М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 876/2015
год. на АРС.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия Х.О.Х. , за това че: На 06.09.2015 год. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска не е изпълнил Заповед за защита издадена на 14.05.2015г. въз основа на Решение № 171/14.05.2015 г.,
поставено по гр.д. № 422/2015г. по описа на Районен съд
Асеновград – II гр.състав и на основание чл. 18 ал.4 от Закона за защита срещу
домашно насилие, по силата на която е бил задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие, изразяващо се в
отправяне на заплахи, обиди, псувни и нанасяне на удари, спрямо съпругата си Г.Е.Х.,
EГН: ********** *** за срок от 12 месеца, като е
отправял обиди, псувни и нанесъл удари, спрямо
съпругата си Г.Е.Х., EГН: ********** *** - престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира подсъдимия Х. да бъде признат за виновен ,
като му се наложи се наложи наказание определено при условията на чл. 55 ал.1
т.2 б. Б от НК , като се замени предвиденото в нормата от особената част
наказание „Лишаване от свобода“ с „Пробация“ включващо двете задължителни пробационни мерки по чл.
42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от една година. Алтернативно се предлага при
преценка от страна на съда за приложението на нормата на чл. 78А от НК
обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
Подсъдимият Халибрам Х. не се признава за виновен и дава обяснения, в
които заема защитна позиция , като развива различна от обвинението фактическа
обстановка изключваща авторството и вината му в извършването на престъплението . Лично и
чрез защитника си адв. Д. моли за оправдателен диспозитив.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.О.Х., роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен, с адрес в гр. Асеновград, кв. ***, ул. ***, с ЕГН **********.
Свидетелката Г.Х.
и подсъдимия Х.Х. сключили граждански брак на 16. 05. 2014 год., след което заминали да живеят в
Република Германия. През м. август същата година двамата се върнали и заживели
в дома на родителите на обвиняемия, намиращ се в гр. Асеновград, кв.***, ул. ***.
Първоначално отношенията между двамата били добри, но от м. декември същата
година обв. Х. започнал да ревнува съпругата си, да употребява алкохол,
вследствие на което предизвиквал скандали, като на няколко пъти нанасял побои
на съпругата си. През м. януари 2015 год. свидетелката Х. била бременна в 9-ти
месец, когато за пореден път подсъдимия Х.
й нанесъл побой. Поради това постъпила в болница и след като приключило
лечението свид. Х. се преместила да живее при своите родители в гр. Асеновград,
ул. ***. Няколко дни след това свид. Х. родила дете, като заедно с него продължила
да живее при родителите си. След раждането на детето обв. Х. посещавал
съпругата си и детето си и от време на време носел вода и памперси. При тези
срещи подс. Х. продължавал да обижда свид. Х. и я заплашвал, че ще вземе детето
си. Свид. Х. решила, че подс. Х. няма да се промени и подала молба за развод в
Районен съд гр. Асеновград.
На 24.03.2015 год. вечерта Х. отишъл пред жилището, където
живеела свид. Х. и след като входната врата била отворена от свид. Е.С. – баща
на свид. Х., обвиняемият се нахвърлил върху него, започнал да го обижда, след
това отправил обидни думи и псувни към свид. Х. и нейната майка – свид. А.С.,
която се обадила в РУ на МВР гр. Асеновград. Малко след това на място
пристигнали родителите на обвиняемия, които предотвратили скандала.
На 25.03.2015 год. свид. Х.
чрез адвокат Х.В. подала молба в Районен съд гр. Асеновград по Закона за защита
от домашно насилие. Било образувано гражданско дело № 422/2015 год. и била
издадена Заповед за незабавна защита същия ден. По силата на тази заповед обв. Х.Х.
бил задължен да се въздържа от домашно насилие върху Г.Х., било му забранено да
приближава на по-малко от 50 метра жилището на Г.Х. ***, местоработата и местата за социален контакт и отдих на
същата. Същият ден с писмо Районен съд гр. Асеновград изпратил заповедта в РУ
на МВР гр. Асеновград за сведение, изпълнение и връчване на Х.Х..
Около 18.10 часа свид. П.Ф. – полицай при РУ
на МВР гр. Асеновград получил заповедта за незабавна защита и заедно със своя
колега Х.К. отишли на адреса по местоживеене на подсъдимия Х. в кв. ***,
запознали го със съдържанието на заповедта, след което му съставили протокол за
предупреждение в 18.30 часа и лично срещу подпис му връчили заповедта. Подсъдимия
Х. се ядосал и около 19.00 часа успял да
отиде пред входната врата на жилището, където живее свид. Х., започнал да
звъни, при което свид. Х. и нейната майка видели, че подсъдимия Х. се намира пред входната врата и позвънили
на тел. 112. Свид. Х. била силно изплашена, че въпреки издадената заповед за незабавна
защита, за която знаела, че е издадена, Х. я нарушава и не е променил
арогантното си поведение спрямо нея. На 26.03.2015 год. свид. А.С. *** и било
образувано БП № 223/2015 год. по описа на РУ на МВР гр. Асеновград, срещу обв. Х.
за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.
След приключване на разследването делото е внесено за разглеждане с
Постановление по реда на чл. 78а от НК в Районен съд гр. Асеновград и било
образувано НАХД № 187/2015 год. по описа на същия съд.
На 14.05.2015 год. било
издадено Решение № 171 по гр.д. № 422/2015 год. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, по силата на което обв.Х. бил задължен да се въздържа от домашно
насилие изразяващо се в отправяне на заплахи, обиди и псувни и нанасяне на
удари спрямо съпругата си Г.Е.Х., като определя срок на мярката за защита 12
месеца, считано от постановяване на решението. По силата на това решение била
издадена Заповед за защита от 14.05.2015 год., с която обв.Х. бил задължен да
се въздържа от домашно насилие изразяващо се в отправяне на заплахи, обиди и
псувни и нанасяне на удари спрямо съпругата си Г.Е.Х., като определя срок на
мярката за защита 12 месеца, считано от постановяване на решението.
На 18.05.2015 год.
решението и заповедта били изпратени в РУ на МВР гр. Асеновград и свид. В.П. –
полицай, бил определен да ги връчи и да ги разясни на обв. Х.. Няколкократно
свид. П. търсил подсъдимия , но не го открил, след което го призовал по
надлежния ред и на 29.05.2015 год. Подсъдимият Х. лично се явил в РУ на МВР гр.
Асеновград. Свид. П. лично му връчил препис от Заповед за защита от 14.05.2015
год. и Решение № 171 по гр.д. № 422/2015 год. по описа на Районен съд гр. Асеновград.
След това свидетелят разяснил на подсъдимия съдържанието на двата документа, подробно
описал от какви действия следва да се въздържа и му съставил протокол за
полицейско предупреждение .
През месец юни 2015 год.
отношенията между обв. Х. и неговата съпруга Г.Х. се подобрили и двамата отново
заживели заедно в гр. Асеновград, кв.***, ул. ***.
На 06.09.2015 год. около
21.00 часа между двамата възникнал конфликт , като подсъдимият Х. без
конкретна причина започнал да обижда съпругата си,като я нарекъл курва ,
обвинил я че има любовник и че му изневерява. След това започнал да я бие ,като и нанасъл
удари с ръце и крака, като единият удар бил с дясната му ръка, с отворена длан,
в областта на лявата ушна мида на свид. Х., която изпитала много силна болка.
След това обвиняемият нанесъл удари с ръце и крака в областта на горните и долни крайници на свидетелката . На няколко
пъти обвиняемият хващал ръцете на съпругата си и силно ги стискал. След като подсъдимият
преустановил нанасянето на удари, обиди и псувни, свид. Х. се обадила по
телефона на своята майка, разказала й подробно какво се е случило и тя и нейния
съпруг свид. Е.С. отишли в дома на подсъдимия Х.. На място заварили дъщеря си и
обвиняемия да се карат. Свид. Х. заявила, че подсъдимият я бил и заявила
желание да се прибере при родителите си заедно с детето си. Свидетелите С. и С.
предупредили подсъдимия Х. да прекрати агресивното си поведение, той отишъл в кухнята
и след малко се върнал с нож в ръка, след което заплашил двамата свидетели със
саморазправа. Свид. С. веднага се обадила на РЦ 112 и съобщила за случващото
се. Подсъдимия Х. наредил на съпругата си да вземе детето им и да се качат в
неговия автомобил. Въпреки нежеланието свид. Х. се подчинила, взела детето и се
качила в автомобила, след което подсъдимия потеглил в неизвестна посока. По повод
обаждането на свид. С. на място пристигнали свидетелите М.Р. и А.Б. – полицаи
при РУ на МВР гр. Асеновград. Двамата свидетели, след като се запознали със
случилото се поискали мобилния телефон на обвиняемия от родителите на свид. Х.
и свид. Б. провел девет разговора с обвиняемия, като му разпоредил да се яви при
тях. В тези разговори подсъдимия Х.
дълго време разигравал полицейските служители , като посочвал различни
местоположения и заявявал, че след няколко минути ще се яви, но това не
станало. Междувременно подсъдимия Х. откарал съпругата си и детето на гробището
, където продължил да я удря и малтретира, както и да я заплашва. Свидетелката Х.
заедно със 7 месечното си дете успяла да излезе от автомобила и избягала, а
подсъдимия Х. започнал да обикаля с автомобила и да я търси. Свидетелите Р. и Б. извършвали обход със
служебния автомобил на посочените от обвиняемия места, но не го откривали. В
последния разговор обвиняемият заявил, че се прибира в къщи и ще ги чака там.
Двамата полицаи отишли на ул. *** и завари свид. Г.Х. с детето си, както и подсъдимия
Х.. При проведения разговор свид. Х. заявила на двамата полицаи, че не желае да
остане със съпруга си, иска да отиде да живее в дома на родителите си и описала
отправените й обиди, псувни и нанесения й побой. Двамата полицаи констатирали,
че свид. Х. има синини и охлузвания по ръцете си, врата, а блузата й била
разкъсана. Свидетелите Р. и Б. се обадили на дежурния при ОДЧ и им било
наредено да закарат подсъдимия Х. в
сградата на РУ на МВР гр. Асеновград. След това свидетелите А.С., Е.С. и Г.Х.
също отишли в сградата на РУ на МВР гр. Асеновград. След проведен разпит в
качеството на свидетел, пострадалата Х. ***
за оказване на медицинска помощ. Със Заповед № 257/06.09.2015 год.
Подсъдимия Х. бил задържан за срок от 24
часа считано от 23.00 часа на 06.09.2015 год. до 19.00 часа на 07.09.2015 год.
Впоследствие в резултат на подадена молба за развод от свидетелката Г.Х.
брака между двамата бил разтрогнат с влязъл в сила съдеен акт.
От заключението на
изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че
при инцидента на 06.09.2015 год. на Г.Е.Х. е било причинено: Травматично
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвонасядане на кожата на ръцете и
краката и данни за контузия на шията. Описаните травматични увреждания са
причинени от удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и е възможно по
начин и време да са получени, както се съобщава в документите по досъдебното
производство. Травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана е получено при
свръхмерно увеличаване на налягането в областта на левия външен слухов проход –
най-вероятно при удар с отворена ръка /шамар/ в областта на ушната мида. Било е
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
/по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания
и опит в съответната област.
За да приеме за
установена горната фактическа обстановка съдът кредитира в пълна степен
показанията на следните свидетели- Г.Х., А.С.,Е.С. , първата от които е пострадала
и свидетел очевидец , а другите двама също са очевидци и участници в част от процесните събития, както и на
полицейсктие служители М.Р. , А.Б. , П.Ф. , Х.К. и В.П.. Съдът кредитира
показанията на всички тези свидетели , тъй като те са логични , последователни
, житейски достоверни и са напълно съответни както помежду се по отношение на
съществените си елементи, така и се намират в синхрон с писмените доказателства
по делото , както и с данните съдържащи се в приложеното и приобщено веществено
доказателствено средство – компакт диск съдържащ аудиозапис на подадените
сигнали по НССП 112 . При преценка за достоверността на свидетелските
показания и в съответствие с принципа за непосредственост съдът изгради
вътрешното си убеждение и на базата на личните си впечатления от поведението на
свидетелите при устното им депозиране в
съдебно заседание , както и при
изслушването на звукозаписа на подадените от свидетелите А.С. и Е.С. сигнали , в който се съдържат
непосредствено данни за инкриминираните събития към момента на тяхното
проявление . Съдът кредитира като
достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията на пострадалата
свидетелка Г.Х. , в която същата подробно и достоверно описва отношенията и със
съпруга и по това време Х., като намира че същите са достоверни и по отношение
на главния факт , а именно извършването на конкретните действия от подсъдимия Х.,
чрез които е нарушена действащата по отношение
на нея заповед за защита. Същата подробно свидетелствува за отправените и от
подсъдимия множество обиди и закани ,
както и за проявеното насилие спрямо нея чрез нанесения и побой, при който са и
били нанесени множество телесни увреждания ,сред които е и трамвматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Съдът намира че показанията и са
достоверни и защото са потвърждават в пълна степен от обективните находи
установени по тялото на пострадалата при съдебно-медицинското освидетелстване,
върху които е построено и заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза. Причинените на
свидетелката множество телесни
увреждания в различни анатомични области
– травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана , чийто единствено
възможен механизъм е от силен удар с отворена ръка по ухото, контузия на шията
, специфични наранявания по кожата на длановата повърхност на дясната китка в резултат
на захапването и със зъби и множеството кръвонасядания по кожата и на двете
бедра с най –вероятен механизъм на
причиняване от удари с крак свидетелствуват за нанесения и тежък побой от
подсъдимия и напълно опровергават защитната му позиция, според която тези
увреждания са причинени от него на пострадалата при хипотезата на неизбежна отбрана .
По отношение на
показанията на свидетелите Х.Х. – майка на подсъдимия , Г. К. -сестра на на
подсъдимия и Р.К. , съдът намира ,че показанията
им не са годни да установят главния факт нито да го опровергаят. Първите две
свидетелки доколкото са близки роднини на подсъдимия не могат да се третират
като непредубедени свидетели , а освен това същите не са били свидетели
очевидци на процесните събитея и по отношение на тях показанията им са производни,
те преразказват това което са научили от подсъдимия , поради което и не могат достоверно да свидетелствуват за факти , които
не са непосредствено възприели. Показанията на свидетеля Р.К. съдът не
кредитира , тъй като намира , че същите са вътрешно противоречиви и непоследователни и не се отнасят до главния факт , който същият
свидетел не е възприел , а освен това се
опровергават от останалите гласни доказателства съдържащи се в показанията на
разпитаните полицейски служители.
В предвид изложеното съдът намира за
несъмнено установено ,че с деянието си подсъдимият
Х.О.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъплението по чл.296 ал.1 от НК,
като авторството и вината му в извършването на престъплението са доказани по
несъмнен начин. От обективна страна
конкретното престъпление е на просто извършване и същото се реализира
непосредствено с факта на нарушаване на някоя от забранителните клаузи посочени
като хипотези в заповедта за защита. В
случая с процесната заповед за защита подсъдимия е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие,
изразяващо се в отправяне на заплахи,
обиди, псувни и нанасяне на удари, спрямо съпругата си Г.Е.Х.. Като на посочената дата
06.09.2015 год. в гр. Асеновград
е отправил обидни реплики и след това нанесъл тежък побой над съпругата си безспорно
подсъдимият Х. е реализирал изпълнителното деяние , като грубо е нарушил Заповедта за защита.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл,като деецът е съзнавал обществено опасният му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
При
така установената фактическа и правна обстановка и при обсъждане на
обстоятелствата по чл. 301 ал.1 т.4 от НПК Съдът намира, че подсъдимия Х.Х. следва да се освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК,
тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма, а
именно - за посоченото по- горе деяние,
което е умишлено се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба
до 5000 лева, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер, спрямо него до този момент не е прилаган този
институт, и от деянието няма причиненени съставомерни имуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът
освободи подсъдимият от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК- глоба в размер на 1500 лева.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете
тези по чл.47, ал.1 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
факта ,че съобразно конкретните характеристики на деянието нарушаването на заповедта е със сравнително
по-висока степен на общестена опасност в сравнение с типичните деяния от същия
вид ,тъй като на практика са нарушение всички съдържащи се в нея
забранителни клаузи и нарушаването се е
отразило по особено неблагоприятен начин на пострадалата , като са и причинени
множество наранявания , всяко от които самостоятелно представлява лека телесна
повреда.По повод спукването на тъпанчето се е наложило и оперативно лечение и
престой в болнично заведение. Не без значение е и факта ,че подсъдимият Х. вече
е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание от първоинстанционния съд за
същото по вид престъпление – чл. 296
ал.1 от НК ,касаещо неизпълнение на заповед за незабавна защита издадена за
същото пострадало лице. Действително , решението на съда е било отменено при
инстанционния контрол с решение на Окръжен съд – Пловдив , но мотивите за оправдаването
на въззивния съд са свързани с
приложението на чл.9 ал.2 от НК , като е прието че е налице деяние формално
осъществяващо признаците на посоченото престъпление, но същото е с незначителна
степен на обществена опасност. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст , липсата на
предишни осъждания и факта , че мотивите са от битово–семеен характер , предвид
личностните особености на двамата съпрузи. При оразмеряване на глобата съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и като съобрази наказанието с тежестта на
престъплението , определи глобата в размер клонящ към
минимума на предвиденият от закона диапазон , а именно в
размер на 1500 лв.
С оглед изхода на делото съдът възложи
на подсъдимия
на
основание чл.189 ал.3 от НПК да
заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – Пловдив
сумата от 122,36 лева, както и да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на Районен
съд – Асеновград сумата от 50,00 лв – и двете суми представляващи направени
разноски по делото за съдебномедицинска експертиза.
Причините за извършване на престъплението са липса
на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на собствените
му действия и постъпки и незачитането на
установения в страната правов ред и авторитета на правораздавателните институции.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :