. Нормата на чл. 236, ал.1 от НПК задължава органа на досъдебното производство
единствено да представи протокола за действията по разследване на лицата, които
са взели участие в извършването им, „за да се запознаят с него, или по тяхно
искане го прочита“, т.е. не визира необходимост от участието на допълнително
лице. Вярно е, че присъствието на трето лице, което да прочете протокола на
свидетеля в случаите, когато е неграмотен, би било допълнителна гаранция за
изрядността на действието, но видно е от двата протокола, че същите са били
прочетени на свидетелите от разследващия полицай, което е надлежно обективирано
и реално не се и оспори от лицата в съдебна зала, независимо от противоречивите
им показания в тази насока. Цитираната от защитата практика – Решение №
286/21.02.2014г. на ВКС по н.д.№ 925/2013г., 3 н.о. няма никакво отношенние към
настоящия казус. В същото ВКС отправя критика към въззивната инстанция по това
дело, че е изключил от доказателстената съвкупност по делото протокол за разпит
на свидетел без неин подпис, като е коментарал, че здравословното състояние на свидетелката
/намирала се е в болница с пострадала дясна ръка, с която си служела/ не е
позволявало да положи подпис под протокола, което е било удостоверно от двама
свидетели. Тук не се установява физическа невъзможност на свидетелите да се
подпишат. Що са касае до второто цитирано от защитата решение - №
549/02.12.1981г. по н.д.573/81г. на 2 н.о., то коментира единствено изискването
за подпис на свидетеля върху всяка страница от протокола му разпит, когато се
състои от повече от една.
Но възраженията на
защитата поставят два допълнителни въпроса – за добросъвестността на
разследващия орган /доколкото свидетелите сочат, че не всички подписи били
положени от тях и неистина на обективираните показания/ и твърдението на
свидетелите, че им било упражнено насилие.
При обсъждане
конкретно на субективния критерий по чл. 53, ал.1 вр. с чл. 47, ал.1 от НПК
добросъвестността и обективността в работата на органите на разследването се
презумира до доказване на противното. А в случая доказателства за противното не
се сочат от страна на защитата, единствено се възразява, че не са били спазени
изисквания на процесуалния закон при изготвяне на протоколите от действия по
разследването. Съдът обаче не може да не се задълбочи в показанията на свид. Т.
и М., дадени в двата процесуални момента на производството и това е
наложително, за да даде отговор и на въпроса защо намира, че протоколите от
разпитите на досъдебното производство са годно доказателствено средство.
Свидетелят Т.
дава пред съда изключително противоречиви показания относно начина, по който е
протекъл разпита му пред разследващ полицай. Първоначално, след приобщаване на
протокола му за разпит от 29.08.2019г., твърди, че той не е заявявал такива
неща – „Не съм ги говорил тези неща“
/л. 58-гръб, последен ред/, а малко по-късно след предяваване на протокола,
свидетелят призна, че бил казал „че са на
Б.“ /бел. наркотиците/, но от страх, след като го ударил следователят /л.
59/. Пред съдебния състав лицето първоначално отрече да е „говорил тези неща пред тях“, визирайки повече от едно лице, пред
което е давал показания, докато накрая на разпита си обяснява, че всъщност „през цялото време“ го разпитвала само
жена. Действително, видно от протокола за разпит на свидетел от ДП /л. 33/,
разпитът му е проведен от разследващ полицай И. П. за времето от 16,40 до 17,05
часа, което приблизително съвпада в твърдението на свидетеля, че в Шесто РУ
стоял около половин час, след което си тръгнал. По време на разпита си сам
признава, че не е бил с белезници, сочи и че не е ходил на лекар след това. Ако
действително свидетелят е бил физически малтретиран, за да даде определени като
съдържание показания, които същият счита, че не отговарят на истината, редно би
било да потърси съответна лекарска помощ, за да бъде удостеверен факта на физическо
насилие спрямо него. Полицейските служители от друга страна посочиха, че
физическо или психическо насилие над лицата не е било упражнявано, защото е
нямало причина, тъй като са съдействали. Свид. Н. поясни, че в районното
управление имало монтирани камери, а същият /тъй като е посочен от М./ не е
присъствал по време на разпита на лицата. Противоречията в показанията на
свидетеля Т. пред съда не се ограничиха само до изложените обстоятелства.
Свидетелят хем твърди, че не знае дали са му прочели протокола, преди да се
разпише, като същевременно сочи „Те
започнаха да четат ...“ /л.59/. Ето
защо, съдът намери за крайно неубедителни показанията на Т., дадени пред съда,
като страдат от драстични вътрешни противоречия. От друга страна, именно
показанията му от досъдебното производство кореспондират със заявеното от
свидетелите Н., К. и В., като същите са и ясни, непротиворечиви, поради което
съдът кредитира именно тях.
Тук се поставя
въпросът с подписите на свидетелите Т. и М. в протокола за разпит от досъдебното
производство. Становището на вещото лице-графолог е, че вероятно именно двете
лица са положили същите в протоколите за разпит. Вещото лице Ч. обосновано
отговори, че в случая категорично становище е невъзможно да се даде не поради
недостатъчност на сравнителния материал, а единствено поради ниската
обработеност на изследваните подписи, лисата на сложност, на устойчивост в
онези частни признаци, които да позволят категоричност на отговора. Обясни, че
именно поради това е намерил сходство в изследваните обекти и сравнителните
образци, като според него резултатът е по-скоро положителен. Вещото лице не
изключва възможността друго лице да е положило подписите, но според съда
подобна възможност е изключена, на първо място, тъй като самото вещо лице
допълни, че в случая не е констатирал забавяне или намаляване на темпа при
полагане на изследваните обекти, което би могло да говори да имитация или
физическо неразположение на лицето. И на второ място - тъй като не е логично свидетелите да положат
само част от подписите в протоколите/които разпознават/, а друга – не, като и
двата протокола са кратки – състоят се от двустранно разпечатан лист. Ето защо,
съдът намери, че няма съмнение, че именно свидетелите Т. и М. са положили
подписите за свидетели в протоколите за разпит. Освен това как би могъл
свидетелят Т. по време на разпита пред разследващ полицай да знае за
съдържанието на белия чувал, след като не е присъствал на извършеното действие
по претърсване и изземване, тъй като по същото време се е намирал в 6 РУ за разпит.
Видно протоколът, в който е описано изземването на отделните ъгълчета с
тревиста маса, е изготвен за времето от 16,55 часа до 17,30 часа /л.12 от ДП/.
А както се посочи вече, разпитът на свидетеля е приключил в 17,05 ч.
Изложените
по-горе съображенията на съда за процесуална годност на протокола за разпит на
свидетеля Т. от ДП, се отнасят напълно и за свид. М. - по отношение на въпроса
дали му е бил прочетен протокола, за това дали е упражнявано върху му физическо
насилие. Пред съда и този свидетел неубедително се опита да отрече показанията
си, дадени в досъдебното производство, които предвид изложените по-горе
съображения, съдът намери да отговарят на истината, макар да не касаят
случилото се на 29.08.2019г., а събития от предходен ден.
Все в тази връзка
следва да се посочи, че съдът намери показанията на полицейските служители
относно факта, че именно Г. е било лицето, с което са комуникирали
посетителите, не са нелогични на фона на
възражението на защитата, че у подсъдимия не били намерени предмети, които да
го свържат с престъплението. Следва да се посочи, че крайните разпространители
на наркотични вещества обичайно не носят със себе си големи количества, а ги
укриват на различни места, до които имат достъп. Предвид това напълно обяснимо
е същият да не държи в дома си наркотични вещества, а на място, което е
общодостъпно, за да се изключи евентуална негова съпричастност именно в случай
като този - на полицейска акция, но същевременно мястото е такова, че е
изключително под негов надзор през цялото време /на улицата пред дома на баща
му/. И не на последно място – подаденната до полицията информация е била именно
с такова съдържание – че Г. – „***“ под прикритието на развивана дейност по
разглобяване на автомобили, разпространява наркотици на различни лица. Ето
защо, фактът, че в обитаваното от него жилище не е открито наркотично вещество
и предмети, които могат да го обвържат с инкриминираната дейност с наркотични
вещества, в никакъв случай не опровергава изводът на съда за недостоверност на
обясненията на Г. относно съпричастността му към намерените в чувала наркотични
вещества. Коментираните гласни доказателства, подкрепени и от намерени
веществени такива, с основание се противопоставят на обясненията на подсъдимия,
давайки единственната възможност на съда да ги оцени като защитна теза.
Възрази се от
защитата и че у Г. не са намерени и суми. На първо място – обвинение за това,
че е разпространил на конкретно лице наркотик срещу заплащане – няма. При
извършения обиск е намерена у него незначителна парична сума, но и свидетелите
К. и В. посочват, че са възприели Г. да влиза и излиза от дворното място, без
да имат видимост какво върши там. Ето защо и това възражение на защитата съдът
намери за неоснователно. Пак поради липсата на обвинение за такова престъпление,
възражението, че полицаите не били заловили някое от лицата, контактували с Г.,
съдът намери за неотносимо.
Предвид това,
съдът намира, че не следва да приема за верни обясненията на подсъдимия за
липса на съпричастност към намерените в белия чувал наркотични вещества. Освен
че се опровергават от коментираните вече по-горе гласни доказателства, съдът
открива и противоречие в заявеното от Г. и останалите съпътстващи го лица,
които се опитаха в съдебна зала да изложат твърдения в подкрепа на неговата
теза. Така пред съда свид. Т. твърди, че през деня работели за бащата на Б.,
като „правели навеса, чистили двора, хвърляли боклуци“. Вярно е, че според
показания на полицаите наблюдаваните лица ставали, влизали и излизали от двора,
но никой от полицаите не споменава да ги е виждал да полагат труд. Показанията
на свид. Т. драстично се разминават с тези на свид. М. пред съда, според когото
не работели, а чакали да дойде на Б. баща му да отключи вратата, за да работят.
Съвсем несъответни на техните показания пък са тези на свид. М. Г., според
която мъжът й правел “една кола“,
докато подсъдимият пък съвсем не посочва да е работел нещо. Тоталното
разминаване в заявеното от Т., М. и Г. пред съда относно причината, поради
която подсъдимият се е намирал пред дома на баща си, е допълнително основание
съдът да намери за достоверни именно показанията на полицейските служители
относно възприетото от тях поведение на подсъдимия.
Казаното от свид.
Т. пред съда за местонахождението на чувала - „точно до вратата имаше там една кола. Колата беше от едната страна, а
чувалът- от другата“/л.58 от НОХД/, кореспондира напълно с показанията на
Н., К. и В.. Съвсем различно отстояние от чувала описва подсъдимият – 20-30
метра, докато съпругата му посочва 15-20 метра. Обясненията на подсъдимия, че
не бил виждал преди този чувал и не разбрал кога се е появил пред дворното
място на баща му, съдът намери за опит да оневини себе си. Защото всички
останали свидетели, включително Т. и М., а дори и свид. Г. заявиха, че този
чувал е стоял там от известно време, като М. посочва, че от него е вземал пясък
да насипва при разглобяването на автомобилите.
Защитата оспори
протоколите за претърсване и изземване в двата имота на Г.. Според настоящия
съдебен състав те са съставени при
условията и реда, предвиден в НПК, поради това са годни доказателства за
извършените процесуално-следствени действия и за събраните доказателства.
Получили са последваща положителна санкция от съдия от съответния
първоинстанционен съд /към този момент производството е образувано за
престъпление, родово подсъдно на РС/.
Защитата
възразява, че протоколите за претърсване и изземване не са били прочетени на
свид. И., преди да го подпише. Задължение за разследващия полицай да прочете
съствения протокол няма. Това следва да стори самото поемно лице. Всъщност
законът /чл. 137, ал.4 от НПК/ не формулира точно като изискване протоколът да
бъде прочетен от поемното лице преди да го подпише, но това се подразбира
предвид конкретно визираните му права – да иска поправки, допълнения на
протокола или да го подпише при особено мненение, като писмено изложи
съображенията за това. Правата на поемните лица произтичат от принципа за
обективно събиране на доказателствата, като именно поради това същите се
избират измежду лица, които нямат друго процесуално качество и не са
заинтересовани от изхода на делото. Изводимо от целта, поради която
законодателят е предвидил участието на трети лица в извършването на определени
процесуално-следствени действия, във всеки конкретен случай следва да се прецени
дали обективираните в този протокол действия действително са били извършени и
законосъобразно ли са извършени. В конкретния случай и двамата свидетели – Д. и
И. сочат, че са вървели плътно след разследващия полицай /свидетелите сочат “една госпожа, която оформяше документите“-свид.
Д. и „плътно ходех до дознателката“-свид
.И./, както и „ходихме навсъкъде след
полицаите“ – сочи свид. Д., като посочва присъствието и на второто поемно
лице. Освен това свид. Д. е категоричен, че е прочел протоколите, след което се
подписал и не е имал възражения по отразените в тях обстоятелства, т.е.
описаните действия са извършени и той е бил свидетел на това. Спомените на този
свидетел са далеч по-конкретни, отколкото на свид. И., който не помни редица
подробности от присъствието си на място
/виж с.з. от 17.06.2020г./, като с категоричност разпозна подписите си в
протоколите. Ето защо, като не се констатира невярност в отразените в
протоколите действия, които са извършени и събраните доказателста с тях, съдът
не намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност.
Намереното при извършеното претърсване и
изземване в белия чувал вещество е било подложено на химическо изследване след
назначена по надлежния ред експертиза, като според вещото лице зелената суха растителна маса,
съдържаща се опакована в девет броя полиетиленови ъгълчета, представлява
марихуана с общо нетто тегло 1,86 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 11 тегловни % ТХК. Както вече се
посочи, заключението съдът намери за пълно, обосновано, изготвено с нужните
професионални познания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 354а ал.1
изр.1-во от НК за това, че на 29.08.2019г. в гр. Пловдив без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
марихуана с общо нето тегло 1,86 гр. и съдържание на активен компонент 11
тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/ на стойност 11,16 лв. съгласно Приложение
№ 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Подсъдимият е държал
предмета на престъплението в белия сезалов чувал, до който е имал непосредствен
достъп. В съдебната практика трайно се приема, че държането се
изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от
страна на лицата, като за съставомерността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират постоянно у тях.
Държане е налице всякога, когато деецът разполага предмета на
престъплението на определено място и без значение е липсата на установена
трайна връзка между него и предмета на престъплението, стига тази фактическа власт
да е свързана с възможността за разпореждане с предмета на престъплението
/Решение № 462 от 2011 г. на ВКС, III н.о., Решение № 28/26.02.2016г. на ВКС по
н.д.№ 1648/2015г., III н.о./. Именно такъв е настоящият случай.
Видът на
веществото, неговите количествени и качествени характеристики се доказват от
експертното изследване на вещото лице – химик по изготвената химическа
експертиза. Марихуаната е
включена в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък I от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Стойността на наркотичното вещество е изчислена на база
Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наред с това не
се установява подсъдимият да е имал надлежно разрешително за това.
Специалната цел – за разпространение на наркотичните
вещества се извлича на първо място – от начина, по който са били съхранявани от
подсъдимия – разпределени в отделни „дози“, завързани на ъгълчета, т.е.
оразмерени и готови да бъдат предоставени на клиенти. Показателни в тази насока
са и твърденията на свид. Т. от ДП в кредитираната им част, а косвено и
показанията на полицейските служители относно поведението на Г. /че е бъркал в
белия чувал/, както и че именно с такова съдържание е бил подадения сигнал - че
„К.“ разпространява наркотици. Вярно е, че при извършения му обиск у Г. е била
намерена незначителна сума пари, като съдът обсъди по-горе възражението на
защитата в тази насока. От друга страна,
следва да се посочи, че и практиката на ВКС неведнъж е имал повод да посочи, че
крайните разпространители на наркотични вещества обикновено не носят със себе
си големи количества, като укриват наркотиците в различни тайници, не само в
домовете си, но и на различни други места /Решение № 284/27.05.2010 година на
ВКС по н.д.№ 180/2010 г., 2 н.о./
Подсъдимият е
имал пряк умисъл при извършване на престъплението, като от субективна страна е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал е, че в себе си държи вещи, забранени от закона
и без разрешение за това, именно поради това и същите са били укрити в чувал,
както и че държи същите, за да ги предаде във фактическа власт на трети лица.
Доколкото
категорични са доказателствата относно наличието на тази специална цел в
съзнанието на дееца, не подлежат на обсъждане доводите на защитата за
преквалифициране поведението на Г. към по-лекия състав на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, както и да
преценя дали деянието не изпълва признаците на маловажен случай.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства:
Съдът счете, че
по предходните осъждания /за престъпления, свързани с наркотични вещества/
подс.Г. е реабилитиран, поради което и същите се отчетоха от съда само като
лоша характеристична данна за него.
Наред с това
съдът отчете малкото количество държано с цел разпространение от подс. Г.
наркотично вещество марихуана /без това да сочи на липса или незначителност на
обществената опасност на деянието/, както и невисоката му стойност, възлизаща
на 11,16 лева. Преценявайки разпоредбата на чл. 35, ал.3 от НК за съответност
на наказанието спрямо стореното и
данните за личността на дееца – декларирана спорадична трудова заетост, чисто
съдебно минало, прие, че всички тези обстоятелства са многобройни, така щото и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради
което съдът прие да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода, като именно това
наказание в този размер е съответен на стореното от дееца и на неговата
обществена опасност.
В конкретния
случай съдът прецени на основание чл. 66, ал.1 от НК, че следва да отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от шест месеца лишаване от свобода
с изпитателен срок от три години, като мотивите на съда са, че и с отлагане на
ефективното изпълнение на наказанието за срок от три години, ще се стигне до
поправяне на дееца, тъй като този изпитателен срок би действал и възпиращо по
отношение на него. Според настоящия състав деецът е реабилитиран по отношение
на предходните си осъждания, тъй като:
По първото
осъждане на дееца – това по НОХД № 1753/2004г. по описа на ПОС, с влязъл в сила
съдебен акт на 09.05.2007г. му е наложено наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което е постановено да изтърпи при първоначален общ
режим, като е било приспаднато времето на задържането му по това дело /от
18.06.2002г. до 17.12.2003г./ и към момента на влизане в сила на съдебния акт,
реално подсъдимият, видно от справките, е изтърпял наказанието си. От този
момент започва да тече срокът по чл. 86, ал.1, т.2 от НК, като следва да се
приеме, че на 10.05.2010 година е настъпила реабилитация по право за дееца.
Следващото
осъждане на Г. е това по НОХД № 802/2013г. по описа на ПОС, по което му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер
на 2500 лв. за престъпление, извършено на 23.03.2013г. С определение по ЧНД №
1757/2013г. по описа на ПОС е постановено условно предсрочно освобождаване на
подсъдимия от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода, като е определен изпитателен срок от шест месеца. Определението е в
сила от 28.12.2013г. Определеният изпитателен срок от шест месеца е изтекъл на 28.06.2014г.,
откогато започва да тече и срокът по чл. 88а, ал.1 вр. с чл. 82, ал.1, т.4 от НК /5 години, тъй като наложеното наказание „не е повече от една година“ по
смисъла на чл. 88а, ал.2 от НК/. Този срок е изтекъл на 28.06.2019г., т.е.
близо два месеца преди настоящото деяние.
Що се отнася до
наказанието „глоба“, установи се, че за същото е бил издаден изпълнителен лист
въз основа на влезлия в сила осъдителен съдебен акт и е присъединена с
Разпореждане под № 9174/2007/000002/16.12.2014г. към образувано по-рано срещу
Г. изпълнително дело в ТД на НАП Пловдив. От изисканите от съда неколкократно
справки за конкретни деийствия в хода на образуваното изпълнително производство
за събиране на задължението, се установи, че след изготвяне на разпореждането за
присъединяване на задължението, следващото действие с прекъсващ давността
ефект, е било предприето чак на 17.03.2017г., когато е наложен запор на лек
автомобил с рег.№ ******. Други действия по обезпечаване и събиране на глобата
не са били предприети. Съобразно ТР № 2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, при
неизпълнение на наказание глоба, началният момент, от който започват да текат
сроковете за реабилитация, е изтичане на давността за изпълнение, вместо от
изтърпяването му. Тъй като в срок от две
години от образуване на изпълнителното производство конкретно за събиране на
това вземане /т.е. от 16.12.2014г., което е моментът на присъединяване на
вземането към изпълнителното производство/, не са предприети никакви
изпълнителни действия, с които евентуално да се прекъсне давността и да започне
да тече нов двугодишен давностен срок, наказанието глоба е станало неизпълнимо
по принудителен ред на основание чл. 82, ал.1, т.5 от НК /т.4 от мотивите на
ТР/. Доколкото се установава погасяване на вземането поради изтекла обикновена
давност, не се прави допълнителна преценка относно сроковете на абсолютната
изпълнителска давност. Ето защо, следва да се приеме, че от 16.12.2016г.,
когато е изтекла обикновената изпълнителска давност за събиране по принудителен
ред на вземането, в който срок не са извършвани никакви действия, които да я
прекъсват, започва да тече срокът по чл. 88а, ал.1 вр. с чл. 82, ал.1, т.5 от НК и към 16.12.2018г. Г. е бил реабилитиран по реда на чл. 88а от НК за това
наказание. Доколкото най-късно настъпва срокът на реабилитацията по наказанието
лишаване от свобода /на 28.06.2019г./, то след тази дата следва да се приеме,
че е настъпила реабилитация за осъждането му по НОХД № 802/2013г. по описа на
ПОС. Подсъдимият сочи, че е заплатил глобата, като това станало след образуване
на настоящото съдебно производство. Това обаче е ирелевантно в конкретния
случай, като изтичането на давностните срокове не препятства възможността
лицето доброволно да заплати задължението, но прегражда възможността на
Държавата да търси изпълнение по принудителен ред.
Съдът прие, че на
основание чл. 55, ал.3 от НК не следва да налага на подсъдимия по-лекото
наказание, предвидено в закона – глоба, от една страна поради неголямото
количество и стойност на предмета на престъплението и от друга - предвид
липсата на конкретни данни същият към момента на постановяване на съдебния акт
дали притежава имущество, за да бъде съобразен с нея. Освен това съдът намира,
че и само наказанието лишаване от свобода в пълна степен ще постигне целите по чл.
36 от НК.
От изтърпяването
му на основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан – от 29.08.2019г. до
30.08.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.
354а, ал. 6 от НК съдът постанови остатъкът от наркотични вещества, предадени
на съхранение в ЦМУ МРР–НОП да се отнемат в полза на Държавата и унищожат по
предвидения в закона ред. Останалите веществени доказателства по делото –запалка, 2 бр. листове фолио; прозрачно
найлоново пликче с с размери 9х13 см; множество найлонови прозрачни торбички с
различни размери, червена найлонова торба, съдържаща множество найлонови
пликчета с размери 14,5х10,3 см, съдът постанови да се унищожат като вещи без
стойност.
По делото има
направени разноски за експертизи, които на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия. Направените разноски в хода на досъдебното
производство възлизат на 113,92 лв., а заплатените от бюджета на Окръжен съд
Пловдив в хода на съдебното дирене – на 150 лв. Тези суми подсъдимият бе осъден
да заплати съответно по сметка на ОДМВР Пловдив и по сметка на Окръжен съд
Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: