Определение по дело №447/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 61
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Милена Вълчева
Дело: 20214300500447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. Ловеч, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500447 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от М. ХР. Р., П. М. ЕНЧ. и ИВ. Г. Г., чрез адв. И.К.
от ЛАК с пр.основание чл.248 ГПК.
В нея излага, че на 26.11.2021 г. е постановено решение по в.гр.д. №
447/2021г. по описа на ОС Ловеч, с което е отменено частично решението по
гр.д. № 199/2021 г. по описа на PC Ловеч във връзка с претендирани от
тримата ищци обезщетения и с въззивното решението са определени
завишени обезщетения за всеки от ищците както следва: за М. ХР. Р.
обезщетение в размер на 3000.00 лв., за П. М. ЕНЧ. обезщетение в размер на
1500.00 лв. и за ИВ. Г. Г. обезщетение в размер на 1000.00 лв.
Твърди се, че в решението си ОС Ловеч е определил и присъдил
разноски за ищците във въззивното производство, като не се е произнесъл по
разноските в първата инстанция с оглед променения размер на присъдените
обезщетения. Счита, че в тази част решението следва да бъде допълнено и
изменено. Излага съображения, че съдът е потвърдил решението на
първоинстнационния съд в останалата част, което включва осъдителен
диспозитив за разноски в полза на ЗД „Бул Инс" АД в размер на 721.64 лв.,
като тази сума е съобразена с отхвърлителната част от иска, а на ищците са
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 181.71 лева.
Излага, че по отношение на П.Е. и М.Р. в първата инстанция е
представено адвокатско пълномощно № 45656 от 22.01.2020 г., с което и
двете ищци са упълномощили адв. В. КР. да ги представлява пред PC Ловеч
във връзка с процесния иск. Уговорено е безплатно процесуално
1
представителство на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, от което
следва, че за всяка от тях се дължи изчислено от съда адвокатско
възнаграждение спрямо уважената част от исковете за всяка от тях. За
Павлета Е. това означава 335.00 лева, а за М.Р. – 440.00 лева за процесуално
представителство пред PC Ловеч.
На следващо място посочва, че пред въззивната инстанция е представен
договор за правна помощ и съдействие между ИВ. Г. Г. и П. М. ЕНЧ. от една
страна и адв. В. КР. от друга. Съдът неправилно е посочил, че липсва
уговорка по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА по отношение на П.Е.. По
отношение на ищците М.Р. и П.Е. е налице договореност и за двете
инстанции за безплатно процесуално представителство, докато за И.Г. - само
пред въззивната инстанция. Затова счита, че дължимото възнаграждение за
П.Е. е 335.00 лв., 300.00 лв. за И.Г. и 440.00 лв. за М.Р.. По отношение на И.Г.
и М.Р. за представителството пред ОС Ловеч счита, че правилно е изчислен
дължимия хонорар, но по отношение на П.Е. не е присъден изобщо, поради
което моли решението да бъде допълнено в тази част.
Твърди, че при определяне от съда на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство на адвоката при условията на чл. 38 от ЗА,
следва да се съобрази представителството за всеки един от ищците по
отделно и за всяка инстанция. Такова искане е направено в хода по същество
и е посочено и в двата списъка с разноски пред PC Ловеч и ОС Ловеч. Счита,
че съдът следва да определи отделно възнаграждение за всеки от ищците
съобразно уважената част от иска.
На следващо място моли да бъдат преизчислени съдебно -деловодните
разноски в първата инстанция, тъй като исковете са уважени в по-голям
размер, което следва да доведе до по-голям процент възстановяване на
сторените от ищците разноски пред PC Ловеч, възлизащи на 731.84 лева
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а разноските, дължими на ЗД
„Бул Инс" АД следва също да бъдат изменени и определени в по-нисък
размер, съобразно с уважената част от исковете.
Моли въззивния съда да измените решението по в.гр.д. № 447/2021г. по
опис на ЛОС в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение
за всеки от ищците за всяка от инстанциите, като се произнесе и по
отношение на разноските в първата инстанция по делото.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по делото ЗД ”Бул инс” АД
не е подал отговор на молбата.
Настоящият съдебен състав счита, че молбата е подадена в 1-месечния
срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество
неоснователна.
В мотивите на решение № 168/26.11.2021 г. по в.гр.д. № 447/2021 г.
по описа на ЛОС, съдебният състав е изложил подробни съображения по
2
отношение на направеното от въззивниците искане за заплащане на
направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК. В доклада по делото изрично е посочено, че решение № 157/02.07.2021
г. по гр.д. № 199/2021 г. по описа на ЛРС е обжалвано само в частта относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на тримата ищци и в тази
част ЛОС е отменил същото и осъдил ответното дружество да заплати
допълнително сумата от 2000.00 лв. на М. ХР. Р., 800.00 лв. на П. М. ЕНЧ. и
500.00 лв. на ИВ. Г. Г.. При извършената проверка на обжалваното съдебно
решение на ЛРС, въззивният състав е констатирал, че неправилно районният
съд е осъдил ЗД ”Бул инс” АД да заплати на адв.И.К. на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА сумата 387.22 лв. за процесуално представителство на ищците в
първоинстанционното производство, тъй като в приложените по делото
пълномощни на М.Р. и П.Е. липсва изявления за наличие на конкретно
поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2
от ЗА, каквото е непротиворечивата практика на ВКС. Поради липса на жалба
от страна на ответното дружество и забраната за влошаване положението на
жалбоподателите, въззивният съд не е отменил обжалваното решение на ЛРС
в тази му част и същото е влязло в законна сила. По отношение искането за
преизчисление на съдебно-деловодните разноски в първата инстанция, които
ищците са осъдени да заплатят на ответника следва да се отбележи, че в тази
част решението на ЛРС не е обжалвано от въззивниците, същите не са подали
молба до ЛРС по чл.248 ГПК и е влязло в законна сила.
Съдебният състав счита, че не е необходимо отново да преповтаря
съображенията си, при които е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА на
адв.Ирен Кривошиев за въззивното производство. В представените пред
настоящата инстанция пълномощно и договор за правна защита и съдействие
се установява, че изявления за наличие на конкретно поддържаното
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и
съвпадане волеизявленията на страните е налице само по отношение на
въззивниците И.Г. и М.Р.. По отношение на въззивницата П.Е. е представено
пълномощно на адв.В. КР. само пред първоинстанционния съд, но в същото
не се съдържа изявление за наличие на конкретно поддържаното основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. При повторното
извършената проверка въззивният съд констатира, че възнаграждението за
3
настоящата инстанция на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за процесуалното
представителство на въззивницата М.Р. е в размер на 370.00 лв., определено с
оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения с оглед уважената част на жалбата, а
за И.Г. е в размер на сумата 300.00 лв. предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
от цитираната наредба, или общо 670.00 лв. С постановеното решение ЛОС е
осъдил ЗД ”Бул инс” АД да заплати на адв.И.К. сумата 740.00 лв., т.е. повече
от дължимото. Съдът обаче не може да отмени решението си в тази му част с
оглед забраната за влошаване положението на молителката.
Поради изложените съображения подадената молба за изменение на
решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. ХР. Р., П. М. ЕНЧ. и ИВ.
Г. Г., чрез адв. И.К. от ЛАК по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решение № 168/26.11.2021год. по в.гр.д. № 447/2021 год. по описа на ЛОС в
частта му за разноските.
Определението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1, във вр. с чл.274, ал.4 от ГПК.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4